Глафира, ами дървените играчки все са по-скъпи.



Сега остава да видим и как ще се отървем от охлювите. Аз до скоро много си ги харесвах и внимавах да не ги настъпвам и тн. но те просто прекалиха, онзи ден имах гол охлюв в кафето
. Просто са навсякъде и са ужасно много!
., не беше някой известен но....
)
Браво на вас! Пожелавам всеки ден да сте така развълнувани, както тези, последните!

Дано по-лесно се адаптирате! И по-малко нерви - не сме за един ден, а и децата си имат нужда от вас - ако вие сте спокойни, и те ще бъдат. И обратно! Много търпение ти желая! 
Довечера ще ходим при доки на контролен преглед, да погледне гърлото. Дано всичко е наред. Бяхме уикенда в Плевен и се видяхме с Вили и Алек. Пихме по един коктейл с нея и сестра и вечерта, та малко се почувствахме хора.
Алек много е порастнал. Миро успя да направи задно салто от една люлка, но се отърва с малка резка на гърба, която в последствие позеленя и посиня, но не е нищо сериозно. Аз щях да умра, казвам ви. Сърцето ми щеше да изскочи на секундата. Такъв шок и на раждането не съм преживявала. Но детето, Господ ми го пази, отърва се без никакви контузии. Явно като котките е убил удара с ръчички и после заби муцунка в земята (в пръстта). Аз очаквах да имаме разбит нос и зъби, но не. Нищо му нямаше. Направо ми иде да ходя някъде да ми леят куршум. Вече като видя люлка и бягам. Ама той си реве и си иска. Обаче сядам и той в мене. Още ме държи шока. А явно него не.
'Начи много е странно като ти е тишина за 2ч вкъщи. Закусих, поработих даже малко и ми е едно такова твърде тихо и спокойно.
Много гуш на малките душици! 

за болничките.







. Браво на Миро за яслата, но и аз съм пропуснала
Браво че е добре вече детето.

весело изкарване на празника и с роднините! (а ние ще правим 9г., кога мина това време...)
В 6 сутринта сме запазили номерче и пак минахме към 11.30 (и то след като 2 жени се обадиха да влезем с предимство, цялата опашка реши да ни пусне - бяха стигнали на 64ти номер, ние бяхме 81 номер). Отпред силен вятър, яко кал - Стела не я свърта на едно място, пищи, мрънка, мъчех се да спасявам положението със солети, но в един момент нищо не помагаше. Та, когато решиха да ни пуснат няколко номера преди реда ни, една възрастна жена се развика защо сме били взели и детето (явно за да ни пуснат заради нея) и че тя не ни давала ред - ние обяснихме, че вадим паспорт за детето, не за нас - а тя продължи да настоява защо сме я взели - нима можела да се разпише!?! Нали трябва да я снимат, обясняваме ние, а тя си държи на нейното. Безумие. Пълно безумие. Хората са толкова изнервени, а и как няма да бъдат...



Голяма банда си имаме в блока.
)