Фус, това и аз го смятам, ама пусто явно не ще да е така, щом само ние го получаваме тоз резултат. Пък дано да са по-малко годините. Защото за мен това е един от основните проблеми.
- Публикувана: 4 юни 2010, 14:24 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2010, 20:04 ч.
Възможности за осиновяване на по-големи деца
пускам един цитат на Тео от друга тема, че тя е позамряла, едва ли четете редовно там ...
не е стриктно по темата с по-големите, ма те малките растат ...
ако трябва да сме честни, възраст над 3 реално вече е проблем за осиновяване - ето ние тук, в темите за по-големи осиновени, колко големи деца обсъждаме - 4-5 годишни ...
аз по повод историята на тази сладурка Елина сериозно се замислих защо наистина за по-трудните случаи няма по-активно търсене и един вид промотиране на тия деца от страна на социалните? при международните осиновявания са изведени в специална, отделна листа деца със специални нужди, често пъти това не са сериозни заболявания дори ... вярно е, че и там са анонимни и хората няма как да изберат котка в чувал, но и за по-големите, и за децата със заболявания или увреждания и въобще с "проблемните" деца може да се доведат до знанието на иначе вече одобрени кандидат осиновители ...
то е ясно и естествено, че всеки ще иска, ако е възможно да осинови колкото може по-малко и по-здраво дете, кой ще си напише в заявлението "искам да осиновя голямо дете, с увреждане" ... но когато се запознае с конкретна детска съдба, нещо може да трепне и нещата да се променят ... ето защо за мен е несериозно изчерпването на възможностите от страна на социалните само със сравнението дали от списъка на потенциалните родители някой не е охлабил изискванията ...
на малката Елина й следя развитието на едно друго място ... справят се чудесно, детето само за месец и нещо е толкова променено духом ... но ми стана тъжно от споделеното от майка й, която специално е научила малко български и насърчава детето да запази езика си и да контактува с българи, че детето месец след прибирането вкъщи и базовото комуникационното окопитване е заявило твърдо "аз повече няма да говоря на български" ... колко ли огорчение е натрупало детето за своите шест години, за да иска съзнателно да заличи всичко от миналото си, вкл езика, на който все още най-добре може да се изрази ...
някъде в оная последната тема в клюкарника една мацка беше казала нещо от сорта "дано имат късмет всичките да ги осиновят в чужбина" ... аз донякъде също мисля така, децата се адаптират и за тях е най-добре там, където са искрено приети и обичани без резерви, в общества, които не само са толерантни към тях, а съществуват и механизми за пълноценното им развитие... като се безпокоя за изнасянето, всъщност мисля не за децата, щото от това "изнасяне" на тях ще им е добре, а за родителите, че изпускаме чудесни, прекрасни деца ...
http://sl-news-online.sliven.net/index.php?id=21573
Една статия от дома в Сливен. Наша майка, която е от там, и вече е и в областния съвет, ния прати. На мен специално ми беше много интересно да я прочета, макар на пръв поглед да са ни все известни неща, но е по много човешки и естествено споделено.
Една статия от дома в Сливен. Наша майка, която е от там, и вече е и в областния съвет, ния прати. На мен специално ми беше много интересно да я прочета, макар на пръв поглед да са ни все известни неща, но е по много човешки и естествено споделено.
не е стриктно по темата с по-големите, ма те малките растат ...
ако трябва да сме честни, възраст над 3 реално вече е проблем за осиновяване - ето ние тук, в темите за по-големи осиновени, колко големи деца обсъждаме - 4-5 годишни ...
аз по повод историята на тази сладурка Елина сериозно се замислих защо наистина за по-трудните случаи няма по-активно търсене и един вид промотиране на тия деца от страна на социалните? при международните осиновявания са изведени в специална, отделна листа деца със специални нужди, често пъти това не са сериозни заболявания дори ... вярно е, че и там са анонимни и хората няма как да изберат котка в чувал, но и за по-големите, и за децата със заболявания или увреждания и въобще с "проблемните" деца може да се доведат до знанието на иначе вече одобрени кандидат осиновители ...
то е ясно и естествено, че всеки ще иска, ако е възможно да осинови колкото може по-малко и по-здраво дете, кой ще си напише в заявлението "искам да осиновя голямо дете, с увреждане" ... но когато се запознае с конкретна детска съдба, нещо може да трепне и нещата да се променят ... ето защо за мен е несериозно изчерпването на възможностите от страна на социалните само със сравнението дали от списъка на потенциалните родители някой не е охлабил изискванията ...
на малката Елина й следя развитието на едно друго място ... справят се чудесно, детето само за месец и нещо е толкова променено духом ... но ми стана тъжно от споделеното от майка й, която специално е научила малко български и насърчава детето да запази езика си и да контактува с българи, че детето месец след прибирането вкъщи и базовото комуникационното окопитване е заявило твърдо "аз повече няма да говоря на български" ... колко ли огорчение е натрупало детето за своите шест години, за да иска съзнателно да заличи всичко от миналото си, вкл езика, на който все още най-добре може да се изрази ...
някъде в оная последната тема в клюкарника една мацка беше казала нещо от сорта "дано имат късмет всичките да ги осиновят в чужбина" ... аз донякъде също мисля така, децата се адаптират и за тях е най-добре там, където са искрено приети и обичани без резерви, в общества, които не само са толерантни към тях, а съществуват и механизми за пълноценното им развитие... като се безпокоя за изнасянето, всъщност мисля не за децата, щото от това "изнасяне" на тях ще им е добре, а за родителите, че изпускаме чудесни, прекрасни деца ...
Момичета не пропускайте и нас - кандидат мамите в чужбина, не само чужденци чакат. И ако ние искаме по-голямо детенце то не е така с останалите и се чака над 4 год , че и повече. А до скоро се даваха и луди пари по около 20 000 е. На нас се предлагат само големи и болни деца.
А иначе скоро попаднах на статия, в която социалните твърдяха, че дете над 5 год в Бг е на практика рядко осиновявано.
А ние тепърва ще се качваме на това влакче. 2011 е нашата година.
А иначе скоро попаднах на статия, в която социалните твърдяха, че дете над 5 год в Бг е на практика рядко осиновявано.
А ние тепърва ще се качваме на това влакче. 2011 е нашата година.
Имам чувството че след последните промени в СК всичко зависи от доброто желание и истинската заинтересованост на институциите, от които зависи това да намерят семейства за колкото се може повече деца. Не вярвам да не могат да се намерят достатъчни аргументи за "положени усилия" и децата да не бъдат вписвани в регистрите за международни осиновявания. Ако има квота за година - тогава лошо. Но ако няма...
Пак от моя опит преди години с осиновители от САЩ - има хора, които дори заявяват че искат деца с конкретни проблеми. Спомням си за едно семейство, в което мъжът беше кардиохирург - осиновина две мулатчета близначета. Едното беше с тежко сърдечно заболяване и тук му даваха живот максимум до 2-годишна възраст. По-късно получих сведения за него когато вече беше на 10 години, на поддържаща терапия, но с всички шансове да живее дълго и пълноценно.
Една учителка в училище за глухонеми деца беше пожелала и осинови момиче на 14 години със силно увреден слух.
Ако няма квота, при добро желание Съветът за международни осиновявания (или както там се нарича, да не вземете сега за думите да се хванете
) би могъл да заседава максимално често, за да може колкото се повече деца да получат шанс за пълноценен живот там, където хората могат да им осигурят такъв.
Пак от моя опит преди години с осиновители от САЩ - има хора, които дори заявяват че искат деца с конкретни проблеми. Спомням си за едно семейство, в което мъжът беше кардиохирург - осиновина две мулатчета близначета. Едното беше с тежко сърдечно заболяване и тук му даваха живот максимум до 2-годишна възраст. По-късно получих сведения за него когато вече беше на 10 години, на поддържаща терапия, но с всички шансове да живее дълго и пълноценно.
Една учителка в училище за глухонеми деца беше пожелала и осинови момиче на 14 години със силно увреден слух.
Ако няма квота, при добро желание Съветът за международни осиновявания (или както там се нарича, да не вземете сега за думите да се хванете
) би могъл да заседава максимално често, за да може колкото се повече деца да получат шанс за пълноценен живот там, където хората могат да им осигурят такъв. Препоръчани теми