От Русе ЯНУАРЧЕТО получи новини и ново бебе скоро ще плаче в пелени!

 

Що? - материлът, от който те са направени е по-крехък ли?! 
Баща му е направо в противоположната крайност, но аз съм като Шош... 

Тази нощ спахме, не съвсем спокойно, ама не беше и като миналата нощ.

Вчера сутринта Симона беше много отпусната и каза, че не иска в болница, което мен ме докара до тих ужас и прилив на отчаяние, но вечерта живна и даже ми заяви, че не можела повече да седи с мен у дома, трябвало да ходи на градина! 

Надявам се, че най-лошото и на този пристъп е вече зад гърба ни и сега ще намажа една торба сандвичи, след което тръгваме на Витоша.

Селма, дано всичко е наред, АБ-то бързо да помогне и повече никакви притеснения!

Ив, представям си го Шош как е пищял.    Да се чудиш да го гушкаш ли, да го миеш ли, да го ошамариш ли, та да се освЕсти... а след такива сцени аз поливам моите душевни рани с квото намеря.... 

Ним, дано днешната ви разходка сложи край на пристъпа! Много прегръдки от мен. 

Ивонска, Ели е същата-раната може да е микроскопична, но се започва-"ама ще ми мине ли?", "много ме боли", "сега ще ми излезе кръв"-всичко това с един треперлив, плачевен глас. Докато не сложа лепенка, че да не я вижда, не мирясва.

Ох, мила ми Селма, дано мине и този зор бързичко!  

ДаВинчи, много целувки и тук  

Анджи, сега прочетох по-подробно... това с книжката е голяма гадост! Добре, че си я намерила, иначе какво ходене по мъките е - не е истина. БТВ баща ми си беше загубил военната книжка (сещате се, че е служил 60те години) и като тръгна да се пенсионира беше голям проблем, не щяха да му признаят цели 2 години  

Ив, Нимско    

Ние отиваме към зоопарка, че след моето дипломиране предстои същото и на Крас и трябва да го оставя да се подготвя на спокойствие, както той мен преди (и по-нататък  )

 
Гуш на всички болни!
Аз съм в някаква отвратителна сатурнова дупка, ама много моля от утре да излизам, че не се стои покрай мене. Както се сещате, мъжО го отнася. 
Ив, тя Никол не е критерии. Но и малкия е държалив де, не плачат за рани.

Бай дъ уей, вчера в ДГ щях да бия едно хлапе. Честно. Отидохме с Дани да вземем Никол, баща й го хванаха лелките да му обясняват как ще затварят градината още на 23.07, а не от 1.08.  Обаче през това време ние чакаме на двора, дойдоха едни момченца, на ръста на Дани и започнаха да го удрят с една тежка топка за футбол. Първия път му ритнаха топката с все сила в главата, аз се скарах на момченцето. После друго взе топката и докато му обяснявах да не го удря го удари два пъти.  Разбира се, учителки въобще не се интересуват.  ПО-БЕС-НЯХ! Ако не ми бяха заети ръцете с чанти и торбички щях да го ошамаря. Добре, че дойде Християн и си тръгнахме. Никол и тя им се караше, не знам как не им налетя и тя. Явно и тя се е кротнала много. Да се радвам ли, да плача ли. А баща й като разбра я направи на 2 стотинки, че не се е намесила.  Дани, разбира се е над тези неща и ми обясняваше после - "Никой не ме удари, аз залегнах". 

Любо е като Шош. Удари ли се се захлупва и не допуска никого до себе си. След като се увери сам, че не е страшно дава да погледнем.

А да ви кажа аз вчера как паднах. Ако не беше толкова болезнено, щеше да е смешно. Седя на компа и кабела на лаптопа се омотал, а краката ми се напъхали точно в омотаното. Ставам аз и се опитвам да направя крачка, ама с вързани крака как се ходи. И се издрънчах на колене и китки. Сега ме боли едното рамо, явно там съм стоварила цялата си 60 кг прелест 

А за трудовата книжка и аз как се радвам, пърхам от кеф. Ама най-много се радва мъжа ми, щото познайте как му е изпилен мозъка  , той е косвен виновник за загубата, но и за намирането. 
Клемсовия мъж сигурно и той като моя се чувства напоследък 

Прегръдки за всички, които имат нужда! Всичката положитена енергия от тук влияе благоприятно 

  Ним,приятна ви разходка на Витоша!Ноеми,а на вас в зоопарка! 

  Клеми,нямам думи за случката с Дани.Има страшно агресивни деца сега.Трябва да учим нашите да се защитават.

   Ив,гуш  за Шош.
   Анджи,.....верно  да се смееш ли, да плачеш ли.....ДАно ти мине по-бързо! 
   А ти си отслабнала,май?Преди не беше ли 65 кг?

    Аз съм малко по-добре.Отокът започна да спада.Благодаря ви за палцестискането!

