КАНАДСКА лятно-ваканционна тема - 42

mamamia, и аз съм съгласна с теб . Едни мои познати, бащата пътува много и се връща за по няколко месеца и говори само на англ. на детето /то е на годините на Диди/, още откакто е родено и то казва и български и английски думи.
Може пък за второто, живот и здраве един ден да пробваме
Иначе аз съм чела, че чужди езици е хубаво да се учат от 3 години, защото тогава вече има някакви основни познания по родния си език

А евентуално учене на френски на курсове? Има ли такъв вариант?

Що се отнася за поредността при ученето на чужди езици. Аз съм "за" първи език - френски /полага много добра основа за ученето на всички езици от романската група в това число и испанския/, втори - английски /тъй като е езикът, който говори цял свят/

Има, има, ама това е друга тема, за курсове ще мислим после, не искам да избързвам. А и ако ще е извън класно занимание, предпочитам да е спорт /нашата лудетина трябва да си хаби енергията  /

Тук си много права!Точно така е! Чуваме се почти всеки ден по скайп, децата си махат на братовчедите, с които никога не са се виждали на живо!Не вярвам някога да се почувстват като истински първи братовчеди, колкото и да не ми се иска да е така. Ще си бъдат интернет-роднини...за голямо съжаление.. Като гледам вероятно в бъдеще ще се наложи да контактуват на англ. ез, защото канадските братовчеди все по-слабо ще могат да говорят на български..
Сестра ми колкото и да смята, че честото чуване по тел. или на скайп поддържа връзките, не си дава сметка, че разстоянието, което ни дели ни отдалечава все повече и все повече...когато имам нужда не е до мен...
Та тук си много права!

Не, поне следващите 5-6 години сме тук, живи и здрави, но в дългосрочна перспектива като май се очертават други планове. Има много време, все пак.В Бг засега не смятаме да се връщаме.

Mamamia, миналата година записахме нашият син във френско училище, беше на 4 години, в матернел. Първите 2 дни имахме проблеми, защото не знаеше нито френски, нито английски. Много бързо се адаптира и напредна, и с двата езика - в училището се говори само на френски, но в междучасиата децата си говорят на английски.
На тази възраст децата са като попивателни, и точно сега е момента да учат езици.
В къщи говорим на български, защото според нас той трябва да знае и трите езика (засега ), а след това нека сам реши кой да ползва
Моят мъж говори няколко езика и според него след френският, английския е "песен".

*Pepy , благодаря ти за включването     Добре дошла в темата ни.
Иначе той английски си говори, и миналата, и тази година ходи на прискул, тъй че се справя.
Някой от вас говори ли френски? При нас няма кой да му помага, нито ще можем да разберем за какво става на въпрос.

ПП. Оф, сега видях, че мъжът ти говори. Помага ли му понякога с домашни или друго?

sunshine3,

Както вече са ти казали приравняването не е лесно и бързо. Пък и канадците няма така лесно да си дадат техните работните места на емигрантите. Нетрябва да се забравя, че освен безсънни нощи, много четене се изисква и много средства. Тука книгите, изпитите не са без пари. Нали в крайна сметка емигрантите затова са емигранти За да дойде тук човек трябва да е много високо квалифициран, но като дойде се вижда че тепърва се учи от начало.
Пък и моето лично мнение е че като имаш деца, нетрябва да си пълен нещастник и да се откаваш от всичко "в тяхно име". Да, децата имат приоритет, но не и в името на щастието на родителите.
Детето е добре, там където и родителите му са добре. Ако имаш финансовата възможност да го изучиш в Канада, ще имаш финансовата възможност да го изучиш и в Англия или БГ, или назапад.

