Как реагирате на забележки от чужди хора към детето ви?

То зависи от случая, разбира се.
Ще разкажа накратно една случка от преди 2-3 дни. С малчо сме на разходка из градинката, една от централните в града, но тя си стои в количката и си разглежда Света / още не ходим самостоятелно/.
Седнах до една мама, която беше с бебенце на 5 месеца, и с по-голямото си дете-момченце, на почти 7 години. Поговорихме по женски, а през това време моя малчо се закача с баткото, църка, вика, радва се детето. След няма и минутки чувам: А, бе, я млъкни! Не искам да те слушам!Чуваш ли?!.....И аз и жената изведнъж гледаме, ха, синът и, вика на щерка ми.Ежи и се даже. Аз....замълчах, погледнах майката, тя му направи забележка.Но не след дълго той беше готов да продължи.....И отново каза на майка си: Това   ме дразни! Искам да мълчи!....,т.е. визира дъщеричката ми. Тя пак му обясни, че те малките бебета, деца така правят....
.....Замълчах си, за да не създам конфликт, още повече, че жената беше много интелигентна и точна.
Но....., не ме питайте-ако не си бяхме тръгнали, нямаше да се стърпя!
Нещата са до принципи, деликатност, интелигетно отношение, разбиране.
Да бъдем човечни, но в разумни граници!

Моето дете е още малко за чужди забележки 
Всъщност моя приятелка й е правила забележки, съвсем уместни при това. Мисля, че бих ги приела и от чужди хора!
Днес обаче не се стърпях и аз репликирах една девойка на 5 годинки. Илизах от входа с моята дъщеричка и въпросната госпожичка ни в клин, ни в ръкав изкрещя: "Ако ми пипнеш играчката ще ти счупя муцуната". Стресна ми детето, което изобщо дори не беше видяло играчката, камоли да я пипа.

Извинявам се и си тръгвам. Случвало се е броими на пръсти пъти,дали основателно или не е отделна тема и от не особено значение за мен. Ако преценя че има проблем после говоря с детето; ако някоя майка просто е била на номер и си го е изкарала отгоре ни-ингнорирам и си продължавам по пътя.

Ще изкоментирам само определени твои думи, ами като не ги дава другото дете, с или без основателна причина, какъв е зора на твоето да ходи и да ги дърпа и да стават излишни разправии! Има деца, които държат и не дават своите играчки, това, че са изнесени от родителите им да играят с тях в парка или на площадката, не ги прави автоматично общи! Моето дете ще стане скоро на 3 годинки и до сега нито съм го оставяла да взима без да пита, нито да иска чужди играчки, без съгласието и въпреки нежеланието на другото детенце! А как да научиш собственото си дете на това, вече е лична твоя преценка!
Възпитавам детето си на това и го знае от доста малко много добре, че след като не си е донесло то играчката от нас и другото дете не дава своята, то няма право нито да му я иска, нито да се тръшка, че не му се дава чужда играчка!
И на мен може да ми е интересно да разгледам дамската ти чанта или да ти поровя из телефона, но след като не е мой, нямам право на това, без значение на 1,2,5 или 50 години съм! Лично мнение!

А обясненията ми то е малко и за това, изобщо не са ми ясни, моето също е било малко, но не съм позволявала да дърпа чужди неща и да разстройва друго дете заради играчка, която не е на моето дете!

И аз да кажа по този повод, че скоро моето дете си кара колелото и все още не можеше да говори с дълги изречения и да се защитава само, та едно около 5 годишно дете, на което явно е позволявано всичко чуждо да е и общо и което не го познавам и срещаме случайно с майка му на улицата, почти избута детето ми от неговото колело, защото искало точно неговото да кара и точно на секундата! Без да пита, без да поиска, просто решава и действа! Естествено моето стои и не реагира, майката на въпросния хубостник даже не му и прави забележка, че не е редно да се дърпа и иска нещо, без да си помолил поне!
Съответно като отказах да сваля детето си от собственото му колело, че да го подкара някакво непознато на улицата, получих една камара красиви думи по мой адрес!  

Е, няма сила на този свят, която  да ме убеди, че всичко, което съм изнесла, за да играе детето ми извън дома ми, става автоматично ОБЩО!  

