Подсъзнанието може всичко 25 /Линкове за всички техники има на първа стр./

здравейте
имам нужда от огромна подкрепа ,случайно попаднах на книгата "Посъзнанието може всичко "
целия проблем идва от там ,че баща ми е с диагноза карцином на десен бял дроб и плеврата и има разсейки в черния поне така ни казаха лекарите ,всичко стана за 2 месец ходене по болниците и в крайна сметка се оказа,че немогат да му помогнат и сега е вкъщи и постоянно спи ,кажете ми с какво мога да съм му полезна

Валентина, прегръщам те.  Идва един момент, когато близките ни взимат решението да напуснат този свят и да се върнат към Източника. Ако виждаме у тях само физическото тяло, това ни причинява огромна мъка и тъга, но ако виждаме това, което е безсмъртно у тях, знаем, че няма начин да сме разделени с тях - само че няма да ги виждаме и усещаме по същия начин.

Можеш да покажеш на баща ти колко го обичаш, колко много държиш на него и да се опиташ да направиш дните му по-приятни.

Всяко заболяване може да се обърне, но може да го направи самия човек. Ако изборът на баща ти не е такъв - обичай го, въпреки избора му - и му позволи да бъде себе си.

Прегръщам те отново и ти пращам позитивна енергия. 

 Искам да ви разкажа нещо, което ми се случи , когато бях дете на 11-12 години.
Играехме навън с още 4 приятелки , отидохме до магазина и аз видях някакво десертче,което много ми се прияде, но не ми достигаха няколко стотинки, за да си го купя.Помолих приятелките си да ми ослужат, но никоя от тях не ми даде . На мен много ми докривя и само си мислех откъде мога да намеря парички. Тогава отидохме напокрива на едни подземни гаражи, аз се разхождах самичка и изведнъж намирам монети нардени на купчинка ! Бяха по 50, 20 и 10ст. Много се зарадвах, а приятелките ми стояха като гръмнати.Тръгнах към магазина да си купувам "фафлата" и по пътя хоп, още 50ст. Никой не може да ме убеди, че беше случайност. 

Според мен Вселената винаги ни дава това, от което имаме нужда и никога не закъснява.Стига да бъдем добри и да се обичаме, всичко си идва на мястото. Познавам хора, които вечно се терзаят и са нещастни , влизат в ролята на жертва за всяка една дреболия , не правят нищо, за да подобрят животът си и непрекъснато се оправдават с липсата на пари.Казват "ако имах пари, нямаше да съм такъв, щях да направя това и това" , а за да дойдат парите първо трябва да започнем да се държим така сякаш вече ги притежаваме и да правим това, което бихме правили "ако" ги имахме. Парите са само средство, силата да подобрим животът си идва от самите нас.

Обичам ви хора ! 

  и от мен

  и от мен!

В абсолютно същата ситуация съм. Разговарям почти всяка вечер с висшия Аз на татето, практикувам  и хо'опонопоно, сега се каня да се инициирам и в Рейки. Толкова мога да помогна. А другото  е Божа работа. Татко ми би могъл да живее още години - още е без разсейки, но си е поставил за цел да умре - освен да му помогна да е по-леко, друго не виждам.

Аз пак се сурнах в дупката - заради горепосочения проблем. Предстои ново откопаване  Но сега вече знам начина.

благодаря ви момичета за подкрепата 
но ми е страшно мъчно и немога да се примиря ,че ще го загубим ,знам ,че трябва да се изживее такова нещо ,но мисля,че сега не му е времето

valen_tina и Делфина фон Ю.       

