Благодаря за съветите, момичета! Ще видим утре какво е и ще преценим. Обявата за този апартамент я имаше само в кварталния вестник, а на табелата пред блока имаше обява само за 3 1/2. Иначе било пенхаус, в такова още не съм влизала.
- Публикувана: 24 юни 2010, 03:23 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2010, 21:13 ч.
КАНАДСКА лятно-ваканционна тема - 42
Тук намерих една статия за органик лейбълите.
Дано ви е полезна.
Organic Labels: Know the Meaning of the Different Kinds
Дано ви е полезна.
Organic Labels: Know the Meaning of the Different Kinds
Днес в медиите са публикувани резултатите от проучване за нивото на неграмотност в Квебек. В групата на неграмотните и слабо грамотни граждани попадат 49% от хората между 18 и 65 год. възраст. Според вас, каква е вероятността техните деца също да са неграмотни? Имам предвид, децата им ще бъдат ли мотивирани да учат? Как родителите биха могли да им помагат у дома с домашните, примерно? 
escorial, мерси 
tisa, ти защо си мислиш, че на тези 49% им пука за образованието на децата им, след като не им пука за собственото им образование. Моите наблюдения са следните - по-голямата част от емигрантите са тук за да дадат шанс на децата си, а това може да стане главно като им осигурят образование. Говорила съм с различни националности и всички си мислят как децата им ще ходят в университет и как да им осигурят парите за да имат свястно образование. От друга страна с колкото и канадци /става въпрос за средната класа, не за богаташите/ да говоря, отговора е - ми, то образованието си е ОК в държавните у-ща, а те децата, ако искат да учат нагоре - има си стипендии, разни заеми и така.
Друг е въпроса, че в тези 49% слагат и емигрантите и предполагам, че точно тях обвиняват за тази статистика, докато истината е, че трябва да се огледат в огледалото и да видят първо децата на канадците накъде вървят.
Един пресен случай разказан ми от млада учителка /канадка, завършила наскоро/ - значи след дълго търсене на работа /замествала е тук-там/, тя е много щастлива, че си е намерила работа /учителка е на елементари 1-2 клас в момента/, кара децата да преписват изречения от дъската /явно така ги учат в първи клас/ и държи нивото на класа да е добро, децата се справят бавно, но успяват все пак. И тук идва развръзката, у-щето е в най-лошите квартали на Калгари /явно младите учителки нямат избор/, но това за нея няма значение, говори с останалите учителки и споделя, че децата са малко назад в материала /според нея в киндергарден се учат да пишат буквите и до 1 клас трябва вече да ги знаят, а част от децата не са на ниво/, отговора е "Ми какво искаш, това са деца от проблемни семейства и никой в къщи не им чете приказки, не трябва да очакваш много от тях" На което тя ето така
и заявила "Ами те може да са от проблемно семейство, ама нали идват на училище за да ги научим и ние трябва да очакваме от тях максимума" С една дума, тя мисли, че учителите са отговорни в случая, а те просто махат с ръка - кой се научил - научил, те са деца с проблемни родители, да се оправят.
Е този случай ми е много показателен, значи аз трябва все да съм нащрек, утре някой ще каже " Ами те децата не говорят английски в къщи, за тях е втори език, тъй че какво можем да очакваме от тях, нека са си под нивото на другите, това си се очаква от тях."
tisa, ти защо си мислиш, че на тези 49% им пука за образованието на децата им, след като не им пука за собственото им образование. Моите наблюдения са следните - по-голямата част от емигрантите са тук за да дадат шанс на децата си, а това може да стане главно като им осигурят образование. Говорила съм с различни националности и всички си мислят как децата им ще ходят в университет и как да им осигурят парите за да имат свястно образование. От друга страна с колкото и канадци /става въпрос за средната класа, не за богаташите/ да говоря, отговора е - ми, то образованието си е ОК в държавните у-ща, а те децата, ако искат да учат нагоре - има си стипендии, разни заеми и така.
Друг е въпроса, че в тези 49% слагат и емигрантите и предполагам, че точно тях обвиняват за тази статистика, докато истината е, че трябва да се огледат в огледалото и да видят първо децата на канадците накъде вървят.
