Пътят Камино?

хм, то е ясно, че това само пътят ще покаже,но...тук и сега ДА! Защото желанието ми е голямо, защото харесвам този път, защото съм си ходач по душа...
А и тренирам при всяка възможност, преди седмица минах първите си 40 километра за един ден наведнъж. В края на деня...ами не бях себе си, но съм доволна, все пак видях, че не е невъзможно и сега продължавам с тренировките, защото стана повече от ясно, че без такива, ходач или не по душа си оставам офисно д. на крака ....
По принцип на теория си го бях сметмала, че е възможно, а след като се появиха и хора, които подтвърдиха, че и на практика е така, реших да рискувам с 20 дена отпуска, а и те все пак са работни, така че се получава нещо като един месец посветен на пътя, само да е живот и здраве и да не се появят непредвидени обстоятелства!

От все сърце ти желая успех и после да наминеш тук да разкажеш, моля те  !

Buen Camino, Хайда и успех!!!Не се притеснявай за физическата подготовка - там има някаква енергия, която те подкрепя и води.

http://www.graffitgallery.com/?p=1232 - това все едно съм го писала аз, а мисля че и всеки минал Пътя.

Благодаря Ви за пожеланията!Разбира се, че ще намина да разкажа, нека само да се осъществи!...че по нрав съм малко недоверчива към далечните планове.

Успех и от мен! С нетърпение ще чакаме разказ.

Чудесна статия, Prolet42,
Успех Хайда!

Хайда, върна ли се от Камино? Как беше? Да знаеш, че чакам с нетърпение разказа ти, ако вече си осъществила това пътуване  !

Здравейте
Ходих, изминах го и се върнах!
Не съм забравила, че обещах да разкажа, но само от 3 дена съм си тук и има много неща за наваксване. Надявам се другата седмица да се отвори повече време за споделяне.
А накратко....
Красиво е, трудно е, за мене лично на моменти беше и много трудно, но е вярно, че за всеки пътят е различен, и който реши да го извърви, да пита само себе си, да реши за себе си и да знае, че няма нищо общо с това, което си е представял, че ще бъде.
Пътят до Сантяго е най-добрата метафора на човешкия живот. И макар да не съм религиозен човек, приемам за благословия, че успях да го извървя и всичко, което научих по пътя.
до скоро

Хайда, добре дошла!  След това, което си написала, въодушевлението да прочета разказа ти ме обзе с още по-голяма сила!   

Браво на теб! Чакам подробности, ако може подкрепени със снимки  !
 А във връзка с Камино не знам дали знаеш за тази сбирка - https://www.facebook.com/events/440665172657508/ , ако искаш отиди, може да дадеш полезни съвети на тези на които им предстои  .

Добре сте заварили
ще има и снимки, а на сбирката не мога да отида, не съм софиянче...макар да има какво да се научи от грешките ми...както винаги - питай патило

хайда, и аз чакам с интерес разказа ти. Защо няма срещи и в други градове...

Здравейте,
търся си спътник за пътя Камино тази пролет. Ако има желаещи, да казват, не ми се тръгва сама!

