Лятото със слънце ни привлича,а НОЕМВРИЙЧЕ към морето тича

Здравейте отново....
Гого няма никакъв проблем с адаптацията май... Сутрин влиза с бодра крачка, вечер го заварвам улисан в игра, чак не ме вижда...
Това което мислех, че може да ходи при Хриси( т.е. да бяга без да го видят) не се случва изобщо. Независимо от тропането с крак и ината, не мърда без госпожата да му разреши

Таш, хайде де... сподели  какво измисли. Аз занесох само почерпка, и пак не минах евтино, ама няма как... Кола, кафе и бонбони за госпожите и лелите в групата. Сокче и една  хубава вафличка за почерпка на дечицата. По кутия луксозни бонбони за новата директорка, за старата( която сега е само лекар), за педагожки, сестри и т.н, и една за касиерката, която е със специални заслуги за нас

Не се сещам да ми се е тръшкал точно в магазин, но заинати ли се, никакви добри думи не помагат.... Интересно , че и с лошо не става..Не знам какво е решението Моят не е скорпион, а стрелец, ама....

Вале, ти какво лошо ще кажеш за раците???

Цветя не сме носили, именно защото първия ден не е толкова тържествен. Моето мнение е и че няма защо да затрудняваме децата и с това и да подаряват цветя точно първия ден. А от миналата година знам, че правят тържество, вътрешно на 15 септември. На него правят нещо като въвеждане на първа група в детската градина... големите ги хващат за ръчичка и ги водят под венец в сградата на градината. Тогава смятам да занесем цветя. Миналата година не знаех и тъй като не вдянах че те са към просветата и имат също празник, едната госпожа на Хриси ми натяква цяла година( на шега, ама....)

Добро утро и от наше село 
Ники вечер няма проблеми , МНОГО довлен от ДГ  - играел си, довлен, дори ме посрещна с думите вчера:"мамо, тук много ми харесва"," но пак малко плаках  за теб" - спорд мен защото стоят повече навън и са като на разходка в парка, хранят ги, поспат малко и айде, то дошло 5ч/
Но сутрините ревва, заради други ревящи деца, мъжа ми вика, че ако те не хленчат на вратата, Ники няма да се сети да реве. Еми, няма как....., и това ще мине....
Диди - страхотно пишеш винаги, радвам се за вас.
Цеце - душичка е Васи.
Вале - доста голяма почерпка бе....
Юле  - забрави ни нас. Добре си си дошла.
Сладур - рзбирам те, аз го наравих подобното на вилата/почти.
Семчице - жестока идея с тази цветна идея за послушание.

Добро утро   

Минахме и ние през сагата с кръв и урина, голям рев удари.Сестрата му каза, че сега ще види едно влакче и го боцна и той като ревна, че това не е влакче, тя е лоша и не иска повече да идва тук  .Та така го оставих и в яслата, мъчно ми стана и на мен като се обяснявахме за изписването утре  .
В крайна сметка взех едни чаши за кафе, единично опаковани в кутийка с прозрачен капак, кафе, сладки и бонбони.Търся една по-голяма кошница, за да опаковам всичко заедно, ама бая обемисти тия чаши и да видим ще намеря ли днес  .Пак си е отбиване на номер, за жалост не мога да изразя благодарността си с подходящ подарък, но ще се разберем  .

От понеделник ще ви надувам главата с новата детска и аз, имам някакви страхове, но дано и Али е доволен и щастлив там  .Когато го записвахме ни казаха, че сутрин родителите не влизат вътре, само подават детето и раничката на вратата.Аз кога ще успея да кажа, че на обяд спи с памперс, те изпишкват ли ги преди да спят.Притеснявам се, че ако се напишка веднъж, може да започнат да му се подиграват и да не иска да ходи.Още повече, че се запознах с майка и детенце/мартенче/ от неговата бъдеща група и разликата между тях е забележителна  .Абе...дано всичко е наред и се оправят 

