Но никой в къщи не, визирам съпруга ми - не ме подкрепя...
Казва , че детето не е 'пълноценно" , което още повече ме натъжава. И..каквото - това ... Упреква ме , че съм прекалено амбициозна. Затова и абдикирах , защото представете си детето влезне и има трудности , а то ще има ! И пак аз ще съм виновната , че съм изисквала много...
Не е лесно , ще чакам , ако не в 145- то , с ресурсен и така до догодина. С няккаво СПТУ.
Човек трябва да е реалист!
Хубав ден и записване
Аз съм ваш'та леля, моля те не ни карай да си представяме никакви лоши сценарии и сърдечно те моля и ти не си ги представяй! На човек му се случва това, което иска и заедно с това очаква! Направи това, което искаш и очакваш - и не слушай "доброжелатели", които много умеят да внушават пораженчески идеи, но на чужд гръб! Мамите от форума вече те посъветваха какво да направиш - за доброто на детето! А по въпроса, че можел да има трудности синът ти - ами ако има чак непреодолими трудности, тогава ще му мислиш и евентуално ще го преместиш, какво си се замислила отсега!