СЕПТЕМВРИ - тема 26

"Абе мацки, радвайте се ...толкова бързо растат децата...приемете го като период, после ще искате да ги гушкате, а те ще ти философстват....Аз съм се примирила, че ще е така...и ми е кеф...като тръгна на  работа и се отдам на бумашките, цифрите и компютъра..сигурно ще мрънкам, че не ми остава време да ги гушкам...а и те няма да ме искат със сигурност толкова, колкото сега "

Това исках и аз да ви кажа. На работа съм от 5 седмица след раждането на непълно работно време и за месеца, в който прекарахме в Бг установих колко много се променя детето. Много ви завиждам за майчнството от 1+ година, но пък хич на цените и ужасяващо мръсния въздух (София).

За анкетата: с много кърмения (шише с кърма) + каша (оризова, направена с кърма) и напоследък пюрета, често обилно разредени с кърма (все още няма заместено хранене). Започвам да се притеснявам какво ще правя след навършване на годинка. Помпането ми отнема много калории, които дори в Бг не можах да възстановя, а АМ не е вариант за сега.

Бебешондел, честита нова лентичка В тази връзка да попитам мами, с 2+ деца, как се справяте ако са с малка разлика? Имате ли помощ друга освен таткото?

Весел ден

Здравейте момичета!

Аз гласувах 1-2 кърмения, кърмим се сутрин и вечер. Борислава сутрин става към 7.00, защото батко й става тогава за градината, иначе през почивните дни спим до 8.00- 8.30ч.
Към 4-5.00ч. се кърмим.
Закусваме към 9.00 - попара със сухар, чай, сирене и масло или бисквити с кисело мляко и настърган плод. Използвам бисквити Закуска.
Обядваме към 13.00ч, каквото са сготвили в ДК, изяжда половината от второто.
Следобедната закуска ни е към 17.00 - давам кремче или плод настърган с кисело мляко и овесени ядки.
Вечеря към 19.30 - супичката от ДК и после към 22.00 кърма.
Това е нашия режим засега, докато беше болна ядеше много малки количества храна, но сега й се върна апетита и добре си хапва. Докато давах пюрета също ядеше малки порции, не повече от 120гр, на ядене, но явно й стигаше. Между храненията й давам солетки от тия с кашкавал, че са по мекички и се топят в устата, много е сладка като ги дъвчи. Все още нямаме зъби и засега няма изглед да излизат.
Обувки купих миналия месец, взех на капчица. Има много малко краче и често й падат, засега съм ги прибрала. В къщи си обикаля по чорапи, а навън стои в количката. Засега не ми дава голям зор да слиза и да обикаля.

Niki1, Ти къде живееш? Наистина, няма идеален вариант... И угодия няма да
Аз смятам да поръчвам ей това нещо: http://cgi.ebay.com/New-Baby-Toddler-Harness-Assistant-Walker-Mo … sh=item255b6c9128 - към 6 долара идва с доставката   Бях поръчала на Ина маратонки Адидас от и-бея, дойдоха си бе Даже много бързо.
До средата на юли все ще дойде, а?

МаммаТ- в САЩ. Мисля, че не пропуснах нито една икономическа криза, която да не засегне живота ми 

За обувките забравих - всичко с твърда подметка. Моето гардже стъпва на пръсти ако не е с обувки, пуска се смело без ръце и разбира се пада, удря се, но плаче само ако много й се спи.  Има ли други напиращи да проходят толкова рано?

Забравих да пиша за чурката- още в 3тия месец я оправихме и при всяко къпане(2 пъти седмично) забелваме и мием.
Гласувах в анкетата.
Череши захраних още като излязоха 
Поръчахме си и уолкър от ибей, чакам го до седмица да дойде

П.с. За б2 определено ще помага майка ми и баща ми. За това и се преместихме при тях.

Niki1 разлика 2,6 г....трудно ми е. Първия месец Кати беше майка, докато влезнем в крачка с бебешора, че трудно се научи да цока. След това си я взех. Не е невъзножно сами да се оправяте с таткото, особено, ако той ти помага повече. При нас не е така, защото по цял ден е на работа. Добре, че е майка да бутне едно рамо. Иначе определено на моменти направо изперквам...но това е положението...

Днес купих проходилка, не издържах... Малкото я хареса, малко назад се движи, но се справя. Ще я ползвам само когато съм сама и няма на кого да я оставя.