Един пресен случай разказан ми от млада учителка /канадка, завършила наскоро/ - значи след дълго търсене на работа /замествала е тук-там/, тя е много щастлива, че си е намерила работа /учителка е на елементари 1-2 клас в момента/, кара децата да преписват изречения от дъската /явно така ги учат в първи клас/ и държи нивото на класа да е добро, децата се справят бавно, но успяват все пак. И тук идва развръзката, у-щето е в най-лошите квартали на Калгари /явно младите учителки нямат избор/, но това за нея няма значение, говори с останалите учителки и споделя, че децата са малко назад в материала /според нея в киндергарден се учат да пишат буквите и до 1 клас трябва вече да ги знаят, а част от децата не са на ниво/, отговора е "Ми какво искаш, това са деца от проблемни семейства и никой в къщи не им чете приказки, не трябва да очакваш много от тях" На което тя ето така
и заявила "Ами те може да са от проблемно семейство, ама нали идват на училище за да ги научим и ние трябва да очакваме от тях максимума" С една дума, тя мисли, че учителите са отговорни в случая, а те просто махат с ръка - кой се научил - научил, те са деца с проблемни родители, да се оправят.Е този случай ми е много показателен, значи аз трябва все да съм нащрек, утре някой ще каже " Ами те децата не говорят английски в къщи, за тях е втори език, тъй че какво можем да очакваме от тях, нека са си под нивото на другите, това си се очаква от тях."
mammia, примерът, които си дала важи като "житейска философия" с пълна сила относно отношението на образователната система в БГ спрямо децата със специални нужди (ДСП - за кратко). На семействата се втълпява, че детето е с ограничени възможности и да не се очаква много нито от него самото, нито от учителя, защото "знаете ли колко трудно се работи с такива деца?". 
Едва напоследък родителят си търси (вече и на частно) специалисти, които да искат и да вярват, че могат да помогнат и на детето, и на семейството.
Тук към децата със специални нужди се прави опит до колкото е възможно да се отнасят като с обикновени деца. Държавното училище има специализирани класове за ДСН. Всяко едно ДСН има индивидуален план за обучение, а също така и индивидуален подход за интеграция в масовия клас. Примерно влиза в определени часове с деца от масовия клас, а в часове като математика и английски си е в специалния клас, където има програмни асистенти, който да посрещне нуждите му.
В моето училище, което е частно и специализирано за деца с аутизъм, имаме 26 деца и 36 преподаватели. Децата са разделени в 4 класа по възраст, а не по способности. Децата са от 4 до 14 години. Към всяко дете има програмен асистент, но асистентите от всеки клас се въртят на ротационен принцип между децата от съответния клас.
Денят започва с Джим за всички. Правят се не само спорни, но и занимателни игри, а също и обучителни. Примерно:"What's the time Mr. Wolf?" - И когато вълкът отговори, всички трябва да отброят на глас толкова стъпки, колкото е часът. Децата в моето училище знаят около 20ина подобни игри и ги играят с огромно удоволствие. Децата в БГ, с които съм работила ми се струва, че и в една такава игра не са участвали по ред причини.
После следва математика и английски, които са в сутрешния блок и музика и готварство в следобедния блок. Има 2 излизания навън като първото е 15 мин., а второто 30мин. и вярвате или не само при обявени heat или cold alert, само тогава не се излиза навън. Няма дъжд, няма сняг, няма вятър - ние сме навън!
(Всъщност добре, че е така, че разбрах и съм сигурна вече за себе си, че само така се калява здраво дете.) 
Всяко дете има индивидуален план за седмицата и прави по една терапия по музика, една с логопед, една с окюпейшанъл терапевт, една с социален педагог и посещава две занимания по катерене на стена в самото училище.
Имаме и сензорна зала, която се дава за награда, но се внимава да се дава около 2 пъти в седмицата. Поне веднъж в седмицата се ходи до близкия мол и се пазарува с пари на класа. Купуват се вестници и книжки за класната стая. децата, които купуват се редуват. Поне веднъж седмично се ходи до една градинка, която общината е дала на децата от училището да засаждат и отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Поне 2 пъти седмично се прави разходка в резиденшъл ериата наоколо и се учат правилата за движение по улицата. Веднъж седмично се ходи на кънки през зимата и на плуване през пролетта и лятото.
Веднъж месечно се прави пътуване - Онтарио Science Centre, Zоо, Downtown, Farm - през есента за Halloween, на пролет за Maple syrup и т.н. Имаме празненства и фестивали за всеки случай по календара - Halloween, Коледа, Ханука, Свети Валентин, Великден. Отбелязват се рождените дни на децата....
