Знаете ли, че?

Комарите имат 47 зъба (затова толкова боли като те "ухапят") -    Голяма глупост

Размножителните органи на охлюва са в главата му.  Още по-голяма глупост

В смисъл?

А знаете ли, че филмът "пришълецът" на македонски се превежда "навлекот" 

И още..

Войводата на търкалетата (Властелина на пръстените)
Пукни со зор (Умирай Трудно) тва ми е любимо 
Се темерутат ягнетата (Мълчанието на агнетата)
Луно, луно, земя македонска (Аполо 13)
Един болюк црно бели мастии (101 далматинци)
 

„ОК” е една от най-често използваните и разпознавани думи в света и същевременно е един от най-чудатите изрази измислени някога. Но именно тази странност може би в голяма степен обяснява популярността на „ОК”, което изглежда и звучи като съкращение или акроним. В повечето случаи пишем „ОК” – изписването „okay” е сравнително ново и все още сравнително рядко се използва, но не го произнасяме „ок”, а като изговаряме английското звучене на имената на буквите „о” и „к”. Визуално „OK” съчетава съвсем кръглото очертание на „O-то” с напълно правите линии на „К-то”. Така че, както в речта, така и в писмена форма, „ОК” изпъква, лесно се отличава от другите думи и все пак използва прости звуци, които са познати в голям брой езици. Това е една от причините, за да бъде изразът толкова успешен.

Една толкова странна дума, толкова отличаваща се от другите, обикновено не би била допусната в езика. Като общо правило езикът допуска нови думи, само когато те приличат на вече познатите. На умните неологизми може да се смеем и наслаждаваме, но те едва ли някога биват приети от тези които си служат с езика.

Ето каква е невероятната история на „ОК”:
В Бостън, Масачузетс, САЩ, в края на 30-те години на 19-ти век редакторите на вестници обичали да изобретяват чудати съкращения. На 23 март 1839 г. „o.k.” е представен на света на втора страница на Boston Morning Post в сатирична статия за лошата фотография в средата на един дълъг параграф като акроним на „Oll Korrect” (а не all correct), означаващо „всичко правилно”. Как това съкращение е оцеляло изобщо вместо да изчезне като подобните си, е въпрос на щастливо стечение на обстоятелствата, свързано с президентски избори в САЩ през 1840 година.
Един от кандидатите бил Мартин Ван Бурен - осмия президент на САЩ с мандат 1837– 1841 г., получил прякора Оулд Киндърхук. Правописът не бил измежду силните страни на Бурен (неговият майчин език бил холандския) и той одобрявал документите с „OK”, мислейки, че това е съкращение на „all correct”. В призивите си, привържениците на неговото така и несъстояло се преизбиране, пишели: „Гласувайте за ОК”.

В рамките на едно десетилетие, хората започнали да маркират с „ОК” документи и да го използват по телеграфа като сигнал, че всичко е наред. Така изразът „ОК” намерил своята ниша, тъй като бил не само лесен за изписване, а също и достатъчно отличаващ се, за да бъде ясен. Използването му било все още ограничено. Създадената от неправилен правопис абревиатура може би е означавала за някои хора неграмотност и „ОК” по принцип бил избягван освен в бизнес контекст или в диалози в литературата от герои, смятани за прости или неграмотни. Всъщност, американските писатели като цяло напълно избягвали употребата на „ОK”, дори и такива като Марк Твен, които свободно използвали жаргон.

Но през 20-ти век „OK” се придвижва от периферията към центъра и постепенно се превръща в основна част от езика на почти всички и на израза вече не се гледа като на присъщ за неграмотни хора или жаргон. Действителният произход на абревиатурата постепенно е забравен. „ОК” използва такива познати звуци, които говорещите други езици могат да преосмислят като израз или абревиатурата на собствения им език.
Така, той е приет от Choctaw – езикът на местните жители на Америка, чиито израз „okeh” означава нещо като „така е”.
Американският президент Удроу Уилсън, в началото на 20-ти век му придава престиж като маркира с „okeh” документите, които одобрява. Скоро „ОК” намира място в много езици като напомня на позната дума или съкращение.

Изразът „ОК” отдавна е свободен от стигмата и вече не се смята, че не е на място в речта на един американски президент като Барак Обама или на премиера на Великобритания Дейвид Камерън.
И все пак, въпреки че е завладял разговорите по цял свят, все още остават области на езика, където е изключително трудно да се срещне „ОК”. Няма да намерите в „ОК” в предварително подготвени речи например. Съвременните английски преводи на Библията остават почти изцяло без „OK”. Много книги също не съдържат „OK”. Но „OK” безспорно е завладял огромна част от нашите разговори.


По BBC News Magazine

Как „ОК” превзе света
Невероятната история на най-великата дума в Америка
....

В Европа и в този форум често се среща мнението, че общата култура на американците им куца, а европейците пращят от такава.

Резултатите са плачевни и за двата континента (аз лично бях шокирана колко неграмотни са и двете населения). Но поне най-накрая оборват европейската арогантност за общата култура, или поне за научната такава