И аз се чудя да носим ли цветя в понеделник.Обяснявам как вече е голям и ще ходим в по-хубава детска, купихме нови пантофи и раница за там, иска ми се да му е празнично, но ако се сбутаме на вратата, той реве и държи за мен, само до цветя ще ми е 
Ще видим 

Сем, готина идея, но като че ли повече за момичета  .Мисля си, че при нас няма да има ефект или поне му е още рано.Ние така в училище имахме едни картончета "златна ръчичка"за български и "умна главичка"-за математиката и аз се сцепвах да съм първа и да имам най-много 

Това с подаръците всеки ден не знам как се отказва, а и ние сме си виновни  .Али като ме види вечер пита "какво си купила" и някой път даже не ме целува за здравей като разбере, че е нищо и отива да си играе, а някой път се тръшва реве, че иска нещо.Като го питам какво, казва "нещо" .Отворко 

Сладурка, ти си луда  , ама щом ти се пече  .А пък и само 6 буркана, то да ти се досвиди след толкова работа, да го отвориш после за едно ядене  .Аз се канех тази година да правя домати, но и до това не стигнах, а големи приказки бяха, де  .Браво /даже няма да споменавам готвенето ти всеки ден/

Днес гледах в автобуса едно по-голямо момченце с майка си, беше официално облечено, не знам къде отиваха, много сладко се беше гушнал в нея и преди време се смях на Дита, ама си представих как живот и здраве Алекс тръгва на училище и ми се насълзиха очите  .Леле, голям рев ще падне на 15-ти 

Хубав ден засега и много усмивки на всички 

Ташче, смя ми се ти, ама аз си те знам, че и ти ще надуеш гайдата на първия учебен ден.

Това с влакчето като им вземат кръв явно го учат някъде в университета, щото и Моната така я омая лелята.

Смях се със скорпионските прояви на сладурковците. Убеден съм вече - това е от зодията. Симона се е заинатила, че е на "тий", разбирай три и навсякъде това разправя. И баща й е много притеснен, защото тя заяви, че трябва да има четири свещички на тортата, защото ще става на 4! И само, ако посмеем да й обясним, че сега ще стане на три, че още е на две....лелееее, " не, не, не, на тий съм! на тийй съм!!!!"  

Тази Таш пак ме закопа с идеи, аз ли съм тъпа, ти ли си върха Май - 2-то бе
хааххааха, аз пък да заявя официално, че мога да плагиатствам идеята ти за 15-ти./това вместо цветя и бла-бла/

Здравейте,днесни беше първи ден на "гадинка,защото вече съм голама". Сутринта като я заведох имаше доста нови дечица и плачеха.Дара се смути малко от тази трагедия около нея, но бързо се ориентира към играчките  . Даже и чао не ми каза. Сега я взех на обяд, учителката каза, че всичко е било наред - играла си е с децата, яла е, спокойна е била, в общи линии личало си, че е ходила на ясла и е свикнала. Утре каза направо да я оставяме цял ден. Дара беше малко превъзбудена,каза че много й е харесало и утре пак ще ходи.На връщане като минахме покрай пътя за яслата пак обясни, че повече там няма да ходи. Явно носталгията по яслата само мен ме гони 
Таш,тази сутрин нямаше нито една майка с цветя. И на мен не ми е хрумвало да купувам. По-скоро внимавах да не забравя някоя бележка и накрая забравих да купя кърпички,та в последния момент търсих откъде да купя.

Браво на Дара! И мен ме гони носталгията по яслата.

Днеска ходих да плащам яслата от август и умишлено взех Ивчето с мен,с идеята да и покажа новата стая на 1-ва групаи новите учителки.Нищо,че са в същата сграда,но нова стая с нови учителки си е стрес,исках да я подготвя..малко. Оказа се,че постоянните учителки ще са чак на 15-ти,сега са други.Стаята е гадна,със стари мебели,а спалното помещение е още по-подтискащо,има гардероб от времето на баба ми,мрачнооо....Ивчето се дръпна,почти ревна,не и харесвало там/на мен също/.Абе...дано да посвикне,ама много подтискащо,наистина
Цеце снощи сънувах,че съм в София и се чудя кой транспорт да хвана до теб,по едно време и Ивчето уж беше с мен,а стисках и една кола за Васето.Явно много искам да те видя,ама пусто идвам все за изследвания и за малко и не ми е до друго...
Таш-че добре,че си ти,че умря циганката,дето ме хвали Важното е,че сте успели да вземете кръв,пък какво ги лъжат няма значение.