От много гледане (аз, баща и и баба и) в една стая, Косара си разби устата на леглото. Мноого виновна се почувствах. Много взе да се движи и не мога и за една секунда да я оставям вече.   Надявам се да няма последствия. Малко и е подута горната устна и малко кръв имаше, дано е само това.  

EmiR, мерси за откровения отговор. Ние сме с едно (без помощ и двамата работим) и ако нямаме желязна организация (буквално) се трупа много стрес. Не знам дали се отработва с времето тази рутина или ще продължавам да лепя по хладилника бележки какво да не забравя сутрин на излизане.
За лично време няма да питам. Моето в момента е в банята  

Много интересна тема сте подхванали, но тъй като моите не са с малка разлика, ще си пасувам. Иначе желязна дисциплина на самата мен ми помага да се справя с децата и ангажиментите, голяма помощ са ми редките моменти напоследък, в които Коко е на градина.

Абе бях чела едно мнение, че децата боледуват по-скоро на психическа основа, отколкото на вирусна и взимам сериозно да се замислям за този елемент. Коко се накъса в яслата да боледува, по принцип много лесно се адаптира, но пък извън яслата не ме пускаше и на сантим от себе си. После миналата година, цяла зима един вирус не го хвана, само някакви леки хреми, наистина ходеше с голямо удоволствие и се забавляваше много, а тази година дари заради бебето, обаче пак се смля, един куп антибиотици и какви ли не л... изпи и все болен. Дали наистина има връзка с психиката - май съм склонна да повярвам на тази теория.......

Днес видях много хубави обувки в Fox baby, цената ми хареса 15 лева, по-скоро са като допълнение към тоалета, но са доста стабилни - в смисъл здрави изглеждат, а в същото време са меки и лесно се огъват, но имаше номер, колкото точно за момента да му станат и ще чакам ново зареждане...

Мдааа желязна дисциплина, но и аз съм човек...омръзва ми да съм все на педал...и тогава идва гълтката въздух - мама  . Достатъчно ми е да излезе само тя с децата, а аз да свърша нещо сама, без да се оглеждам, ослушвам или спирам да готвя, защото някой мрънка или иска нещо. Бате работи и събота, така че от него глътка въздух евентуално само вечер и то  мнооого малка глътка. Но с времето и с това се свиква...Първите месеци ми бяха най-трудни, защото докато храня Кати, примерно Ангел иска да цока....Е да, ама пък Кати също е гладна. Единия заспива, другия се събужда...Ежедневието ти преминава в хранене на деца..слагане да спят, ставане, обличане и събличане за навънка, за спане и всичко ти е по 2. Кати претъртя страшен регрес в навиците си, заради бебето. В началото имаше моменти в които ми обясняваше, че не иска да си свали и вдигне гащичките   Търсеше внимание по всякакъв начин, а не че не го получава...просто ревност.
Надина ами аз също мисля, че боледуват на психическа основа. Ангел , като се роди Кати ми влачеше една хрема 2 месеца и ми обясняваше че иска да е болна, защото така ще й обръщам повече внимание /не че не й обръщам, просто много ревнува от бебето/. Пращм я при майка, няма хрема. Взимам си я - на другия ден  носа почва да гъгне. Микробиология - чиста.  Какво ли не правихме за тая хрема, колко капки изкапахме...нахрая отидохме на хомеопат. Тя пък се оказа и психолог. Та доста неща си обясних...Направи й капки на Бах и имаше ефект. Сега от няколко седмици пак я тресе такава ревност, че незнам. Не иска да го кърмя, дразни се като го гушкам...иска да яде от неговата каша, да пие от неговото шише. Дори скоро цедих кърма, че искала като на Ачо млякото, а и като я гледам е склонна и да цока   Май имаме нужда от нови капки на Бах   Продължавам да й обръщам повече внимание на нея, отколкото на Ачо..по простата причина, че той си се заиграва, спи повече и т.н. Но пак няма угодия Непрекъснато ме пита, дали обичам Ангел повече, след като го гушкам повече - кърменето тя не го приема като хранене, а като внимание, което тя не получава. И сега на всяко кърмене й се или доаква или допишква  ...Малко мрън излезе, но аз съм позитивно настроена и се опитвам да променя нещата, засега без успех..Пък да видим, до къде ще я докараме....

