Публикувана: 24 юни 2010, 21:35 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2012, 19:44 ч.

Ма-Ма-Магерница:)

8 005
16
1

24 юни 2010, 21:35 ч.

Мнения: 0

"In Junho pidaras ohuelos"*

/или как да преядем с палачинки през юни/

Умението за приготвяне на вкусни палачинки е ценено от деца и възрастни навсякъде по света, а особено много - изкусното им обръщане и подмятане от тигана почти до небесата. След една комична история - датираща отпреди няколко години, когато бяхме поканили наши братовчеди с шест годишната им дъщеричка и двете ѝ три годишни братчета-близнаци на гости, които в комбина с моите хлапета успяха да напълнят догоре джобовете си със сладко от ягоди - у мен спасително узря идеята за бързо и безпроблемно приготвяне на една-единствена, огромна, грамадна, бързоприготвяща се палачинка. Оттогава датира и твърдото ми убеждение, че е невъзможно да се приготвя нещо изискващо толкова внимание, докато цяла сюрия подивели от кеф дребосъчета подскача наоколо и неистово се стреми да улови премятащите се палачинки още във въздуха ...
Това, което ви е необходимо за тази чудесия са четири или пет яйца - само да не са от онези, струващи по три долара, на Белю Пушилката - седем лъжици брашно, половин масло, чаша прясно мляко, щипка сол, малко захар и една идея ванилия. Всичко това се разбива по обичайния начин, маслото се разстопява в кръгла тава, след което отгоре се изсипва сместа и се пъха в загрята до сто и осемдесет градуса фурна. Готова е след около десет-петнадесет минути - познава се по надигналите се огромните зачервени мехури. Предложението ми е да се пробвате с конфитюр от рози, портокалови кори или сладко от горски ягоди, или - защо не - с икра от белуга примерно...

*Português

Да си припомним и още един вид палачинки, поднесени учтиво от Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче:

"— Сега тука ще се бъркат палачинки. Сега тук ще се пекат милинки. Сега тук ще се правят курабийки.
Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата й и се счупи, а жълтъкът потече по лицето й. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха.
— Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.
Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата.
— Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали!"

Последна редакция: пт, 25 юни 2010, 10:05 от Сим Салабим

# 1 24 юни 2010, 21:49 ч.

Мнения: 0

И още една рецептичка от тайния рецептурник на Сим Салабим: chef

„Фондю със синьо сирене, сладко от боровинки и натурален шоколад”

Първо да изясним за - всеки случай – какво, все пак, е туй чудо на чудесата: Фондюто (от френски – стопено, разтопено) е кулинарна чудесия, горещ шфейцарски специалитет от разтопени сирена, приготвян някога от пастирите в нарочен съд, в който, с помощта на дълги дървени пръчки, топели бял или ръжен хляб. Традиционно се приготвя от два-три, до пет-шест вида сирена – грюер, апенцеллер, гауда, козе, бри, камембер. Фондюто, което ще ви поднеса сега е моят бегъл поглед към личното ми фешън меню за особено специални случаи.
И така, необходимо е, задължително, да разполагате със подходящ за приготвяне на рецептата съд – ако не разполагате с оригинален "party flame", най-добре е да се използва дълбок керамичен съд или , в краен случай, някоя по-дълбока тенджера с дълга дръжка. Необходимите продукти са: по двестатина грама (за четирима души) гауда, бри, синьо сирене по избор. Също натурален шоколад - около 20-30гр., сладко от боровинки, около петдесет милилитра бяло сухо вино, 20-30мл коняк, индийско орехче, също така и леко препечени правоъгълничета хляб – бял, ръжен, може и сладък. Начинът на приготвяне е елементарен: загрявате виното, без да завира в горещия съд, след което добавяте коняка, върху натрошените в отделен съд сирена настъргвате натуралния шоколад, размесвате, и на части добавяте в нагорещената течност. Бърка се внимателно, най-добре във вид на осморки, като постепенно се добавя от приготвената смес, докато не се получи мек, приятен крем. Сладкото от боровинки и остатъка от сирената, както и настърганото индийско орехче се изсипват най-накрая. Размесва се и, без напълно да са се стопили последните парчета се сервира на масата направо в съда, където с помощта на дълги вилици се топят леко запечените хапки хляб. Тънкостта на приготвяне е в умението да се поддържа постоянна темепература по време на приготвянето – най-добре се получава при използване на специален газов уред – противогаз, да речем – за синьото сирене, докато се разстопява...

