Учени са на път да докажат, че не сме славяни

 Въпросното изследване ми изглежда доста съмнително , струва ми се че предварително са били наясно какво точно искат да "докажат" . Така че не го приемам . Гледал съм научнопопулярен филм с подобно изследване за Англичаните , не е проблем да се направи за нас , не че е много важно но поне ще знаем истината . Желателно е да се направи от международен екип .Много вероятно е в различните краища на България да живеят потомци на различни народи . Поне за Англия беше така.
 Езика ни е славянски така че можем да приемем че славянския фактор е бил най-голям , сигурно сме най-далече от славяните в сравнение с другите "славянски" държави заради многото примеси .
 Гледах аналогична тема и в друг форум и прави впечатление че хората са доста враждебно настроени към славянския произход ,интересно защо . Лично за мен няма значение ,просто е интересно да се знае истината без идеологеми .
 Това че се кичим непрекъснато с често съмнителни "постижения" от миналото показва че сме комплексирани . Ако човек се вгледа критично в българската действителност , и сравни с това "как е по света" , ще стигне до извода че българите са един от трите най-деградирали народа в Европа . В световен мащаб не стоим толкова лошо , има и по-зле от нас.

Аз изобщо не познавам човек, който да знае кой е Джон Атанасов. Мъжът ми дори ми беше споменал, че изобретателят на компютъра всъщност е италианец    Но с италианци не се спори. И те все виждат италианската връзка, в повечето случаи я намират  Сетих се за този филм, "Моята голяма гръцка сватба", където тъста все намираше гръцкия корен на всичко, човекът май се казваше Портокалос.

[quote author=Andariel link=topic=503135.msg15432410#msg15432410 date=127634360

чудесно, Saule, радвам се за теб! Но нещо ти май не се радваш и си ядосана на другите. Въпросните хора, с които работиш нито са ми на мен събратя, нито на теб! Няма нужда да идентифицираш мен с тях, защото сме съвсем различни личности. И какво ти пречи моя живот? Мислиш, че съм по-долу от теб, защото не съм написала книга? Това вече е твой проблем, не е мой!
[/quote]

Andariel, интересно е как работят фантазиите ти за това какви са хората и какво си мислят те за теб  
Някъде да съм казала, че ми пречи твоят живот? Не! Тъкмо ти беше човекът, който "ми обясни" мен самата в няколко думи - че съм комбинация от грандомания и комплекс за непълноценност  

Аз пък се опитвам да разбера какво се опитваш да кажеш. Дай да видим дали успявам: ти казваш, че животът и светът са трудно преживяване и трудно място. И всяко човешко същество, раса, нация, народ, които са оцелели въпреки тази трудност, заслужават уважение. Ако съм те разчела правилно, съгласна съм с теб... Ако не съм - прощавай, че ти приписвам мисли, които не са твои. Но се чудя, дали е добре да сваляме очакванията си толкова ниско... Убедена съм, че всички имаме право на повече от оцеляване. В това число и българите  

Интересна тема.

Ето един сайт, който си струва да се разгледа:
http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq-9.html

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3727

Преди време бях попаднала на този видео клип - Произход на Българите .

Аз искам да съм швейцарка и да нямам никаква история. Сериозно.

Сега по темата. Да, тачим си историята, ама избирателно. Кому и защо беше нужно събарянето на Мавзолея? (само да подчертая дебело, че нито съм комунист, нито социалист). Но тези 50 години никой не може да ги изтрие от новата ни история. Французите опитаха ли се да затрият Виши и прилежащите му монументи?

