TopCat, може ли да напишеш кратко резюме и на "Говорещото столче" и на "Момичето в бяло"? За какво се разказва? И от каква народност е този Константин Кирица?
- Публикувана: 9 авг. 2004, 14:35 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2005, 10:20 ч.
Детски книжки - за малки и големи деца
Историята на говорещото столче 
- една от моите любими
Наоки и Юко отиват на гости при баба си на село, майка им има работа в Токио и ги оставя на баба и дядо. Юко е на 2 годинки, а Наоки е на 8-9.
И един ден, улисани в игрите децата откриват зад една полянка стара къща, в която времето сякаш е спряло - потънала в прах, храсталаци... На Юко много и харесва там.
На следващия ден Наоки чува странно ръмжене от храсталаците и какво да види? Едно малко столче (като за двегодишно дете) върви и мърмори "Няма я, няма я, вчера беше тук, а сега я няма..."
На по-следващия ден Юко не се прибира за обяд... Къде ли е тя? Наоки има предчувстие и отива във старата къща и какво да види? Юко и столчето Столчето нарича Юко - Ида, Юко се смее, щастлива, а столчето говори "Ида си дойде, вчера я нямаше, но сега дойде". Наоки се опитва да разубеди столчето, че Юко му е сестра и че не се казва Ида, а столчето не вярва.
А и малката Юко вече се нарича Ида... Какво става?
Наоки има още една приятелка в околностите - казва се Рицуко и е на около 16 години. Той и разказва странната история. Дане би в нея Юко да е преродената Ида, която столчето търси?
В къщата има стар календар... След много усилия Наоки и Рицуко разчитат календара - тои е спрял на 6 август 1944 година...
Вече е време Наоки и Юко да си ходят в Токио... Но как да разделят Юко и столчето? То е упорито и за него Юко е Ида, която е изчезнала вчера. Наоки е безсилен пред тези аргументи... Столчето му е казало обаче, че Ида има три бенки една до друга на гръбчето - това е нейният отличителен белег. Наоки в яда си съблича сестра си и показва гръбчето и на столчето. То е съвсем чисто... Тогава столчето се разпада...
След като са се прибрали в Токио Наоки получава писмо от Рицуко, която лежи в болницата болна от левкемия. Рицуко е осиновено дете... Помолила родителите и да и покажат с какви дрешки е била облечена, когато са я намерили - костюмче с избродирано име Ида... Рицуко моли лекарите да и кажат има ли някакви бенки на гърба. Лекарят отговаря "Да и то три една до друга". Рицуко излиза от болницата и отива в къщата, смята да я оправи, гали столчето и му казва "Аз съм твоята пораснала Ида", но то мълчи... И някой ден тя се надява да си има момиченце и да го сложи да седне на столчето...
Лира, харесва ли ти? Много е хубава книгата...
- една от моите любимиНаоки и Юко отиват на гости при баба си на село, майка им има работа в Токио и ги оставя на баба и дядо. Юко е на 2 годинки, а Наоки е на 8-9.
И един ден, улисани в игрите децата откриват зад една полянка стара къща, в която времето сякаш е спряло - потънала в прах, храсталаци... На Юко много и харесва там.
На следващия ден Наоки чува странно ръмжене от храсталаците и какво да види? Едно малко столче (като за двегодишно дете) върви и мърмори "Няма я, няма я, вчера беше тук, а сега я няма..."
На по-следващия ден Юко не се прибира за обяд... Къде ли е тя? Наоки има предчувстие и отива във старата къща и какво да види? Юко и столчето
Столчето нарича Юко - Ида, Юко се смее, щастлива, а столчето говори "Ида си дойде, вчера я нямаше, но сега дойде". Наоки се опитва да разубеди столчето, че Юко му е сестра и че не се казва Ида, а столчето не вярва.А и малката Юко вече се нарича Ида... Какво става?
Наоки има още една приятелка в околностите - казва се Рицуко и е на около 16 години. Той и разказва странната история. Дане би в нея Юко да е преродената Ида, която столчето търси?
В къщата има стар календар... След много усилия Наоки и Рицуко разчитат календара - тои е спрял на 6 август 1944 година...
Вече е време Наоки и Юко да си ходят в Токио... Но как да разделят Юко и столчето? То е упорито и за него Юко е Ида, която е изчезнала вчера. Наоки е безсилен пред тези аргументи... Столчето му е казало обаче, че Ида има три бенки една до друга на гръбчето - това е нейният отличителен белег. Наоки в яда си съблича сестра си и показва гръбчето и на столчето. То е съвсем чисто... Тогава столчето се разпада...
След като са се прибрали в Токио Наоки получава писмо от Рицуко, която лежи в болницата болна от левкемия. Рицуко е осиновено дете... Помолила родителите и да и покажат с какви дрешки е била облечена, когато са я намерили - костюмче с избродирано име Ида... Рицуко моли лекарите да и кажат има ли някакви бенки на гърба. Лекарят отговаря "Да и то три една до друга". Рицуко излиза от болницата и отива в къщата, смята да я оправи, гали столчето и му казва "Аз съм твоята пораснала Ида", но то мълчи... И някой ден тя се надява да си има момиченце и да го сложи да седне на столчето...
Лира, харесва ли ти? Много е хубава книгата...