Маааалко съм поотслабнала
Видях, че си по-добре

Здравейте и от мен.
ДаВинчи чести рожден ден с малко закъснение    Нека всичко добро и красиво да се спира при теб 
Ним ха дано Витоша помогне 
Иве аз си реших проблема с реването и тръшкането като падне и се убие със закупуването на цветни лепенки (всичко трае само да залепя лепенката и после гордо да я показва  ).
Селма добре завърнала се  И да попитам за снимки на малката Юлия  Пожелавам ти бъзо да минават проблемите с епизотомията и да се наслаждавате на порасналото си семейство. Инаме и аз съм с две епизотомии на едно и също място и след първата си спомням, че 20 дена можех да лежа само наляво или да стоя права.
Ноеми честито дипломиране - да носи много ползи и финикийски знаци и тази диплома  Моят мъж също имаше защита тогава и е справи блестящо. Напомнили му, ч има места за докторанти, само че той тактично отказал, щото сме си имали йерархия у дома 
ИНаче ние преживяхме една кошмарна седмица - всички у дома (без мне слава Богу  ) бяха натръшкани от гаден ентеровирус  Четири ни изкарахме с еднот дете на едната страна на дивана, другото - на другата, пред всеки от тях по един леген. Цеци изхаби за три дни половин пакет с памперси. Веско на няколко пъти не устиска до гърнето. И на всеки пет минути им наливах гюкоза, солен разтвор или кинала кола в устата. Беше един безкраен кошмар, който обче ми помогна да си възстановя килограмите отпреди морето. И така...все повече се замислям дали а казвам, че сме добре, щото като го кажа и то ...

ПП. Клемсо утре мися лично да те измъкна от Сатурновата дупка 

Оф, мацки...
Мен пък ме е страх от ново дипломиране.
Първата дипломна защита ми беше с 4 месечно бебе...
(бакалавър)
Втората дипломна защита ми беше с... 4 месечно бебе (магистър).
Иска ми се, да съм доктор, ама мъжО рече, че формулата е бебе. 
Тъй то...ако ми стиска за още едно, ще се прежаля. 

Утре мисля да излизам вече от дупката тъй че разчитам на равномерно разпределение на алкохола.
И ще му ударя едно готвене, че мен ме разтоварва.
Ако ме намерите без грим и по пристилка, да не се впечатлявате. 

В София съм  Ще пиша като ми мине тъпото 

Да Винчи - честит рожден ден! Бъди жива и здрава, и много обичана от обкръжаващите ти!  

Селма - бързичко да се оправиш и да забравиш  

Ноеми - честито дипломиране  

Ив - много хубави емоции, покрай пътешествието    А за Шош   и дано с времето успее по-леко да изживява неприятните болки от падания и рани! Йоан донякъде се държи - плаче на момента или свива устни и край. Онзи ден някакво дете го е блъснало в градината и едва стъпваше на десния си крак, сега уж не го боли. Не се е подувало стъпалото, при натискане не се дърпа, но незнам какво беше. Най-интересното е, че учителката незнаеше даже за какво иде реч, станало е при другата, но нямат навик да си предават  

Анджи - браво за трудовата книжка  

Сту - сподели, когато можеш как сте  


Аз се баях спекла малко вчера, но след консултация с д-ра на Йоан и след ровене в нета се поуспокоих. В групата имат скарлатина и от вчера до края на др. седмица са под карантина. От снощи го изпратих в майка, а от понеделник мислим да го заведем на свеки. За всеки случай, а и да ми е някак по-спокойна.    Иво замина и той днес до Варна, сега съм сама и се чудя какво да правя. Разхождах се, мързелувах, гледах филмче по ТВ. Ям, за да си губя времето    

Да идвам да те изкарвам лично?

Анджи, това звучи добре, ама въпросът ми е "как" ? Пресиян ми е опериран от агресия. В градината такова нещо не се допуска. Говори се, всички деца са научени да говорят. Освен с децата от градината, той общува и с много други, но те са на мои приятели - т.е. възпитани хлапета. Много ми е неприятно, като си помисля за неприятната и неизбежна перспектива да се сблъска с гаменчета, с които цивилизовано не се общува  ... ма не мога да го пазя цял живот.
Дайте идея как се справяте с този проблем?

Ей това е. Има градини, където просто не им дават да се бият, хапят еcct.
Но в нашата даже не им обръщат внимание вече. 
И как, по дяволите, да ги уча да не отвръщат, когато пред мен щяха да му избият зъбите с топка на Дани?!! Макар че, то аз уж го уча да отвръща, ама той не е мотивиран. Знам ли защо.
Макар че имам буйни деца, а Никол беше и от посягащите, никога, ама никога не са учени така да решават проблеми. Само ако ги удрят да се защитават.

   Ноеми,засега признавам,не се справям с този проблем....
   Но нещата,които разправяш за Пресиянчо ,ми звучат много добре.Той свиква да общува с определен вид хора и по-нататък ще си търси именно такава среда и ще се държи на разстояние със "гаменчетата".Това е също вид защита.

    Едни познати ,живущи в САЩ,обучиха възпитаното и финото си детенце на карате.Само веднъж му се наложи да го примени в училището си,за да не бъде повече закачан от всякакви недостойни съученици.Уви,някои не разбират от думи......