violenza,къде оставяте Бриджит?На хотел или при роднини/приятели?Аз се чудя ,ще се наложи да ходим на сватба в друг град през септември,и ще трябва да оставим Зара за 2 дни сама в нас.Като ще дадем ключ свекъра да я разхожда/живеят точно до нас/.Дали няма да тъгува милата.
- Публикувана: 9 юни 2010, 20:39 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2010, 10:27 ч.
Любители на кучета-13
...Има ли приюти, в които в това състояние биха го приели , разбира се срещу заплащане и кои са те?...
Умишлено не прочетох отговорите преди мен. Мила, такъв приют в тази държава не съществува. Приютите тук са по-скоро каквото са били концетрационните лагери - много погубени, много смърт, много болка и никаква надежда.
Положението ти е ... деликатно. Опциите - 3 преко сили: намираш все пак гледач (разбрах, че удряш на камък, нормално, на младо куче е трудно да се намери нов дом), прибираш го (не разбрах колко е едро, предполагам едва го докарва до среден размер и 20 кила) и намираш ветеринар, който да го евтаназира, без оглед това, че е физически здраво (също не лесна задача првид, че във ветеринар може да има повече хуманност, отколкото в хуманен лекар).
Обсъдете в семейството на какво сте готови. Дано намерите правилното за всички решение. Тук не е мястото да намериш решението.
Е, честно, това пък да се евтаназира здраво, макар и старо, куче дори не може да ми го побере ума! Кои сме ние, че да решаваме кой колко да живее, да не говорим, че в случай става въпрос за някой, който е бил обичан и все още ви обича всеотдайно!
Най-доброто предложение е даденото от Ardea:
Светкавица, не те упреквам, просто не мога да го разбера!
При мен вече мина повече от година, откакто загубих предишното си куче (на 13 години), а все още плача за него и не мога да повярвам, че го няма... 
Най-доброто предложение е даденото от Ardea:
Или купи къщичка уборудвай я добре и я сложи на терасата, където може да живее кучето.Така няма да е близо до детето, а ще е у дома ти....
Светкавица, не те упреквам, просто не мога да го разбера!
При мен вече мина повече от година, откакто загубих предишното си куче (на 13 години), а все още плача за него и не мога да повярвам, че го няма... 
Arcana 
Рядко пиша откакто свърши майчинството
Не остава много време за компютъра.Но поне гледам да ви чета когато мога.
И пак да кажа-много се радвам че отново пишеш в темата
Violenza,приятна почивка!
Китана,Ника е много сладка с тези ушички.Веднага й смених снимката в колажа
Unknown_lady,дано се стабилизират нещата при Джеки
Светкавица,не искам да те упреквам,дано вземеш правилното решение.
Нашето куче също е на 17 години,загуби едното си око,вече не вижда и с другото,глухо е,с рак на млечните жлези,2 операции,с разсейки навсякъде,вече и по кожата.Не може да се ориентира и ходи по голяма и малка нужда навсякъде,после стъпва в тях и го разнася.Всички килими и пътеки са отдавна прибрани.Майка ми го гледа,като се върне от работа чисти около час всеки ден и това е от няколко години.
Но никога не сме си и помисляли да се отървем от него.
Обичаме го,страдаме за него и ще си го гледаме до последно.
Рядко пиша откакто свърши майчинството
Не остава много време за компютъра.Но поне гледам да ви чета когато мога.И пак да кажа-много се радвам че отново пишеш в темата
Violenza,приятна почивка!
Китана,Ника е много сладка с тези ушички.Веднага й смених снимката в колажа
Unknown_lady,дано се стабилизират нещата при Джеки
Светкавица,не искам да те упреквам,дано вземеш правилното решение.