TopCat, току-що установих, че тази книжка я имам вкъщи! Баща ми ми я е изпратил с колет от България - о-о-о, какъв златен дядо! Ще я прочета на децата и ще ти напиша по-конкретно, засега не знам, чудя се как ли ще обяснявам на децата защо столчето мълчи - защото Рицуко вече не е дете? Дали ще го разберат?...
Ами, няма да разберат защо мълчи столчето и ще им е мъчно... На мен ми беше мъчно, а прочетох книгата в 5 клас - голяма, голяма вече... Успокоението е, че столчето ще проговори на малко момиченце... Тъжна е историята, с отворен край... Мисля, че можеш ти да им разкажеш едно оптимистично продължение и те ще ти повярват!!!
А Замъкът на момичето в бяло е румънска книга. По-скоро приключенска - една тайфа тръгва да търси един замък, в който е затворена една тяхна позната. Момичето е изпратило писмо, това писмо е преминало през мноооого ръце и хлапетата проследяват пътя на писмото за да стигнат до замъка и момичето. Интересно е, но е за по-големи деца. А и книгата е обемна - около 300 страници.
и те ще ти повярват!!!А Замъкът на момичето в бяло е румънска книга. По-скоро приключенска - една тайфа тръгва да търси един замък, в който е затворена една тяхна позната. Момичето е изпратило писмо, това писмо е преминало през мноооого ръце и хлапетата проследяват пътя на писмото за да стигнат до замъка и момичето.
Интересно е, но е за по-големи деца. А и книгата е обемна - около 300 страници.
"Момчета, момичета и Стодулки" (но сега не се сещам за автора)
(чешка)
"Алфонс Треперибузков" (пак не се сещам за автора, но е на издателство Смехурко)
"Невероятните приключения на господин Попен в тресавището"
издателство Смехурко
(и тук не се се сещам за автор - на края на деня явно блокирам)
(чешка)
"Алфонс Треперибузков" (пак не се сещам за автора, но е на издателство Смехурко)
"Невероятните приключения на господин Попен в тресавището"
издателство Смехурко
(и тук не се се сещам за автор - на края на деня явно блокирам)
Любимите книжки на мойта щерка/8г./ са:
"Лешникотрошачката"-Е.Т.А.Хофман
"Ние,децата от Шумотевица"-Астрид Линдгрен
"Емил от Льонеберя"-Астрид Линдгрен
"Малкият Никола"-Рьоне Госини
"Антон и Точица"-Ерих Кестнер
"Крокодилът Гена"-Едуард Успенски и разбира се всякакви приказки-за рицари,принцове,принцеси,вълшебства,животни и т.н.И въпреки,че вече сме "големи" с голям интерес чете поредицата за костенурчето Франклин,не пропускаме да си купим всяка нова издадена от тази поредица.
"Лешникотрошачката"-Е.Т.А.Хофман
"Ние,децата от Шумотевица"-Астрид Линдгрен
"Емил от Льонеберя"-Астрид Линдгрен
"Малкият Никола"-Рьоне Госини
"Антон и Точица"-Ерих Кестнер
"Крокодилът Гена"-Едуард Успенски и разбира се всякакви приказки-за рицари,принцове,принцеси,вълшебства,животни и т.н.И въпреки,че вече сме "големи" с голям интерес чете поредицата за костенурчето Франклин,не пропускаме да си купим всяка нова издадена от тази поредица.
напоследък купувам на Елина една поредица книжки за костенурчето Франклин. Страхотни са:)
имат супер готини картинки и историите са много готини...все се научават по нещо децата.
Има и още две поредици, които са много хубави.
"Енциклопедия на златните приказки" и "Класика за деца"
Енциклопедиаята ми харесва, защото приказките са в съкратен вариант и със страхотни картинки.
имат супер готини картинки и историите са много готини...все се научават по нещо децата.
Има и още две поредици, които са много хубави.
"Енциклопедия на златните приказки" и "Класика за деца"
Енциклопедиаята ми харесва, защото приказките са в съкратен вариант и със страхотни картинки.
А чували ли сте за последната модна тенденция да се издават книги за деца, написани от деца? Е, "деца" относително казано, в Щатите сега бил много нашумял някакъв 18-годишен автор, но не му помня името. А в Европа - една книга от 15-годишна румънка, живееща във Франция, казва се Flavia Bujor, а името на книгата е "Камъните на съдбата". Тази книга била станала бестселър във Франция и тук в Чехия знам, че четири издателства са се надпреварвали и са наддавали кой да откупи правата... Тези "Камъни..." аз ги прочетох на децата и на мен ми се видяха пълен мишмаш, но на децата им хареса... И на американеца, и на французойката (румънката) книгите са в жанр фентъзи и са за по-големи деца.
Как да му задържиш вниманието... Ами лъжичка по лъжичка... Да четеш книжка е все едно да разказваш приказка... Обясни му, че се готвите за голямо пътешествие в страната на Фантазиите, където е много интересно и пълно с приключения. Изберете книжка с хубави картинки и кратки приказки...
Вниманието на малкото дете не се задържа дълго, не се притеснявай ако по някое време детето "те прекъсне", историята остава за следващия ден И не се обезкуражавай!
Вниманието на малкото дете не се задържа дълго, не се притеснявай ако по някое време детето "те прекъсне", историята остава за следващия ден
И не се обезкуражавай!