Ей, какво правите вие тук?    ?
Очите ме болят нещо, изморена съм нещо, а може и от грима, ще трия всичко след малко от очите, не че имам, ама от молива ли?

До 15-ти Септ. са сборни групите навсякъде, тогава е официалното откриване на сезона.
Дано дечицата от групата му са свестни и добри, да се адаптират бързо едно с друго. Малкото се е пазарило с баща си, че и утре отива в детската и после ще спим и ще си играем в нас. 
На нас не са никазвали да го оставяме за 1/2 ден..., дирекшън на пангара по цял ден. Смятам че е по-добре. Дано днес вечерта пак играе и е весел.

Привет от нас!
Пиша, за да ви похваля нашето геройче днес. Събуди се и тръгна без никакви пазарлъци, по пътя говореше, че мама ще ходи на работа като тати, Дари ще играе с децата. Посрещна ни другата учителка, която не видяхме вчера и Дари й подари букетчето. Тъй като се държа по-дистанцирано, очаквах, че няма да я хареса и ще иска да се прибира, но не. Малкото ми момиченце явно напълно осъзнава вече какво и защо се случва, нямаше претенции и плач, дори застана до вратата и се надигна на пръстчета да види дечицата. Учителката отвори вратата и в този момент едно момиченце изтича към Дари, хвана я за ръчичката и двете отидоха при другите дечица, седнаха на столчетата и дори не се обърнаха назад. Стана ми много мъчно, че дори не се обърна към мама, ама то угодия няма за нас.
После тати ме покани на кафе и ми беше много неестествено да си седя и говоря, без да следя някого постоянно и без да ставам. След това реших да мина край дворчето и тайничко да погледам как се интегрира сред другите деца, но така и не успях да я мярна, досрамя ме и се прибрах. На обяд учителката я похвали, че е герой – играла с децата и била спокойна през цялото време. Беше със същите дрехи, не се е потила, начишкала или цапала.
Аз пък нещо съм си втълпила, че има промяна у детето – изглежда ми тревожна и подплашена, по-затворена в себе си, дано да греша. Само те си знаят как преживяват нещата, но явно щерката ще прилича на мене – преживява си всичко вътрешно, без да дава много израз на мисли и чувства.
Ех, как ми се искаше само за малко да мога да я наблюдавам от някъде как се държи сред децата, дали е спокойна или плаха, забавлява ли се добре и пр. С татито си говорехме, че е напълно възможно да се направи видеонаблюдение, тъй като видяхме, че в стаята на директорката има такова. Т.е. нужен е само интернет, който бих плащала с удоволствие за цялата градина, и да ни предоставят парола за достъп. Така е организирано видеонаблюдението около селището ни в Созопол. Но не съм чула да има такава практика в градините, не зная дали въобще е разрешено от законите и правилата на градините. Няма да пропусна да попитам, макар че много се съмнявам някой да бъде съгласен на това, като се има в предвид и какви родители има.
Сем, като четох за Моника, сякаш описваш Дари, но за мое огромно учудване много добре се адаптира засега. Ние също не сме се деляли за минута, все ме търси за опора в игрите. Единствено ме успокояваше, че много обича и търси деца, макар и да не може да играе още добре в колектив и да не си дава изобщо играчките. Чудесна идея е това с дневничето, но може би ще го приложа по-късно. Пък се чудя и дали да го прилагам въобще, че ми е кротко детето, а в живота така или иначе ще се преситят от съревнования и борби за успехи.
Чудя се също дали постъпих правилно, като направихме прасенце касичка и слонче касичка и ги пълним с парички. Оказа се, че едни гипсови фигурки, които оцвети, са касички и сложихме парички. Сега казва „тати като купи паричка пак ще сложим”, но не й е голяма мания. А беше посветена в това какво е касичка от филма Мики Маус.
Относно пазаруването по магазините моите хора ми бяха скроили номер. Като вляза някъде и започна да разглеждам дрешки или играчки, идва Дари и започва да вика: „не пипаййй”, аз й казвам, че гледам за нея, но не. А то се оказа, че в началото баща й казал: „иди при мама и й кажи да не пипа” и това вършеше работа доста време. Сега понякога, предимно като изгладнее, пита: „а сега нека да купим нещо на Дарито”, обикновено е кроасан с шоколад или шоколадово яйце. Вчера като я взех от градинката й дадох шоколадово яйчице и сутрината като си говорели с баща си за градината казала, че мама като я вземе ще й донесе коконце, така че май това ще ни стане ритуал при прибирането към къщи. 
Целувки на всички малки ученичета!