Нашето куче също е на 17 години,загуби едното си око,вече не вижда и с другото,глухо е,с рак на млечните жлези,2 операции,с разсейки навсякъде,вече и по кожата.Не може да се ориентира и ходи по голяма и малка нужда навсякъде,после стъпва в тях и го разнася.Всички килими и пътеки са отдавна прибрани.Майка ми го гледа,като се върне от работа чисти около час всеки ден и това е от няколко години.
Но никога не сме си и помисляли да се отървем от него.
Обичаме го,страдаме за него и ще си го гледаме до последно.
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да ме вземеш.
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си.
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво
искаш от мен.
4. Обичаш ли ме аз живея от твоята любов.
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
7. Не зная какво е отмъщение, но знай,че не забравям как постъпват с мен.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порастна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота.
11. Не казвай: “Аз не мога да направя това”. С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост.
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си.
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво
искаш от мен.
4. Обичаш ли ме аз живея от твоята любов.
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
7. Не зная какво е отмъщение, но знай,че не забравям как постъпват с мен.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порастна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота.
11. Не казвай: “Аз не мога да направя това”. С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост.
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.
Всеки път се натъжавам след като прочета това.
Мисля да не вземам друго куче след Джеки, не съм в състояние повече да понеса такава болка, нямам душа за повече. Все едно си загубвам детето ...
И аз онзи ден като прочетох 12-те изречения на кучето се просълзих....
Когато взех Дара аз я взех за да залъжа повторно появилият се майчин инстинкт. Общо взето идеята за куче се роди от еофорична хрумка.
Единственото отговорно беше, че дълго се рових за подходяща порода- таква, че хем да ми харесва, хем, да е достатъчно компактна за апартамент и за издръжка, разбира се. Да не е бойна порода, за да не поемам рискове....И така сведох избора си до плюшената играчка Дара.
И я приемах като такава....до скоро, докато не почнах да ви чета....
а след тези 12 изречения....вече гледам на Дара, не само като на любимото сладурче, а като на пълноправен член на малкото ми семейство.
Сега вече сме трима- Кучето, аз и детето-нашето стадо
А сега да питам....т.е да споделя...Дара днес се държа странно....изведнъж се втренчи в нищото...излая два пъти- плътно....до сега не го е правила...подви си опашката ( пак новост) и се шмугна по леглото....
Имали ли сте подобни случки????
Когато взех Дара аз я взех за да залъжа повторно появилият се майчин инстинкт. Общо взето идеята за куче се роди от еофорична хрумка.
Единственото отговорно беше, че дълго се рових за подходяща порода- таква, че хем да ми харесва, хем, да е достатъчно компактна за апартамент и за издръжка, разбира се. Да не е бойна порода, за да не поемам рискове....И така сведох избора си до плюшената играчка Дара.
И я приемах като такава....до скоро, докато не почнах да ви чета....
а след тези 12 изречения....вече гледам на Дара, не само като на любимото сладурче, а като на пълноправен член на малкото ми семейство.
Сега вече сме трима- Кучето, аз и детето-нашето стадо
А сега да питам....т.е да споделя...Дара днес се държа странно....изведнъж се втренчи в нищото...излая два пъти- плътно....до сега не го е правила...подви си опашката ( пак новост) и се шмугна по леглото....
Имали ли сте подобни случки????
А сега да питам....т.е да споделя...Дара днес се държа странно....изведнъж се втренчи в нищото...излая два пъти- плътно....до сега не го е правила...подви си опашката ( пак новост) и се шмугна по леглото.... Имали ли сте подобни случки????
Имали ли сте подобни случки????И аз съм имала нещо подобно преживяване. Джеки в един момент лаеше срещу стената, козината настръхнала като таралежови бодли, всички зъби на показ, кучето беше хем ядосано, хем озверяло от страх. Лае, ръмжи и налита да хапе срещу стената, като същевременно отскача назад защото го е страх. Това се е повтаряло на няколко пъти и у нас всички решихме, че в къщи има полтъргейст и се появява от време на време
иначе друго обяснение нямам.