Темпото и настроението на работа в училището е отлично. Ниикой никого не гони, но нещата така са организирани и има традиции и рутина, че те нещата сами си се случват.
Дано ви е било интересно, макар със закъснение да го пиша. То и тази вечер нямаше да успея, но на моя мъж му се приял ябълник без захар, та докато го опека, се отчетох и при вас.
Лека нощ от мен!
П.П. Забравих още нещо.
Всяка сутрин едно дете съобщава по уредбата какво ще се случи през деня в училище и казва шега за деня. После звучи О'Канада и всички са прави и пеят.
Децата сами си подреждат трапезарията за хранене с mats, салфетки и прибори. Сами си сервират храната и после сами си отсервират. Всяка седмица различен клас е дежурен да почисти трапезарията, да подреди столовете и да помете и да пусне миялната.
Имат посещение на библиотеката в самото училище и се учат как се търси книга в библиотека веднъж седмично. Всеки следобед пишат на индивидуални компютри, полагащи им се и дадени им от правителството, какво са правили и как са прекарали деня и го изпращат на е-маила на мама и тате.
Виждате сами колко много умения придобиват с лекота без да им се налага да учат по сухи учебни помагала, каквито за съжаление имат ДСН в БГ.
Едва напоследък родителят си търси (вече и на частно) специалисти, които да искат и да вярват, че могат да помогнат и на детето, и на семейството. Тук към децата със специални нужди се прави опит до колкото е възможно да се отнасят като с обикновени деца. Държавното училище има специализирани класове за ДСН. Всяко едно ДСН има индивидуален план за обучение, а също така и индивидуален подход за интеграция в масовия клас. Примерно влиза в определени часове с деца от масовия клас, а в часове като математика и английски си е в специалния клас, където има програмни асистенти, който да посрещне нуждите му.
В моето училище, което е частно и специализирано за деца с аутизъм, имаме 26 деца и 36 преподаватели. Децата са разделени в 4 класа по възраст, а не по способности. Децата са от 4 до 14 години. Към всяко дете има програмен асистент, но асистентите от всеки клас се въртят на ротационен принцип между децата от съответния клас.
Денят започва с Джим за всички. Правят се не само спорни, но и занимателни игри, а също и обучителни. Примерно:"What's the time Mr. Wolf?" - И когато вълкът отговори, всички трябва да отброят на глас толкова стъпки, колкото е часът. Децата в моето училище знаят около 20ина подобни игри и ги играят с огромно удоволствие. Децата в БГ, с които съм работила ми се струва, че и в една такава игра не са участвали по ред причини.
После следва математика и английски, които са в сутрешния блок и музика и готварство в следобедния блок. Има 2 излизания навън като първото е 15 мин., а второто 30мин. и вярвате или не само при обявени heat или cold alert, само тогава не се излиза навън. Няма дъжд, няма сняг, няма вятър - ние сме навън!
(Всъщност добре, че е така, че разбрах и съм сигурна вече за себе си, че само така се калява здраво дете.) Всяко дете има индивидуален план за седмицата и прави по една терапия по музика, една с логопед, една с окюпейшанъл терапевт, една с социален педагог и посещава две занимания по катерене на стена в самото училище.
Имаме и сензорна зала, която се дава за награда, но се внимава да се дава около 2 пъти в седмицата. Поне веднъж в седмицата се ходи до близкия мол и се пазарува с пари на класа. Купуват се вестници и книжки за класната стая. децата, които купуват се редуват. Поне веднъж седмично се ходи до една градинка, която общината е дала на децата от училището да засаждат и отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Поне 2 пъти седмично се прави разходка в резиденшъл ериата наоколо и се учат правилата за движение по улицата. Веднъж седмично се ходи на кънки през зимата и на плуване през пролетта и лятото.
Веднъж месечно се прави пътуване - Онтарио Science Centre, Zоо, Downtown, Farm - през есента за Halloween, на пролет за Maple syrup и т.н. Имаме празненства и фестивали за всеки случай по календара - Halloween, Коледа, Ханука, Свети Валентин, Великден. Отбелязват се рождените дни на децата....
Темпото и настроението на работа в училището е отлично. Ниикой никого не гони, но нещата така са организирани и има традиции и рутина, че те нещата сами си се случват.