Диди, след такъв мил пост, как да не не изразиш мнение....  
Сигурно е страхотно щастие да имаш момиченце, което е толкова мило и добро. Искрено ви се радвам и на двете като споделяш с нас преживяванията ви. Да сте живи и здрави!

И ние от вчера сме "ученици" в 1-ва група. Всичко беше ОК  - но, само до тази сутрин, когато имаше рев, тръшкане с извиване на дъга на пода и гласовито "Мамоооооооо". Но, аз не се поддадох, камо ли госпожата. Беше въведен при децата и "изоставен" от майка си, която отиде да изкарва парички.

Поздрави на всички от нас!

P.S. Ах, тези млади "майстори", току що ми взеха 5 лв. за да ми сменят една изгоряла крушка...., и то само защото имат много висока стълба. Да са живи и здрави и да се почерпят по една бира!

Много сте ми мили с тези градински трепети. Аз вече съм закоравяла в това отношение и се притеснявам по-скоро дали ще им намеря хубави пантофи и евтини анцузи    Да ви е спорна новата градинска година и по-малко болести!
Аз всъщност затова не писах като се върнахме, с Иво се наложи да влезем в болница, защото получи бронхоспазъм ей така от нищо. Дано не се случва на никой! Дани и Младен също се разболяха и понеже всяко дете беше в различна баба, а Младен в СОфия, се наложи за един ден да обиколя и трите къщи - две в Пловдив и една в София... Аз обаче не се предадох въпреки болното мъжко население и 5-те дена в болница    На края за награда Младен ме заведе в Гърция за празниците на къмпинг. Първото спане в палатка в живота ми! Толкова ми хареса, че вероятно догодина ще заведем и децата на палатка там.

Малко пътепис за Ирландия:
Впечатленията ми за Ирландия е, че тя е като пощенска картичка - виждаш същите искрящи сини и зелени цветове, само че наживо. Все едно да живееш в пейзаж, рисуван с маслени бои. Всичко е наситено на цвят и най-вече живо. България е такава през средната пролет - април и май, преди горещините да убият цветовете. Времето е много променливо, може за един ден да пече слънце, после да има дъждец като мъгла, проливен дъжд, вятър и безветрие - и така около 10-ина пъти за деня. Нямат ниви, вместо това имат пасища и съответно - крави, овце, кози и коне - в много хубав топъл кафяв цвят. Хората са много възпитани и дружелюбни. Убеждавам се, че това, че българите са гостоприемен народ, е някакъв мит...

