За горещия пясък и аз съм за но не мога да стана след това . Минах ме невролог и двете влизаме в болницата Терапията.
- Публикувана: 15 юни 2010, 17:41 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2010, 20:41 ч.
Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди! – 7
За горещия пясък и аз съм за но не мога да стана след това . Минах ме невролог и двете влизаме в болницата Терапията.
Физиотерапия ли?
За горещия пясък и аз съм за но не мога да стана след това . Минах ме невролог и двете влизаме в болницата Терапията.
Физиотерапия ли?
Тише,то няма и как да разбереш от писането нещо ако не си от този район.
Терапия и викат на болницата св.Марина.
Явно ще влиза в болницата с някой за да се лекува,а не да ходи на физиотерапия.
За горещия пясък и аз съм за но не мога да стана след това . Минах ме невролог и двете влизаме в болницата Терапията.
Физиотерапия ли?
Тише,то няма и как да разбереш от писането нещо ако не си от този район.
Терапия и викат на болницата св.Марина.
Явно ще влиза в болницата с някой за да се лекува,а не да ходи на физиотерапия.
Ще ме уморите 
Да на детето ще се мъчат скенер,а за мен лечение имам пареза и боли в краста но и усложнения с със стомаха а след операцията съм получела някакви сраствания но то било нормално може и от тях пак да ме боли,лошото е че никак не реагирах на чукчето на нито един крак ,това до сега не беше ми се случвало.
Ми то ходенето до София не става със свирки, Аха ... 
, нали се сещаш, че 
, нали се сещаш, че Марина,защо не отидохте направо в София?От както те помня ти все си на нивалин,как няма да имаш проблем със стомаха!Аз го пих едва седмица и бях до там...
И така, приятели, да се представя и аз в темата. Най-накраяя се престраших след дълго четене на тази и останалите теми по
въпроса за ДХ, вследствие на което ви чувствам много близки. Жалко, че се налага да влизаме във връзка по такива поводи.
Как започнаха нещата при мен? Началото на юли месец тази година както си живеех и работех съвсем безгрижно, започна да ми се
появява лека болка в левия крак при преминаване от седнало в станаало положение. Въобще не и обърнах внимание, знаете как е -
улисани в работа, задачи, въобще не обръщаме внимание на здравето си. Естествено, докато не стане късно. Болката в крака
започна да се усилва след една седмица, като аз се позамислих по-сериозно какво става, но тъй като ми предстоеше пътуване в
чужбина, планирано от месеци, си казах, че ще потърся лекарска помощ след като се върна от чужбина. Може би това ми беше
грешката. Пътуването беше доста интензивно, с кола самолет, много обикаляне - болката в крака ми се усилваше и накрая започва
да ме пронизва при всяко сядане и ставане от началото до края на крака. По съвет на мой приятел лекар си бях взел дексофен -
хапчета и диклак - гел, мажех се докато бях там, но кой знае каква файда нямаше.
На 21 юли се върнах и си взех една седмица болничен без да пия някаакви лекарства и т.н. и си насрочих ЯМР в Свети Иван
Рилски. Натам ме насочи невроложка, която работи в здравния фонд, който обслужва фирмата, в която работя. И като ми направиха ем
ЯМР в края на месец юли, направо се хванах за главата! Богати находки, няма да описвам всичко в подробности и на медицински
език (като че ли ме боли да го направя), но в кратце три ДХ (две малки мисля на L3-L4 и L4-L5 и една голяма на L5-S1 с
компресия на нервните коренчета. Плюс допълнителните неща като изгладена лордоза и начална степен на дискова дегенерация, за
които ми казахаа че се откривали във мнозинството случааи на ЯМР с проблеми в лумбалния дял на гръбначния стълб.
