Познахте ли си изоставеното дете?!

Тогава защо така високопарно и обвинително го раздаваш? Просто стани приемен родител и толкова! Няма нужда да изпадаш в крайности като "жал ми е за нас".

Не вла'а при тебе, т'ва е! 

ПП. Ти да не беше от сектантското стадо, че така ми се нЕрвиш??? 

Цял ден пиша и бърша...цял. Пиша, защото имам какво да кажа, бърша защото не ми се влиза чак толкова в личното ми пространство. Монда го е синтезирала мнението ми- изтрих го подобно.
Все пак не разбирам защо се хващате за парите повечето?  Водещото при такова решение и стъпка трябва да е усещането, че искаш да даваш, а не да вземаш- и при доброволната, и при професионалната/справка- държавите дето по ви харесват/. Приемните родители около мен са с различен социален статус и единственото, което ги обединява е любовта към децата и повярвайте, грижите ни са едни и същи, и усилията, и мечтите.
И за да навляза там където се терзаят много  участници- да- аз лиших собственото си дете от  частна езикова градина, защото не можехме да си позволим същото и за приемното ни дете/то и Митко не беше и готов за подобно нещо/. Решихме, че щом това дете идва вкъщи ще е със същата любов, права и задължения и няма да ги делим. Дали Мишо съжелява, или ние за решението? Има и други начини за изучаване на език все пак/пък и Мишо се оказа англо- възприемчив /. Не робувам на идеята, че трябва да посипем децата с благодат и възможности без край- то си личи кое какво го влече и не е безумно скъпо да се осъществява. Освен това всички пропускате най- важното в приемничеството- на детето не му пука какво яде и какво бъдеще ще има- то има кой да го завива и признава за личност. Може да направите анкета и на всички впечатленията ще са от личното общуване, от това че някой го е грижа за тях, че се тревожи, че ги поглежда, че има някой за който те съществуват. Митко ми казва редовно като го погледна скришом как е и какво прави, че ме усеща и това е най- най- скъпото за него, че го гледам!

п.с. пропускате и любовта, която ще ви подари, и вълшебните моменти с вашето дете. Тези моите двама вече не могат един без друг и това не е просто изявление- те се обичат и сами се наричат братя . И каквото и да се случи, никой няма да им отнеме любовта и пръвързаността. Никой!

Катюша, трогна ме, благодаря ти за хубавия пост.

Ето, единствено заради този твой пост Катюша, тази тема придоби истински смисъл

Ние пък се лишихме от семейните почивки в чужбина, заюото Еми няма паспорт( не мога и да и изкарам) и никое от другите ми деца не възропта, нито животът им стана по-малко пълноценен,както в една друга тема. Наистина, най-важното за тези деца е,че имат семейство, а не какво ядат и къде учат. Приемничеството промени мирогледа и на другите ми две  деца. С удоволствие се лишиха не само от почивките  в чужбина, ами и от част от свободнотоси време, за да се занимават с нея, когато ме няма, да я водят или взимат от училище ...и повярвайте ми- правят го с огромно удоволствие! Давам на децата си според нуждите, а не според заслугите!Те всичките имат еднакви заслуги.
И ако мога да кажа,че нещо ми е осмислило живота,  то това не са нито 30-те държави, които съм обиколила, нито бизнеса, нито нещо друго, а именно- изваждането на Еми от дома в Овчарово, предотвратяването на отиването и в следващия дом   и отглеждането и в къщи с много любов.

monda, Катюша, казали сте много хубави неща. 

и същото бих могли да кажат и Pippo, i cvete di..i  wsi`ki priemni roditeli. Ostanaloto   е свободна интерпретация на хора, които никога не са влизали в дом и не са контактували с такива деца.

monda, Катюша Благодаря ви за разказите!  Това имах предвид и аз като казвах, че не парите са водещото. Приемните родители, които познавам са водени от същите мотиви като вас. Не, че не трябва да има допълнителни субсидии, но не наличието или липса на средства са водещи. И наистина, не всеки би могъл да направи това, което правите вие. 