Мисля,вече съм го споменавала,но нищо.Бях на 9 г.,когато след големи молби от моя и на сестра ми страна,нашите се съгласиха на куче.Поръчахме си на едни познати,след като роди кучето да ни дадат едно женско.Но докато чакаме,един ден татко донесе едно малко кутренце на 2-3 мес.намерили го на спирката в г.Девня.Изкъпали го там и го кръстили Лиза.Така се влюбихме и го гледахме 13 г.,когато сестра ми роди/близнаци/,и идваше на гости,водих кучето в приятелката ми/баба й да я гледа,че татко не даваше да е заедно с децата. И така 4-5 години,кучето така свикна да ходи на гости,че сама хващаше пътя.Беше вече стара,много ни бягаше на вънка,започна да има екземи по кожата,изкара бронхит,трепереше кашляше,майка ми я лекуваше,биеше й инжекции. След като оперираха майка ми,за смяна на ставата,ни гойде малко на нагоре,но пак си я гледахме . Когато забременях,татко каза да я дадем на вуйна ми в къщата ,голяма е и има двор ще й е по добре.И така я дадохме,грижеха се добре за нея,постоянно ми се обаждаше вуйна и ме информираше как са.И един ден вече беше минало 1 год.,ми се обади ,че Лиза е умряла.Води ли са я на лекар но не са успели да я спасят,съмнявали са се за натравяне.Приех го нормално,малко си поплаках,но мъжо се съгласи да си вземем друго куче и ето Зарка е при нас почти 2 годинки.
че в къщи има полтъргейст и се появява от време на време иначе друго обяснение нямам.
иначе друго обяснение нямам. И на мен ми хрумна нещо подобно, ама реших, че това са небивалици
Макар, че животните са с по-изострени сетива, ама .
Здравейте!
Отдавна не съм писала, но ви четях. Радвам се да ви "видя".
ерота, чудесна тема, както винаги!
Китана, честита ти Ника!
Unknown_lady Сигурно е много тежко.
Имах тежки дни напоследък, кучето ни много ми помогна да мина през тях. Наистина разбира. Всичко разбира. Върти се около мен, ляга в краката ми, ближе ми ръцете, гледа ме сякаш аха-аха ще проговори...
Хубав ден на всички ви желая!
Отдавна не съм писала, но ви четях. Радвам се да ви "видя".
ерота, чудесна тема, както винаги!
Китана, честита ти Ника!
Unknown_lady
Сигурно е много тежко. Имах тежки дни напоследък, кучето ни много ми помогна да мина през тях. Наистина разбира. Всичко разбира. Върти се около мен, ляга в краката ми, ближе ми ръцете, гледа ме сякаш аха-аха ще проговори...
Хубав ден на всички ви желая!
Всеки път се натъжавам след като прочета това.
Мисля да не вземам друго куче след Джеки, не съм в състояние повече да понеса такава болка, нямам душа за повече. Все едно си загубвам детето ...
И аз така си мислех след смъртта на Виктор. Но мина половин година и, неусетно, мисълта за ново кученце узря в мен. Избрахме порода и пол, коренно различни, за да не си приличат и непрекъснато да ги сравнявам (въпреки че пак го правя понякога). Бях като побъркана, не можех да мисля за нищо друго...
Това, че си взехме Пепси по някакъв странен начин притъпи болката за Виктор, не че ми липсва по-малко, но някакси вече мога да говоря за него и с усмивка, макар и в минало време. Дано Джеки се позакрепи и да ви радва още!
Малката от няколко дни е на Хепи Дог Макси Бейби. Началото на промяната е налице.Нищо общо с глупавия Хилс!Козинката й също се промени.Добре й понася.Ако преди не можеше да се нахрани с 300 гр и изглеждаше така,сякаш е била в концлагер,сега се наяжда отлично със същия грамаж от тази храна и коремчето й се пълни,а акането не е толкова често и по толкова ...много.
Препоръчани теми