Не ходя по градинки,а когато пък ида изобщо не говоря с никого.Забележки не ми прави никой.

Ако сме на площадката би ли взела телефона ми, за да звъннеш на някого или да поровиш в чантата ми, защото би позволила да потарашувам в твоята? Има деца и ситуации, в които не си дават играчките. Нормално е, здравословно е и в такъв случай другото дете се отклонява към други предмети или места. Твоето дете е почти на 2 е нормално да разбере, че целият свят не му е на разположение. А и съвсем скоро ще се озове от другата страна на барикадата и няма да иска да си дава всички играчки.


Въпреки това е редно ако има някакви забележки или молби те да се отправят към родителите, а не към децата. Разбира се, ако има напълно незаинтересован родител понякога се налага да се помоли самото дете.

Досега не се случвало - постоянно съм до нея и в момента, в който демонстрира неприемливо поведение, се намесвам, и не се повтаря. Постоянно обяснявам, за да е наясно как трябва да се държи. Имаше период, в който искаше да си играе с чуждите играчки в пясъчника и се тръшкаше. Кръгом и вкъщи.
Децата имат пълното право да не дават играчките си. Аз я уча постоянно да споделя своите, но не се възмущавам, ако някое дете се е вкопчило в играчката си, а родителят го подкрепя. Често обаче виждам родителите да си пушат цигарите по пейките и да не обръщат внимание изобщо на това какво правят децата им. 
Но забележки досега не съм правила - добре, че ни ми се е налагало.
Ако и направят уместна забележка, бих се засрамила, че са ме изпреварили и бих се извинила или бих подтикнала дъщеря си да се извини. Но ако забележката не е уместна - ще се намеся, за да изясним ситуацията. 

Не приемам забележки на ЧУЖДИ хора относно детето ми..независимо за добро или за лошо.Единствено аз имам право да наставлявам малката какво да прави,пипа и т.н.Това е може би защото не приемат забележки и спрямо мен и реагирам доста остро към хора решили да правят такива на детето ми.В интерес на истината рядко се случва някой да ми направи забележка за детето,защото постоянно около нея на площадката,люлките,пясъчника...Като се замисля съм отнасяла забележки предимно за това,че я обличам прекалено тънко или че и давам да яде солети преди ядене

ако са основателни и направени с добронамерен тон, няма да се разсърдя...

ако са злобни и заядливи забележки, получават подобаващ отговор, но от мен, не от 2-годишното ми дете, което не може да им отговори...

ето примери и за двата вида забележки:

малкият рие с лопатка и посипва пясък върху друго дете, не посипва, а насипва в очите му направо... докато отреагирам, майката на другото дете му направи забележка... това е ок...

прибираме се към къщи, пред стълбите на блока детето се заиграва с друго дете, откачената бабка на първи етаж, която тъкмо е измила прозорците и вече няма работа, решава да осмисли деня си като ги заплашва, че ей сега ще слезе да види какво правят децата на стълбите, калпазаните н'иедни  

така че, според зависи...

Уча ги да отсвирват разни назидания от чужди възрастни. Че то, всеки може да си приказва каквото си иска! Има добронамерени хора, но има и такива, които не им мислят доброто, затова за мен е сто пъти по-добре детето да не обръща внимание на чуждите претенции. По-добре някоай да ги сметне за невъзпитани, отколкото да се научат да се предоверяват и да ги прилъгват. Всякакъв откачен народ се навъди. Тренирам ги от ранна възраст да имат учтиво, но твърдо държание или изобщо да не се впечатляват. В края на краищата, не мога винаги да съм до тях! Научени са, че хората, на които могат да имат доверие сме ние, най-близките им роднини и учителите им.

С две деца преминах вече по площадките (то всъщност още сме по площадките де  ) досега никога не ми се е случвало някой да направи забележка на някое от момчетата ми. Крещят, бягат, скачат - нали затова са на площадката. Относно чуждите играчки. Големият много рядко пипа нещо чуждо, малкият, разбира се, пипа и чуждите играчките. Никой родител досега не се е възпротивил затова. Ако детето си иска обратно играчката, връщаме я. С нашите играчки също си играят други деца, когато синът ми си е зарязал камиона някъде, го кара обикновено друго дете. Ако синът ми не обръща внимание и не си го иска обратно, не възразявам, нека го покара детето.
Далеч съм от мисълта, че при нас в провинцията цари някаква идилия, но наистина не съм била свидетел на сцени подобни на толкова често описваните дрязги тук във форума - то не бяха забележки, караници между родители, бой между деца и какво ли не още.