Тази тема премина през няколко етапа, обсъдихме и коментирахме различните аспекти на проблема "децата от домовете". Нямаше как да не се изкоментира и приемната грижа, обаче защо трябва всичко да се буквализира, не мога да разбера.
Повдигайки въпроса за парите, просто поставих още един проблем, пред който държавата си затваря очите. И вместо да ме карате да се срамувам в ъгъла, споменавайки срамната дума ПАРИ, а не милосърдие напр., по-добре подкрепете и тезата, че държавата трябва да подпомага семействата приели дете за отглеждане и възпитаване.
Има една чудесна приказка: "Сит на гладния не вярва"
Радвам се че има хора, които могат да си позволят добър жизнен стандарт и да надскочат битовизма си, за да се отдадат на благотворителност и милосърдие. Бъдете живи и здрави и дано един ден плодовете от делата ви да бъдат за благословение на вас и семействата ви!

Лого5ка Оставам с впечатлението, че си се засегнала. Не виждам причина да се ядосваш. Няколко пъти казах, че не дискутирам издръжката на децата в приемни семейства. Нека да има такава, нека е достатъчно голяма. Думата пари изобщо не е срамна и ако акцентираме на други качества, които човек трябва да притежава, за да бъде приемен родител това не омаловажава материалните въпроси. Най- малкото семейството трябва да има достатъчно голямо жилище, за да приеме още едно или две деца. Не виждам защо това се приема лично...

И нека не започваме с предположения за сит и гладен, защото няма никаква полза по отношение на темата.

Monda, Катюша, искренно ви се възхищавам.

От опита, който имам смело заявявам, че българката /в масовия случай/ не желае да бъде приемем родител /не осиновител/, защото е емоционално привързана към децата си, вплетена в техния живот и същност и желае да отглежда чуждото дете наистина като свое. Един ден то да я нарече мамо без това да предизвиква въпроси относно съществуващия биологичен родител....

Българката от векове се е грижила без всякакви облаги и за чуждите деца - и по време на робството е прибирала сирачета, и по време на двете световни войни е прибирала самотни, изоставени деца, търсила е утеха във вярата си.

Приемната грижа, такава, каквато ни я предлага закона днес в България изтезава емоционално приемната майка, кара я да се чувства несигурна, кара я, по отношение на закона да се държи с приетото дете като със скъпоценна, но стока, защото след две, три, пет, шест години съдът може да върне детето на биологичната му майка.


Българската майка винаги е била с широка душа за своите и чуждите деца, но начинът по който законът третира тези чувства е недопустим. Изобщо не става дума за пари. А за емоционалното удовлетворение от това да си майка на още едно дете срещу ужаса от това съда да ти го отнеме в полза на биологичния родител.

Предполагам, че сте коментирали въпроса, който искам да задам, за това се извинявам, но може ли да ми обясните в какво точно се изразява разликата между осиновител и приемен родител?
Или да ми дадете линк към съответните отговори!

Ами аз си признавам че нямам опит в приемната грижа, но от прочетените десетки споделяния на приемни майки въобще не съм останала с впечатление някоя от тях да се отнася с приемното си дете/деца като стока в каквото и да било отношение.

Приемното родителство има своето място в системата от мерки за закрила на децата в риск. В много случаи е добре да бъдат запазени юридическите и емоционалните връзки на детето с биологичните му родители, дори и те да не са в състояние поради някакви причини да полагат адекватни родителски грижи (при сериозно заболяване например). Да, истина е, че трябва специална нагласа за да бъдеш приемен родител, която е по-различна от нагласата да бъдеш осиновител.

Разбира се че има много проблеми най-вече с твърде ограничените правомощия на приемните родители, но това е съвсем друга тема, почти непозната за мен.