Всичко е много добре уредено  - може да се ориентираш навсякъде, само като следиш пътните знаци. Освен знаците с имената на селищата и туристическите обекти, има и допълнителен знак с номера на пътя - просто няма начин да се загубиш. Ограничението на скоростта извън градовете е 100км/час (!!!), при което всички карат достатъчно бързо и като резултат почти не се налага да се изпреварват. Да не говорим, че са невероятно толерантни шофьори - и към пешеходците, и към другите шофьори. На едно място накарах Младен да спре и да снима някакъв пейзаж с кротко пасящи крави. Той снима, гледа, после влезе в колата, погледна в огледалото за обратно виждане и каза - а, зад нас има спрели 3 коли... Никой не бипкаше, нито нервничеше, докато ние си зяпахме... Просто ни изчакаха. Десният завой, който е аналогичен на нашият ляв при тях е решен много просто - навсякъде има кръгови движения, в които си с предимство и така си влизаш директно в твоето платно. На мен лявото движение даже ми стори много по-интуитивно и лесно от дясното (взехме си кола под наем за 1 седмица и затова доста обикаляхме).

Туризмът е много добре развит - нищо общо с България. На всеки туристически обект (а повечето са частни), има щанд с реклами на другите обекти в околността. Отиваш някъде, събираш си такива проспектчета и можеш да си направиш маршрут за следващия ден. Разделното събиране на боклука при тях работи и е много опростено - имат торба за боклук и торба за рециклиране, където се изхвърля всичко подходящо, единствено не трябва да има хранителни остатъци - опаковките от храни се мият преди изхвърляне. Нашите роднини имаха и нещо, в което се изхвърлят отапдъците от хранителен произход - за компост, така че реалният боклук е практичеки никакъв. Къщите са красиви (как не видях нито една двуетажна неизмазана къща, с каквито са пълни нашите села), с огромни прозорци (от пътя през предния прозорец на къщата се е вижда ливадата зад нея ) и еркери, има много цветя, а дворовете им са оформени като спретнати ливади (липсват доматени и пиперкови насаждения, кочини, курници и тем подобни красоти). Навсякъде има цветя. Няма да забравя една къщичка на междуселски път, по който не срещнахме друга кола - саксии с цветя на прозорците, саксии отпред, отстрани... Красота.

 В Ирландия няма земетресения и змии, само наводнения. През зимата не вали сняг. Разказваха ни, че миналата зима е няавялял сняг с дебелина около 5 см за пръв път от около 20 години насам. През лятото температурата рядко се вдига над 20 градуса (ние улучихме най-топлия ден за годината и беше 28 градуса), но не се усеща студ, даже и когато вали. Климатът е просто прекрасен и ни се струваше невероятно как в Пловдив е било 39 градуса. Дъждът в повечето случаи не е точно дъжд, а нещо като влажна мъгла, която не пречи да се разхождаш навън. Типичното ирландско семейство е с 4 деца и е нормална гледка да видиш жена, която води за ръка едно проходило, вози друго в количка и е бременна с трето. Аз се чувствах малодетна там. Децата са най-голямото богатство на Ирландия - това е нещо като национално мото някъде от средата на миналия век, когато Ирландия е била все още изключително бедна и с огромна емиграция. В момента в Теско (голяма верига магазини) количките за пазаруване не са с една седалка за дете, като в Била и Кауфланд, а с две седалчици една до друга, за две патенца    Всичко е направено така, че да е удобно и за деца.

Юлче, м'чи то аз и в България си имам кош за разделно събиране на боклука  . И го ползвах правилно, докато не видях, че на Коце не му дреме и всичко хвърля навсякъде, защото без друго отивало в контейнера заедно. мЪ то е за тренировка, но на него не му се тренираше 
Марианка, браво на порасналото ти момиченце  !

