За бакшишите

                              Изключително рядко оставям. Понеже изключително рядко получавам подобаващо обслужване. А не съм от хората, които стимулират нормално до кофти обслужване  .

И аз винаги оставям. Не знам защо, неудобно ми е, ако не оставя, обаче имам две случки по случая с бакшиша:

1. Пресен такъв, преди 4 дена ходихме на едно заведение над Драгалевци, айде няма да казвам името, та там поръчахме каквото поръчахме първоначално, по-късно сис си поръчва още една салата, а милото сода, чакахме над половин час, не дойдоха, поискахме сметката, която беше над 50лв и оставихме 10ст бакшиш за порицание  Беше ме срам, ама тя (сервитьорката) наистина не заслужаваше.
2. Милото и един негов приятел, седнали по мъжки в един бар и се натряскали, дошла сметката, примерно 83лв, те решили да закръглят и оставят бакшиш, обаче закръглили на 80лв, пияни кратуни  , дошла сервитьорката, приятеля му подал сметката с парите и казал: "80лв, благодаря!"  , сервитьорката го погледнала и му казала: "Ами добре" и те после се чудели защо толкова странно ги изгледала, ама се съгласила, че заслужава по-малко  Споко, усетили са се, извинили се и дали още 10лв

Да, малко е неприятно, особено когато пътувам извън страната. Не съм сигурна дали в цяла Европа, но поне в по-голямата си част хората оставят бакшиш 

По този повод се подсетих. Златоград, дискотеката, тази година по Гергьовден. Мъж ми и приятел пили по водка и кола, и някакви ядки там. Идва сметката, но доста странно написана. Разчитат 161 лв. Почват да се чудят...как толкова пари за такава поръчка и единодушно решават, че същност пише 61 лв. Дават 100 кинта на цяло и казват да върне 50 лв.
Мацката се облещила и казала.....ама сметката ви е 16,10 лв господа....  

Сега по новините ще дават за клиент оставил 600000 лв.
Как ли са обслужили?

Да ти кажа, и аз ще се усмихна, някой ако ми даде 5 лева. Ако искаш, да пробваме?

Оставям около 10% (че и лесно се смята), само ако съм доволна - на сервитьорки. В магазини и прочее - не давам бакшиш. И на мен не ми дават - примерно, ей ти проекта, дай сега и 10% бакшиш, ехе, хубаво щеше да е...

П.п. и аз бях сервитьорка едно далечно лято  Един от първите ми клиенти явно ме вижда, че съм зелена и смутена, при сметка (примерно) 27 лв ми дава 100 и казва, хвани си 30. И аз си хванах 27+30 и му върнах рестото  как съм се срамувала, като ми обясни човекът какво значи 'да си хванеш', не е истина... 

   Това за Финландия и ,че там не се оставят бакшиши вобще не го знаех, а иначе  Финландците и като цяло скандинавците са, доста щедри клиенти.
  Аз съм забелязала,че колкото по-голям гаф направя, толкова по-голям бакшиш са ми оставяли.
  Съвсем в началото на моята  "кариера" още по мутренско време, започнах работа в едно варненско заведение с жива музика (да се разбира чалга оркестър), изключително добре посещавано вечер, та веднъж докато бягах с таблата с поръчки се изльосках по гъз точно пред оркестъра та всички да ме видят...Оркестърът веднага влезе в тон и ме поздравиха с "Радка пиратка" , а клиентите ме аплодираха бурно, умрях от срам, но всичко което носех на таблата си остана цяло. Голям бакшиш отнесох нея вечер 
    Друг, голям срам отнесох, вече по-опитна в Швейцария, имахме една дипломатическа делегация да обслужваме, една от поръчката беше 12 порции, черен хайвер от белуга, менюто се знаеше предварително, но това беше изненада за всички...Това се сервира по един доста специален начин, хайвера се сервира в/у много лед, а под самия лед има една лампичка и се получава страхотен светещ ефект , това се поднася на едни големи табли метър на метър и се носи тържествено от двама опитни сервитьора, отделно сомелиерът се размотаваше пред масата с количката и вината си, та голяма какафония беше...Засилихме се аз и още един колега с голямата табла към масата и няколко см. пред нея нещеш ли минава кученцето на една от дамите, но кой си гледа в краката, та като се спънах в това куче, като полетях напред, приземих се право на масата с дипломатите.. . Счупих 1-2 чаши, а ръцете ми бяха в чиниите им.. Всичко това под зоркия поглед на управителя, който също седеше с тях...Такъв ужас беше това, искаше ми се да потъна в дън земя просто...Хората ме съжалиха и започнаха да се суетят около мен, да ме питат добре ли съм  и т.н. Докато се осъзная и ме канеха да поседна малко,че да дойда на себе си. Вечерята си продължи, а бакшишът  беше изненада за всички 

Кученце? В заведение за хранене? В Швейцария? Сигурно сте били някъде навън.
Имало и по-интересни разказвачи от рибарите ....

   Кученцата имат право да влизат в ресторанти, кафенета да спят в хотелите не само в Швейцария, примерно тук в Германия могат да влязат навсякъде, освен в хранителните магазини, не знам как е в магазините за дрехи,но то е защото аз самата все още нямам куче. Има места в които кучетата се качват по сепаретата, като преди това последните се застилат с одеалце, получават купичка с вода ,ако са жадни и т.н. И кучета съм обслужвала, добри клиенти са никога не мрънкат!
   

Дава се бакшиш на келнери и таксиметрови шофьори. Пробвала съм да давам на фризьори и магазинери - досега винаги са ми отказвали.

А, и на камериерки се дава. Добре, че се сетих да питам: Къде в стаята да поставя бакшиша, така че камериерката да го вземе? На масата съм поставяла - не взимат.
 

Върху възглавницата, на масата се водят твои пари 

E, глупости. Живея в Швейцария и наистина кученцата влизат навсякъде с господарите си. Те са нещо като аксесоар, не се броят за кучета. Влизат в магазини, в ресторанти, по барове, гушнати при стопаните си... Виж, големи кучета съм виждала да се разхождат само в разни големи и по-масови магазини като търговски центрове, Икеа, НМ. В ресторант или бар май никога не съм виждала голямо куче.

Муцунаta, твоята история напомня на една моя.
Работех в ресторант с вечерна програма, която беше хит в София и масите винаги бяха плътно една до друга с много тесни коридори за минаване.  Двойка. Възрастен мъж и кокетка. Тя се лиготи и решава да яде омар. Аз изнасям от кухнята 3 омара, за да може тя да си избере. Животинките са поставени на голямо плато и аз с бодра крачка поемам към клиентите. В този миг нещо се случи и трите омара започнаха да ходят в три различни посоки. Аз изпаднах в истерия, защото трябваше да жонглирам с голямото тежко плато, за да не тупнат на някого на главата. Ужас и безумие. Аз нося сякаш по дунавски вълни и се гърча, проправяйки си път между облегалките на столовете. Сигам до тях и въздъхвам с облекчение, пък мацката ме отстреля:

- Оооо, не ги искам!!! Вече се запознах с тях  

Когато сме доволни,оставяме бакшиш.Зависи и от моментното ни финансово състояние.Понякога повече, друг път по малко.