п.п. особено внимателно трябва да се консумира туй фон-дю-дю – умението за качествено и навременно духване посока апетитните хапки е особенно ценно в случая.

Последна редакция: пт, 25 юни 2010, 10:04 от Сим Салабим

# 2 25 юни 2010, 10:00 ч.

Мнения: 0

Ок, щом има любители на по-изчанчените рецепти, нека продължим: bowuu

"Печено зайче по Сим-Салабимски"

Необходимите продукти са: едно по-едро пакостливо зайче, за предпочитане с дробчетата. Половин чаша дръпнат ориз, добре изглеждащ и хубаво измит дебел стрък праз, малко масълце и зехтин, картофки - добре е да не са на чипс, сол, червен пипер и черно пиперче, джоджен - сух или мокър, бутилчица запотено бяло винце - за предпочитане пълна, също няколко анемични резенчета пушено беконче.
Приготовлява се наистина лесно, но само при едно условие - необходимо е много желание и малко търпение: Измивате и подсушавате зайчето, правите стотина литра течна смес от сол, червен пипер, черно пиперче, също бистра водица с малко зехтин (знаете - вече е по-евтино от олиото), след което хубаво обмазвате отвсякъде хайванчето. След това разрязвате внимателно по дължина праза на четири, наситняте го акуратно, нарязвате дробчетата и част от отчаяно дърпащото се беконче на кубчета, но в никакъв случай на тъпоъгълничета, и внимателно разбърквате. Взимате някое добре прикрито в ъгъла тиганче, като пътьом включвате фурната да подгрява, и на умерен огън, с помощта на малко зехтин, запържвате без да прегаряте. След като сместа започне приятно да ухае, добавяте половин чаша добре умития и сресан ориз, плюс стотина милилитра осолена, хладка водичка. Продължавате да бъркате, докато оризчето не си дръпне полагащата му се оризова водчица, след като сте се уверили, че няма загоряло, добавяте непременно джоджена - за да не се разсърди. Така приготвената смес с помощта на най-голямата и чиста лъжица внимателно пълните вътрешността на зайко, като не забравяте преди да зашиете да добавите още около стотина до двеста литра неизползвана водичка...
И такааа - идва най-отговорната част от занятието - печенето. След като фурната е вдигнала температурата до около 1800 градуса, мятате байко в някоя позабравена тава, завивате го с анемичните резенчета бекон и здраво го затваряте на топло. Когато след тридесетина минути лекинко хване загар, грижливо го покривате отвсякъде с алуминиево фолийце (аз по принцип използвам азбестово одеало, но напоследък трудно се намират), наливате внимателно двестатина литра равни количества нетърпеливо бяло винце и хладка водичка, намалявате градусите само на 1500 и го оставяте в сауната за около два дълги ароматни часа. Докато безгрижно се мотаете пред екрана нарязвате изтръпналите картофки - добре е първо да ги обелите или поне да ги изплакнете, като задължително ги оставяте във ваната докато им дойде времето. А когато му дойде времето, вадите и обръщате зайко, добавяте му избаняните и осолените картофки, също лекинко запичате докато хване загар и отново го завивате, поръсвайки обаче щедро с джоджен и благосклонно му отпускате час, час и половина окончателно да се предаде. И когато наистина му дойде времето - сипвате запотеното бяло винце в чинийките, подреждате красиво мръвчиците и картофките в чашите, гоните безапелационно всички навлеци от масата и здраво запретвате ръкави...Наздраве и да ви е вкусно!

