Как реагирате на забележки от чужди хора към детето ви?

Ами моето дете е още малко и тепърва ще ходим по площадки.Но все пак смятам,че не е трябвало да премълчаваш.Ако на някоя майка детето й спи тя какво търси на площадка пълна с деца,повече от ясно е че е шумно там.За пипането на играчките-мисля че е редно когато детето ти пипа чужди играчки ти да му направиш забележка.Защото наистина има мами на които не им е приятно други деца да пипат играчките на техните,още повече деца,които не познават.Това е моето мнение.Не се страхувай от безсмислени скандали,а отстоявай своето мнение.

Едва ли аз съм човека,който може да ти каже кое е правилно и кое-не,понеже ситуацията е деликатна...
Имах случай с детето на най-добрата ми приятелка,което скубеше,удряше и блъскаше сина ми.
Това се случваше през зимата,понеже се събирахме постоянно,за да играят децата,и да ги разнообразяваме през студените дни.
Говорехме много с нея по въпроса,случваше се да скочи и да посегне на детето,а аз от своя страна не й позволявах да го прави,понеже знам,че децата минават и през такива периоди-на агресия.
В момента моя хубостник е точно копие на нейното дете,но аз се опитвам с много обяснения и моментална реакция да стопирам нещата!
Давам пример-на детската площадка се опитвам да реагирам на всяка проява на агресия,която прояви-обяснявам му,че тази играчка е на друго дете и същевременно моля детето да му я даде,за да си поиграе за малко с нея-ако я даде добре,ако не,веднага го вземам и разсейвам с някоя игра!
Стана дълго и едва ли ти помогнах особено,но това е,което мога да кажа по въпроса!
Успех все пак 

Ако забележката е основателна и деликатно направена, приемам. Но ако някой грубиянства с детето ми и се опитва да го стресира, еле пък неоснователно, спокойно, но твърдо си казвам какво мисля по въпроса на съответния родител/баба/дядо и т.н.
Гледам да не задълбочавам в пререкания с истерични майки, файда няма, т.е. ако с ответната страна не може да се говори нормално и това е системно, просто сменям градинката, след като съм казала последната си дума  .
  

Не бих премълчала в никакъв случай,за играчките наистина трябва да има забележка от твоя страна,ама някой да ми казва на детето да не вика....ааааа
това да не е спален вагон.....

В описаните случаи от теб, може би не са били прави да правят забележка на детето ти.
Особено пък за това да не вика, защото някое бебе спяло. Това никога не съм го разбирала. Като искаш да ти спи детето на вън, намираш място, на което да е тихо и спокойно, а не го водиш в парка, където има всякакви хора и съответно детски викове и крясъци.

А иначе, да, правила съм забележка на чуждо дете, за агресивно и неприятно държание спрямо дъщеря ми.
Когато родителя си блее нанякъде и си е оставил детето да прави каквото иска, ще трябва някой друг да му казва кое е редно и кое не.

забележката според мен не е била основателна аз не бих премълчала.днес точно се сблъскахме с една такава баба която си гледаше внука и му беше оставила играчките на пейката.Детето на мойта приятелка се сдра да реве за една от тях а бабето гледаше и му говореше че не ги дава защото бебето щяло да реве а то дори не ги поглеждаше.тя изобщо май неразбира че нейното внуче след точно няколко месеца ще проходи и също така ще взима чуждите играчки.

Специално за викането ми се струва абсурдно - като искат детето им да спи на тихо - да си го заведат у дома. За играчките... пак зависи, ако сина ми взима чужди играчки и по този начин разстрои другото дете се намесвам аз, а не чакам другата майка да му направи забележка. Не е проблем да взима играчки, с които никой не играе в момента, но не е редно да оставиш детето си да дърпа играчки от ръцете на другите деца - нормално е да му направят забележка.

Тук из форума има адски много теми по въпроса със забележки от други майки... и се чудя защо така настървено много майки смятат, че никой няма право да казва нещо на детето им. Според мен учейки детето, че никой няма право да му прави забележка освен мама и тате евентуално, не му се прави услуга. Все пак това дете ще живее в общество, където мама и тате все по-малко ще присъстват. Детска градина, училище, работа все ще има кой да му се скара... и ако то смята, че никой няма право на това ще има доста проблеми с адаптацията и общуването според мен. Прави ми впечатление, че има адски нагли дечица, чиито родители толерират това поведение... ами те ще си останат нагли и един ден същите тези родители много ще се чудят как да им наложат някакъв контрол.