Излязох като ударен с мокър парцал от болницата след тези хубави новини. На следващия ден ми беше назначена консултация с
неврохирург пак в Свети Иван Рилски (за съжаление му забравих името, но не е някое от светилата там - Бусарски, Романски и
т.н.). Отидох, той сложи диска с ЯМР в копютъра да го разгледа и каза радостно - ами вие сте за операция. Аз в онзи момент
бях още в абсолютен шок само кимах уплашено и казах да, ще си помисля, щом казвате. Не съм го разпитвал нищо, взех си
изследванията и излязох. Взех си още една седмица болничен и след няколко дни отидох за второ мнение при невроложка,
препоръчана ми от познати. Тя ми прегледа рефлексите (имам АХилова арефлексия), но това са ми го казвали и преди години,
каза, че няма кой знае какво тревожно в тях, каза, че нямам парези, кара ме да ходя на пръсти и на пети - аз ходих и ми
изписа стандартната първа линия лекарства (това става преди една седмица) - Аркоксия 1х, Мидокалм 3х, дипрофос три инжекции
на всеки четири дни (досега имам една поставена, след малко ще отида за другата). Изписа ми и аулин за три дни, който
всъъщност спирам да пия днес. Каза да отида а повторен преглед след 20 дни и че засега операция не е необходима според нея.
Отделно ми каза, че вече трябва изключително много да се пазя, даде ми ценни напътствия как да ставам от елглото, как да седя
на стол и т.н. (много хубаво описание е качвано в темата на адрес http://mbal.doverie.bg/bg/patientschool#diskovabolest).
Каза, че като цяло нещата не са розови (естествено), но смята, че нещата ще се стабилизират и още съм в подострия период.
Започнах да правя сутрин и упражнения, които тя ми показа (повечето са поместени вече в темата -
http://lubomirivanov.com/1383). Ходя и да плувам два пъти седмично по 1000 метра - бавничко. Вечер си правя екстензия -
легнал на пода - краката под прав ъгъл вдигнати и свити на табуретка за около 45 мин.
Междувременно оплакванията ми от крака, така да се каже, персистират и много ме мъчат. Наистина вече няма тази пронизваща
болка от бута на задника до пръстите, като седя не ми е проблем, като лежа - най-вече, но най-голямата мъка е при минаване от
седнало в изправено положение - чувствам едно придърпване и стягане на крака, което е много мъчително и неприятно. Също при
продължително ходене не се чувствам съвсем добре - болка има в крака, но като че ли става дума просто за една умора, също
неприятна. Абе с две думи - животът ми се обърка, а аз в резултат на това получих много остра нервна криза. Изчетох ТОНОВЕ литература в интернет, научни зиследвания, проучвания, мнения на други страдалци. Какво научих от това четене - вие знаете всичко това, но ми помага да го напиша.
Обичайно при лечението на ДХ се започва с консервативна линия - няколко дни почивка, обезболяващи, НСПВС, при нужда кортикостероиди. Прекаленият покой обаче не се насърчава, почти всички западни сайтове, които четох, съветват човек по възможност да запази физическата си активност. Наред с медикаментозното лечение да се правят упражнения за изграждаане на мускулен корсет около кръста за предотвратяване на бъдещи рециддиви. При неповлияване на симптомите за продължително време от съобщеното лечение, да се обмисли хирургическа интервенция.
Стандартът за хирургическа интервенция на запад е микродисектомията, съчетана при нужда с ламинектомия. По този начин работят и при нас. Казва се, че хирургическата интервенция има повече шансове за успех при синдроми на радикулопатия с извена симптоматика в краката без болка в кръста поради успешното декомпресиране на засегнатото нервно коренче при интервенцията. Д, рискове има - първо, произтичащите от всяка операцияя - засягане на съседни тъкани, нерви, кръвоизливи, проблем с наркозата и т.н. Втората линия рискове са за рецидив на хернията на оперираното място или в съседство, както и, уви, в неповлияване на състоянието на пациента след операцията.
