120 Американска тема- за ветераните, бащите и 4-ти юли.

Аааа, Агент, аз със сигурност мога да твърдя че моите деца са си българчета. Особено като са родени и отгледани първите си години / за голямата 4г./ в Бг. Първият им език е Бг и все още в тях си доминира българското. Естествено, че не витая в облаците, и ми е ясно че скоро всичко българско лека-полека ще бъде избутано. Но все пак ще се опитам да запазя каквото мога от това.

А и няма сила която да ме накара да им говоря на англ. Не си представям как вместо измийте си ръцете, ще им кажа wash your hands или др. подобни.  Когато става въпрос за обясняване на уроци, наистина минавам на англ, но винаги след това го казвам и на български. Дори когато сме били сред американци в училище или на РД, щом се обръщам към тях персонално го правя на български. Не ме интересува как изглеждам отстрани, това е моя език с който комуникирам с децата си. Щом поляци, руснаци, немци /около мен има едно семейство които където и да са си говорят само на немски/, могат да го правят, не виждам защо не и аз.

Ванхорн, същите случаи има и в нас с малката.  Смешно ни е, поправяме непрекъснато, пък докъде ще стигнем, ще видим.

Аааа Стела, хич и не ме интересуват летните им лагери. Ако имам възможност да си пратя децата лятото в Бг, не бих се и замислила. Поне докато те искат да ходят там.  По-хубав лагер от там, особено на село с баба и дядо сред природа и животни, здраве му кажи. И на планина ходят там, и на море, и с всякакви животни се запознават отблизо, и българския си подобряват, и се научават да се возят в градски транспорт. Тук от тези коли и бързане, возенето в автобус или метро се превръща като нещо много специално за което се прави предварителен план. 



С това съм много съгласна!

Много съм съгласна с вас и с двете ръце съм за ПРО-Българско до колкото е възможно естественно
А сега на всички американци честит празник и весело изкарване  

Мили мои, не искам никой да се засегне от закачката ми  

Мисълтта ми беше, че не само гени, ЕГН, паспорт и език правят някой българин (или американец)... националната идентичност е по-комплексно нещо май  

ПС Преди няколко години бременна в 5 мес. ревах със сълзи и сополи насред Димчо Дебеляновата къща пред шашнатите чужди туристи, защото точно тогава осъзнах, че е изключение дете отгледано в друга култура да види и прочете България през нашите очи... "да се завърнеш в бащината къща" за нашите деца ще носи друго послание и асоциация с друга родина. C'est la vie!

PS C'est la vie - french expression that is rather famous in English and other languages. It means "it is the life." can also be translated into English as: - "that's life" - "oh well, shit happens"  
http://www.urbandictionary.com/define.php?term=c%27est%20la%20vie
 

Ирка, благодаря ти за отговора за афтър-скуул програмите. Чак сега го видях.  Аз се разколебах, да си призная.  Мисля си, че за дете на 5 години от 8 а.м. до 5-6 п.м. е доста дълъг ден.  Затова и исках да чуя как деца в такива ситуации се справят.

Хареса ми "американския гювеч" на Дидитка. Не вярвам в "неопорочени" нации и култури, особено ако идваме от Балканите, и особено в тия глобални времена.  Гени?  Какви/чии гени?

И аз имам успешни примери на двуезичие и дори триезичие около мене. Това е систематично планирано от родителите, обаче, и изисква постоянство и подходяща среда.  Което е интересно е, че родителите на едно от тези дечица, мое съседче, говорят само английски защото не знаят друг език!  Детенцето говори английски и испански и сега тръгва на двуезично училище. Значи може да се научат да говорят и на български с български родител, дори да не е перфектно, каквото и да означава това.  Аз за пореден път се убедих съвсем наскоро с моето дете колко бързо децата активират пасивен речник и граматика. Не подозирах, че моята знае толкова думи.  Ок, похвалих се

Ирка аз говоря с дъщеря ми само на български, сега и на малкия също. Твоите принцески са още малки, дано сме тук в темата след 5-6 години, да разкажеш. Аз и преди съм го казвала: Започвам разговор, който е сериозен- тя слуша и отговаря с по една или две думи, аз продължавам, но вече вкарвам и по- сложни думи- тогава вече виждам едно опулено безизразно лице. Продължавам да обяснявам и се опитвам да го правя само на БГ, но се стига до задънена улица. Тогава вече няма как, започвам да обяснявам на английски и чак тогава й става ясно. Тогава започвам и с превода. Тази дума значи това и се използва тогава и т.н.... Звъни телефона, майка ми пита "Как изкара на Дисниленд бабенце", а тя "Много хубаво бабо, яздих всички райдове"  . Вчера на скайп говори с детето, с което е отраснала в БГ. Той пита: "Подстригала си се нали?", Тя "Да малко, че имах умрели крайници"... ей това е, вари го, печи го...
Пиша бележки в лънч бокса само на БГ, чете ги, като не разбере нещо се обажда да ме пита. Има интерес и се надявам тя сама да се напъне и тогава със сигурност ще има резултат.