# 3 25 юни 2010, 10:23 ч.

Мнения: 0

И така, мили мами, на Вашето внимание още една рецептичка от тайния рецептурник на Сим Салабим: chef

Възбуждащи апетита морски дарове

Необходимите продукти: Вале Каро, дама Пика*, поне една охладена бутилка бяло вино, белени и небелени скариди - колкото по-големи, толкова по-добре (пропорцията е едно към едно), филе бяла риба по избор, най-добре незамразявано филе пангасиус, кръгчета калмари, морковчета, зехтин и малко масло, но в никакъв случай маргарин. При желание може да се добавят и пресни миди.Задължително подправки - палаво бахарче, черен пипер със зърна, дафинов лист, сол. И обезателно розмарин - ще бъде нахално, ако кажа, че трябва да е пресен, но само който не е сдъвквал свежи листенца от тази чудесна подправка няма да ме разбере - наистина върши чудеса. Начинът на приготвяне е елементарен: Рибката нежно се нарязва на по-едри парчета, морковчетата също се нарязват, но на колелца и с всички останали продукти непринудено се подреждат в задушевна обстановка, след което бавно се отдават на огнени страсти. Така приготвеното ястие може да се подлюти в зависимост от желанията - резултатът е умопомрачителен.
Тънкостта на приготвянето се състои в интуитивното налучкване на точното количество продукти и непремерените чаши бяло вино. Тайната няма да издавам - тя е наистина за майстори! Самият акт на консумация е особено любопитен...

*По ваша преценка може да замените цветовете от колодата.

# 4 25 юни 2010, 11:31 ч.

Мнения: 0

А сега ще си позволя да ви почерпя с един великолепен Реймон Кьоно: Wink

Из "УПРАЖНЕНИЯ ПО СТИЛ"

К у л и н а р н о

След като се опекох на бавен огън от чакане под
   гранясалото слънце,най - сетне се озовах в зеления гювеч на
   един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред
   куп юфка забелязах един голям макарон с изпосталял от диета
   врат и на главата с мекица, на която личеше няканъв конец за
   рязане на масло. Това телешко варено сви сармите на един
   (слисан, сякаш са му изяли десерта !) сухар, понеже му правел
   на кайма пилешките крачета. Но после бързо пусна големия
   кокал, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме !) в
   една опразнена кофичка за кейк.
   Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса за
   навръщане, когато пред бюфета на гарата Сен Лазар отново
   видях моя тутманик, заедно с един тиквеник (от тия, дето са
   на всяка манджа мерудия !), който му разтягаше локуми как да
   се гарнира. И нашият съвсем втаса.

   РЕЙМОН КЬОНО

   Превод Васил Сотиров

Последна редакция: вт, 29 юни 2010, 14:26 от Сим Салабим

# 5 25 юни 2010, 13:19 ч.

Мнения: 0

И така, специално за любителите на ниско прелитащ пернат дивеч:

Печен папуняк с касис и бланширани ябълки

За да приготвите въпросното ястие, преди всичко ще ви бъде нужен едър, пъстропер папуняк* - с колкото е възможно по-голяма и наперена качулка. Другите необходими продукти са: литър пълномаслено прясно мляко, супена лъжица сушен розмарин, бурканче каперси, бахар, каменна сол, стотина грама масло, две-три супени лъжици сметана, три-четири понакиселяващи ябълки и, задължитело, бурканче сладко от бял касис. Добре почистеният и измит папуняк се поръсва отвътре и отвън, обилно, със сушен счукан розмарин и сол. Поставя се в дълбок, но не прекалено широк съд, слагат се бахуровите зърна и цялата гадорийка се залива с прясното мляко. Съдът тайно се похлупва с капак и дивечът се оставя да отлежи в хладилника поне два-три дни, като от време на време грижовно се обръща. След това се изважда и се поставя с три-четири супени лъжици от маринатата в подходящ съд с тежък похлупак. Така маринованият папуняк се задушава във фурна при температура 200 °С около час. Прибавя се маслото, пече се без капак също около час, като от време на време се прибавя малко масло и част от сметаната, за да се получи сос. След омекване птицата се поставя върху предварително нагрята плоска чиния. Ябълките се изчистват, нарязват на филийки и се бланшират за минута-две в мазнината и соса от печеното, след което акуратно се нареждат в кръг около вкусотията, като върху всяко парче се поставя по чаена лъжичка от френското сладко и няколко зърна каперси – всичко това се поднася посипано със сметаната, примесена с останалата част от соса, получен при печенето.
И ако при третият опит нищо не се получава, нарамете позлатена лупара за гаргарозабли и свалете някой ниско прелитащ фазан или заблуден глухар и пробвайте пак – ако отново нищо не се получава, то причината определено не е във вашата фурна.

