Снощи отново сънувах - този път нямаше емоция. Нещата които сънувах бяха отново отрицателни... но аз не участвах емоционално в тях. Бях страничен наблюдател.... дори не касаеше мои близки, но беше пък колежка от работа. С която също нямаме омоционална връзка, а и е от почти две години в майчинство. Нещата си останаха такива - в смисъл регистриах събитието /това от съня ми/, почувствах дисконфомфорт известен, но с мисълта че това не е моята реалност и все едно продължих нататък. По късно се събудих. В смисъл че не по време на съня.
Вярвам че това са някакви знаци, но не ги разбирам. Сега като пиша това ми просветна нещо - целта ми е свързана точно със взаимодействието на детето и работата ми. Последователността на сънищата ми е нещо такова - емоционално свързана в първия и колежка от работата от втория. Но какво пропускам. Знам че тук има "специалисти" по тълкуването на сънища. Мила, ако можеш да метнеш един поглед...., а Дарена съм я признала за веща в знаците. Ще се радвам ако вие сте моите посредници на Вселената, Бог и Ангелите.
бих могла да разкажа и по подробно сънищата, ако това ще помогне
Напоследък съм си харесала повече обяснението за сънищата на Абрахам - според книгите/семинарите на Джери и Естер Хикс, сънищата са ориентир за това, къде сме в смисъл на създаване на живота си. Поне аз за себе си виждам потвърждение в това - ако сънувам неприятни неща, вероятно подсъзнателно енергията ми не е в най-добра кондиция за създаването на нещата, които желая - тогава правя нещо за себе си, което да я подобри - каквото ми е приятно - разходка на тихо, спокойно място с размисъл, хубава музика, или просто "слушане" на природата, топла вана или душ, нещо приятно за хапване и отпускащ филм, някоя от техниките за "пускане на неприятната емоция", за които все не намирам време да пиша, медитирам. Или просто спя повече, ако имам нужда от почивка.
В твоя случай, ако действително искаш много да откриеш знак, за който си молила, мисля, че е по-добре да послушаш вътрешния си глас. Дийпак Чопра има една техника, която обичам - задаваш си въпрос, седнала удобно на тихо място - и следиш усещанията в тялото си. Ако усещането е за комфорт - отговорът е утвърдителен - ако усетиш свиване "под лъжичката", стягане в гърлото и т.н., притеснителни знаци - отговорът е отрицателен, това, за което си попитала, няма да е добре за теб. Той твърди, че тялото ни (което, естествено, е свързано с душата неразривно), си има много богата собствена система за ориентация в нещата и трябва само да се научим да я ползваме.
Винаги, когато съм ползвала тази техника, отговорите са били правилни. Дори се улавям често, като се опитвам да обсъдя нещо с мъжа си, той ме пита - а какво мислиш ти, какво усещаш - и дори и да му казвам - абе сега искам да чуя твоето мнение - някакси се връщам към моите усещания - и инстинктивни ЗНАМ какво трябва да се направи. Като ми напомни - и много бързо намирам отговора - какво трябва да направя, за да СЕ ЧУВСТВАМ в синхрон със себе си. Дори днес стана - и като го направих, той ме попита - сега по-добре ли се чувстваш - направо сякаш планина беше паднала от плещите ми - а ставаше дума за едно не много голямо решение - решение, в рамките на седмица, която, обаче, може да има отражение за по-нататък.
Успех!