Според мен също бакшиша се оставя само когато си доволен от обслужването и не би следвало да го чувстваме като задължение. Аз оставям когато съм доволно, но ако някой ми се чумери на среща не оставям.
- Публикувана: 7 юни 2010, 17:33 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2010, 17:27 ч.
За бакшишите
Започнахме с познати един спор за даването на бакшиши. Кой заслужава бакшиш? И колко? Продавачката в магазина или в заведение за бързо хранене трябва ли да получат бакшиш? И когато дадете бакшиш не толерирате ли неплащането на данъци? Аз лично не обичам да давам бакшиш. Предпочитам да платя по-скъпо, но толкова, колкото е цената. 
Давам винаги бакшиш КОГАТО са го заслужили.
Аз съм работила както в заведение за бързо хранене, така и в заведения от 4 звезден хотел в чужбина--когато си заслужиш, си го получаваш, че и по 100 долара бакшиш от маса
Оставям винаги, когато съм била доволна от обслужването.
Но видя ли сервиз/обслужване/бакшиш на стойност 10 или 20% в касовата бележка, или пък конкретна сума, автоматично си го приспадам от сметката и плащам с точност до жълтата стотинка. Вбесявам се, когато се чувствам принудена да оставя бакшиш.
Но видя ли сервиз/обслужване/бакшиш на стойност 10 или 20% в касовата бележка, или пък конкретна сума, автоматично си го приспадам от сметката и плащам с точност до жълтата стотинка. Вбесявам се, когато се чувствам принудена да оставя бакшиш.
Оставям винаги, когато съм била доволна от обслужването.
Но видя ли сервиз/обслужване/бакшиш на стойност 10 или 20% в касовата бележка, или пък конкретна сума, автоматично си го приспадам от сметката и плащам с точност до жълтата стотинка. Вбесявам се, когато се чувствам принудена да оставя бакшиш.
Но видя ли сервиз/обслужване/бакшиш на стойност 10 или 20% в касовата бележка, или пък конкретна сума, автоматично си го приспадам от сметката и плащам с точност до жълтата стотинка. Вбесявам се, когато се чувствам принудена да оставя бакшиш.
Попаднах на много интересна статия в коя държава какво е прието за бакшишите
http://www.teenproblem.net/s/15365.html
С мъжа ми даваме около 10% бакшиш. Понякога на по-специални случаи и повече. Имаме си определени (не много) заведения, в които ни обслужват добре. Но имаме един приятел, на когото винаги ние плащаме бакшиша , иначе той нищо не оставя.
Хм, не сте длъжни да плащате нечий друг "неплатен" бакшиш, сякаш се извинявате от негово име.
Просто той не оставя бакшиши и това е.
По темата аз оставям бакшиш, когато 1) съм доволна от обслужването и 2) ако не си го вземат насилствено най-нагло.
Ако в заведение си ми задържат бакшиша, занапред не им оставям такъв.
Ако ми върнат рестото и съм останала доволна, оставям го на масата.
Пък разни селски тарикати, дето си го задържат, мога да им кажа, че са невъзпитани и толкова глупави, че с 1-2-3 максимум лв да си купят една лошо впечатление занапред и повече да не им се дава.
Бях на 15-16 години, когато за първи път работех и то като сервитьорка 
. Беше ми много трудно да се науча да нося табла... 
на втория етаж имаше адвокатска кантора . посещаваха го естественно и адвокати. Имаше веднъж мъж и жена на едната маса, шефката ми каза че са адвокати и са много претенциозни да внимавам. И точно естественно когато се опитвах да внимавам полях при сервиране костюмите на двамата адвокати със сок от банан и кафе със сметана. Много се разтроих, извиних се и се разплаках, избягах в тоалетната, когато се успокоих им сервирах наново без табла 
с голям срам, сложих им касовата бележка на масата и повече не отидох при тях. Много се срамувах Заминаха си, отидох да взема парите от масата и да я почистя и забелязах че имаше повече пари за мен, отколкото за касата. Тогава шефката-моя леля ми каза, че тия двамата посещават това заведение от години и никога не са давали бакшиши 
.
Стана ми много приятно...не от това че са ме съжалили, а заради това че искаха да ми вдъхнат кураж да не се отказвам и да не се разтройвам от такива неща.Не се отказах, работих цяло лято От тогава аз винаги давам бакшиш. Да си сервитьор е много гадно, всеки те дърпа на някъде, всеки иска своето, на всеки трябва да угодиш, да се усмихваш фалшиво колкото и да те болят краката, само и само защото шефа ти е казал така или просто заради самия бакшиш...
