Държите ли бебчетата си на ръце, когато будуват?

 

Блонди, какво ще ти излезе през носа? Ти първокласник на ръце да си виждала някъде?
Става въпрос за един кратък период от максимум 9-10 месеца. Какво е това в сравнение с цял живот?

Бебето има нужда от гушкане за правилното му умствено развитие.

О, ние си имаме второкласничка на ръце. Като каже "Тати гушкай ме". И тати носи, на ръце, ама само докат окапе

  И аз се учудих, че става въпрос за 3- месечно. Тогава е задължително  Та аз и сега го нося по цял ден, докато проходи е нормално да се разнасяте насам-натам , пък и после от време на време. Какви са тия страхове от децата не разбирам.

О, ще дойде време, когато ще ни се иска да гушнем детето си.
За мен всеки миг на нежност е важен. Децата растат така бързо и неусетно.

Ан Мари, едва ли, когато второкласничката стане второкурсничка, ще виси по ръцете на тати.   

Гушкай ме, не значи разнасяй ме.

Винаги се сещам за една история, разказана от съседка: Дъщеря и ражда първото си дете тук в БГ и го гледа заедно с баби, много носено и "разглезено" бебе. Второто се ражда в Швеция и там то расте в самостоятелна стая, като стои почти постоянно в кошарката, лежейки си самичко. Днес 20г. по-късно голямата е много самостоятелна, ученолюбива и амбициозна, малката е точно обратното - несериозна и повърхностна, като иска всичко да получи наготово.

Със сина ми нещо си бях втълпила да не го разглезвам,да не го свиквам на ръце и т.н.  Сега като си гушкам бебето почти постоянно ,когато е будно, съм много по-щастлива и спокойна.Даже и със Самуил си наваксвам всяка секунда,друг е въпроса,че той не винаги иска да се гушка...така че гушкайте спокойно,сега ви се е паднало,няма какво да ви излезе през носа толкова,говорим за период около година все пак!

Моята я държах постоянно, и не само това, но тя протестираше когато стоя на едно място ,та трябваше и да обикалям из къщи с нея. И учудващо това не ми е излязло през носа. За мен хиперпогрешна практика е да си оставя детето да реве, когато очевидно гушкането го успокоява. Толкова ме плашиха с такива изрази че щяло да ми е тежко после и какво ли още не...ретро простотии

Ако се заиграе -  не. Иначе - винаги.

Честно казано, ми е по-леснод а не реве ид а е на ръце, отколкото да го слушам да се дере и  да го "уча" на самостоятелност.

Да,но защото реве  .Ако беше кротък  и си мируваше,нямаше да го вдигна.След големия, кръст не ми остана и се заканих че вдигане няма този път.Да,ама не!Още по зле е.Големия аз си го научих,а малкия е просто капризен.

И ние сме от носещите се на ръце !
След 3 дни прекарани у баба и дядо ,просто ми е невъзможно да го оставя в люлката ,леглото или в кошчето за кола дори ...веднага започва да плаче

Дъщеря ми е почти на 9 месеца, не е от поспаливите и денем спи 2 пъти по максимум час-час и половина. Определено обича да е на ръце, но гледам да редувам - малко самостоятелна игра в кошарата, малко в люлеещата се кошница, малко се търкаляме заедно на леглото с играчките, малко да подскача в ръцете ми....достатъчно я нося заспивайки 

Гушкам малко -после в шезлонга, гушкам пак малко - после на леглото да се търкаля на воля, после пак гуш и в количката. Иска ми се постоянно да го гушкам и нося, ама ръцете понякога не издържат, пък и трябва примерно някаква домакинска работа да свърша. Аз съм на мнение - сега да го гушкам, че после аз ще искам, ама няма да дава.

При моя Самуил се получи нещо  такова.

От самото си раждане бебетата имат голяма нужда от физи4ески контакт с майка си. Първо, защото изведнъж се озовават в един огромен студен свят, в който са им познати само май4ините звуци и топлина. Второ, защото им е инстинктивно заложено да са носени от майката, за да оцелеят. Това идва от факта, 4е 4овешките бебета се радват много "недоразвити" в сравнение с много животински бебета например, които могат да ходят още в мига на раждането си. 4овешките са напълно безпомощни, ако са оставени някъде сами. За това се раждат с два рефлекса - сукателен, защото без храна няма да оцелеят, и да хващат с пръст4етата на ръцете и на краката си, защото ако не са захванати за майката, пак няма да оцелеят. Съвременните педиатри, като Д-р Сиърс, казват 4е бебето до 9 месеца трябва много да е в ръцете на майката, за да е задоволен инстинкта му и да изгради стабилна връзка с нея и да порастне пълноценен 4овек. И 4е на тази възраст няма разглезване, а просто задоволяване на вродена нужда. Тази "нова школа" препоръ4ва също кърмене на поискване.
"Старата школа" твърди обратното - 4е бебето трябва да се третира с твърдост, да не му се дава, каквото то поиска, когато поиска, а да се оставя да пла4е и да се храни по режим (който не е присъщ на пове4ето бебета). И вси4ко това, за да не се разглези. След множество нау4ни изследвания тези схващания са отхвърлени от съвременната педиатрия като вредни за бебето.
Излишно е да казвам аз на кои съм фен. Но всеки избира кого да слуша и как да си гледа бебето. За това е хубаво да си информирана какво казват специалистите, но да избереш своя на4ин. Аз съм ревностен последовател на Др. Сиърс, защото неговата "философия" много подхожда за моето бебе. Бебетата се раждат разли4ни, моето ревеше 4е иска да го държат на ръце още от самото си раждане. И до сега е така, по4ти 4 месеца ве4е, и нямам на4ин да го успокоя, освен ако не е залепен за мен. Много ме дразнят упреците на хората, които казват, 4е съм го разглезила. Защото то е така от първия си ден. За това из4етох сума ти и литература, за да разбера, защо едни бебета могат да си стоят с 4асове в шезлонга, докато майка им върши домакинската работа, други не... Просто моето е с по силни инстинкти.
Изписах вси4ко това, за да ти кажа да слушаш бебто си и да видиш как то се 4увства наи-добре. В крайна сметка това е ролята ти на майка.
Успех!