Нямам база за сравнение. Дъщеря ми не се е сблъсквала с образователната система в България. Като плюс за мен са контакта с много националности и ученето на езици в самата среда. Плюс това аз в едно училище не държа толкова да се учи до безумие (знам, че много хора не харесват образователната система в Канада, защото не се учело). Аз искам да им се развива въображението, мисълта, а не да ми заучават някакви неща като папагали. Искам да ги учат да носят отговорност и да уважават наистина ближния, а не само на хратия да ми ги пишат. Искам да не ги вкарват в някакви измислени рамки и страхове като зимата е студено, трябва да си дебееело облечен иначе ще се разболееш от не знам кво си. И да си облечен по определен начин. Е, моето дете не обича да е дебееело облечено. Или пък, че ядките са алерген, а млечните не са. Примери много. Искам да не ги строяват като в казарма: сега ще пишкаш, сега ще пиеш вода. Ама дали е жадно детето кво ти пука. Искам да не ми забраняват да съм слагала за училище джънк фууд (аз и не слагам), а в същото време днес учителката давала на децата от ония замразени глупости съдържащи вода, захар и боя. Маги е отказала и даскалките едва ли не били в потрес. Хем съм описала подробно в тетрадката и, че не искам нищо да се дава като храна от тяхна страна. Почнали да я подпитват: не ти ли яде сега, тъжно ли ти е, че няма да ядеш и подобни. Къде остана правото на избор и уважението на чуждите такива? Благодарна съм, че детето ми споделя с мен и водим дълги разговори.
Ей такива дреболии са важни за мен и сигурно сега звучи като да са ме ядосали  Миналата година бях много ядосана, сега не съм. Намерих начин да се справям.
Може би трябва да подчертая, че сме тук в Канада не защото България ми се е виждала черна и защото сме били зле там. Имам си други причини, лични. Тук ми харесва, виждам много хубави неща и не съжалявам за направената крачка.
За първите братовчеди- ми ние всичките бяхме в България като малки и пак сме си чужди. За мен разстоянията не са от значение. Ако имаш силна връзка с някого, тя не може да се разруши при каквито и да е обстоятелства. Дори и никога да не си виждал дадения човек.
А за българския, мисля, че зависи много от родителите дали децата им ще говорят поне разбираем български. Аз много държа на това да не се забравя родния език. А след време ще си проличи каква съм я скалъпила.

Мамамия, ами аз те прочетох още снощи, но как да погледна от твоята камбанария?!
Може би бих избрала училището, където се учи 50/50 английски/испански. Малко съм пристрастена, защото след задължителните руски, от който почти нищо не помня, и английски в училище, испанският беше следващия език, който учих и то сериозно (частна ученичка в испанската гимназия).

"Що се отнася за поредността при ученето на чужди езици. Аз съм "за" първи език - френски /полага много добра основа за ученето на всички езици от романската група в това число и испанския/, втори - английски /тъй като е езикът, който говори цял свят/"- Напълно съгасна. Даже съм го писала няколко пъти.

Галче, като идея е много добре, но си мисля, че е малко трудно приложимо. И аз исках навремето да и говоря на Маги на гръцки. Дрън дрън. 

Хайде, че стана ферман. 

Вери , фермана си е ОК   
А за камбанарията, мога и по друг начин да го задам въпроса за тези дето са във френската част:
Бихте ли сложили детето в английско у-ще, където чак от 3 клас се започва френски и то 20%, а 80% си е английски, и до края се стига максимум до 40% френски, при положение, че за университета ще трябва да държи изпитите на френски?
Всъщност някой знае ли дали във френската част изпитите за университета са на френски или може и английски? Ако трябва да съм честна, може би, би трябвало да позволяват и на двата езика изпити и тук и там, ама не мисля, че е така. Поне за тук не съм чувала. 

Така е, при нашите деца роднинските връзки няма да значат почти нищо, особено ако спрем да си ходим до България, което в един момент ще се случи, защото няма да има при кой да ходим (дано този момент да е много, много далече в бъдещето).
Аз лично много обичам и чудесно се разбирам с брат си, но определено няма да се прибирам всяка или през година за да го виждам. Родителите ни и баба ми са единственото нещо, което ме тегли натам. Заради братовчеди няма начин да се вдигна, тях и сега като се прибирам ги виждам рядко. В крайна сметка, ако на някой му е чак толкова мъчно, пък да вземе да дойде той!
sunshine3, от това дали децата ще продължават да говорят на български, зависи до голяма степен от родителите. Аз в това отношение съм непреклонна - в къщи официалният език е българският! Когато някоя от двете ми дъщери не знае някоя дума как е на български, я казва на английски, след което заедно повтаряме как е на български.
mamamia, при мен училищния въпрос стои от години 
Едно време Деси не я пуснах на предучилищна по здравословни причини. Не беше препоръчително да се среща с хора и поради тази причина си седяхме основно в къщи, където телевизията беше основното й занимание. Много се притеснявах как ще се справи в първи клас. По това време можеше да пише и чете кратки думи (до 5 букви) на български и знаеше латинската азбука. Записах я в англиска паралелка, макар, че имаше възможност и за френска такава, където в 1-ви клас се учи само френски. На втората седмица ме извикаха спешно в училището, защото детето ми пише неразбираемо. Оказа се, че Деси е избрала най-лесния за нея начин - пише едновременно и с двете азбуки, тя си разчита, а учителките  Тогава забраних изцяло писане и четене на български и започнах ежедневно учене с нея (по 20 нови думи на ден). Голям тормоз му ударих на детето, много сълзи проля, но накрая на първия месец в училище получи грамота за "най-добър ученик на месеца", а учителките ми казаха, че има огромен речник, макар никога преди да не е учила езика (това благодарение на детските филмчета).
Сега, като погледна назад, изобщо не съжалявам за избора на английската паралелка. Така или иначе от 4-ти клас тук задължително се изучава френски. А пък ако реши да наблегне на него в бъдеше, има достатъчно курсове.
Сега със Слава положението е малко по-различно, от другата седмица започва 2-ра година предучилищна и съответно се оправя доста добре с английския. Имах идея да я запиша във френска паралелка догодина, но мъжът ми е против. Така че явно и тя ще си е в английска.
Вери, забелязах, че вече си се сблъскала с тукашното училище. Това с разпитването как се чувства детето ти е само началото. През 2-я срок въвеждат специална тетрадка, в която децата всеки ден пишат какво са правили с родителите си предишната вечер и какво биха искали да правят. Тази тетрадка стои само в училище и родителя няма право да я вижда.
mamamia , в Квебек има и англофонски университети и в тях се преподава и учи на английски. Според братовчедка ми (завърши Мак Гил) има много повече литература на английски, отколкото на френски.

