Публикувана: 2 юли 2010, 21:54 ч.
Последно мнение: 10 юли 2010, 19:08 ч.

Жени-мениджъри и семейство

13 556
252
1

2 юли 2010, 21:54 ч.

Мнения: 0

Първо съжалявам, ако темата се повтаря. Търсих, но не намерих подобна.

Става въпрос за следното: мениджър съм на ключов отдел в голяма, международна компания. Започнах преди години като стажант, минах през всички нива и сега съм там, където съм. Обожавам работата си, обичам това, което правя, харесва ми и компанията, в която работя. Проблемът идва от там, че напоследък започнах да се замислям относно съотношението между професионалните и личните отговорности. Работя по средно 12-14 часа на ден, 8-9 от офиса, останалите - от вкъщи. Пряко подчинена съм на CEO, който ми пише мейли и звъни по всяко време. Независимо дали е 2-3 през нощта, дали се предполага, че спя, взимам душ - трябва да съм на разположения да отговоря и да поема възложената ми задача. Принципно нямам проблем да казвам "не", но наскоро от отдел "Човешки ресурси" ме извикаха на очна ставка и ми заявиха, че съм квалифицирана като "безотговорен мениджър", защото съм си позволила на 2 пъти да не вдигна телефона, когато шефът ми е звънял и да не отговоря веднага на 2 негови мейла. Обажданията са се случили в промеждутъка 23.00-03.00 и аз съм спяла, затова не съм си чула телефона. Мейлите и двата са изпратени към 6.00. И така, аз и моите подчинени сме подложени на стриктно наблюдение и всяка стъпка встрани (което в компанията е доста условно и зависи от настроението на шефа, може да не касае изобщо работата) ще бъде наблюдавана и санкционирана.

Та, почнах да се замислям...има ли смисъл да се опитвам да се боря или просто да си подам оставката...Още повече с бъдещите ми планове за семейство с деца и абсолютната липса на лично време за мен самата, камо ли за любимия, който не знам как ме издържа, а пък за деца с този график не знам мога ли изобщо да мисля.

Та, бих искала да прочета мненията на тези от вас, които заемат ръководни позиции. Как съчетавате лични и професионални ангажименти?

Благодаря bouquet

# 1 2 юли 2010, 22:12 ч.

Мнения: X

Това, което пишеш граничи с безумието. Не знам каква е тази компания, но 24 часовото разположение е или приумица на шефа ти, или изискванията на компанията са абсолютно ненормални. Да не говорим за някакъв кодекс на труда, който очевидно за нищо го нямат - дано поне тая денонощна лудница ти е добре заплатена.

Не знам дали сега е моментът да напускаш, но ако си имате някаква вътрешна структура, по която да придвижиш обяснение /оплакване / по случая няма да е зле. След като HR отдела решава такива казуси, дай и твоята гледна точка.

В личен плана: задала си правилните въпроси, помисли си върху тях по-сериозно. Моят скромен опит са два кръвоизлива в начална бременност, защото се правех на големия работохолик в 3 месец, организирайки тридневни събития и координирайки над 20 души. Резултатът беше болница и дори там не се посвениха да ме притесняват. Бях стигнала до там във вземането на сериозно на работата, че само един имейл ме вкара втори път в болница. Сега, след 4 години се чудя на акъла си. В момента не завися от други хора и шефове, но и да зависех - никога не бих допуснала някой да ми нарушава личното пространство. Занимавала съм се със събития, концерти, нощни снимки на продукции, проекти, които нямат работно време и знам какво е да реагираш веднага, но никога няма да позволя някой да ми звъни в 3 през нощта и да му отговарям на мейлите в 6 сутринта, щото тогава му се е доработило.

Всеки си знае колко значи работата за него, но има една граница, която не трябва да позволяваш да преминават.

# 2 2 юли 2010, 22:18 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Тази ситуация ми прилича повече на лична драма,не на професионална....

# 3 2 юли 2010, 22:18 ч.

Мнения: 73

Ще си позволя да изкажа мнение не от позицията на такъв мениджър, но от позицията на омъжена за такъв. Вероятно фактът че си жена те прави по-уязвима пред шефове и разправата с тях. Мисля че би трябвало да си знаеш цената и да не се огъваш на глупостите им. А такива изобилстват.

Като отговорна за голям отдел, знаеш добре приноса си за компанията и това до колко си ценна за просперирането и. Мъжа ми издигна компанията почти от нулата до международна известност, благодарение на негови сделки се правеха милиони долара печалба, отървал е кожата на компанията и генералния директор на не едно дело и министерски проверки. И значи има тежката дума там като отговорен мениджър без да позволява на когото и да било да се усъмнява в компетенцията му. Не че не са се строили интриги и глупости, или не е имало опити да го шантажират и използват. Но въпроса е хладнокръвно да не се поддаваш на подобни неща. Иначе не си за такъв пост. Много е уморителна такава отговорност, няма две мнения, но като си се хванал на хорото го играеш. Все пак за това ти плащат и то пари които повечето не са сънували.
Да, телефонни разговори по всяко време на денонощието, случвало се е и посред нощ да пращат кола за него защото е нужен срочно, но не е позволявал да му се качват на главата за това че не е отговорил или го е нямало. Все пак всеки си има официално работно време, а то не е 24 часа в денонощието.

