Дали ще е по диплома, или не - важното е да станеш добър в нещо! Имам една приятелка - обущар е! И е адски щастлива от този факт.
- Публикувана: 30 май 2010, 18:40 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2010, 11:40 ч.
Имат ли значение дипломите за намирането на работа?
Дали ще е по диплома, или не - важното е да станеш добър в нещо! Имам една приятелка - обущар е! И е адски щастлива от този факт.
Ето това е истината
Уважавам труда на всеки, който работи с желание, и е доволен от постигнатото - а резултатите неминуемо идват, когато даваме всичко от себе си. Останалото са оправдания.
100% съм сигурна, че за да работиш, като лекар, зъболекар, учител, аптекар, пилот, съдия, адвокат и т.н., искат диплома.
Аз пък съм 100% сигурен, че поне 50% от гореизброените не стават за лекари, зъболекари, учители, адвокати и т.н... въпреки, че имат дипломи.
Е, кво правим тогава с тия дипломи.
С въпроса, че дипломата не прави специалиста всеки е наясно. Но че за редица професии тя е задължително начало- това, мисля, е също толкова ясно. Правилото се отнася и за зъболекарите, пилотите, съдиите, адвокатите, аптекарите, учителите.
Аз не бих седнала на стола на зъболекар без диплома. Нито някой ще назначи за съдия недипломиран по специалността. Нито ще седна в самолета на пилот, без диплом.
Тези, които не стават, въпреки дипломата, следва да се пренасочат. Но за останалите обучението, завършило нормално с издаването на обсъждания документ, е задължително за да започнат и да продължат напред.
За редицата други професии и бизнес, за които не е нужна- да, не на всякъде е задължително човек да притежава такава. През теоретично и практическо обучение, обаче, следва да се мине и премиването се установява отново с някакъв документ. Ако ще да е изпит на Занаятчийската камара. Няма как да станеш добър, без да си гледал и учил, а за много дейности се изисква разрешение, което включва установяване с документ вид и ниво на владеене на предмета, с който ще се занимаваме.
Аз не бих седнала на стола на зъболекар без диплома. Нито някой ще назначи за съдия недипломиран по специалността. Нито ще седна в самолета на пилот, без диплом.
Тези, които не стават, въпреки дипломата, следва да се пренасочат. Но за останалите обучението, завършило нормално с издаването на обсъждания документ, е задължително за да започнат и да продължат напред.
За редицата други професии и бизнес, за които не е нужна- да, не на всякъде е задължително човек да притежава такава. През теоретично и практическо обучение, обаче, следва да се мине и премиването се установява отново с някакъв документ. Ако ще да е изпит на Занаятчийската камара. Няма как да станеш добър, без да си гледал и учил, а за много дейности се изисква разрешение, което включва установяване с документ вид и ниво на владеене на предмета, с който ще се занимаваме.
Чета ви как си говорите за това, че трябва освен да мислиш какво ще учиш, трябва да мислиш и какво аджеба ще работиш. Много сте прави. Но, както някой по-надолу спомена, не всеки е наясно със себе си на 17-18 години.
Аз например се записах да уча Бългаска филология. Така и не я завърших. Изкарах стажа и зарязах всичко. Никога няма и да я завърша. Навремето като кандидатствах се намесиха два основни фактора - майка ми, която смяташе, че няма лошо да съм учител и... фактът, че съм дотолкова мързелива, че само с това можех да кандидатствам без да си давам зор да уча, а пък ясно, че ще ме приемат. Още в I-ви курс разбрах грешката си. Но продължих заради майка. Дълбоко съжалявам, че не съм записала друго, понеже беше ясно, че аз учител никога няма да искам да бъда. Не е за мен просто. По нещастни стечения на обстоятелствата (след като майка ми, която ме натискаше да уча, почина) зарязах всичко на финалната права. Сега съм на 35 години и много се разкайвам. Че нямам висше образование. Двойно повече обаче се разкайвам за какво съм учила.
Наистина не всеки на 18 може правилно сам да избере.
Аз например се записах да уча Бългаска филология. Така и не я завърших. Изкарах стажа и зарязах всичко. Никога няма и да я завърша. Навремето като кандидатствах се намесиха два основни фактора - майка ми, която смяташе, че няма лошо да съм учител и... фактът, че съм дотолкова мързелива, че само с това можех да кандидатствам без да си давам зор да уча, а пък ясно, че ще ме приемат. Още в I-ви курс разбрах грешката си. Но продължих заради майка. Дълбоко съжалявам, че не съм записала друго, понеже беше ясно, че аз учител никога няма да искам да бъда. Не е за мен просто. По нещастни стечения на обстоятелствата (след като майка ми, която ме натискаше да уча, почина) зарязах всичко на финалната права. Сега съм на 35 години и много се разкайвам. Че нямам висше образование. Двойно повече обаче се разкайвам за какво съм учила.
Наистина не всеки на 18 може правилно сам да избере.