Тя е първа година (6 годишна) и знае само да пише името си, имената на другите деца, азбуката, цифрите. Така че не знам как ще успее да напише кратък разказ.
Другото, което забелязвам тук е, че училищата едно с едно не си приличат. Всяко си има негова система и правила.

Мамамия, не бих, не защото ме притеснява после университета (както каза и Снежи има такива и на английски), а защото считам френския за добра основа. Английския не ме притеснява. Започват да го учат още от първи клас, около нас се говорят и двата езика.

mamamia, по принцип тук нас ни задължават да запишем децата във френско училище. Ако искаме английско, то трябва да е частно, а това е скъпо за доста хора. Лично аз намирам, че френскоговорящите деца говорят повече английски, отколкото англоговорящите френски. По принцип френският е по-труден и не се ли научи в ранна възраст после става все по-трудно. Но тук, както и Вери казва, се говорят и двата езика, телевизии има и френски и английски, флайърите са на двата езика, т.е. средата е двуезична отвсякъде. При вас, след като средата е англоезична, дори и във френско училище децата нямат избор - ще говорят и английски, т.е. аз бих записала детето в такова училище, което ти споменаваш.

Университетите тук са или френски, или английски. И двата предполагам имат курсове по другия език, но цялото обучение протича на един от двата езика, в зависимост от университета. Колежите също са или френски, или английски. Има си френски и онглийски скулбордове и училищата също са разделени.

Преди 8 год. в Квебек се въвежда реформа в образователната система. Идеята е следната: живеем в информационна ера, информацията е достъпна чрез различни начини- интернет, книги, телевизия и т.н. Следователно, в училище няма нужда да се преподават знания по отделните предмети, по-важно е децата да могат да търсят сами нужната им информация, да развиват комуникативните си умения. Училището трябва да развива компетенциите на децата, а не толкова знанията им. Тази година първият випуск, плод на реформата е завършил гимназия и съответно учениците са положили изпити за постъпване в колеж. Какво е представянето им? Има кандидат- колежани, които не знаят таблицата за умножение и не могат да смятат, има такива, които допускат много правописни грешки на френски. Като цяло представянето им се оценява като по-слабо от това на кандидатстващите предишни години.
Тук има ученици, които повтарят дори първи клас. Около 20% от момчетата не завършват средно училище. Има специални средни училища /гимназии/ за пълнолетни и те са пълни. И в тях не учат само имигранти. Една част от младежите са без средно образование, което автоматично им затваря вратите към колежите и университетите. Това не тревожи правителството. То си е изпълнило задълженията- дало е шанс на детето, държало го е прибрано в училище. А какво е научило е отделен въпрос. Тук няма стремеж всички да завършат гимназия. Трябва работна ръка за фабриките. До известна степен учениците са оставени сами на себе си. Честа практика е родителите да наемат частни учители или да учат с децата си у дома.
Но ако родителите са заети? Ако самите те, емигрирали неотдавна, се стремят в същото време да придобият канадска диплома- за лекар, примерно, това няма ли да бъде за сметка на децата?
Вярно е, че в колежите и университетите нивото е по-добро от българските такива, но ако ти липсва основата, какво правиш? Малко късно е на 18 год. да учиш таблицата за умножение или правилата за правопис . . . Или тепърва да изграждаш навици за учене ако до този момент не си ги придобил.
Колко студенти започват в колежа и колко завършват с диплома? За медицинска сестра процентът на успешно завършилите в държавните колежи не надвишава 20%.
Счинам, че  е еднакво трудно и за децата и за родителите. Трябва да се докажеш и да платиш съответната цена.