*папунек, пупавец, пупунец, папунец, пупунек, пупуньок, пупан. Който го види веднъж, няма как повече да го сбърка с друга птица. Оперението му е така характерно, че се запомня отведнъж.

# 6 25 юни 2010, 18:11 ч.

Мнения: 0

Преди известно време, специално за моя позната, приготвих тази пре-приятна панакота, която би била подходящ десерт за всяка по-специална вечер:

„Panna Cotta с лек еликсир от приятно опиянени рози”

Естествено, за подобно изискано блюдо e необходимо задължително допълнение - опиянено сладко от рози. За да приготвим тази чудесия внасяме голяма, даже огромна, направо грамадна кошница Rosa damascene*, зъдължително бутилка невероятен Henri IV, Cognac Grande Champagne, килограм канелена захар, литър жива вода, лъжица лимонѐна киселина - след всички тези тъй пре-приятни приготовления чашките на цветовете се загряват, пълнят се внимателно с петдесетина милилитра Grande Champagne , след което акуратно се заделят около стотина цвята, посипват се в сатенено постлана спалня - в комапанията на няколко запалени свещи и тиха музика, светлата част на листенцата на останалите се отрязва, след което те задължително се измиват с жива вода – не за друго а за да се отмият тичинките - лекинко се възваряват в нежен сироп, приготвен от канелената захар и все още не примрялата от удоволствие вода. След като сиропът е готов, задължително се прибавя и лимонената киселина, като се доварява внимателно в продължение на пет-шест минути. В готовия Henri IV се добавя малко розово сладко, размесва се добре, даже много добре, и с така подготвения еликсир се полива вече тръпнещата от удоволствие и нетърпение Panna Cotta.
Иначе кремът всеки би могъл да приготви – нужни са около триста-четиристотин литра течна сметана, около двеста заквасена, желатин, ванилова захар от Мурано, февруарско-венецианска пудра: желатинът се смесва с подходящо количество хладка вода докато набъбне, течната сметана се слага да заври, добавя се ваниловата захар, след което се отнема от огъня и се добавя желатина - като внимателно се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се и заквасената сметана, като също се разбърква, но доста по-невнимателно - тъй като е вече е заквасена. Всичко това се сипва в подходящи формички и се слага в хладилника за около три-четири часа.

* Дамаска Роза, известна у нас като Казанлъшка роза.

# 7 27 юни 2010, 18:59 ч.

Мнения: 0

Френска мидена супа

Днес направих една страхотна френска супичка, та ми се ще да споделя рецептата с вас. Необходимите продукти са: Цели миди с черупките (в Метро 4.98/кг.), три-четири филенца бяла рибка, бяло винце около 200мл, зехтин, малко масълце, черен бибер, бахар, дафинов лист, сол. Хубаво измивате няколко пъти мидите, след което ги слагате цели в подходяща тенджера с всичко гореизброено като добавяте и малко водичка, а най-отгоре филетата рибка. Варите двадесетина минути, може леко да се подлюти - става супер. Така сварена чорбата е невероятно вкусна. Мидите може да ядете направо с черупките, но по-добре първо да ги чистите. Приятен апетит и наздраве!

# 8 29 юни 2010, 12:21 ч.

Мнения: 0

А сега, на вашето внимание една специална рецепта от северна България. Някога, през изключително студените зими, са давали сутрин на децата от въпросната закуска. Сподели я с мен преди доста години един луд, наистина много лудвлаа, навярно отглеждан с въпросната попара. Наздраве:

ВИННЕА ПОАПРА*

Нижунте прдуктои се намаирт пчоти бзепроблмено. Все пак звиаси си от търесщия:
Най-вжнаата стъсаква е 400-500мл. сторахтно даомншо чрвенео винце. Ендо-две зрнъца чрено пеприче, също ткаа и ендо мнинъко баахрче. По жланеие - макла колнка дфаинов лсит. Задлъжтелнио хялб - за предпчоитане ржъен, но не на вскяа цнеа.
Заотплтяе леко вницето (без да кпива), зеадно с пдпроаквите, обрщаъте наярзаиня на кубтеча хялб нбъразо в едно напчеено тигначе, но без да пргарятее. След кеото вдаите подрпаквите от вницето - да не ви перчат - и цовптае кртуончтеата втръе.
Нздравее и прятиен аптеит!

*Консумира се най-вече през студените зимни месеци с които е известна северната част на България.