Мамите на по- големи дечица тук, ще се радвам, ако споделят как е с техните тинейджъри!!!

Абсолютно не мога да си представя и аз да говоря на децата си на английски. Дори на мъжа ми казвам каквото имам първо на български и после превеждам за останалите.
Но това няма да направи децата ми по-българи, ако израстнат тук. Агентката добре е синтезирала във втория ред на последния си постинг.

Имам много хубав пример пред очите си по въпроса за езика. Децата на много близки приятели, вече в тийн възраст (децата, не родителите  ), родени в чужда държата, расли там със съответния език, дойдоха тук преди 7-8 години, перфектни са на трите езика. В къщи говорят изключително български и всяко лято получават съответната доза бациликус булгарикус.  
И обратния пример имам в обкръжението си - при двама български родители и първите 5 години живот в България, детето в момента не може и здрасти да каже на баба си по скайп.

За езика- ще се постарая да я науча на бг, но каквото стане. Имам два примера пред себе си, при които децата не говорят добре български. Даже в единия, родителите не владеят добре английски, те говорят на дъщеря си на бг, а тя им отговаря на англ.

За името (плануваме да живеем тук)-избрах късо и лесно име за дъщеря си, естество и да ми харесва . Много са ми странни хора, които си кръщават децата с някакви дълги изкелифенчени(не знам така ли се пише) имена, с които децата им няма да се чувстват комфортно, даже и пример мога да дам, но не е за предпочитане, че може и да четат тук.

Примерите на Ванхорн са смешни и много кют, но и съвсем нормални за деца, които не растат в България. Това мене не би ме притеснявало.  

И аз мисля, че коментарът на Агентката е много подходящ. Имах възможност да се замисля наскоро, докато наобикалях площадките в България, за националната идентичност (благодаря, Агент, за термина!)  и на самите българчета, които растат там. Не забелязах, за краткото време, което бях там, особено висока проява на такава идентичност.  Ако детето се объркаше и използваше английска дума, винаги се намираше детенце там, което да му отговори на английски.  И далече не само за езика говоря.   Но това ще е съвсем друга тема. Не ми се хлътва в нея защото ще е като Заешката дупка на Алиса.

И, да, весел 4ти на всички инсомниаци!

Аз добре си представям ситуации от рода на тези, които Ванхорн описва, защото съм ги виждала с деца на мои колеги. Май при всеки родител рано или късно възниква изборът да бъде разбран или да бъде верен на политиката "само български".

Като говорим да примери за деца, говорещи добре езиците на родителите си, честно казано, признавам само тези с големи деца. Да са минали пубертета. Моите наблюдения са, че с малките до определена възраст е сравнително лесно и основно зависи от възможностите и усилията на родителите. Моментът, в който започнат да се осъзнават като личности е истинският лакмус. Видях деца, които свободно и с желание говореха арабски, турски и фарси, как буквално за едно лято между мидъл скул и джуниър хай "забравяха" езиците си и започваха да отговарят само на английски и да ме поправят кисело, като ги нарека с истинските им имена: "Ръш. Не Рашаад. Ръш."

Единственият пример на действително успешно двуезично отглеждане, който познавам, е кръстницата на дъщеря ми. Второ поколение руска американка. Семейство на православни свещеници, избягали 1918та. Баща й е поп. Пет деца (тя е най-голямата и любимка на татко си), майка домакиня, семейни молитви сутрин и вечер, ежедневно киснене в църквата с часове, заобиколена от руско-говорящи емигранти, солиден кръг познати от същия сой, които непрекъснато гостуват у тях. Неделното училище и ежедневните уроци по четене на Библията (на руски и черковнославянски) се подразбират. Научен интерес към православието и руската история от ранна възраст, висше образование до докторат посветено на тази тема. За първи път посети Русия, когато си пишеше дисертацията. Говори руски свободно, пише отлично. Съвременният жаргон й куца. Псува, обаче, съвършено, с чувство и разбиране (според мъжа ми). Това е. Други такива случаи не познавам, включително сред сестрите й - те предпочитат да говорят на английски, не съм чула цяло изречение на руски от никоя от тях.