Дано ви е било интересно, макар със закъснение да го пиша. То и тази вечер нямаше да успея, но на моя мъж му се приял ябълник без захар
, та докато го опека, се отчетох и при вас. Лека нощ от мен!
П.П. Забравих още нещо.
Всяка сутрин едно дете съобщава по уредбата какво ще се случи през деня в училище и казва шега за деня. После звучи О'Канада и всички са прави и пеят.
Децата сами си подреждат трапезарията за хранене с mats, салфетки и прибори. Сами си сервират храната и после сами си отсервират. Всяка седмица различен клас е дежурен да почисти трапезарията, да подреди столовете и да помете и да пусне миялната.
Имат посещение на библиотеката в самото училище и се учат как се търси книга в библиотека веднъж седмично. Всеки следобед пишат на индивидуални компютри, полагащи им се и дадени им от правителството, какво са правили и как са прекарали деня и го изпращат на е-маила на мама и тате.
Виждате сами колко много умения придобиват с лекота без да им се налага да учат по сухи учебни помагала, каквито за съжаление имат ДСН в БГ.
Днес в медиите са публикувани резултатите от проучване за нивото на неграмотност в Квебек. В групата на неграмотните и слабо грамотни граждани попадат 49% от хората между 18 и 65 год. възраст. Според вас, каква е вероятността техните деца също да са неграмотни? Имам предвид, децата им ще бъдат ли мотивирани да учат? Как родителите биха могли да им помагат у дома с домашните, примерно?
Това проучване е правено през 2005 г., ако не ме лъже паметта. И всяко начало на учебна година го дъвчат и се питат как аджеба може да е така? 16% напълно неграмотни, останалите - четат и пишат със затруднение. И да, става дума за незнание на официалните езици.
Мисля, че като чужденци даже имаме предимство с правописа. Аз поне като уча език, уча наред.
Не разбирам позицията на говоримо двуезични колеги, които не кандидатстват за по-високи позиции, защото например искали писмен френски, пък той да кажем е ходил на английско училище. Ако знаеш, че ти е слабо място, има специални курсове за писмено владеене на езика, що не се запишеш? Ама то какво да ви разказвам, като в офиса даже има хора без средно образование. Е, броят се на пръстите на едната ми ръка (или аз поне само толкова знам ), ама бях така 
като научих. 
Jennie беше ми интересно да прочета написаното от теб - също така ми е интересно каква е таксата на учебна година в това училище.
Имах колежка, чиято дъщеря - пети клас - не може да чете ... поради тази причина има проблем и с математиката, където е силна, но не може да си прочете условието на задачата.... Всяка година и казват, че има проблем, но по този проблем не се работи - тя дава луди пари за частни учители, но не постигат прогрес. Училището е държавно и уж обръщат специално внимание, но детето определено има проблем, а никой не го насочва към място, където да бъде решен.
Ненормално ми звучи, но всичките ми колежки седят с децата си вечер и пишат домашни ... без значение на каква възраст са децата и без значение дали е държавно или частно училището. Значи прибираш се 5-6 часа вечерта в къщи, готвиш сервираш отсервираш и сядаш да пишеш домашни ... в много от случаите до към 9-10 вечерта.... Не мога да го приема но явно и ние ще правим същото ...
А за неграмотността на населението всеки път изумявам, но е факт.. трябва обаче да се има предвид, че има голям процент бежанци, които не могат да четат и пишат дори на собствения си роден език и те също влизат в статистиките.
Имах колежка, чиято дъщеря - пети клас - не може да чете ... поради тази причина има проблем и с математиката, където е силна, но не може да си прочете условието на задачата.... Всяка година и казват, че има проблем, но по този проблем не се работи - тя дава луди пари за частни учители, но не постигат прогрес. Училището е държавно и уж обръщат специално внимание, но детето определено има проблем, а никой не го насочва към място, където да бъде решен.
Ненормално ми звучи, но всичките ми колежки седят с децата си вечер и пишат домашни ... без значение на каква възраст са децата и без значение дали е държавно или частно училището. Значи прибираш се 5-6 часа вечерта в къщи, готвиш сервираш отсервираш и сядаш да пишеш домашни ... в много от случаите до към 9-10 вечерта.... Не мога да го приема но явно и ние ще правим същото ...
А за неграмотността на населението всеки път изумявам, но е факт.. трябва обаче да се има предвид, че има голям процент бежанци, които не могат да четат и пишат дори на собствения си роден език и те също влизат в статистиките.