Прочитайки всичко това, както и мъката, през която вие сте минали, приятели и отчитайки сегашното ми остро състояние, което много ме мъчи, пред мен съществуват няколко въпроса, които много ме измъчват и на които нямам отговор.
1) С тези богати находки в кръста е ясно, че следва коренно да променя начина си на живот - поза на тялото, избягване на неправилни натоварвания, усуквания, пазене от настиване и всички тези спътници на живота с ДХ. Това не ме плаши. Страх ме е (простичко звучи, да), че тази болка в крака няма никога да изчезне. Или като изчезне, ще се появи нещо друго - я пак срязване , я недай си Боже другия крак, или вече тежката артилерия - тазово-резервоарни смущения, парези и др. Но в момента проблемите с крака се отразяват на качеството ми на живот - нищо не ми се прави, на работа (работя в офис седнал) ми е неприятно кат ставам от бюрото - кракът ме придърпва и се стяга, неспокоен съм, не мога да се концентрирам върху задачите си. Минават ми всякакви мисли през галвата - дали ще се наложи да загубя работата си, как ще се издържам и други простотии. Ох като бабичка взех да се оплаквам.
2) Лекарката предположи, че ще са необходими около 8 седмици, за да се уталожат симптомите ми, т.е. тя е умерен оптимист, че към края на септември ще съм по-добре. Но аз се мъча вече от началото на юли, миналият ми живот (доста активен, много пътуване по света, в страната, срещи сприятели) е като отрязан с нож. Все едно не е бил. Че няма да бъде същото е ясно, но поне малко да ме отпусне тоя шибан крак!
3) сега ще извърша медикаментозното лечение (едва ли ще го продължим повече от 20 дни, с оглед страничните ефекти на медикаментите, пък и то ще се види дали ще има ефект). ДХ обаче са си там, аз никога нямаа да забравя това, но едва ли ще моа да издържа повече с тези гадни усещания и умора прии ходене. Имаразлика от човек до човек, някой търпи друг не - аз мног страдам.
4) По принцип западните сайтове съветват да се обмисли възможност за оперативно лечение при неповлияване на симпттомите в течение на 12 седмици. Аз в момента съм в такова паднало състояние на духа, че ще се мобилизирам и ше стисна зъби още месец-дваа, но ако нещата не се оправят, не изключвам възможност да легна на масата. Четох в темите преживяванията на оперираните - ОК, aha, benedenia, mitak10 и другите. Не сте легнали от добро на масата! Това, което би ме подтикнало към операция е ползите от нея да надвишават вредите -- ако получа облекчение на болката си и шанс да водя що годе нормален живот. Все пак съм на 29 години. Четох ви преживяванията, но, кажете ми, след операцията като цяло по добре ли се чувствате, водите ли нормален начин на живот? От друга страна и GP-to ми и невроложката казват че операция засега не е необходима. Но аз няма да живея много с такива мъки!
Ох, много дълъг и объркан ми излезе постът, но ми олекна като го написах. Желая ви много спокойствие и радост, приятели мои, чувствам ви близки. Дано и за мен имамалко надежда.
въпроса за ДХ, вследствие на което ви чувствам много близки. Жалко, че се налага да влизаме във връзка по такива поводи.
Как започнаха нещата при мен? Началото на юли месец тази година както си живеех и работех съвсем безгрижно, започна да ми се
появява лека болка в левия крак при преминаване от седнало в станаало положение. Въобще не и обърнах внимание, знаете как е -
улисани в работа, задачи, въобще не обръщаме внимание на здравето си. Естествено, докато не стане късно. Болката в крака
започна да се усилва след една седмица, като аз се позамислих по-сериозно какво става, но тъй като ми предстоеше пътуване в
чужбина, планирано от месеци, си казах, че ще потърся лекарска помощ след като се върна от чужбина. Може би това ми беше
грешката. Пътуването беше доста интензивно, с кола самолет, много обикаляне - болката в крака ми се усилваше и накрая започва
да ме пронизва при всяко сядане и ставане от началото до края на крака. По съвет на мой приятел лекар си бях взел дексофен -
хапчета и диклак - гел, мажех се докато бях там, но кой знае каква файда нямаше.