Преди две седмици, точно по този повод даже ревах. Със сълзи! Почувствах се изгубена някак си. Обслужващ персонал. Даже не персонал, ами по-скоро, като нещо като ... съдомиялна, от която се очаква да си е свършила работата и нищо повече. Забелязваш я, когато има нещо за вършене, а после не. Завъртях се в някакъв омягьосан кръг...
Добре, че имам скъпи дружки, които скорострелно ми организираха вечер навън без деца и мъже. 
После Пламен замина с майка и татко на вилата за две семици и аз пак станах човек.
Пак обичам това, което правя за децата си и не ми тежи!
Но определено понякога на човек му идва в повече и има нужда от глъдка въздух. За мен - точно с приятелки. Да се отърся от всичко рутинно свързано с дома.

За ревността м/у децата изобщо не се бях замисляла, а има за какво.
Питах майка ми един ден- мога ли да се наспя, да почета книга и да изгледам един филм, по възможност едновременно, понеже по отделно нямам време.
Мисля да запиша йога 1 час/седмично- време за мен си. Да видим дали ще сработи.

ПС Мъж ми помага. Особено в почивните дни, когато някой се събуди в 5.30 сутринта. Извежда я от стаята, сменя памперс, ако искам да свърша работа - извежда я на вън.

wish все забравям да ти кажа...Събери ги в една стая...първия месец ще е трудно, после ще свикнат. КАти вече не се буди, когато кърмя, сутрин спи доста до по-късно от Ангел. По някакъв начин е игнорирала мрънкането му или рева. Е понякога, когато реве силно се буди, но аз рядко допускам такъв момент...Нооо тъй като Ангел заспива по-рано, вечерното четене на приказка отпадна при КАти. Влизаме на пръсти в стаята, завивам я и заспива /вечер всъщност още трябва да лягам с нея, докато заспи, поне следобедния сън си заспива сама/ След което в началото се почваше искам вода, искам да ти кажа нещо.... Понякога Ангел се буди... Но  и с това съм се примирила...Той като се събуди, давам цица и заспива бързо..."Две хубав няма" - както казва бате...

Митко и Борислава са с разлика 2г. и 2 месеца. За щастие мога винаги да разчитам на свекърва си и тя много ми помага с децата. Борислава до 6-тия месец спеше почти 24ри часа, само за ядене и преобличане се събуждаше. Цялото ми внимание беше към Митко и не съм забелязала да има голяма ревност. Като ме виждаше, че я кърмя си вземаше едно плюшено мече и ми казваше, че е гладно и той го хранеше    А сега двамата много се търсят и играят заедно. От тази пролет Митко ходи на ясла и ми е много по-лесно, така имам време да се занимавам повече с Борислава. Е, и доста често боледува, от както е тръгнал на ясла и Борислава всеки месец е болна заедно с него, но се надявам скоро да премине този период и по-рядко да боледуват.
И моите деца спят в една стая, за щастие не си пречат много. Борислава заспива първа, Митко се научи да пази тишина и рядко се случва да я събуди. Оставям го в креватчето с една книжка и той си я разглежда докато заспи. Митко спи дълбоко и не се събужда, когато Боби се размрънка за мляко.

Моето пък хич не ревнува бре! Даже се чудя дали е нормално и да не избие по друг начин.  И внимание показно не е търсила. Много ми е добричка и любвеобвилна. Като я взимам от градина все пита Лора къде е и кога ще отидем при нея, че й е било много мъчно. Играят си вече  двете и тогава  Лора само в очите я гледа и никакво мрън не се чува. Та ми е по- лесно да си е каката у нас, че забавлява и бебето.
Мисля да отделя Лора, чак като се отбие, по- рано не виждам смисъл да търча по нощите из стаите. Но още се чудя дали да ги събера в една стая, тя Зоя от сега иска вече да спят двете и все ме пита кога. Имам възможност стаята за гости да я направя втора детска, ама дали няма да е по-добре в началото да са си двечките за компания? Има време, ще видим как ще стане.
Иначе само свеки помага, взима Зоя за уикендите, но не всеки уикенд. Лора до сега никой не я взимал, а и не я е поискал де   Иначе ако се наложи да ги оставя на някого и таткото не е на линия, най- често е на приятелки, да са ми живи и здрави дружките, много ми помагат.