С една дума...не им се давай! Освен мениджър ти си и жена. И всичко си има граница. Бори се и си отстоявай мястото и правата! Peace

Доколкото разбирам си млада още... Има време да се калиш на подобни глупости и да се научиш адекватно да отвръщаш на удара с удар. Времето е твой съюзник. Просто издъж, началото винаги е трудно. Ще дойде време когато ще си незаменима.

# 4 2 юли 2010, 22:26 ч.

Мнения: 289

То и аз бях неуморен работохолик, преди да се появи първото ми дете Laughing

но това, което описваш, ми изглежда твърде екстремно.
Трудно ми е да си представя дете - още по-малко пък деЦА в цялата тази картинка...

Предполагам, че заплащането си заслужава целия този тормоз, щото това денонощно разположение си е абсолютен тормоз, но, ако планираш да имаш дете, моят съвет е да го направиш тогава, когато си готова да слезеш от сцената за известно време Peace

Вярвам, че деца и кариера могат да се съвместят, но не и в такъв случай, в който кариерата изисква пълно отдаване.. щото, децата и те така Wink

а пък денонощието си остава все същите 24 часа..

# 5 2 юли 2010, 22:31 ч.

Мнения: 0

Цитат на: malko_mishlence в пт, 02 юли 2010, 22:12

Изискването за разположение е отчасти негова приумица, отчасти на компанията. Кодекс на труда на документи се спазва стриктно, на дела - абсурд. Естествено, заплатено ми е отлично. Но, това, което наистина ме притеснява е как, на фона на стотици обаждания и мейли, получени, приети и получили отговор посред нощ, решиха че 2 пропуснати обаждания и 2 пропуснати мела ме правят безотговорен мениджър. Че и не само мен лично дръзват да заплашват, но и екипа ми. На HR отдела няма как да отреагирам адекватно на този етап, защото те хората надлежно се извиниха за очната ставка с аргумента, че много добре знаят какво се случва в компанията, отдела и екипа ми, но директивата им била спусната от техните HR началници в централата, до които нашето CEO лично е отнесло казуса, поради никому неизвестни причини.

Цитат на: k.a.l.i. в пт, 02 юли 2010, 22:18

Тази ситуация ми прилича повече на лична драма,не на професионална....

Това, мисля става ясно и от заглавието...

Цитат на: Delusion в пт, 02 юли 2010, 22:18

Бори се и си отстоявай мястото и правата! Peace

Боря се, но някак не ме кефи моите подчинени да отнесат факта, че съм проспала за 6 години 2 обаждания и 2 мейла. В интерес на истината - хич не се давам, то и затова явно си позволяват да ме окачествяват като разни неща, вместо просто да се отърват от мен, както са правили с множество мениджъри през годините. Rolling Eyes

# 6 2 юли 2010, 22:38 ч.

Мнения: 73

Трябва да те предупредя че на мениджърски пост на голяма компания това са ти най-малките проблеми които могат да възникнат. След време ще си в течение на всичките кирливи ризи на началството и компанията, на разни неща които не са много законни или заобикалят хитро закончетата с цел да донесат солидни суми в нечии джобове. И ще има неизбежно опити да бъдеш въвлечена в подобни неща за да мълчиш. Тогава какво ще правиш с такъв шантаж? А ако си отговорна за стотици човешки живота и винаги може да ти се намери слабото място за да те подведат под отговорност? Как тогава ще се спряваш със сериозните проблеми ако сега на едно несправедливо обвинение в безотговорност не можеш да отвърнеш?

Ако си избрала да си силна жена, бъди такава! Ако не го искаш, нищо няма смисъл.

# 7 2 юли 2010, 22:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: Cookie_Pooh в пт, 02 юли 2010, 22:31

Очевидно не работиш на най-доброто място на света, независимо колко добре заплатено е това.
Ако искаш деца и семейство, махни се от там. Служебните проблеми са море от помия, в която без да искаш се потапяш и губиш реалната представа за света и истинските неща в него. Ако на този етап можеш да разчиташ на доходи - напусни. Ако планираш дете - направи го и излез по майчинство /така няма да загубиш всичките привилегии на доброто място и заплата/, но щом си стигнала до етап, в който да напишеш тема във форума за майки, очевидно е дошъл моментът да си наредиш приоритетите, които са в полза на дете и семейство. Друго не знам какво да ти кажа, освен успех и дано да вземеш решението, което да ти донесе спокойствие.