На 21 юли се върнах и си взех една седмица болничен без да пия някаакви лекарства и т.н. и си насрочих ЯМР в Свети Иван
Рилски. Натам ме насочи невроложка, която работи в здравния фонд, който обслужва фирмата, в която работя. И като ми направиха ем
ЯМР в края на месец юли, направо се хванах за главата! Богати находки, няма да описвам всичко в подробности и на медицински
език (като че ли ме боли да го направя), но в кратце три ДХ (две малки мисля на L3-L4 и L4-L5 и една голяма на L5-S1 с
компресия на нервните коренчета. Плюс допълнителните неща като изгладена лордоза и начална степен на дискова дегенерация, за
които ми казахаа че се откривали във мнозинството случааи на ЯМР с проблеми в лумбалния дял на гръбначния стълб.
Излязох като ударен с мокър парцал от болницата след тези хубави новини. На следващия ден ми беше назначена консултация с
неврохирург пак в Свети Иван Рилски (за съжаление му забравих името, но не е някое от светилата там - Бусарски, Романски и
т.н.). Отидох, той сложи диска с ЯМР в копютъра да го разгледа и каза радостно - ами вие сте за операция. Аз в онзи момент
бях още в абсолютен шок само кимах уплашено и казах да, ще си помисля, щом казвате. Не съм го разпитвал нищо, взех си
изследванията и излязох. Взех си още една седмица болничен и след няколко дни отидох за второ мнение при невроложка,
препоръчана ми от познати. Тя ми прегледа рефлексите (имам АХилова арефлексия), но това са ми го казвали и преди години,
каза, че няма кой знае какво тревожно в тях, каза, че нямам парези, кара ме да ходя на пръсти и на пети - аз ходих и ми
изписа стандартната първа линия лекарства (това става преди една седмица) - Аркоксия 1х, Мидокалм 3х, дипрофос три инжекции
на всеки четири дни (досега имам една поставена, след малко ще отида за другата). Изписа ми и аулин за три дни, който
всъъщност спирам да пия днес. Каза да отида а повторен преглед след 20 дни и че засега операция не е необходима според нея.
Отделно ми каза, че вече трябва изключително много да се пазя, даде ми ценни напътствия как да ставам от елглото, как да седя
на стол и т.н. (много хубаво описание е качвано в темата на адрес http://mbal.doverie.bg/bg/patientschool#diskovabolest).
Каза, че като цяло нещата не са розови (естествено), но смята, че нещата ще се стабилизират и още съм в подострия период.
Започнах да правя сутрин и упражнения, които тя ми показа (повечето са поместени вече в темата -
http://lubomirivanov.com/1383). Ходя и да плувам два пъти седмично по 1000 метра - бавничко. Вечер си правя екстензия -
легнал на пода - краката под прав ъгъл вдигнати и свити на табуретка за около 45 мин.
Междувременно оплакванията ми от крака, така да се каже, персистират и много ме мъчат. Наистина вече няма тази пронизваща
болка от бута на задника до пръстите, като седя не ми е проблем, като лежа - най-вече, но най-голямата мъка е при минаване от
седнало в изправено положение - чувствам едно придърпване и стягане на крака, което е много мъчително и неприятно. Също при
продължително ходене не се чувствам съвсем добре - болка има в крака, но като че ли става дума просто за една умора, също
неприятна. Абе с две думи - животът ми се обърка, а аз в резултат на това получих много остра нервна криза. Изчетох ТОНОВЕ литература в интернет, научни зиследвания, проучвания, мнения на други страдалци. Какво научих от това четене - вие знаете всичко това, но ми помага да го напиша.
