Принос на децата в семейния бюджет

Работили сме, но НЕ е било наложително.И да, изградило ни е навици.
Дете, работещо от 2 клас поради наложителност---едва ли майка му пише тук да се жалва...

Подкрепям Тесс обаче напълно.Аз самата останах с горчив привкус от началото на темата с искането на точна сума на заплата, сякаш....

Съжалявам, зита.

Според мен, първо говори на четири очи с мъжа си - за да вземете общо решение какво отношение ще имате към проблема. После заедно го наложете на дъщеря си.

Наложително като задължителен възпитателен подход, стана ясно от темата. Иначе някаква непоправима комунистическа зараза ще увреди и децата ни... Убедена съм, че сигурно има майки, които биха се и жалвали, когато децата им са за ожалване.

Зита, за кво да гониш дъщеря си, ве? Ти наред ли си? Бащата никога няма да позволи! Ти умри от яд.

Само едно ще кажа и се оттеглям: Колкото и кусури да има, това е дъщеря ви. Друга няма да имате. Внимавайте, защото ако вземете семейно решение да я изгоните, тя ще го помни винаги и никога вече няма да имате нормални отношения.

Това не е точно гонене - ще й предоставят жилище, в което да живее сама. Много младежи биха убили (образно казано) за това.

А девойката е на 26 и дели една стая с брат си - ей това не ми го побира главата.

O,ще се гоните....типично, когато човек не може да се справи-взима най-лесното решение...Жалко, то ако с гонене ставаше...
Въобще-нещата започнат ли да се случват в стил-ние на теб едикакво си ти дадохме-а ти колко си неблагодарна-на зле е.Утре ще я подгоните от даденич даром апартамент.

Не съм разбрала. Тогава не знам защо дъщерята изобщо иска да е още вкъщи...

Е, че това момиче колко храна, ток, вода и др. режийни потребява у дома, та не стигат парите? Нали уж работи? Надали се храни вкъщи повече от веднъж на ден (дори и вечер сигурно излиза с приятели и яде навън)...
А схемата "дай пари или се махай" ми е странна, вкл. и за момичето, което предпочита да слуша скандалите на майка си и да спи в една стая с брат си, вместо да си живее спокойно и да се радва на младостта си.
Всъщност, какво работи дъщерята и какъв е месечният й доход?

O,ще се гоните....типично, когато човек не може да се справи-взима най-лесното решение...Жалко, то ако с гонене ставаше.


Нали казах,че имам свободен апартамент. Не я гоня на квартира с наем нали? И не съм й казала "гоня те",казах да поживее сама и да види как ще е.
И нали някои от вас точно това ме посъветваха, и се престраших да опитам ама нищо. Не говорим за гонене, а за живеене самостоятелно и то в мое собствено жилище. Аз мога да го давам под наем, но го предоставям на нея, и пак не иска.

А с какви доводи не иска, освен, че сега "тати носи, мама меси"?

Моите родители също направиха едно време тази стъпка да ме изгонят, преди много-много години.... Никога няма да забравя обаче!

Да, детето е добре да се отдели, ама с гонене не става...
думите-ако  мисли да продължава така, трябва да се изнесе са си гонене...
въобще -проблемът е оставен да се задълбочи на много ранен етап.Сега трябва да се пипа по-меко, за да е сговорчива, иначе си е чиста проба гонене и добро от там насетне няма да последва.

Zita,

Аз също съм отгледана като "принцеса" , а майка ми е доста силен и труден характер и сме имали сблъсъци подобни на вашите и драми и багаж съм събирала...
И на мен ми беше трудно да осъзная че трябва да помагам, не знам как точно се "пречупих", било е преди около 10 години и не помня добре, но някак си с майка ми успяхме да намерим пътя една към друга. Казвали сме си лоши думи и обиди, които сега не помня, но в момента връзката ни е по-здрава от всякога. Просто трябва търпение и любов. Говори с нея с добро, не я карай да се чувства натрапница в собствения й дом, от това я боли и сигурно доста неща ти ги прави напук, макар и на нея да не са й приятни.  Аз в началото можех да си позволя да оставям в къщи не повече от 50 лева месечно, работех на стаж, получавах сигурно около 200 лева не повече и другите пари заминаваха за транспорт и храна през деня. Трудно ни беше. В момента и с течение на времето доходите ми се увеличиха доста ( за което голяма заслуга има платеното образование за сметка на родителите ми) и оставям между 200-300 лева, отделно пазарувам когато мога или ме помолят. В момента, въпреки че спя в къщи 1-2 нощи седмично, пак давам горе долу същата сума , не на ръка, просто се прибирам с пълни торби за фризера или минавам да платя насъбрали се сметки. Родителите ми са пенсионери и имат нужда от това, за да живеят достойно. Не се чувствам задължена да плащам, затова че са ме родили и гледали, правя го от любов. Имай търпение. Дъщеря ти постепенно ще осъзнае и най-важното ще разбере,че самата тя ще се чувства много по-добре, когато може с ръка на сърцето да каже "Аз помагам на родителите си!". Дай цялата си любов и се опитай да бъдете приятелки. Имаш само една дъщеря, а тя само една майка. Може  да е късно за превъзпитание, но не губи кураж. Търпение и разбиране. Всичко ще се нареди! Недей да гониш детето си! 

Нямах нерви да изчета цялата тема, но мнението ми е, че не е луд този, който яде баницата..Сещай се мила, сама си си го докарала детето до търтейство или по-скоро безотговорност към заобикалящия я свят. Моите съболезнования
На нейните години съм. От 17годишна съм излязла от нас, за да уча. От 16 годишна работя, никой не ме е карал, но съм виждала, че нашите нямат. Искала съм да съм им от полза и помощ.
През цялото си следване съм работила, включително и при второто. За всичките тези години съм си купила всичко необходимо като дрехи, скъпа козметика техника, мебели и т.н. А миналата година и апартамент /без помощ отникъде/.Просто съм оправна, защото никой не ми е спестил урока по отговорност в този живот.
Късно е за възпитание. Сега остава да й намериш мъж, който ще е отговорен за двама, пък нейните пари ще са за фонд и тя е човек