Мога само да ви прегърна и да ви пожелая сили да го понесете. Наскоро почина баба ми, въпреки че опитах да й помогна с Рейки, а и сестра ми и баща ми бяха физически с нея и помагаха с каквото можеха - просто се беше предала и отказала да живее. Не помогнаха нито сеансите, нито визуализациите, нито хо'опонопоно, нито разговорите с Висшия й аз - просто тя си беше решила, че й е време. Същата тази жена е преживяла много тежки неща в живота си, включително операция от рак, два инсулта, счупвания на крайници и какво ли не (по време на Втората Световна е била на фронтовата линия между Чехия и Германия). Отгледала е сама двама сина в чужда за нея държава (България), без да знае нито дума, когато се е преселила и без да получи помощ от роднините на дядо ми, които не са я приели като чужденка. Минала е през какво ли не, накрая каза "Стига ми толкова"...

Не можем ние да решаваме кога е времето на другите хора, независимо колко са ни близки. Близък роднина на мъжа ми е с тежка диагноза на рак от няколко години, изкарал е един курс химиотерапия преди време, не му е харесало и повече не е пожелал да повтори. В момента нито лекарства взима някакви, нито прави каквато и да е терапия, нито си е променил характера да стане по-любезен с хората или да прощава/иска прошка.... Работи всеки ден градината си, мъмри всички, които му се мернат пред очите и продължава да живее все едно нищо не се е случило - явно е убеден, че няма да се даде на някакъв си рак. Зависи от човека - в неговия случай, ако слуша докторите, трябваше отдавна да е на онзи свят, ама той доктори не признава и се чувства много добре (доколкото болестта му позволява, лично аз не съм го чувала да се оплаква, но характерът му е отвратителен, какъвто е бил през целия му живот). Майката на моя позната беше в болница, с доста по-благоприятна диагноза, оперираха я, трябваше да се оправи, но тя се предаде и отказа да се бори за възстановяването си... Остави я съвсем сама на 17 години... Всичко е безкрайно индивидуално.....

Момичета, пожелавам ви много сили и кураж. Направете най-доброто, което можете за бащите ви и им простете избора, който сами ще направят.     

Благодаря ти, x-x-x! Съгласна съм с всяка твоя дума.
Всъщност гледам на това като подходящия момент да му простя и за други, стари неща.
 

Да добавя няколко думи - мои размисли по повод на това, как и кога си отиде и моят татко от тоя свят... Осъзнах, че това е избор на самия човек, макар и може никога да не го каже на нас по различни причини(а може и да не го разпознае като свой избор - но това е по-друга тема). Поради естеството на работата си в последните няколко години се срещнах с много хора, които после напуснаха този свят. Твърдото ми убеждение е, че в повечето случаи те сами избират да си отидат оттук, било защото са видели и преживели достатъчно, било защото не искат повече да бъдат в това несъвършено тяло, било по други причини. Та, пита се в задачата - да, на нас ни е много мъчно, защото искаме те да са с нас, ще страдаме, ако не ги виждаме. Обаче - ако това е ТЕХНИЯТ избор - дали имаме право да искаме да го променят, защото НИЕ ще се чувстваме по-добре?

Моят татко никак не се чувстваше добре последните месеци, преди да си отиде, имаше и болки и друг вид дискомфорт в тялото. Казваше, че му е време вече - спокойно някакси. Аз винаги скачах и почвах да обяснявам, че това не е никаква възраст и че може да се оправи, и че трябва да се бори и т.н. Той уж правеше нещо, но вътрешно се беше предал.

Като си отиде - разказвала съм го няколко пъти - през нощта се събудих внезапно (не се будя така обикновено, и ми отнема много време да дойда на себе си) - с ясното съзнание, че в стаята има присъствие - спокойно, такова, което ме наблюдава. ЗНАЕХ някакси, че това е татко. Дошъл е да ме види, да се убеди със собствените си "очи", че съм добре (преместих се да живея в друга държава и той не беше виждал приживе как съм там). Постоя, сякаш да ми каже, че всичко е наред с него, да се убеди, че съм добре - имах чувството, че оглежда обстановката - и си отиде.