Обичайно при лечението на ДХ се започва с консервативна линия - няколко дни почивка, обезболяващи, НСПВС, при нужда кортикостероиди. Прекаленият покой обаче не се насърчава, почти всички западни сайтове, които четох, съветват човек по възможност да запази физическата си активност. Наред с медикаментозното лечение да се правят упражнения за изграждаане на мускулен корсет около кръста за предотвратяване на бъдещи рециддиви. При неповлияване на симптомите за продължително време от съобщеното лечение, да се обмисли хирургическа интервенция.
Стандартът за хирургическа интервенция на запад е микродисектомията, съчетана при нужда с ламинектомия. По този начин работят и при нас. Казва се, че хирургическата интервенция има повече шансове за успех при синдроми на радикулопатия с извена симптоматика в краката без болка в кръста поради успешното декомпресиране на засегнатото нервно коренче при интервенцията. Д, рискове има - първо, произтичащите от всяка операцияя - засягане на съседни тъкани, нерви, кръвоизливи, проблем с наркозата и т.н. Втората линия рискове са за рецидив на хернията на оперираното място или в съседство, както и, уви, в неповлияване на състоянието на пациента след операцията.
Прочитайки всичко това, както и мъката, през която вие сте минали, приятели и отчитайки сегашното ми остро състояние, което много ме мъчи, пред мен съществуват няколко въпроса, които много ме измъчват и на които нямам отговор.
1) С тези богати находки в кръста е ясно, че следва коренно да променя начина си на живот - поза на тялото, избягване на неправилни натоварвания, усуквания, пазене от настиване и всички тези спътници на живота с ДХ. Това не ме плаши. Страх ме е (простичко звучи, да), че тази болка в крака няма никога да изчезне. Или като изчезне, ще се появи нещо друго - я пак срязване , я недай си Боже другия крак, или вече тежката артилерия - тазово-резервоарни смущения, парези и др. Но в момента проблемите с крака се отразяват на качеството ми на живот - нищо не ми се прави, на работа (работя в офис седнал) ми е неприятно кат ставам от бюрото - кракът ме придърпва и се стяга, неспокоен съм, не мога да се концентрирам върху задачите си. Минават ми всякакви мисли през галвата - дали ще се наложи да загубя работата си, как ще се издържам и други простотии. Ох като бабичка взех да се оплаквам.
2) Лекарката предположи, че ще са необходими около 8 седмици, за да се уталожат симптомите ми, т.е. тя е умерен оптимист, че към края на септември ще съм по-добре. Но аз се мъча вече от началото на юли, миналият ми живот (доста активен, много пътуване по света, в страната, срещи сприятели) е като отрязан с нож. Все едно не е бил. Че няма да бъде същото е ясно, но поне малко да ме отпусне тоя шибан крак!
3) сега ще извърша медикаментозното лечение (едва ли ще го продължим повече от 20 дни, с оглед страничните ефекти на медикаментите, пък и то ще се види дали ще има ефект). ДХ обаче са си там, аз никога нямаа да забравя това, но едва ли ще моа да издържа повече с тези гадни усещания и умора прии ходене. Имаразлика от човек до човек, някой търпи друг не - аз мног страдам.
4) По принцип западните сайтове съветват да се обмисли възможност за оперативно лечение при неповлияване на симпттомите в течение на 12 седмици. Аз в момента съм в такова паднало състояние на духа, че ще се мобилизирам и ше стисна зъби още месец-дваа, но ако нещата не се оправят, не изключвам възможност да легна на масата. Четох в темите преживяванията на оперираните - ОК, aha, benedenia, mitak10 и другите. Не сте легнали от добро на масата! Това, което би ме подтикнало към операция е ползите от нея да надвишават вредите -- ако получа облекчение на болката си и шанс да водя що годе нормален живот. Все пак съм на 29 години. Четох ви преживяванията, но, кажете ми, след операцията като цяло по добре ли се чувствате, водите ли нормален начин на живот? От друга страна и GP-to ми и невроложката казват че операция засега не е необходима. Но аз няма да живея много с такива мъки!