Не знам дали ви казах, но Коце ми намерила работа за 2 месеца  . Днес ми беше първия ден и по тоя случай направихме пробно отиване на градина с Митко, като го оставих при свекърва ми  . То е точно същото - той не я харесва особено, но пък харесва да играе със зълвето. Никога не е оставал насаме с баба си даже в една стая, а камо ли пък изобщо без мен, така че зачитам това за прием в детската градина 
 Докато отидем до там, той заспа в колата. Събудих го и докато го занеса в апартамента му говорех, ако му се пишка или ака да каже на баба си. Той :"Само на 'уйчо кажам"(само на вуйчо си щял да каже  . Вуйчо му ни закара до там). Оставих го и му казах, че отивам на работа. Като свърша ще дойда, а до тогава той да си играе с кака му(лелята). Той се съгласи, но искаше да играят навън, а не вътре и тогава почна реването  Аз нямах време да чакам, а каката не беше мислила да излиза и така  . Оставих го ревящ, но свекърва ми после каза, че бързо му минало, защото го забавлявали. Казал си за пишкането, не е акал. Когато го питах дали иска и утре при баба си, ми каза, че иска. Утре ще видим...

Ох, днес беше щурав ден... 4-часово заседание - какво чудо е това бе - нямат милост към бременната   Казах им, че съм до 24 септ. на работа, а те още се чудят и маят кой ще ме замества   Като че ли им се иска да родя и месец по-късно да съм пак на линия  

Сладурка, радвам се, че идеята с дневничето ти допадна. Както Таш казва - наистина мисля, че е по-подходящо за момичета. Едва ли момченце би се впечатлило от такова нещо. И то пак си е до дете и дете... Знам ли - Моника много се впечатли от това  

Браво на всички дечица, които бързо свикват с градинката и успех на тези, на които им е по-трудничко.

Дита, Симонката поне е близо до възрастта си. Моника от няколко месеца е на 8 години   И не променя мнението си  

Ехооо - добрЮтру милички,
Ники си е на градина, вчера го взех подпухнал от рев, като започнали да идват и да си взимат децата и той го преживял много тежко милия. Лелята го похвали, че е адски самостоятелен и се справял със всички задачки сам, обуване на чорапи, обувки,дрехи с помощ, яде/тук-таме с помощ/.... Сутринта, добре ча са закъснели и е нямало ревящи зверове-влезнал сравнително леко.
От понеделник си влизат вече в техните си групи и няма да ги мъчат с това преливане на деца и госпожи всеки ден. Ура!
Юле - просто невероятно звучи всичко за Ирландия, нямам думи, чакам и снимките. Съжалявам за болничните проблеми, но ти винаги така ги описваш нещата, че бълха ви ухапала.
Симонска - браво на Митко, а ти какво правиш?/работиш/

 Искате ли да ви хвърля сега в 3-та глуха - а?а???  Когао децата стават 1 клас и са до обед - кой ще ги взима и гледа 1/2 ден бе? А??? Вчера Николай ме попита и аз затъпях съвсем. Сигурно е помисено за занималня и допълнителни занимания в училище., НАЛИ?
Роси - ти кажи и другите майки с ученичета.

Здравейте, мили мои  

Юлче, ти си страхотна, радвам се, че се върна, много ми липсваше   .Наистина разказваш за проблемите, сякаш са били съвсем лекички и са минали бързо  .Доживя ми се там като те чета  

Да, аз скоро питах същото  
Има занимални, дори единият ми колега обясняваше, че те имат абонамент към някаква занималня и те водят детето и на плуване на друго място в София, а вечер можеш да си го вземеш до 10.На мен ми стана мъчно за детенцето, все едно си е на училище цял ден, *баси.

А, май имаше земетресение  , сега ще чуем по радиото  

Сем, стига с тая работа.Те и предния път май те тормозеха така, не си ли взе поука  .Аз, ако бях пак бременна, щех да я карам супер спокойно и отпочиващо.Ама няма, де  

Скречик, браво на Митачето  .Какво ще работиш?

Сутринта оставихме Алекс на яслата за последен ден.Тъжно е, стана много хубава и смешна ситуация.Едната леличка взе да го дърпа да се снимаме как яде, седи на гърнето, дръпна пързалката все едно си играе, а Али се разплака за мен и на снимките все плаче  .Иначе им благодарихме, пожелахме си късмет, а те казаха, че такъв е живота и след време децата даже няма да ги помнят  .Растат ни дечицата, да са живи и здрави  

Хубав ден и много усмивки.
И е петъъъък