Имах връзка 6 години. Той е имал някакви гаджета преди мен, сравнително за кратко. Аз - една връзка. И двамата нямахме почти никакъв сексуален опит, когато се "взехме". С тази разлика, че той си го призна след около 4 години... През това време си е измислял разни истории, лъжи, глупости, с които ме нараняваше. Всъщност, за мен не беше от такова значение миналото му, но постоянните лъжи ме караха да се чувствам непълноценна. Не предполагах каква е истината и си мислех, че ме лъже и разказва, за да прикрие нещо друго или да ме постави в някакво съревнование с момичетата от миналото си. Смятах, че за да ме лъже заради някакви минали неща, значи тези неща за него са по-ценни от добрите ни отношения.
2-3 години след началото на връзката ни аз му изневерих. Търсех нещо, някаква тръпка, усещане, че съм желана, че някой може да се отнася зряло с мен. Не го намерих. Нито е бил подходящият човек, нито пък това е бил начинът. Бях пренебрегнала приятеля си за няколко месеца, бях студена. С времето намерих в сърцето си отново пътя към него. Година след това му признах, защото отново бяхме в ситуация, в която аз бях пренебрегвана и започвах да искам да съм с някой друг. Понесе го тежко, но уж ми прости. Продължи да ме лъже още по-брутално за собственото си минало. Имало е периоди, в които съм плачела с дни и съм го молела да престане.
След това дойдоха проблемите в леглото. Чувствах се като предмет заради фетишистките му наклонности. Когато бях себе си, нещата не се получаваха. Същевременно виждах как си пада по някакви жени с евтино излъчване, някои дори откровено грозни, защото бяха носители на фетишите му. Смея да твърдя, че изглеждам добре по принцип. Но самочувствието ми беше сринато, чувствах се недостатъчно някаква си, без и аз да знам какво точно. Започнах да се озлобявам към света, към онези, които се чувстваха добре в кожата си, които имаха нормален живот. Виждах как останалите неща в моя живот също се разпадаха - следване, приятелства, контакти.
Опитвах се да закрепя положението. През това време той се запознава и започва да контактува с някакво момиче, иска да спи с нея, но тя нещо го върти, реже го, ама не съвсем. Чуват се, виждат се няколко пъти. Оказва се, че тя го разбира, а аз не, че тя го цени, а аз не... Излишно е да казвам, че това са пълни глупости, защото на приказки всичко е възможно, но действията показват друго. Той и ходи след благородното продължение на гърба, прави се на мъж пред нея, докато аз му заемам пари, защото е в затруднено положение към онзи момент. С мен се държи отвратително, но аз не разбирам защо и търся вината в себе си, опитвайки се да оправя някак нещата. Оказва се, че съм в клинична депресия от месеци. Искам да дойде при мен и да ми помогне, да е до мен. Той ми обяснява, че няма как, че едва ли не се лигавя и се опитвам да го притискам. Че моментът не е подходящ.
Страничните му занимания излизат наяве. 8 месеца. Една посредствена селска пръчка, която и на малкия пръст не може да ми стъпи. Той уж съжалява, разкайва се. Месеци наред се опитваме да оправим положението, да върна доверието си в него. Той се старае, аз също. Междувременно аз се сближавам с един мъж, който е влюбен в мен. Приятелят ми се дразни, че към този момент съм емоционално по-близка с другия, както и от неговия интерес към мен. Все пак нещата между нас се подобряват.
Наскоро разбрах, че той отново е контактувал с някаква жена зад гърба ми. Да си чеше егото. Да ми го върне за близките отношения с другия човек. И че отново е мислил, че е разбран, че срещу него стои нещо стойностно. Всъщност е поредната девойка с евтин манталитет. Оказва се, че всъщност не е съжалявал за предишната си постъпка, а просто за това, че е излязла наяве. Мислел си е, че този път няма да разбера. А и според него щом нямат сексуални отношения, неговата съвест е чиста.
Оказва се, че си пада по кокетниченето и всички онези евтини номерца, чупки и стойки, които на всички ни се удават, но не всички прибягваме до тях. В същото време обаче не си пада по по-дълбокото поведение, което обикновено върви в комплект с тези мурафети. Кокетниченето го карало да вярва, че му обръщат внимание, ласкаело го. Видно е, че има проблем със самочувствието си.
Аз съм обидена. Присъствието ми до него не е достатъчно потвърждение за стойността му, а има нужда от повърхностното пърхане с мигълчета, мазните усмивки, празните комлименти и курвенските номера на жени, които се правят на много важни и тежащи на мястото си.
Сега уж отново съжалява. Бил осъзнал какво е имал до себе си. Аз съм на кръстопът. Не съм в състояние да търпя подобно отношение. Той трябва да порасне и да се научи първо да мисли, да преценя, да носи отговорност. А не да залага връзка, градена с години, за някакво лъскане на егото и прочие. Не знам как да постъпя. Всички грешим, но е добре да се учим от грешките си, да растем и да се развиваме. Да се учим какво искаме, а не да приемаме всичко. Да се научим да се борим за нещата, които искаме, да се отказваме от други и така... Той твърди, че осъзнава, че има проблем. Че иска да го разреши. Но аз - аз не знам как е редно да постъпя.
Не успях да бъда кратка. Извинявам се, ако съм ви отегчила. Благодаря за вниманието
. За мен вазата е счупена.