Оттогава ЗНАМ, че когато ни е мъчно и не искаме близките ни да ни напуснат, обикновено избираме да тъжим за собствената си самота, за това, че ще ни липсват... Което не ми попречи да плача много тогава, де...

Прегръщам ви, момичета, които преминавате през такъв труден момент.  Много позитивна енергия на всички ви - и на тези, които обичате, но са взели решение, че е време да преминат на друго ниво. Помнете, че никога няма да сте наистина разделени от тях. 

Всеки си има праг,когато този праг дойде,никой и нищо не може да го накара да го прекрачи.И с живота се разделяме по свое желание обикновено,когато вече няма какво да ни задъжа на този свят.Моят дядо се предаде,след няколко микроинфаркта,имаше много болести,не рак,но-на 77 си отиде по-сам от всякога.

За първи път усетих присъствието му,когато отивахме на море,бе в колата и сякаш се подсмихваше-ето,вече не е шофьор...Но не съм го сънувала,просто усещам присъствието му и бледите му очертания като плазма.

Здравейте мили феи! Ще направя отклонение от дискусията която обсъждате
Имам пинчер до броени дни ще навърши година! Взехме го 40-дневно, но кученцето живее в кухнята- тя е просторна голяма стая с теракот- пишка и ака на плочките, но не и на килима! та това кученце ного често почти два- три пъти седмично лае изправено на задните си крачка някъде към въздуха лае и обхожда външната стена на кухнята- северна е- аз се майтапя с децата, че има духове и то ги усеща- дали съм права. Имате ли идей на прав път ли съм- доста чместо се случва и в началото ако се майтапех сега се плаша наистина!   

 
mimimomo Децата до 4-5 годинки и животните като цяло усещат и дори виждат духове,така,че ако е външна стена не е задължително някой да минава  покрай нея и те да усещат.Но ако е дух със сигурност би могло да реагира кученцето ти по-емоционално.Впрочем не бива да се стряскаш толкова,можеш да напръскаш със светена вода или да прочетеш  някоя молитва/Господнята и за дома/.Но то е само за твое успокоение.

Момичета,днес си намерих камъчето от миналото лято,с форма на сърце!Подари ми го синът ми,утре ще го снимам и ще ви го покажа!

Благодаря ти ралико, но съм сигурнау, че кученцето нещо вижда и усеща, а аз не знам кво е! Ще хпосдължавам да го наблюдавам и дано ми прозре!

Пръсках и със светена вода и мих с цялата кухня с разни препарати и кученцето си вижда явно нещо и това си е

valen_tina,

когато моя татко реши да си отиде от този свят, бях с пълното съзнание, че това действително е решение, което той е взел, а не нещо дурго. Всикчо стана в рамките на месец. Имах планирано пътуване по него време и когато повдигнах въпроса, че ще го отложа, ми каза, че няма нужда, а дори напротив. Искаше да го запомня - силен, жизнен, такъв какъвто винаги ще си бъде за мен. Не бях до него в мига, в който е напуснал тялото си, но знам, че той никога, никога не ме е напускал. Бях му обещала да не плача и успях да спазя това свое обещание. И досега когато мисля за него се усмихвам, защото знам, че ме вижда. Може би звучи налудничево, но и досега взимам някои решения след разговор с него, така както е било и когато беше на този свят. Има много достойнство в това да напуснеш този свят по този начин...
Бъди силна и вярвай, че хората, които обичаме не ни напускат!

mimimomo,

напълно възможно е кученцето ти да усеща неща, които ти не виждаш или не усещаш. Общувам много с животни - кучета, котки, коне и казвам общувам, защото това наистина е комуникация - и съм се научила да се доверявам на инстинктите им, понякога са много по-безпогрешни от нашите. И още нещо, ако когато ми е тъжно или когато имам проблем, нещо, което ме притеснява успявам да го скрия от хората около мен, никога, наистина никога не успявам да го скрия от коня си... Животните са изключително сензитивни...