Здравейте,
аз най-накрая се реших да изпълня обещанието си. Извинявам се за закъснението, както и за това, че нямам време да изчета наново темата и може би ще повторя неща, които вече други са споменали!
Моето желание да извървя Камино се появи преди 4 години. В една лятна вечер, жена, която наскоро се беше върнала от там, ни показваше снимки и разказваше за селцата, за пътя...На мене ми беше интересно, но толкова, не ми идва отвътре онази духовност, която често се споменава, от хората изминали пътя или желаещи да го изминат. Но на сестра ми очите така блестяха, че още тогава си обещах, да намеря начин и да отидем. Т.е. Камино застана на пътя ми , заради сестра ми. От тогава започнах от време на време да търся информация в интернет, така стигнах до пътеписа на Христо Вътев, тази тема тук и линкът със снимки, който беше дала Шани (те спечелиха още въздишки от сестра ми и аз разбрах, че това ще е, ще се ходи:)), пак от темата - пътеписът на Тишо, а и другите писали...Благодаря на всички вас, които преди мене споделяхте и помагахте!
След като така лежерно ми минаваше мисълта за Сантяго година-две, реших, че е крайно време да задвижа проекта и преди година и половина пресметнах на едро колко пари ще са ни необходими, изхождайки от информацията, която имах. Краен резултат - 2 500 евро, като 500 евро бяха предвидени за пътни, отиване и връщане, и по 1000 евро на човек за около 1 месец престой. Знаех, че и с по-малко ще се справим, но аз обичам сигурното. Казах на сестра ми какво съм намислила, ще участва ли? И още как! Изчислихме каква трябва да е вноската по сметка Компостела, срок за погасяване и започнахме. Събрахме парите за година и половина. През това време се случваше да споменаваме предстоящото пътуване, да търсим снимки в интернет и да въздишаме мечтателно за деня, в който и ние ще минем по тези места. Аз се самоназначих за организатор и трябваше да събирам информация за всичко свързано с пътя. Но имаше тоолкова много време, закъде да бързам, и така стигнахме до момент, в който оставаха 4 месеца, а аз нямах много по-ясна представа от началото. От тук дойдоха и последващите ми грешки. Тъй като това беше моето първо пътешествие навън, мисълта за самолет до някаква начална точка, беше старателно избягвана. Уж гледах за полети, но ние искахме да тръгнем от Сен-Жан Пие-дьо-Порт, а дотам всичко беше неудобно, винаги се налагаше допълнително придвижване с влак, автобус, хотели...излизаше от моите предвидени 500 евро, затова не, с автобус ще е! По същото време и prolet42 потвърди, че са пътували с автобус, значи става. Търсих старателно автобуси с дестинация Памплона, вече бях избрала от там да се върнем до началната точка, но единственото, което намерих, бяха Union Ivkoni, за 450 евро София-Валядолид-София. Памплона е част от маршрута, така че на идване можехме да слезнем там, а на връщане да тръгнем от Валядолид, още един испански град в плюс. Идеята ставаше, парите бяха в желаните рамки, но изпълнението... Може грешката да е моя и някой от вас да намери по-добър превозвач, но аз не успях. Ако решите да ходите с автобус или потърсете друга фирма или гледайте философски на нещата, все пак два дена неудобства се преживяват и забравят!...До тук добре, билетите бяха купени, проверих за автобуси от Памплона до Сен-Жан Пие-дьо-Порт, имаше такива, ок, значи пристигаме през ноща, малко гадно, ама карай, и сутринта с първия автобус към Франция. Както го проверих лятото така си и остана, но дойде седмицата преди тръгването и аз реших още веднъж да погледна , само че вече няма такива автобуси. Сантяго де Компостела, макар и да може да бъде извървян по всяко време на годината, има своите силни и слаби сезони, като всеки маршрут, а нашият октомври месец попадаше в слабия сезон, следователно можехме да слезнем в Памплона и дали, и кога ще се върнем към Франция, не се знаеше. Тогава започна ново търсене и се оказа, че съсвсем близо до Байон, това е град, от който се прави връзка към Сен-Жан Пие-дьо-Порт, една от началните точки на пътя, се намира летището на Биариц. Т.е. всички вие, на които ви предстои това пътуване, обърнете внимание на това летище, може да ви спести време, а дано и пари, при придвижването до Сен-Жан....