Ааа, хич не се опитвай да ми вменяваш разни фантазии! Да твоето точно ми прилича на грандомания. Искаш и очакваш хората да са с не знам какви велики постижения, иначе гледаш малко отвисоко! Допринасянето не е задължително да е в някакви обществени дела, нито в някакви невероятни пробиви в науката и прочие. За теб явно това е мерилото - колко велики неща е направил човек през живота си, че да допринесе за общото благо. Иначе, какво? Не си заслужава да живее? Това, което ти казваш ми звучи като напоителните нравоучения от времето на соца, с които ни пълнеха главите - как трябва трябва човек да умре за родината, да направи не знам какви великости. А за мен е достатъчно човек да си изживее живота така, че дето са казва, накрая спокойно да затвори очи. В края на краищата, всеки си живее неговия живот, с всичките му правици и кривици, за себе си и своите най-близки хора, а не живот в услуга на обществото, нацията, родината и прочие, че да вземе някой да му прави сметка на стойността на живота.

 Погледнато безпристрастно, откъм страната на биологията, светът Е трудно място за живеене! Аз не съм писател, интересувам се от наука! И фактите показват, че основно е важно оцеляването. Ти се впускаш в някакви философски разсъждения. Не че хората нямат право на нещо повече от оцеляване, но първо те трябва да съществуват физически и социално, пък после  да надграждат! Да, има народи, които така и не са оцеляли и за които само четем по книгите. Ама, дето се казва, тях това не ги топли, защото в днешно време само им разкопаваме зидовете

Българите винаги сме били добри в това - грижим се добре за себе си и за най-близките си и след нас - потоп. Добра стратегия за оцляване, с която правилно се гордеем!
Добре, че има и е имало и хора, които не мислят като теб. Именно те стимулират и други да си вдигнат задника и малко по-далеч от дивана в хола.

Поздрав за всички:
Учени!?Диванета...е хайде де Серсеми !

Хубава работа, накрая аз излязох виновна! Не че ми пука, ама някак лицемерно излиза.  А какво лошо има в това човек да се грижи за себе си и близките си? Ти да не би да правиш нещо по-различно? Нещо бъркате идеализма  с реалния живот. С редки изключения хората като цяло правят нещата така, че първо да осигурят себе си (и евентуално близките си), пък после мислят за другите. Е, мислят, когато им е изгодно и разчитат на защита от групата. Хората, като цяло, нито сме някакви ужасни егоистични същества, нито сме някакви ангели на земята, които мислят първо за другите, пък после за себе си. Аз съм си обикновен човек и не смятам да спасявам света. Като ми беше времето, като бях на 20 години, правехме стачки, митинги, не знам какво, пък то се видя каква стана тя! Амо то е, защото вятър имахме в главите и си мислехме, че всичко дето хвърчи се яде, и че ние ще сложим страница първа на историята! Нищо де, и това минава!

По повод хората като мен, дето мислели като мен, сетих се за учителската стачка. Та, какво стана тогава, помниш ли? Учителите стачкуваха не само за заплати, а за това да се подобрят нещата в образователната система. Обаче масово НЕ срещнаха подкрепа, защото повечето хора мислеха само и единствено за себе си - кой да им гледа децата. И тук се вихреха дебати за това как родителите търпяли не знам какви загуби, пък не било честно, откъде-накъде им били малко парите, то на всеки му били малко, пък учителите като искали да стачкуват, да го правели без да напускат учебните часове! Та, мен не ме обвинявай в разни мисли, а си спомни за този скорошен период от най-новата ни история. Дето се вика, още участниците са живи и помнят.

Права си, разбира се. Повечето хора точно така живеят.

Пък като се замисля и славяните имат подобни характеристики. Кротки, овчедушни, търпеливи, издържливи, силно привързани към семейството и родната къща. Затова пък не успяват никъде да организират държава самостоятелно, а имат нужда от намесата на хора с малко повече агресивна енергия. Да се опитат да ги вкарат в ред един вид и никога да не успяват напълно. 