Jennie , благодаря за разказа
Имах на идея, че се правят разни неща за децата със специални нужди, но не бях запозната какво точно. Твоето детайлно представяне ме осветли по въпроса. Дано повече от у-щата със специални нужди приличат на твоето.
Шеметна, ще учим и ние, какво да се прави. Само дано да знаем какво да ги учим, че някой беше писал преди - нямали тетрадки, нямали учебници, всичко стояло в клас и не се давали за вкъщи. Та ако е такова положението, не знам как ще сме в крак какво учат. Ще се налага да посещаваме открити уроци на класа или нещо такова.
Аз Владко го питам всеки ден какво са правили в preschool днес и то веднага след като го взема - той и половината неща не си спомня за да ми каже. Мога само да се надявам, че догодина ще помни повече и ще може да ме информира по-добре.
Имах на идея, че се правят разни неща за децата със специални нужди, но не бях запозната какво точно. Твоето детайлно представяне ме осветли по въпроса. Дано повече от у-щата със специални нужди приличат на твоето.
Шеметна, ще учим и ние, какво да се прави. Само дано да знаем какво да ги учим, че някой беше писал преди - нямали тетрадки, нямали учебници, всичко стояло в клас и не се давали за вкъщи. Та ако е такова положението, не знам как ще сме в крак какво учат. Ще се налага да посещаваме открити уроци на класа или нещо такова.
Аз Владко го питам всеки ден какво са правили в preschool днес и то веднага след като го взема - той и половината неща не си спомня за да ми каже. Мога само да се надявам, че догодина ще помни повече и ще може да ме информира по-добре.
Jennie, много интересно! Мерси!
По повод помагането на нашите деца, съм си поставила срок за край на моето обучение малко преди Раян да тръгне на матернел. Ще учим, какво да правим.
mamamia, не се тревожи, ще знаем какво се изисква, нали така очакванията към училището се намалят, в общ интерес е да знаем къде и какво да помагаме.
По повод помагането на нашите деца, съм си поставила срок за край на моето обучение малко преди Раян да тръгне на матернел.
Ще учим, какво да правим. mamamia, не се тревожи, ще знаем какво се изисква, нали така очакванията към училището се намалят, в общ интерес е да знаем къде и какво да помагаме.
И на мен ми е чудно какви домашни пишат, като не им дават учебниците вкъщи?
Jennie, звучи добре това, което си написала за деца, които наистина имат проблеми, но на мен учителка в масово училище ми е разказвала как учителките ако искат да се отърват от "проблемен" ученик го изкарват,че има "специални нужди" или "поведенчески проблеми" и го пращат във въпросните класове, в които уж адаптират ДСП.Това почти сигурно съсипва бъдещето на детето или поне ученическите и тийнейджърските му години, а обикновено се касае за деца, които всъщност са много интелигенти и просто е необходимо да намериш пътя към тях и, да, най-вероятно са предизвикателство за средностатистическия учител, който просто гледа да си улесни живота на работа...повдига ми се като си го помисля...същата тази учителка ми е казвала,че основното, което научават децата в училище е да се клеветят един-друг и това се поощрява от учителите. След като ми го каза тя това много от действията на мои колеги ми се поизясниха - те просто така са си научени...И определено не държа детето ми да пее всяка сутрин О, Канада...
И в тази връзка да питам - някой има ли лични впечатления как е положението в частните канадски училища? Или някои алтернативни?
Jennie, звучи добре това, което си написала за деца, които наистина имат проблеми, но на мен учителка в масово училище ми е разказвала как учителките ако искат да се отърват от "проблемен" ученик го изкарват,че има "специални нужди" или "поведенчески проблеми" и го пращат във въпросните класове, в които уж адаптират ДСП.Това почти сигурно съсипва бъдещето на детето или поне ученическите и тийнейджърските му години, а обикновено се касае за деца, които всъщност са много интелигенти и просто е необходимо да намериш пътя към тях и, да, най-вероятно са предизвикателство за средностатистическия учител, който просто гледа да си улесни живота на работа...повдига ми се като си го помисля...същата тази учителка ми е казвала,че основното, което научават децата в училище е да се клеветят един-друг и това се поощрява от учителите. След като ми го каза тя това много от действията на мои колеги ми се поизясниха - те просто така са си научени...И определено не държа детето ми да пее всяка сутрин О, Канада...
