Извори бол – Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Ананий Ширакаци, Михаил Сирийски, Именника на българските канове, кавказката хроника Дербент-наме, множество изследователи като Съсълов, Емил Георгиев, Бешевлиев, Базен и много, много други.
Фактите за древните българи са такива:
1. Древните българи са единствения народ в Европа, който е създал 3 големи държави (държави, а не племенни съюзи!), просъществували за значителни периоди от време – Старата Велика България (наричана така от чужди летописци, а не от българи) – просъществувала над 5 века, Волжска България – просъществувала над 6 века и Дунавска (днешна) България, която нееднократно поставя Византия на колене и по-късно на два пъти достига ранг на империя (отново по данни от чуждестранни историци). И това дори без да броим данните за по-стари български държави, които наистина са все още спорни.
Като човек, който се е занимавал с политически науки, смятам този подвиг в държавността на древните българи за исполински факт, пред който събития като създадените с робски труд пирамиди или кървавия поход на Александър Македонски бледнеят. По-трудно от създаването на една държава – няма. Държавата е и най-висшото благо в човешката социална еволюция. А където са отивали древните българи – там се е появявала могъща държава, която е белязвала историята за векове напред.
2. Древните българи основават втората по възраст в държава в Европа (Старата Велика България – 165 г.) след робовладелската Римска империя и първата държава в Европа от нов тип, в който е въведен принципа на масовата свобода, която и до днес се счита за най-висшата и общочовешка ценност. В това отношение българите изпреварват най-ранните свободни държави – кралството на франките (428 г.), бургундското кралство (461 г.), кралството на лангобардите (568 г.)
Коментарът отново е излишен - нека си припомним докога в една от най-развитите държави днес - САЩ - се практикуваше робовладелство. И смятам отсъствието на романи за българската история като например "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу за един малък цивилизационен подвиг. Ако разбрахте намека.
3. Българите разполагат с внушително строителство – техни са големи градове и крепости като Булкар Балк (Българският Балк), Хумар, Анзи, Кумух – в долините на Кавказ. Във Волжска България – Велики Болгар, Биляр, Сувар. Излишно е да споменавам – Плиска, Мадара, Пъкуюл луи Соаре, Дръстър. Плиска по своите размери е грандиозна – 23 квадратни километра, с което засенчва всички стари европейски столици, включително и Константинопол (16 кв. км). Излишно е да казвам, че древно-българска юрта никога не е била намерена. Чудно защо ли?
4. Българите са притежавали уникален календар, който е бил слънчев и с дванадесетциклов годишен кръг и е бил по-стар от тюркския и монголския. Бил е различен от китайския и сакския календар. По своето значение самият факт говори за един древен цивилизован народ.
5. Още много преди Кирило-Методиевата писменост древните българи са притежавали своя собствена писменост – руническото писмо. И това не са били просто графични знаци, а са се произнасяли и четели. Отново забележителен факт, който говори за това, че древните българи са изпреварили с векове съседните народи и племена в развитието си.
6. Древните българи носят и много прогресивен за времето си икономически ред – в техните държави отделното семейство е плащало данъци директно на държавата, а не на междинен икономически субект. И поради тази причина, древните летописи пишат, че “другите народи са се присъединявали към българите доброволно”. Така например край Волга древните българи заменят остарялото мотично земеделие с “плужно” земеделие. И до ден днешен в земите край Волга съществува вид просо, което по руски се нарича “болгарское пшено”. И после ми обясняват, че древните българи били номади и чергари?
7. Да не навлизам в податките към военната доблест на българите – достатъчно е да се спомене, че за древните летописци са считали за най-голяма чест да напишат за владетеля си, че е победил българите – явно защото българите са били смятани за почти непобедими.
Това са фактите. Има и много други, за тези успях да се сетя. И пак казвам – не вярвайте на мен, а четете – извори има много. Аз нямам нито физическата възможност, нито желанието да пейстна и напечатам всяко едно доказателство, всеки един цитат, всеки един цитат в подкрепа на горните факти. Идете в бибилиотеките и четете.
Но независимо от интерпретацията на фактите – дали ги считаме за изключителни или за безинтересни - ясно е едно – древните българи са били забележителен, древен и много напредничав за епохата си народ, на комуто несправедливо е отредена една крайно унизителна роля в (комунистическите) учебниците по история. Или както казваше Божидар Димитров, “да се питаме какво е било значението на древните българи за създаването на държавата БЪЛГАРИЯ е като да се питаме какво е значението на майката за раждането на детето й”.
И ако е комплексарщина да се гордея с постиженията на предците си, вместо да зяпам филми за чернокожия Орфей, римският разжалван генерал – радетел за свобода в ролята на Ръсел Кроу или просто да се кефя на съвременното българско хард “изкуство” в лицето на ... Дзифт, то с ръка на сърцето си признавам, че съм един много щастлив и горд комплексар.