Майка ми го мразеше въпросния до дъното на душата си, но то си беше всъщност само някаква нейна интуиция, защото аз лошите работи и ги споделих едва след като се разделихме. Но честно да ти кажа, ако тогава ме беше накарала на сила да се разделя с него щях да се обърна срещу нея, щях може би да избягам от вкъщи и да свърша куп други простотии, въпреки, че щеше да ми е пределно ясно, че всъщност е права. Просто се бях хванала за него като удавник за сламка и колкото повече време минаваше, толкова повече не можех да си представя да го напусна и да започна от начало. После като започна да ми идва по малко акъла, чаках пък удобния момент...и него го чаках към година някъде.
Много са слочни такива ситуации и от страни е много лесно да кажеш “махай се“. Да, определено има силни жени, които никога не биха търпяли подобно нещо и при първата проява на агресия биха си събрали багажа, но за жалост не всички са такива. Аз колкото и да ми се иска да вярвам, че съм си научила урока, честно да си кажа, пак не можа със сигурност да кажа, как бих постъпила, ако пак попадна в такава ситуация. 
Благодаря, че сподели. Дано е от полаза на авторката. Това, което съм подчертала е, май, основното и за авторката. И имаш късмет със свястна майка.
И, да ти кажа, аз не съм силна жена. Но може би съм голям егоист. Не си представям някой да се държи така с мен.
Махай се, докато не е станало наистина трудно за теб! Върни се при родителите си и хората, които наистина те обичат и които ще ти помогнат да продължиш! Бъди взискателна към партньорите си! Мъжете не са свършили, а и наистина има много свестни. От написаното не ми стана ясно, защо си се преместила при него!? Само защото ти е казал, че те обича!? Със сигурност ще има и други в твоя живот, а този не е твоя човек. Остави го и си оправете живота и двамата. 
ххххмммм,
!Нещо тука не е в час 
!Авторката що не пишеш?