# 8 2 юли 2010, 22:43 ч.

Мнения: 0

Делюжън, благодаря ти, че ме мотивираш с думите си. bouquet

Мишленце, благодаря и на теб за съветите. В интерес на истината, отдавна чета форума, когато мога, но се регистрирах под друго име, защото знам, че дамите от моя екип четата БГ Мама.

# 9 2 юли 2010, 22:45 ч.

В сбъднатите си мечти
Мнения: 162

Работих на такава длъжност две години и бях на същия хал като авторката на темата.Дори по описанието на ситуацията имам усещането ,че става въпрос за една и съща компания. Sick

Имаш няколко варианта според мен .Първия е да напуснеш веднага , по надлежния ред и според условията на трудовия договор (тези компаний имат жестоки договори )
Втория е да чакаш да те изгонят ,защото щом имаш индикаций от "Човешки ресурси " вече си на мушка и ти търсят заместник. Въпрос е на време.Третия е да зарежеш семейството си, себе си и да се посветиш изцяло на работата за да те харесат. Избора е твой.Мен ме изгониха и сега благодаря на съдбата за това.

# 10 2 юли 2010, 22:49 ч.

Мнения: 857

Имах подобна работа - очакваха от мен да съм винаги на разположение, да мисля за компанията така сякаш е моя - не благодаря Naughty

.
Работела съм по 16 часа на ден, без почивка Crazy

. Да, материално е ок, но истината е, че не е за мен.
Все си мислех какво ли е навън, как ли се разхождат хората и се радват на прекрасното/лошото време.
Трудно е да съвместяваш подобна работа с деца - невъзможно. Просто трябва да подредиш приоритетите си.
Сега имам такава работа, която е строго регламентирана и в момента, в който свърша я забравям, до следващия ден - няма телефони, мейли и притеснения за срокове.

# 11 2 юли 2010, 22:56 ч.

Мнения: 0

Вени, не знам къде си работила, но съм отворена да споделим на лични.
Аз доброволно няма да си тръгна, докато не реша лично аз, че не ме удовлетворяват така поставените условия. Тогава ще скъсам и ще хвърля. Затова и пуснах темата тук - защото се колебая. Ако искат да ме изгонят - добре дошли, но за жалост мисля, че не сме стигнали този етап. По-скоро в момента си играем на нерви и на обидени деца (това от страна на СЕО). Познават ме твърде добре, за да знаят, че не могат да ме счупят, освен ако на мен самата не ми писне. И аз се чудя дошъл ли е моментът да ми писне...С оглед на всичко, включая лични планове.

# 12 2 юли 2010, 23:00 ч.

France
Мнения: 172

Това не е работа а робство. И аз съм шеф на отдел, в голяма фирма в центъра на Европа, но такова отношение като това което си описала не съм видяла. Когато ме назначиха сина ми беше на 6 месеца и от самото начанло заявих че за мен семейството е много важно. Когато съм на работа съм на 100 %, но хлопна ли вратата, край, пазя си личното пространство. Много е труно да се балансира между кариера и семейство, но семейството е най важното: ако се разболееш тежко, ще ти намерят заместник за половин час. Буди разумна, отстоявай си правото на личен живот. Успех!

# 13 2 юли 2010, 23:21 ч.

София
Мнения: 8 326

Описаното, разбира се, че не е нормално. Работата в извънработно време е стандартна за по-високите длъжности, но отговарянето на мейли и обаждания посред нощ, е налудничаво. С отпуските е по-трудно, съобразяваш ги с много неща и уикендите се жертват.
Моят съвет е да си търсиш друга работа, защото тая игра на нерви обикновено се отразява на здравето. Този стрес не може да ти е ежедневие, защото в някакъв момент ще изпсихясаш.
Не е невъзможно да правиш кариера и семейство паралелно, но в периода на доказване, семейството ще изостава. Тогава е въпрос на лични предпочитания на кое ще акцентираш.

# 14 2 юли 2010, 23:44 ч.

Мнения: 2 175

Синът ми почти израстна без мен - да са живи и здрави бабите и градините, които го отгледаха. Виждах го между 6 и 7 сутринта и вечер след 21 ч., когато си лягаше. Ако изобщо успеех да се прибера.
Бях денонощно на разположение + постоянно сновене по света..
Като звъннеше посред нощ телефона и ми текваше кръв от носа..а от преумора и тотално пренебрегване на здравето щях и да се затрия.. #Crazy

Накрая ме нарочиха и почнаха да носят от 9 кладенеца вода, само и само да не ми изплатят изработената комисионна, която беше сериозна сума. При годишното преподписване ми поставиха неприемливи условия и напуснах, разпращайки мейл до всички клиенти, е си тръгвам. На следващия ден вече имах 3 предложения за работа..а повече от 6 месеца след това имах постоянен телефонен звън в ухото. Whistling

Препоръчани теми

Болки в ляво подребрие

ERA тест - коментари, мнения, отзиви

Сок Арония или Касис?

Амниоцентеза във Варна

Причина:

Причина: