Да се откажеш от детето си

Да..тук не говорим за законовата част,а за самото желание на майката. Предполагам в последствие е разбрала,че не може да се откаже от детето си,но първоначално е мислила да го направи.

мисля, че ако е осиновено - може да го "разсинови" - или не знам как се казва

да не би да иска да го остави в пансион?

Не,тя си го е родила,тя и бащата са си го гледали..И не иска да го остави в пансион,то ще си остане при бащата,тя просто не иска да има нищо общо с детето.

И това ми било майка...!

И все пак трябва да има някаква причина, за да не иска да има нищо общо.
Не знам каква е, но не може да се съди ако не се знаят фактите.
Макар и рядко, но се случва, например 14 годишен син да пребива редовно майка си, да я нарича кучка, к...а и да се държи с нея като с нищожество. Гледах веднъж репортаж за такъв случай. Тогава е нормално тя да не иска да има нещо общо с него.

Може 

Родителите разведени ли са?
Ако да - за какво точно трябва да се отказва от детето? Ако бащата е съгласен - да прати детето да живее при него.

Това не е вярно, родителите на майка ми са се отказали от нея, когато е била на 13 години! Причината е била, защото е избягала от къщи и е отишла на лагер от училището на своя глава. Всичко това става чрез държавно постановление в Държавен вестник. Държавата я е "осиновила", избира й настойник и я настанява на своя издръжка в общежитие.

Не мога да повярвам ... Егати държавата ...

Айде, бе! Сериозно ли? И това по  бай Тошово време???
И то с държавно постановление? За пръв път  чувам държавно постановление  да се  издава  за  частен  случай. Освен това  Държавен  вестник   е орган  на законодателната  власт, а не  обслужва  частни  интереси.
Може и да  са се отказали от майка ти, но съм убедена, че това не е станало   по начина, по който  го  казваш. Не се заяждам, само уточнявам

А сега по темата- една майка  , според мен, няма моралното право да се откаже от детето  си, каквото и да е то. самата идея за такова нещо  ми говори  за  безотговорност  и непукизъм, защото детето е  такова, каквото   родителите  са го създали, не само  като геном, но и като  поведение и  възпитание. Детето  няма  вина  че е това, което е. Ако някой има  вина, това е въпросната  майка, която  след 14  години  е изпуснала положението от контрол и  сега  се чуди  как да се измъкне суха от водата.
Презирам такива хора. В моите очи  нищо не може да ги оправдае. СЛед като си станал родител, то е  завинаги, а не докато  ти харесва. Като не ти е стискало  дупето, да не си създавал дете.

Може да са я дали за осиновяване просто. Има ли ограничение за възрастта?

сериозно, съвсем по бай Тошово време, съвсем чрез Държавен вестник - има един екземпляр в къщата на родителите ми, но за съжаление аз съм на друг континент, за да ти направя скан, за да повярваш

Отгоре на това изобщо не е за разправяне как майка ми разбира, че се отказват от нея. Баща й я посреща на връщане от училище, вървяла с приятелки. Носел й в една бохча малко лични вещи и казал, че майка й не иска да я види повече в къщи. Приятелките й започнали да я защитават, че не може току-така да я оставят на улицата, и тогава той вади вестника, за да й остави доказателство. Е, да, лична драма ... след 50 години, баща й дойде да я моли да се грижи за него, а той щял да й остави наследство  Животът е невероятно нещо!

Може ли закон да направи някого добър родител? Колко родители са абдикирали, всички виждаме примерите. Тук съвсем нямам предвид някой да изгони детето си от вкъщи. Каквото и да говорим, да бъдеш добър родител и да дадеш добро възпитание е трудна задача.
За тази майка - какво да кажа? Хората сме слаби същества, а някои съвсем....

   Една от моите,  приятелки с,която растяхме заедно имаше ,ужасен пубертет, майка и не знаеше какво да прави с нея, жената не беше от най-грижовните майки, но и приятелката ми хич не беше цвете.
       Момичето не се прибираше по цели нощи, понякога и дни, крадеше пари от родителите си за да си купува цигари, не ходеше редовно на даскало, водеше, бурен полов живот от 14годишна, ограби леля си на 15г., смени няколко училища, блъсна колата на родителите си посред нощ, когато на 16 реши,че може да шофира и още и още куп дивотии...Майка и имаше период в, който наистина искаше да я изостави в пансион, както и период в, който приятелката ми не се беше вясвала 3 дни в къщи, а майка ѝ освен,че не я търсеше се надяваше и, никога да не се върне..
     За да не си помисли,някой,че семейството беше  изпаднало, неморално и  без никакви семейни традиции,  ще кажа, че бащата е известен художник,а майката е с музикална консерватория-учителка по музика, изключително възпитани  и сравнително млади хора, обиколили почти цял свят.
  Днес двете са в прекрасни отношения, майката е вече баба и не могат една без друга, като приятелки са. Мисълта ми е, нека де не съдим прибързано една майка с подобни хрумвания, нормално е,ако детето е подобно на това,което описах...Добре,че  човек рано или късно престава да е на 14 . Всичко минава, дори и пубертета, дори и безсилието и временната лудост на родителите.

Знаеш ли, единственото , което ми  идва  на  ум  е, че може би майка ти е била осиновена и  в един момент  осиновителите  й са решили  да я разсиновят . Законът  допуска това. А ако е биологично дете на родителите си, умът ми не  побира постъпката  на  баба ти и дядо ти.

Муцунке, вярно, приятелката ти  не е била от най- кротките  подрастващи. Обаче  дали  майка й си е давала сметка, че ако на  нея й е  било  трудно, на  дъщеря й е било два пъти  по- трудно. И че ако е правила всички тия изгъзици, е имало някаква   причина, поради  която  да ги прави? Според мен, тя се е бунтувала срещу нещо  в  отношението на родителите й към нея. Наказвала ги е. Вероятно, интелигентните й иначе  родители, са проявявали  тотална  неинтелигентност  в общуването си с нея, възможно е  да е била много  на  заден  план- зад  кариерите им, зад пътуванията им, зад социалните им изяви.
Говоря  това от собствен  опит- аз  имах изключително труден  пуберитет. Родителите  ми бяха  ужасно строги , детството ми никак не беше светло и радостно и  в един момент  се разбунтувах и се опитах да им го върна тъпкано. Не знам кой излезе  победител от тая война. Факт  е обаче, че днес   претендирам  да  съм  успешен  човек. Но дали щях да бъда, ако  родителите ми бяха  ме изоставили на произвола, оправдавайки   родителското  си безсилие и некомпетентност  с твърдението, че   съм неконтролируема?
Затова твърдя, че при подобни проблеми  не децата  са тези, които са виновни, а  мамата и татито. Ако, не  дай боже, дъщеря  ми след време  се държи по същия начин, първо  ще потърся грешката у мен и баща й. И  после ще  се опитам да намеря  най- правилния подход. Проблема на възрастните  по принцип е, че  забравят какво  са  чувствали като деца и юноши,  не могат да се поставят на мястото  на   детето си и  цялото разминаване и сблъсъците идват от там. Децата  се раждат със свой характер, но нито едно дете не се ражда лошо- твърдо съм убедена в това.