Та.... и на английски може да се наложи да се карам с тийнейджърката си след десетилетие. Да сме живи и здрави...

janajar,  то ако е на английски пак добре. Чета сега туитър, че май един човек се удавил в езерото до нас и нищо не мога да разбера от жаргона на тези деца дето списват. Направо се отчаях, че докато синът ми порасне няма нищо да разбирам от тяхната култура и език.

О, за това и аз съм ревала, пък още не съм бременна 

Според мен много можем да научим от събратята латинчета. Много двуезични има сред тях, които нямат акцент нито на единия, нито на другия език. Имах един период, в който движех в тяхната среда  и бях изумена колко добре владеят и двата езика, а са раждани тук (говоря за студентска възраст "деца"). В метрото и автобуса от време на време срещам майки, говорещи с малките си деца на испански, после децата се заговарят с някой чичко до тях на английски... Та, възможни са нещата. Разбира се те си имат по-установена среда и езикът им е навсякъде, но все пак, и при тях се стига до постоянство и желание. На мен ми е най-важно да могат да общуват с българските си баба, дядо и роднини, друго не им трябва. Много ми тежи че семействата ни не могат да си кажат две думи... свекърите и тъстовете не се познават... пред мъжа ми родата чупи пръсти и се чуди какво и как да му каже, той се опитва, но на стари години не е лесно. Не искам тази пропаст да се продължава и чрез децата.

Аз като ви слушам вас които сте  БГ семейства  и се отчайвам.
Елла говори БГ сега защото баба и е тук и говори доста добре но с акцент и някъде доста бебешки произнася думите ,на мен ми е сладко ,смешно и забавно да я слушам как говори.   Не искам да забравя българския,аз също си признавам че говоря понякога на англ. но се отплесвам и особено когато сме с ММ ,то няма как иначе.
Елла говори сега  на Клои  на БГ защото ние и говорим така ,предполагам в един момент ще започнат  на англ.  помежду си 
Ванхорн ...много забавни изрази наистина ,трудно е да се говори наистина само на БГ и да очакваш че детето схваща и особено в нашия случай със смесен брак.

В началото при нас също беше смешно защото като се гледаха сами с майка ми и Елла  употребяваше гона (ще) на всяко изречение,аз гона играя,аз гона гледа ТВ и майка беше  в шах "какво все гони?!"     

охххх ...ще се стегна аз и ще говоря упорито на БГ ,ей така трябва да си напомняме от време на време.

ми не ми се споделя, положението е трагично . първият им език и на тримата е български, него са слушали първите си три години, на него са проговорили. сега обаче, аз им говоря на бг, те на мен - на англ. като се закучи разговора пояснявам с англ. думи с бг окончания. като се завихри разгорещен спор направо си викаме на английски, за да не пропуснат някой мой важен аргумент. бабите и дядовците в бг са на път на съд вече да ме дават, че внуците им не искат да говорят бг и са се `поамериканчили`, а на мен само този товар ми трябва  на гърба ... сега две от бройките ще заминават с баща си за месец в българия, ако и по това време не проговорят, не знам какво повече да опитвам, изчерпвам се от към идеи. край мен има примери на пораснали българо-американчета, на които целият им живот е минал тук и не са спрели да говорят на бг, но всичките са сами деца. започвам да си мисля, че помага ако няма друго дете в къщи, с което да открият, че и на домашната бг територия може да се говори на английски.

Няма , как да не се включа, това ми е една от любимите теми за българския език
За съжеление Плами, говори основно на английски, ама не мисля че е негова вината , той от 8 до 4 е на детска градина и няма голям избор. Ама от догодина бациликус булгарикус  :lol:2 месеца ваканция при баба в БГ, а да го видим как ще се разбере с баба си. Познавам и дете, което до 5 година говореше само англиийски , но после изведнъж проговори и на БГ / може би защото родителите се разведоха и това помогна/
Но най -тъжното е , че има семейства с двама родители от БГ с големи деца, които и дума български не знаят, ама говорят и двамата перфектно освен англиийски, -фрески, испански и немски
Вики, може ли снимки , моля
Ванхор, браво на Гери, прави грешки когато говори, ама има желание детето да се учи, а това е важно

Началото на края   Арж : Германия - 0:2

(единият поляк подаде на другият поляк, красив гол)
(дано Марадона не получи инфаркт!)

==============================
  Оляляляляляляла!

0:3 става брутално! Да заложим на краен резултат?  

Ето за това са силни - при 3 гола преднина продължават да играят играта и да помнят за дисциплината. Впечатляващо!