Цитат
Впрочем не знам как стои въпросът с подхвърлените бебета, ако майката не бъде идентифицирана. ... Може би единствено те може да са с двама неизвестни родители по гражданска регистрация.
- Публикувана: 4 юни 2010, 15:35 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2017, 18:55 ч.
Да се откажеш от детето си
Цитат
От друга страна много добре осъзнавам ситуацията "добри родители- проблемно дете". Наглед са добри, да. Но има една тънка възможност: да са непукисти, самовлюбени нарциси, за пред хората много префинени, но с нула способности за комуникация с дете.
Ми тогава явно си чувствителна към мен и към все още несъстоялите се тийн години на моите деца.
Между другото, в момента гледам как масово майките реагират прекалено бурно на неща и фази в развитието, които са нормални и изискват подкрепа, а не забрани. Сигурна съм, че над 95% от проблемите с тийновете се дължат на подобно отношение.
Между другото, в момента гледам как масово майките реагират прекалено бурно на неща и фази в развитието, които са нормални и изискват подкрепа, а не забрани. Сигурна съм, че над 95% от проблемите с тийновете се дължат на подобно отношение.
Да се откажеш от детето, чиито родител си според акта за гражданско състояние, не можеш. Можеш да дадеш съгласие за осиновяване на лице под 18 г.,, но докато друг не го е осиновил - родител си си. При осиновяване - може по съдебен ред да се разкъса връзката.
Да направиш така, че да не те наследи - можеш.
Да направиш така, че да не може да доближава теб или жилището ти - можеш ако са налице условия и то по съдебен ред.
Доброволно отказване "чрез "Държавен вестник" и пр. не е възможно.
Да направиш така, че да не те наследи - можеш.
Да направиш така, че да не може да доближава теб или жилището ти - можеш ако са налице условия и то по съдебен ред.
Доброволно отказване "чрез "Държавен вестник" и пр. не е възможно.
Ми тогава явно си чувствителна към мен и към все още несъстоялите се тийн години на моите деца.
Между другото, в момента гледам как масово майките реагират прекалено бурно на неща и фази в развитието, които са нормални и изискват подкрепа, а не забрани. Сигурна съм, че над 95% от проблемите с тийновете се дължат на подобно отношение.
Между другото, в момента гледам как масово майките реагират прекалено бурно на неща и фази в развитието, които са нормални и изискват подкрепа, а не забрани. Сигурна съм, че над 95% от проблемите с тийновете се дължат на подобно отношение.
Гледаш, но не виждаш и няма да видиш, докато не ти дойде до главата.
Проблемите с тийновете се дължат на липсата на здрава връзка на доверие между тях и родителите им.
А, тя се изгражда с години и много разговори, и много слушане и участие на родителя в "душевните вълнения" още от раждането на детето.
тази близост, за съжаление не може да се създаде, ако от раждането му е по институциите- ясла, градина, училище и се виждате по за 1- 2 часа вечер, през което време трябва да домакинстваш, готвиш, проверяваш домашни и каквото там се сетиш.
Така, когато дойде времето на забраните, които няма как да бъдат подкрепени, се надяваш доверието в теб да го убеди да те послуша, дълбоко вярвайки, че наистина никой не го обича повече от теб и не му мисли по- доброто.
Абе, характерът си е вроден в много голяма степен, знаем, че възпитанието, колкото и да е умело, не е вълшебна пръчка. Дори изобщо не винаги вроденият характер повтаря черти на родителите или прародителите. Затова казах, че Мамасита при други условия щеше друга песен да пее, но то за нея не е нещо ново да наглася обясненията според ситуацията.
Ами на 14 г . мился , че това дете освен майка , има и компания която може да го е повела по лош път и съответно сега ролята на майката според мен е да го изведе от там .Ама зависи от конкретната ситуация .Не е редно да обвиняваме само родителите , но считам че предимно от там идват всички проблеми .