Тиса, не съм съгласна с някои от твърденията ти. Напротив, мисля че се гледа много тревожно на тенденцията много младежи (най-вече момчета) да не завършват гимназия и има система от мерки това да не се получава. Има си консултации в училищата (récupération), има си индивидуални занимания на учители с деца с когнитивни проблеми и други неща има. Колкото по-беден е районът на училището и по-проблемни са учениците, толкова повече пари се пръскат там. На известен период от време се прави една "карта на бедността" на Монреал, въз основа на която се определят субсидиите за училищата. И училищата се натискат да се паднат в най-бедните зони на тази карта. Понеже работата ми е свързана с деца и семействата им и затова съм се говорила например с тийнейджър от хаитянски произход от проблемния Монреал Норд,  ами бях поразена на колко извънкласни занимания ходи безплатно в кварталния им къмюнити център, примерно ходеше на кинооператорство ли беше, нещо свързано с киното. В моя доста по-богат квартал в това отношение изборът е доста по-малък, да не говорими че за всичко си плащаш скъпо. Друг е въпросът че семейната среда тежи повече от всички тези усилия, ама поне виждам че се правят усилия да се неутрализира влиянието на неблагоприятната семейна среда.
А че ангажираността от страна на родителя в обучението на детето му е много желателна - сагласна съм и напълно одобрявам. За частни учители... Не знам, детето ми, което учеше в обикновено публично училище, бе прието в най-добрите гимназии на провинцията без нито един частен урок и сега се справя в такова училище пак без нито един урок. Ако нещо не разбира и ние не можем да му помогнем, е ходил на консултации в училище и му е било достатъчно.
Сега се сетих - в някои бедни квартали съм виждала обяви че правят курсове за родители, за да ги учат как да помагат на децата си в училище.

Благодаря ви за споделеното 

Sneji , /май си писала и преди за тетрадката, ама не се сещам точно какво/ имало ли е случай да те викат в у-щето заради тази тетрадка? Някакви неприятни последици или нещо?
Имаш ли на идея за какво им е? Може ли просто да им е малко акъла да мислят всеки ден нова тема, и затова най-лесното - пишете какво сте правили вчера и за развиване на фантазията и творчеството - какво бихте искали да сте правили. 

Иначе наистина от у-ще до у-ще има разлика и в правилата и в преподаването. Ето затова е трудно да се избира. Аз бих предпочела да учи неща, а не да учи език и как да се държи с останалите. Тук вярно правят голяма работа от това как се държи детето с останалите и дали се самоуважава и уважава другите. Не че не е важно, но не е редно това да са им приоритетите, въпреки че са.

tisa , интересна реформа, дано да не е навсякъде така. Аз разпитвах /канадци/ покрай мен и те смятат, че в Алберта много се учело и нивото било по-добро от на другите провинции. Последната година от средното учели неща дето се учели в университета, имали купища асесмънти /май се казва/ и доста тежки изпити както федерални, така и Албертовски.  Склона съм да го вярвам, макар че не съм ровила да проверявам, а канадците много се хвалят и изтъкват /понеже така са научени и го смятат за вярно/. Но както и да е - дори да е така, не се променя факта, че има добри и не толкова добри у-ща /за лошите няма да споменавам, те са в кофти кварталите/ и стремежа е да се влезе в у-щата с по-добри резултати. От това следва, че е по-добре детето да учи в у-ща с добър рейтинг, ама повечето пъти те не са ти в разделението на квартали и е трудно да се преместиш там.
При нас кварталното ни е нормално у-ще, не много добро, но не и лошо - става. Но на френското реитинга е по висок, двойно повече от на кварталното ни, тъй че дилемата си е дилема.  Това с испанския се развива от 2001 год. тъй че програмата е сравнително нова - поне за мен и ми изглежда малко като опитно. Както и да е, предполагам, че като отида на място ще добия по ясна представа от самите у-ща.

Rоnniе , права си, че много малко от английско говорещите деца говорят френски. Средата е такава тук, тъй че радвайте се, че детето ви ще знае един език повече. Но както казах, за мен не е важно да научи езика, важното е да може да влезе в университета, в който иска. Важното е да има знания.

Гледах и разни варианти да започне във френското, а на по късен етап да го прехвърлим в английско, може да му е малко сложен прехода, ама знам ли. От друга страна, като загуби допир с френския сигурно ще го забрави, тъй че ще трябва да положи усилия да си го запази. 

Вие сега като го изтъквате толкова този френски, аз още повече се навивам за него.