# 9 29 юни 2010, 13:50 ч.

Мнения: 0

Да, благодаря за предложението Venetta - сега ще погледна какви са предимствата в "Любими рецепти" Rolling Eyes

# 10 29 юни 2010, 14:24 ч.

Мнения: 0

Я докато се чудя дали темата да е в "любими" или в "нелюбими" да ви предложа едно "ОБЛАЖЕНСТВО" от Мануел Васкес Монталбан:

"ОБЛАЖЕНСТВО"
Тънкостта е самата церемония

1350 г захар
1350 г счукани печени бадеми
3 чаши вода
36 яйчени жълтъка
1 пръчица канела
кората на един лимон

Разбийте яйцата две-три минути. Сипете в тенджерка захарта, канелата и лимонената кора. Разбъркайте ги и подгрейте до разтапяне на захарта. Когато сместа започне лекичко да се сгъстява, постепенно добавете и бадемите, без да спирате да бъркате, за да не загори. Извадете канелата и лимонената кора и ги изхвърлете. Продължавайте да варите, за да се сгъсти още, докато не започнете да движите бъркалката с усилие. Внимателно прибавете жълтъците, като не спирате да бъркате все в една посока. Махнете от огъня веднага щом заври, иначе ще лудне. Сервирайте студено. След като сте се любили, особено ако жената е тъмнокоса и е от северното крайбрежие (може и от южното, важното е да е от крайбрежие), посветете известно време на ласки и обръщане на внимание, да шупне като брюнетките от равнината. Тези ласки вървят най-добре през пролетта и есента, така че няма нищо, което да им отива повече от домашен сладкиш, привнесен в ситуацията — противно на всички правила — не от жената, а от мъжа. Признак на истинска деликатност и едновремешно, традиционно великодушие мъжът да извади от хладилника подноса с облаженство и да го припише примерно на милата си майка, загрижена за добруването на своя неуморен потомък. Онзи, който, за зла беда, няма под ръка майка, може да я замести с кръстница, възрастна съседка или портиерка, обзета от пристъп на материнска щедрост. Блюдото събужда носталгии по вкусове и ухания от детството — етап от живота, когато сладкарницата е родина, а светът е заключен в четирите отправни точки на дома или онова, което си представяме, че ни е дом. След необходимата злоупотреба с облаженството, неминуемо ще установите, че любовните игри са станали по-нежни и внимателни, по-неагресивни, белязани с кротката беззащитност, с която се проявява истинската привързаност. По тази причина съществува риск любовта да продължи във времето и да предизвика затвърждаване на отношенията (несъмнено въз основа на първото съвместно облаженстване). Нежелаещите да се излагат на подобен риск могат да заместят навяващия спомени десерт с понички с мед — те са еднакво вкусни, достатъчно сладки, но по-умерено сантиментални.

Превод от испански: Нева Мичева

# 11 29 юни 2010, 14:57 ч.

Мнения: 0

За съжаление не страдам от мързел а от друго заболяване, диагнозата е малко трудна за асимилиране, но за всеки случай - "Лудуморанямасамосепоти". Имам и още едно отклонение, в по-тежка форма - болезнено чувство за хумор Laughing

Което ме подсеща да потърся в торбата с изненадити идна рицептичка за печину пилинци от идин от най-хубавити краища на България - Ямбулския край:

ИБАНУ ПИЛИ
рицептъ

Настуящътъ рицептъ нучих приди дистина гудини ут ина многу учяна, дашнъ и убана думакиня ут Ямболъ Голяма градъ. Многу лесну и приятну съ приготвя:
Всичкити нужни продукти съ ино убано крехкичку пилинци, можи и ина по-младичкъ ярчицъ. Ощи мирудийки, черну пиперчи, дафинову листчи, мънинку масълци, зейтинче и солчицъ, но ут морскатъ - дъй по-едричка, ей!
Та зимати, значи, нежну пилинциту или ярчицътъ ф ръчички, поумивати ги вниматилну с чиста и ладка вудичка, след туй можи да гу турнити ф ина алпакяна тенджурка с мининку вуда, солчицъ, черну пиперчи и дафинову листчи и гу уставяти да поуври за двайситина минутки, колкуту да поумекни мининку. След туй зимати ино бузяно шишенци, но да ней ут пластмасъ - стъкляну трябва дъй. Поумивати гу задължитилну, пълнити с малку бялу винци и след туй нанизвати пилинциту или ярчицътъ утгори му и ги слагати в ина типсийка нъ дънциту на куяту разстилати солчицатъ. И след всичкити тез приготувленийца, сложети типсийката в зъгрятата фурничкъ за укулу четирийси минутки.
Да вий сладку слид туй!