Ох, много дълъг и объркан ми излезе постът, но ми олекна като го написах. Желая ви много спокойствие и радост, приятели мои, чувствам ви близки. Дано и за мен имамалко надежда.
Здрасти!
Ами на запад,май са прави,като не им мине бързо ,се оперират,пък ние чакаме съвсем да се сбабичосаме!
Аз съм значително по-добре след операцията.Нямам парези,рафлексите ми като на младо яре.От известно време се чувствам нормален човек.Няма нещо което преди съм правила|като здрава|,което сега да не мога.Единствено се пазя да не вдигам тежко,но като много умна и това правя от време на време.Случва се и да ме наболява,я крак ,я кръст,но след почивка ,отшумява.Не ползвам никакви лекарства.
Смятам,че си ударил в шестица от тотото като си попаднал на такива доктори,които така добре да те консултират,че чак и гимнастика да ти покажат.
Още си съвсем в началото,стискай зъби и не се отчайвай!
Ами на запад,май са прави,като не им мине бързо ,се оперират,пък ние чакаме съвсем да се сбабичосаме!
Аз съм значително по-добре след операцията.Нямам парези,рафлексите ми като на младо яре.От известно време се чувствам нормален човек.Няма нещо което преди съм правила|като здрава|,което сега да не мога.Единствено се пазя да не вдигам тежко,но като много умна и това правя от време на време.Случва се и да ме наболява,я крак ,я кръст,но след почивка ,отшумява.Не ползвам никакви лекарства.
Смятам,че си ударил в шестица от тотото като си попаднал на такива доктори,които така добре да те консултират,че чак и гимнастика да ти покажат.
Още си съвсем в началото,стискай зъби и не се отчайвай!
Мисля, че симптомите които описваш не са за операция.
По отношение на болката, минава много бавно, а при тебе е съвсем от скоро.
Мене ме боля доста 6 месеца, сега пак имам леки обостряния рядко, но минават за няколко дни.
По отношение на качеството ми на живот, да, много се пазя и определено не мога да правя неща, които правех преди.
По отношение на болката, минава много бавно, а при тебе е съвсем от скоро.
Мене ме боля доста 6 месеца, сега пак имам леки обостряния рядко, но минават за няколко дни.
По отношение на качеството ми на живот, да, много се пазя и определено не мога да правя неща, които правех преди.
aha, sandrella, благодаря за отзивите. Планът за измъкване, както се пее в една песен, засега е да се полекувам поне до края на елхсептември пък ще видим после какво е състоянието ми - подобрило ли се е, влошило ли се е. Братовчед ми живее в Мюнхен, ако нещата супер зазлеят, може да се занеса дотам на консулт в някоя клиника. aha, много ободрително ми подейства постът ти, значи надежда винаги има!
В този ред на мисли да попитам дали някой има отзиви от Националния институт за интегративна медицина на д-р Чавдар Нинов? От няколко места чувам, че помагат успешно на хора с дх, но на хора с преки впечаатления не съм попадал. Ето и страницата на хм, института
http://www.niim.bg/institute.html
В този ред на мисли да попитам дали някой има отзиви от Националния институт за интегративна медицина на д-р Чавдар Нинов? От няколко места чувам, че помагат успешно на хора с дх, но на хора с преки впечаатления не съм попадал. Ето и страницата на хм, института
http://www.niim.bg/institute.html
Здравей те. Защо не отивам в София? На първо място са парите не е само да платя прегледа ,свърши ми отпуската трябва да пусна неплатена, а и детето няма нищо освен ренгена Габровски ще иска поне скенер.И за мен МР а той е от миналата година.Защо все имам болки в корема ами смя таите преди да се оперирам колко лекарства съм изпила започнах с перосикам това го помня и някакво друго,а после който каквото ми каже или изпише, и от време навреме антибютици защото доста често се разболявах така се подредих с Алгомитен започнах да повръщам черна каша и изледвания, сонда .Пъро имах ранички на хранопровода ,после казаха че след лечението са изчезнали но от многото лекарстава се е изтанила коремната стена .Повазможноста да не пия никакви лекарстава. Сега пак съм за лекарства но до 20 другия месец трябва да издаржа,тогава влизаме в болницата.
toxygen, така или иначе добре дошъл
при нас!
От това, което прочетох, според мен засега
не си за операция. Мисля, че щом острата
болка в крака се е повлияла толкова бързо,
това е много добър сигнал. Това стягане и
лесна уморяемост, за които говориш, може да
ги има още месец, че и повече. Уви, наистина
се налагат определени промени в начина на
живот - пазене на кръста от изстиване,
избягване на усукване, резки движения, вдигане
на тежко, ставане от леглото по специален
начин и клякане вместо навеждане.
Истината е, че в началото е ужасно трудно
да приемеш диагнозата си, както и мисълта,
че животът ти се променя, че може във всеки
един момент да те пререже онази болка, че
може отново да стигнеш до момент, в който
някой друг да те обува, събува и т.н.
Не унивай, нещата лека-полека ще се наредят!
Поговори с невроложката си, ако продължиш
да се чувстваш така подтиснат, да ти предпише
леки успокоителни. Това ти го казвам с най-добро
чувство. Този въпрос сме го дискутирали тук и почти
всички сме на мнение, че е добре при нужда да се
вземат. На запад ги изписват веднага, за да се
овладее подтиснатостта на пациента, която забавя
възстановяването, както и за да не хронифицира болката.
За физиотерапия и балнеолечение мислил ли си?
Поговори и затова с невроложката си.
И накрая - ако си от София, би ли споделил името
на тази лекарка, както и къде работи? За първи път
чувам лекар толкова добре и подробно да консултира
пациент.
при нас!
От това, което прочетох, според мен засега
не си за операция. Мисля, че щом острата
болка в крака се е повлияла толкова бързо,
това е много добър сигнал. Това стягане и
лесна уморяемост, за които говориш, може да
ги има още месец, че и повече. Уви, наистина
се налагат определени промени в начина на
живот - пазене на кръста от изстиване,
избягване на усукване, резки движения, вдигане
на тежко, ставане от леглото по специален
начин и клякане вместо навеждане.
Истината е, че в началото е ужасно трудно
да приемеш диагнозата си, както и мисълта,
че животът ти се променя, че може във всеки
един момент да те пререже онази болка, че
може отново да стигнеш до момент, в който
някой друг да те обува, събува и т.н.
Не унивай, нещата лека-полека ще се наредят!
Поговори с невроложката си, ако продължиш
да се чувстваш така подтиснат, да ти предпише
леки успокоителни. Това ти го казвам с най-добро
чувство. Този въпрос сме го дискутирали тук и почти
всички сме на мнение, че е добре при нужда да се
вземат. На запад ги изписват веднага, за да се
овладее подтиснатостта на пациента, която забавя
възстановяването, както и за да не хронифицира болката.
За физиотерапия и балнеолечение мислил ли си?
Поговори и затова с невроложката си.
И накрая - ако си от София, би ли споделил името
на тази лекарка, както и къде работи? За първи път
чувам лекар толкова добре и подробно да консултира
пациент.
Относно д-р. Чавдар Нинов - бях се
заинтригувала за него покрай документалния
филм на Ани Салич "Тора". Така и не стигнах
до консултация с него. Ето линк към филма,
там можете да го видите и евентуално да
си съставите някакво мнение за него:
http://vbox7.com/play:3e9c34ae
заинтригувала за него покрай документалния
филм на Ани Салич "Тора". Така и не стигнах
до консултация с него. Ето линк към филма,
там можете да го видите и евентуално да
си съставите някакво мнение за него:
http://vbox7.com/play:3e9c34ae