Мале, а ако започнем да задълбаваме в историята на американците и австралийците, направо да си умре човек! Наказателните колонии на Европа, траспортиране на всякакъв вид престъпници, бунтари, мошеници и авантюристи. Плюс религиозни заселници, които са били толкова зле в родните си държави, че са предпочели да си търсят късмета на другия край на света.  Много ценностни хора, ша знайш!  Ама, като гледам, сегашните американци не си спомнят за тези си корени, не се обвиняват един друг, че мислят само за себе си. Те първо са оцеляли през най-кървавото и мътно време, когато са се избивали един друг буквално за една педя земя или за една тиква, после са оцеляли през Голямата депресия, пак мислейки за себе си, пък чак през последните 50 години са в благоденствие.

Не знам дали правилно разбрах Андариел, но имам реплика към това за физическото оцеляване, като първо и най-важно условие. По принцип е така. Но това не обяснява защо на един (беден) фермер в началото на всяка редица от лозето му има цъфнали рози, а на друг ( беден) фермер му е все тая. Май това колко си беден не влияе кой знае колко на чисто духовната му нужда да му е хубаво. Аз мисля, че 'социалното', което спомена се нарежда по-скоро до духовното, отколкото до физическото.
Това е един в-с който много силно ме вълнува покрай ежедневните ми наблюдения в/у някакви 'хорица', както бихме ги нарекли у нас, или 'селяни', т.е някаква низша каста, които със сигурност не тънат в благоденствие, но имат огромна нужда да правят нещата около себе си красиви, а живота си интересен ( извън селската кръчма).

Едва ли има еднозначен отговор, и мен ме вълнува този и други въпроси. При равни други условия, излиза на преден план индивидуалността или семейните традиции и после следва оценката на обкръжението - дали съседът ще хареса цветята и ще започне да подражава и той ще си засади цветя или ще отиде и ще ги стъпче. И съвсем хипотетично, може първите двама, с цветята да се харесат и да станат приятели или да се сродят, докато с втория едва ли ще са в добри отношения. И тук, според мен не опират нещата до националност, а до много по-тесен кръг от хора. разбира се, има значение каква е официалната политика, но все пак, хората обичайно се водят повече от правилата на общността и семейството, отколкото отколкото на държавата. Сега ми изникна в главата нашумелия пример с хората от Рибново - те едва ли си задават въпросите колко велика е родината им, кой е измислил компютъра или колко велики деле ще сторят, а живеят според обичаите на предците си и не изпадат в разни двуумения кой кой е.

Всичко е ОК, като разсъждения, но не мислиш ли, че за българската народопсихология създаването на общност с повече от баджанака е много чужда идея?
Ние къде сме създали общност, къде сме живели като общност? Хората нямат дори табелки на вратите си, какво остава за сплотяване с някаква цел. Чете ли за черешите в Капитал? Колко малко се иска тия хора да успеят - просто да са единни, да се съберат и да чукнат по масата, да искат от кметовете си, да дадат на по-умните сред тях права и да следват начертания път.
Иска се да се съберат в някой физкултурен салон и да се изслушат. А те действат декар-по-декар и чакат сигурно някой от София да дойде да им каже какво да правят. Това е супер ... славянско:)

Не, не съм чела Капитал скоро. Да, така е, както го описваш, макар да се чудя  дали е въпрос на произход или на начин на живот. Мисля, че тази народопсихология е вторична, от условията и начина на живот, а не до генетика. Редки са моментите, в които е имало здрава държавна власт, че да се мине отвъд оцеляването по родове. не стига, че е земя "като една човешка длан", а и все е била разпокъсана, не е имало някакви големи полиси, че да има концентрация на потенциал за по-дълго време. Като че ли няма размах. Мисля, че не сме мръднали кой знае колко от родовата организация.  Това, което го описваш ти, го срещам като принципен проблем и за доста по-елементарни и несвързани с икономиката и политиката неща, като например отношението по време на родителските срещи, в извънкласните занимания в читалището. И да ти кажа честно, преди се ядосвах, сега вече не. Докато не се сменят поколенията, няма да има критична маса, която да преобърне тенденцията.