ORHIDEA, напълно съм съгласна с написаното от теб! Аз също уча сина си винаги да пита за чужда играчка. Вече е на 3, понятието "чуждо" му е що-годе ясна и никога не пипа без да пита. 
Веднъж едно момиченце на около 4 годинки, с което се разминахме на улицата се опита да издърпа някаква играчка от ръцете на сина ми до като си вървяхме. Не само, че не очаквах подобно нещо (все пак не бяхме на площадката), ами направо ме гръмна коментара на майката: "Ами така е - в днешно време трябва да учим дамите да са по-нахални... " - нямам нищо против от дозата хумор, но в крайна сметка посланието е погрешно за децата.
А иначе, до сега не ми се е случвало някой да направи забележка на детето ми - за сега не е агресивен. Аз съм тази, която ще се намеси, ако някой иска да бие и бута - никога не викам - обикновено казвам на детето - "Ти си по-големия (голямата) и можеш да му помогнеш да се пусне по пързалката, вместо да го буташ - или да му показеш как.." - до сега това винаги работи, да не говорм, че направо преобразява агресора и го превръща в мило дете . 

Доколкото разбирам и в двата случая си била наблизо, когато са правили забележка на детето. В такива случаи аз поне процедирам така, ако забележката е основателна и е отправена спокойно и неагресивно към децата ми, съгласявам се с майката / "Да, наистина, тази жена е права да се сърди, недей да..... "/и повтарям същата молба, така че последната дума да е моя и моите децата да послушат моите думи.  Ако сметна,  че въпросната майка не е права или пък е несправедлива с децата ми, директно се приближавам към нея и кротко питам, какъв е проблемът, без значение дали съм чула и или не разговора, моля я да ми обясни какво се случва. Целта е разговорът да се измести между мен и нея  и децата ми да останат настрани. Вече дали ще се разберем с майката или ще се стигне до по-остри реплики е въпрос на ситуация, настроения, възпитание........Какво ще кажа на децата си обаче решавам пак аз, в зависимост от казуса....

Ами зависи от забележката. Ако е основателна, разбира се, но в повечето случай аз съм тази със забележките и ограниченията - да не пипа тука, да не прави това и така. Не оставям време на други майки да се месят. Като изключим лелите де, те са с разширени права  . Ние сме на година и два месеца и според мен много добре децата разбират. И ние пипаме чужди играчки, само че само с разрешение, и на детето и на майката. А ако майката е неоткриваема/разбирай пуши някъде по пейките/ изобщо не разрешавам да се играят с тези играчки. Знам ли я като се появи как ще реагира. Била съм свидетел на такива караници и определено беше гадничко и не желая да ни се случва.
Има много щури хора, и на тях определено не си мълча. Случка от преди няколко дена. Минаваме по тротоара на една много оживена улица по който има толкова паркирали коли, че вариантите за минаване са - много близо до кофата за боклук или да спреш движението по улицата.  Естествено минахме много близо до кофата. И от някъде, незнайно от къде се появи една баболеля която почна да ми дава акъл при това с доста обидни думи как съм можела да минавам от там. Помълчах помълчах пък аз на свой ред си казах репликата.
Друг случай, на вън сме с малкия и чакаме леля му с племенницата да дойдат при което се появява едно детенце на 4,5 което заявява, че не желае да си играе с нас и не си дава играчките и други такива не особено приятни думи. Останах  , че то никой не се занимаваше с него. Поотдръпнах се малко настрани и го игнорирахме тотално. Явно беше, че забележки или каквото и да било отношение щяха да са не на място.

Досега никой не е правил забележка на детето ми в градинката, освен аз.
Но напоследък много паля фитила, и бих реагирала лошо, ако ми се случи. А и на мен ми идва някой път да направя забележка на друго дете, но досега винаги съм се въздържала.
Реакцията в такива моменти според мен много зависи от моментното настроение и състояние на майката. Дори да не е конфликтна, да избухне, или обратното, да не остава длъжна по принцип, но в този случай да си замълчи.