Ако наистина ти е толкова трудно,отвлечи му вниманието с нещо друго..откъде накъде другите ще са длъжни да се съобразяват с възрастта и потребностите на всяко едно чуждо дете?
Моето дете си дава понякога играчките,понякога-не..зависи дали му харесва да играе с детето отстреща..по логиката на авторката би трябвало да го карам да дава всичко на по-малките,с обяснението-ама те не разбират!

Не са правили забележки, понеже съм винаги плътно до него. Аз съм тази, която не позволява да се вземат чужди играчки, да се дърпат децата и т.н. - винаги обяснявам по много, когато продължи - просто го премествам. Ако дете иска негова играчка, с която той играе казвам, че не може. Ако вземе играчка, която е свободна, играе с нея докато се насити - 10 мин.
Понякога ме дразни, че някои деца играят с неговите неща, а той си ги иска - те започват да пищят и да ги дърпат, но родителите винаги се намесват.
СМятам, че  "здравословна" доза забележки от други хора е в повече от добре за по-нататъшното общуване.

Здравей миличка.искам да ти споделя един случай с моето дете и една доста враждебна женица.голямата ми дъщеря е на 6 год и наистина има по-туден характер т.е неиграе с деца които не и допадат.И тази женица започна да обижда моето защото недавало играчки неискало да си играе с нейното.Започна да обижда моето дете с думи като"лигра мръсна пикла" и тн.Един път се сдържах и си прибрах детето просто да не слуша простотии и си помислих че на тая нещо и е криво.Детето ми се спука от плач и само ме питаше "мамо наистина ли съм такава".Казах си че ако пак ми обиди детето ще и смачкам физиономията и всички майки ме питаха как съм се стърпяла.Още на следващият ден оная пак започна като е грабнах за косата щях да е смачкам и я предопредих ако се повтори това ще и е мнооооооого малко.Така се стресна че като минава покрай нас претичва Разбира се устата и продължи да хлопа но важното е че пред мен и детето несмее да гъкне.Просто неможех да оставя да тъпче детето ми което аз си знам колко трудно съм изгледала.А и немога да разбера що за тапанар човек трябва да си за да обиждаш и съсипваш едно дете.Затова те съветвам защитавай си детето и непозволявай някакви психарки да ти го стресират.

Мисля същото.А забележки на чужди хора към моите деца не съм чувала,и не знам как бих реагирала...зависи от ситуацията може би.

С резервата, че е малко относително кои забележки са основателни и кои не.

С неоснователни забележки не съм съгласна.Моят син когато си играе в градинката, особено като беше по-малък непрекъснато надаваше индиански викове.бяга и вика нещо като "Уаоуауаааааа".Веднъж минавайки пограй една пейка една баба с количка със спящо бебе така му изшътка, че моето дете се стъписа.Стана ми неприятно, но нищо не казах.не съм съгласна, че на детската площадка трябва да се спазва тишина за сън.

За играчките- различно е.На мен не ми е приятно, когато синът ми взема чужди играчки и винаги му правя забележки, но досега веднъж не се е разсърдила някоя майка.Нося и аз играчки, сменят си ги децата, така е по-весело.Само веднъж имаше една комична случка- в пясъчника едно момченце пълни пясък в нещо като мелничка, децата и те около него, досипват пясък с техните си лопатки, пипат мелничката.В едни момент бабата взе мелничката с все пясъка и я занесе на тревата, там да си играе внучето.добре, ама на тревата няма достатъчно пясък.И хайде пак в пясъчника и пак децата взеха да си играят с неговата играчка, бабата пак я мести.Всички майки взеха да се подхилкват и да подмятат разни изречения и с право.

За основателните забележки- хвърляне на пясък,  биене, блъскане- абсолютно с ъм съгласна да се правят забележки на детето ми.нищо, че и аз съм там и също ще му направя забележка.Нека от малки децата да знаят какво е неприемливо поведение ,как и други хора правят забележки за неприятни постъпки, а доброто държание не е приумица на мама и тате

И аз съм от тези майки, които премълчават за да не правят скандали, но после ме е яд на себе си ...

Наистина зависи от случая
Ако детето ми бие друго дете или вандалства нямам против да му направят забележка,разбира се без да го обиждат или удрят,но такива забележки като ,че вика,реве,тръшка се ,люлее се или  др  безумни забележки не понасям