Любители на кучета-13

Цоп и аз тук
erota,  страхотно оформена тема както винаги
Китана,страхотна е красавицата,ама не ни мъчи така с единични снимки,а вземи и направи една фотосесийка и я пусни да и се порадваме
И в този ред на мисли,ако някой иска професионална фотосесийка и иска да направи добро нека заповяда тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=501792.0
И да не съм с празни ръце слагам 3 нови снимчици и от нас
http://gudzy80.multiply.com/photos/album/4/4#photo=85

О,нова тема,записвам се,няма нищо ново при нас.

Ех гудзи тея крака опънати.... бутчета сладки

zapis

Здравейте от нас,Скоро не сме се вясвали из темичката за което  и съм в ъгъла ,Големи душички има в темата,Ето ни и нас            А тук спи    ,И благодаря,че ни включихте в колажа, 

Досега не съм била в темите ви и моля да ме извините, ако ви натъжа малко, но предполагам, че тук ще намеря най- точен отговор на въпроса си.

А въпросът ми накратко е какво да правя с остарялото си куче?

И така- кучето ми не е специална порода, а  смесена, вече е почти на 17години, сравнително подвижно, ходи на разходка,  храни се,  последната ваксинация е от миналата есен.През всичките тези години много събития се случиха в семейството ни, едни хора си отидоха от този свят, други дойдоха и т.н.  обичайните неща, които се случват в един не кратък период от 17 години, но кучето винаги е гледано много добре.

Сега кучето живее при майка ми, която е възрастна и то също е възрастно  и  и създава множество проблеми, особено с изпускане по нужда.При мен не мога да  го взема, защото имам малко дете, а  ми е и тясно, невъзможно е.
Опитахме се да намерим хора на село, с двор, които да го гледат, разбира се срещу  заплащане от наша страна, но не се намериха такива.

Куечето няма такава болест, че да е за  умъртвяване, но е очевидно болно и по-скоро немощно.

Има ли приюти, в които в това състояние биха го приели , разбира се срещу заплащане и кои са те?За Варна става въпрос.Ще го гледат ли там?
Или какъв друг начин да избера? Сега съм на работа,  имам неотложни ангажименти, а майка ми реве по телефона, че вече не и стигат силите.

надявам се, да  ме  разберете и да ми дадете съвет.

Аз,съжалявам,не разбирам.След 17 години другаруване ....Както и да е,не е моя работа.
В приютите ... не бих пуснала и здраво куче там,какво остава за 17 годишно старче.
Потърсете познати хора.Мисля,това е най-добрия вариант.

Търсихме, включително и в околните села,  предлагахме добро заплащане и  заплащане на консумативи, няма и няма.

Установиха на детето ми някаква алергия, не точно от животни, но алерголожката казва, че е добре да  няма досег с алергени.Майка ми затова повече я  е страх, заради детето, когато често остава при нея, а и много и дотежава гледането на кучето вече.Гледали сме го идеално през тези години, но просто ни е невъзможно и на мен ми е тъжно, но не зная какво да правя.

Съжалявам, но и аз това не го разбирам. Дори и при познати или при хора, които да се грижат за него да го оставите, то не е малко кученце, че да свикне лесно с промяната, а куче на края на жизнения си път. Най-вероятно ще умре от мъка, ако се раздели с вас.

И при моя син откриха алергия към двата вида акари и даде и лек положителен резултат към куче,но докторката казя да не го махаме а и аз нямах никакви намерения.Не смятам че съм безотговорна - е наистина много повече се грижа за хигиената отколкото трябва и вече няколко месеца/откакто е при нас/ с малкия нямаме никакви проблеми.
Още повече че животинката живее при майка ти,където детето не седи постоянно.
Оставете я при вас до последно-17 г. ви е било вярно 

И аз не мога да го разбера това. Извинявай, ама това са само оправдания. Просто кучето е остаряло, иска някакви грижи в повече и не ви се занимава. Какво пречи да му купите памперси и да си стои в къщи с памперс за да не прави бели на майка ти, а да го сваляте като го извеждате навън. Иначе едно старо куче не лудува, не прави пакости, лежи и спи по цял ден. И как си представяте едно възрастно животно, което цял живот е живяло в апартамент, изведнъж да го дадете да го гледа някой на двора... Вземете и по-добре го приспете на края като толкова не може да се намери едно местенце за него и с чиста съвест си гледайте спокойствието.
Какво да кажа аз, моят Джеки също е вече старо и много болно куче. В понеделник ще го водя за биопсия, болестта му се усложни и има съмнения, че ракът дава метастази и в кожата, появиха се на места странни рани по нея Цяла седмица всеки ден го водих на системи, чак днес му махнаха абоката. С едното око ослепя, сега и с другото е на път да стане същото. Намерила съм начин на всеки 3 часа да му се капят антибиотични капки в очите, за да задържим процеса поне на това ниво. Всеки ден пие лекарства и добавки. От предишния красавец и помен не е останало,  душата ми се къса да го гледам така, но и през ум не ми минава нито да го дам някъде, нито да го приспя, защото иначе кучето се храни добре, върви много бавно, но ходи, гушка се и винаги ляга в краката ми. Ще се боря за него до края. Ако го изоставя сега, когато е стар и болен, после цял живот ще се срамувам от себе си. Съжалявам ако тонът ми е много рязък, но с кучето много ми се насъбра напоследък и вече не издържам особено много на болка и страдание.  

Напълно  разбирам реакциите и упреците, макар  че  ги очаквах  всъщност исках съвет, а очевидно в случая няма правилно  решение.

На майка ми наистина и е много трудно, тя е  възрастна и също с проблеми.
Кучето не си кротува, вярно спи повече но през  деня, а цяла нощ лае и обикаля жилището и.

Искам да кажа, че не съм безотговорен човек, нито е въпрос на хрумване.Преди  няколко години в  поледиците и без  превоз съм сновяла от работата си до болницата, където майка ми лежеше със счупен крак и обратно  и пак не съм оставила кучето гладно, или  без грижи.Това с памперсите и предложих,  но  тя не се съгласява, че е решение, а и по принцип вече и е трудно гледането на възрастно куче.

Жал ми е  за майка ми, но  наистина такава е ситуацията, че е невъзможно да взема кучето у нас.И за кучето ми е жал, и за майка ми ми е жал и за детето  и не знам наистина какво да правя.

Сега е ваканция.
Защо не вземеш кучето у вас, а детето да го пратиш при найка си.
Това може да бъде едно временно решение.
Или купи къщичка уборудвай я добре и я сложи на терасата, където може да живее кучето.Така няма да е близо до детето, а ще е у дома ти....
Все пак то е на 17 години....Колко му остава още?! Няколко месеца, година....Нека изживее залеза си сред хората, които обича.
  Светкавица, аз те рабирам, наистина.Но ако нямаш друго решение избираш най-малкото зло.
И аз не бих оставила кучето при старата си майка, но щом детето ти няма алергия от животни и с една по-стриктна хигиена и къщичка на терасата, може и да се справите

Кучето е почти на 17 години, живяло е обградено от много любов и грижи, иначе нямаше да доживее до тази възраст. Колкото и да ви е трудно, все пак не му остава много, а всички трудности по отглеждането на старо, но любимо куче си заслужават, макар и за малко. Всичките му години, цялата му любов е била посветена на вас, не му отнемайте последните дни с вас.

Чудесна тема erota   

Светкавица, за мен  най-хуманно е, да преспите кучето, защото на тази възраст и в това състояние най-вероятно няма да преживее раздялата

Утре заминаваме на моренце и оставяме госпожица Бриджит в Пловдив и ми е много мъчно