. Беше ми много трудно да се науча да нося табла... на втория етаж имаше адвокатска кантора . посещаваха го естественно и адвокати. Имаше веднъж мъж и жена на едната маса, шефката ми каза че са адвокати и са много претенциозни да внимавам. И точно естественно когато се опитвах да внимавам полях при сервиране костюмите на двамата адвокати със сок от банан и кафе със сметана. Много се разтроих, извиних се и се разплаках, избягах в тоалетната, когато се успокоих им сервирах наново без табла с голям срам, сложих им касовата бележка на масата и повече не отидох при тях. Много се срамувах Заминаха си, отидох да взема парите от масата и да я почистя и забелязах че имаше повече пари за мен, отколкото за касата. Тогава шефката-моя леля ми каза, че тия двамата посещават това заведение от години и никога не са давали бакшиши . Стана ми много приятно...не от това че са ме съжалили, а заради това че искаха да ми вдъхнат кураж да не се отказвам и да не се разтройвам от такива неща.Не се отказах, работих цяло лято
От тогава аз винаги давам бакшиш. Да си сервитьор е много гадно, всеки те дърпа на някъде, всеки иска своето, на всеки трябва да угодиш, да се усмихваш фалшиво колкото и да те болят краката, само и само защото шефа ти е казал така или просто заради самия бакшиш...
, всеки те дърпа на някъде, всеки иска своето, на всеки трябва да угодиш, да се усмихваш фалшиво ...
Това се отнася за безброй много и различни по своята същност професии...
, всеки те дърпа на някъде, всеки иска своето, на всеки трябва да угодиш, да се усмихваш фалшиво ...
Това се отнася за безброй много и различни по своята същност професии...
Аз и затова се чудя защо се оставя бакшиш. В крайна сметка сервитьорите и куп др. професии получават заплата така, както и аз.
Иначе в Б-я почти не оставям бакшиш. Просто мн. трудно някои сервитьори си го заслужават.
Аз и затова се чудя защо се оставя бакшиш. В крайна сметка сервитьорите и куп др. професии получават заплата така, както и аз.
Иначе в Б-я почти не оставям бакшиш. Просто мн. трудно някои сервитьори си го заслужават.
Ето за това получават бакшши.
На сервитьора/готвача/бармана се оставя бакшиш,за това , че се е постарал повече от това което му влиза в трудовата характеристика,за това, че на всяко ваше ах и ох е откликнал( нещо което няма да получите на касата за ток примерно ),затова че е задоволил всичките ви претенции ( я да видим дали ако решите да не платите тока,защото примерно са го спрели и са го пуснали след 3 часа, касиерката ще ви влезе в положение и ще ви остави да си ходите по живо по здраво?). Ето за това е нормално обслужващия персонал да получава бакшиш. Не сравнявайте тази работа с учители и др. професии, които са зел заплатени. Ако на някой му стиска нека се опита да поработи поне един месец и пак да пише тук.
А какво значи да се постарае повече един сервитьор? И кое от изпълненията му като такъв, когато ми сервира, не му влиза в трудовата характеристика?
Да се държи любезно, да е усмихнат. Да не ми сервира троснато, да не ми говори на въпреки и да не ме гледа, все едно го карам да си върши работата. Да не го чакам 20 минути да ми вземе поръчката, после още 20 да ми донесе бирата или кафето и накрая да не се налага да го търся из цялото заведение, за да си платя сметката и да го намеря седнал на масичка/бара с цигарка в ръка и бистрещ политиката. Да е запознат с менюто, да е в чист и спретнат вид. Да не чакам да ми отсервира празните чинии половин час след като съм приключила с храната. Да не ми носи основното ястие преди предястието.
Случвало ми се е да поръчам супа, пърленка и десерт. Донесоха ми супата, после десерта и като приключих с тях - пърленката. Последното заявих, че няма да платя, бакшиш също не оставих.
В доброто обслужване на сервитьора за мен лично е от значение да познава детайлно менюто- какво в момента има и няма, съдържанието на ястието и каква гарнитура включва. Както и да не "разбира криво" в своя полза някои поръчки- като кажа малък коняк, да не ми носи голям; 1 филия- да не ми носи 2, или пък нещо от поръчаното да липсва.
Наскоро в сладоледената къща в Пловдив ми носят кейк, сервиран с топка сладолед,
но само с виличка; бях седнала долу и айде качвай се до втория етаж за една лъжичка, защото ако чакам да дойдат, ще иде сладоледа.
Наскоро в сладоледената къща в Пловдив ми носят кейк, сервиран с топка сладолед,
но само с виличка; бях седнала долу и айде качвай се до втория етаж за една лъжичка, защото ако чакам да дойдат, ще иде сладоледа.
А какво значи да се постарае повече един сервитьор? И кое от изпълненията му като такъв, когато ми сервира, не му влиза в трудовата характеристика?
? Напротив, точно това му е работата . Виж, служителя в общината, дето е ужасно любезен и ми свършва измислената работа в обедната си почивка без да ме познава... шапка му свалям. Но а съм му дала някой лев, а да го хванали за подкупи, нали?