И в тази връзка да питам - някой има ли лични впечатления как е положението в частните канадски училища? Или някои алтернативни?
kambanka 2304, за клеветенето спор няма. Това им е в основата на заниманията. 
За учебници и домашни дано се включи някой с ученици и да поясни как стоят нещата.
Иначе и аз си мисля като теб, какво по-лесно от това да обвинят което и да е дете за трудно възприемчиво и да го пратят в специален клас.
November Rain , дано да си права.
За учебници и домашни дано се включи някой с ученици и да поясни как стоят нещата.
Иначе и аз си мисля като теб, какво по-лесно от това да обвинят което и да е дете за трудно възприемчиво и да го пратят в специален клас.
November Rain , дано да си права.
Камбанка, и аз за такава тенденция ях чувала и за Щатите, и за Канада. Или да се постави набързо на детето диагноза "хиперактивно" и да започне да се дрогира, че да не създава проблеми За два случая знам в монреалски публични училища, когато искат да пратят децата в специализирани училища за проблемни деца, и тогава родителите ги отписват и ги записват в частни. На мен тук една майка ми обясняваше че детето й имало проблем с ученето, но за да му отпуснат ресурсен учител в публичното училище, трябвало диагноза, което пък отнемало време.
Жени, благодаря за разказа! Много ми беше интересно! Имаш ли представа какво се прави за децата с аутизъм в публичните училища? И при толкова добра работа с тези деца на какви резултати се разчита? Дали може аутистично дете, за което са полагани такива грижи, да заживее самостоятелно като възрастен?
За домашните - да, добре е родителят да следи детето. Не се притеснявяйте от липсата на учебници, или носят разпечатани листове с това, което трябва да правят, или учебниците понякога. Много по-ефикасен е учебният процес с помощ от родителя.
Вие под клеветене какво разбирате - да се оплачеш от някого, лъжейки, или да се оплачеш на учителя ако някой те притеснява?
За два случая знам в монреалски публични училища, когато искат да пратят децата в специализирани училища за проблемни деца, и тогава родителите ги отписват и ги записват в частни. На мен тук една майка ми обясняваше че детето й имало проблем с ученето, но за да му отпуснат ресурсен учител в публичното училище, трябвало диагноза, което пък отнемало време.Жени, благодаря за разказа! Много ми беше интересно! Имаш ли представа какво се прави за децата с аутизъм в публичните училища? И при толкова добра работа с тези деца на какви резултати се разчита? Дали може аутистично дете, за което са полагани такива грижи, да заживее самостоятелно като възрастен?
За домашните - да, добре е родителят да следи детето. Не се притеснявяйте от липсата на учебници, или носят разпечатани листове с това, което трябва да правят, или учебниците понякога. Много по-ефикасен е учебният процес с помощ от родителя.
Вие под клеветене какво разбирате - да се оплачеш от някого, лъжейки, или да се оплачеш на учителя ако някой те притеснява?
Под клеветене имах предвих да им се внушава от малки, че авторитетите - като малки са учителите, като пораснат са шефове и т.н., са вездесъщи; че нямат право сами да преценяват дали дадено нещо е добро или лошо и да опитват да се справят с него , след като това нещо вече е било окатегоризирано от някой авторитет и трябва да бъде "докладвано"...
Вери беше споменала май в темата,че в тяхното училище карат децата да разказват какво правят с родителите си в къщи вечер - ако искат да ги накарат просто да си упражняват езика определено има и други теми, а и ако обърнете внимание на познатите си родени канадци ще видите колко дълбоко им е вкоренено преклонението пред авторитета...С две думи - промиват им мозъците от малки за да са по-лесни за контролиране като възрастни.
Вери беше споменала май в темата,че в тяхното училище карат децата да разказват какво правят с родителите си в къщи вечер - ако искат да ги накарат просто да си упражняват езика определено има и други теми, а и ако обърнете внимание на познатите си родени канадци ще видите колко дълбоко им е вкоренено преклонението пред авторитета...С две думи - промиват им мозъците от малки за да са по-лесни за контролиране като възрастни.
Не мога да го приема но явно и ние ще правим същото ...
Мислех си тези дни, че като плюс много ми харесва как ги учат на любов към книгата. Нашата библиотека винаги е пълна с деца. Виждам, че и Маги е като хипнотизирана, когато ходим там. Много и харесва. Това лято имаха много занимания, томболи, награди...