Аз го видях късно, затова избрах да слезнем в Бордо и от там с влак да стигнем до селцето.Така и направихме, билетите за влак за нас двете на другия ден струваха около 70 евро, но искахме да тръгнем от начало, да стигнем до Памплона пеша, а не с автобус. Хванахме най-ранния влак, но пристигнахме по обед. Намерихме туристическия офис, откъдето си купихме пилигримските паспорти и мидите, а също така ни дадоха и карта за началото на маршрута, първите километри, тези които са във Франция. На неуверения ми въпрос как ще се справим после? Отговорът беше, че в Испания, не ни е нужна карта, знаците са на всеки 100-200 метра...и това беше така. От Сен-Жан има две възможности да се стигне до Ронсевал, и двете са през Пиринеите, но едната минава по планински пътеки и сигурно е много по-живописна, ние не минахме от там, а другата е по-ниска и равнинна, тя следва в голямата си част криволичещото шосе и да, да наблюдаваш профучаващите коли не е по-интересно занимание отколкото у дома. Но изборът ни беше определен от факта, че тръгваме в 2 следобед, не познаваме пътя, според картата предстояха 27 км., има сериозно катерене...е, започнахме от по-лесното.
Преди време писах, че Пътят е великолепна метафора на живота...той е и труден, и красив, и изискващ от тебе, и подаряващ в най-неочаквания за тебе момент. Не знаеш какво ти предстои след завоя, а единственото, което можеш да направиш е да си в най-добрата си форма, за да се справиш с предизвикателствата. И после, хората, с които вървиш по пътя, са не по-малко важни от тебе самия. Ако се обичате и си вярвате, по-лесно ще е, защото трудни ситуации има, умората понякога е толкова голяма, че изкарва и най-лошите ти черти на показ. И разбираш, че, ако човекът до тебе пострада, контузи се и не може да продължи, то и твоят път свършва. Това е въпрос на избор, винаги можеш да решиш, че го оставяш да се оправя, а ти продължаваш напред....за мене не е опция.
В нашия първи ден изминахме едва 12 км., спахме във Валкарлос...Още в тези километри, вече имах желание да удуша любимата си сестра със собствените си ръце. Аз съм си един спокоен дебелак, а тя е дребна,  импулсивна и все търчи напред - по 50 км. на ден! по-бързо! стига си се влачила!...Никоя от нас не беше тренирана, имахме само онези 40 км. за един ден преди месеци, които бяха първи (за проверка на възможностите ни) и си останаха последни. Беше лесно докато си седяхме на дивана и изготвяхме план за 40-50 км. дневно, но пътя и краката ни бяха на съвсем  друго мнение. Целият маршрут, от Сен-Жан до Сантяго, го изминахме за 22 дена. От опит мога да кажа, а мисля, че и prolet42 го беше казала, ако изминавате от 20 до 30 км. на ден, без каквато и да било предварителна подготовка, Камино ще е истинско удоволствие за вас. Тези километри са по силите на всеки, ще може да ходите без да бързате и гоните графици, да се наслаждавате на местата през които минавате, да пристигате навреме в албергетата и да имате сили за нещо повече от къпане и хранене. По приблизително 40 км. на ден, не е невъзможно, но умората идва в повече и може би открадва част от радостта на ходенето. А то е наистина радост, километри и дни, в които над тебе има само небе и усещаш такава свобода, каквато не съществува в пълното със задължения ежедневие.
Аз май прекалих със съчинението "Сантяго...", извинявайте!

За да приключа с нещо конкретно - обядът за пилигрими октомври 2012 беше по 10 евро, албергетата бяха от 5 до 12 евро(най-често срещаната цена всъщност беше 10). Ако не ви се иска сами да организирате пътуването си, има туристически агенции, които го правят, не зная дали имам право да ги споменавам тук?!...но всеки, който се интересува ще ги намери в Интернет.
Това е линк към обещаните снимки – http://www.flickr.com/photos/61903973@N08/8178123671/in/photostream/

А това е линк към дневника на Владина Цекова, една известна пилигримка, която вече споменахме по-напред в темата, ако се повтаря и линкът, извинявайте! - http://www.ezoterikabg.com/tajni-i-zagadki/energijna-geografiya/ … amino-de-santyago
....в края на публикацията има още 4 линка, които водят към останалите части.

Ако имате каквито и да било конкретни въпроси, ще се радвам да отговоря!
Желая на всички ви късмет по пътя, който сте поели! И да се сбъднат желанията ви!