П.П. Въххх, забраиф - Пилинциту или ярчицътъ зъдължитилну ся скубят приди мийниту и пучистваниту, кату съ пупарвът с вудичкъ първом...

# 12 30 юни 2010, 11:38 ч.

Мнения: 0

Крутонена салатка

Продуктите от които се нуждаете за да приготвите тази вкусотийка са поне два вида хляб - по ваш вкус. Например: бял, типов, ръжено-пшеничен, франзела, виенски или сладък. Освен това - зехтин, морска сол от онази - в мелничките, сух босилек, скилидка чесън и парче сирене - добре е да е козе, или биволско, не се получава лошо и с качествено краве. Приготвянето е повече от лесно: режете хляба на кубчета, запичате във фурна или ги обръщате няколко пъти в тиган, докато станат хрускави крутончета, малка част от тях, но не всички, подлучвате с нарязаната на ситно скилидка чесън. След това слагате всички кубчета в подходяща купа, обливате внимателно - без да ги давите обаче - със зехтина, смилате отгоре с мелничката морска сол и поръсвате щедро с босилека, след което разбърква добре. Накрая добавяте и сиренето - също нарязано на кубчета. Може да се консумира и с прибори, но е по-вкусно с ръце*.

п.п.вместо салата от крутончета по същия начин може да се направят препечени филийки.
*шегувам се естествено.

# 13 5 юли 2010, 09:39 ч.

Мнения: 0

Една салатка, която ще се хареса и на татковците:

Рибено-мидена салата "Ала Сим Салабим"

Необходимите продукти: Маринована пушена херинга, (не кисела, от онази изтръпналата от оцет), също маринована сельодка, малко студено пушена или веяна риба по избор, новозеландски миди, кромид лук, черен пипер, лимонче, люти зелени маслини, също и леко обезсолени черни. Нарязвате на едро рибата, новозеландските миди са доста едри - може да ги разделите на две, нарязвате тънко лука и малко от лимончето, слагате маслинките, след което разбърквате всичко и наливате водка чашите - не в салата. Всъщност, така или иначе ще отидат на едно място, така, че... Наздраве!

П.П. естествено, може да се използват и черноморски, дори беломорски миди, важното е да не са така ужасно кисели, като тези дето ги продават навсякъде...

# 14 7 юли 2010, 20:48 ч.

Мнения: 0

И така - блюдото днес е особено специално - не заради друго, а защото не всеки би се престрашил да го опита:

Ароматно панирани жабешки бутчета

Необходимите продукти са: преди всичко няколко чифта жабешки бутчета – в конкретния случай не повече от шест–седем, хайде от мен да мина - осем. Задължително катран, 120гр масло, вряло олио, триста милилитра прясно сухо мляко, китка магданоз, скилидка-две чесън, малка чаша брашно с пепел, един лимон – възскисел, черен пипер, сол, пух и пера. Добре е одраните и осолени баджачета първо се киснат за около два-три часа в прясното сухо мляко – няма обяснявам защо. След което останалата част от прясното сухо млякото се разбърква с черен пипер и сол, горките жабешките бутчета се потапят в сместа, след което безмилостно се овалват в брашното, пух и перата. Хвърлят се в 50-70гр разтопено масло и вряло олио и се пържат цели 12 минути, докато виновно се изчервят. Прибавят се лимоновия сок, нарязаният ситно магданоз, предварително запържения чесън и щипка черен пипер. Ястието се подрежда в затоплено блюдо и се залива с останалото масло, в което леко е запържен чесъна. Украсява с рози от лимонови резенчета и щедро се поръсва с пепел...Върви с топла бирка и студена рибка, добър апетит на всицки!

Препоръчани теми

Готварската книга на Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай!

В кухнята на karzz

Избрани рецепти

Моите рецепти събрани отвсякъде

Причина:

Причина: