Публикувана: 3 юли 2010, 23:46 ч.
Последно мнение: 30 юли 2010, 17:45 ч.

Оставям си детето да реве

5 130
56
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с истериите на детето си?
Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с истериите на детето си?
  
  Истериите при деца са често срещани, особено по време на периода на отрицание, който обикновено се случва около две години. Важно е да останете спокойни и да не влизате в стаята, където детето плаче. Можете да изведете детето от стаята и да му дадете време да се успокои. Игнорирането на истерията може да помогне, тъй като детето ще осъзнае, че ревът не води до желаните резултати. Важно е да установите правила и граници, които детето трябва да спазва, и прилагайте последствия за тяхното нарушаване. Също така предлагайте избор на детето си, за да се почувства ценено.
- Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
  
  - Някои ефективни техники за справяне с избухванията на децата включват отстраняване на детето от ситуацията, игнориране на избухването, предлагане на избор, установяване на правила и налагане на последствия при нарушаването им. Предложенията за разсейване и обяснения защо е необходимо да се направи нещо също могат да помогнат. Установлението на ясни граници и последовтателността в прилагането на техниките за справяне с избухванията е от решаващо значение. Някои методи за справяне с истериите на децата включват използването на пренебрегвание, предупреждаване за предстоящи действия, оставяне на детето да се успокои само, разсейване с нещо интересно и установяване на ясни граници и правила. Важно е да се отбележи, че методите могат да варират в зависимост от конкретната ситуация и детето.
- Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
  
  Справянето с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ви изпадне в истерия, може да бъде предизвикателство. Важно е обаче да запазите спокойствие. Игнорирането на избухването и установяването на ясни правила и граници може да помогне. Избягвайте реагиране с насилие или крясъци и вместо това предлагайте алтернативни начини за справяне с избухването, като например отстраняване на детето от стаята за няколко минути или му позволяване да се успокои самостоятелно.
- Какво е важно при справянето с истериите на децата?
- Какви са някои методи за установяване на граници с децата?

# 45 9 юли 2010, 22:26 ч.

Мнения: X

Ох, мислех си, че само моето дете ги прави тия. Благодаря ти за темата. Grinning

И аз опитах с каране, с гушкане, дори с плясване по дупето /срам/, но става по-лошо, а писъците още по-силни.
Затова вече практикувам оставянето да си пореве. В стаята, на земята, където си е - много бързо преминава във фаза, в която е склонна за преговори. Пак е рев, но можем да се разберем - предлагам някаква алтернатива. Е, понякога, когато нещата са извън контрол и се прави на инат, слагам на стола и казвам, че е наказана, докато не спре да се дере и да пищи. Веднага следва укротяване и уточнение "Спях!". Казвам й, че ще поседи една минута да се успокои и след това се гушкаме, казваме си, че не искаме да се наказваме и сме приятелки. Признавам си, че понякога практикувам най-силното оръжие - казвам, че съм й сърдита и не искам да я гушкам сега. Подло е, но помага в някои критични ситуации.

Не я карам да се извинява. Не й казвам, че трябва да ме слуша или че е виновна. Ако съм си изпуснала нервите я моля да ме извини, а тя обещава вече да не прави това, за което е наказана. Никой не излиза наранен или обиден от нервната ситуация. Много държа на това и виждам, че с времето истериите стават все по-кратки и е все по-склонна да приеме предложеното от мен решение. А може би, просто наближава 3 и излизаме от тази проклета възраст. Mr. Green

# 46 28 юли 2010, 15:31 ч.

Мнения: 5

Не дей в никакъв случай да я оставяш да реве.Олеле боже как може да има такива майки ей тва не мога да разбера.Как ще си оставиш детето да реве,не се ли сещаш че като го оставиш да реве става още по нервно.По добре я хвани за раменцата и и кажи да се спре а ако не стане и кажи нещо от сорта" Недей да плачеш мами" целуния и ще спре.Не е ли очевидно как може да говориш така на детето си.

# 47 28 юли 2010, 15:55 ч.

Мнения: 1 546

Цитат на: elity_91 в ср, 28 юли 2010, 15:31

Ами да. Толкова е просто! Naughty

# 48 28 юли 2010, 16:59 ч.

Мнения: X

Цитат на: elity_91 в ср, 28 юли 2010, 15:31

Боже, как не сме се сетили преди? Ще взема да кажа нещо от сорта и ще спре. Mr. Green

# 49 28 юли 2010, 22:56 ч.

Мнения: 303

Elity 91 сигурно няма деца, а ако има може само да и завиждаме! Simple Smile

# 50 29 юли 2010, 11:58 ч.

Видин
Мнения: 4 991

И ние от няколко дни сме във фазата на тръшкане. Засега игнорирам, но понякога ми иде да крещя... Embarassed

# 51 29 юли 2010, 12:34 ч.

Мнения: X

Цитат на: salzichkata в ср, 28 юли 2010, 22:56

Elity 91 сигурно няма деца, а ако има може само да и завиждаме! Simple Smile

Не, просто се е регистрирала във форума, за да хвърля подобни заядливи коментари в различни теми и да се весели.
Не обръщай внимание. Wink

# 52 29 юли 2010, 12:36 ч.

Мнения: 9

На детето трябва да се ГОВОРИ!
Бавно и сърдечно.
То разбира.
Така му минава най-лесно

# 53 29 юли 2010, 12:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: Barbizonzi в чт, 29 юли 2010, 12:36

На детето трябва да се ГОВОРИ!
Бавно и сърдечно.
То разбира.
Така му минава най-лесно

Освен в случаите, в които е изпаднало в ярост и не комуникира. Трябват си няколко минути търпение или игнориране, за да разбере, че не може да привлече вниманието по този начин. След 1-2 минути вече е готово да му се говори. Поне при моето е така.

# 54 29 юли 2010, 14:48 ч.

София
Мнения: 4 041

Цитат на: Barbizonzi в чт, 29 юли 2010, 12:36

На детето трябва да се ГОВОРИ!
Бавно и сърдечно.
То разбира.
Така му минава най-лесно

Мдааа, а ние като тъпи кози това не сме се сетили да го пробваме.
Като се задвижи мойта щерка да изтерясва само крясък я вади от това състояние, само тогава успява да чуе нещо.
Иначе я оставям да реве и още как, с рев и тръшкане няма да ми се налага. Още повече, че причината за този рев е нещо, което е й отказано или нещо, което трябва да направи, но и в двата случая е за нейно добре.
И не влизам в стаята й докато реве, а ако дойде все ще ревяща я връщам обратно. Като спре да изтерясва и направи това, което тябва нещата се оправят. Нея подкупвам, за да се облече или измие, защото тов са неща, които трябва да прави задължително и не трябва да очаква награда за това. Има неща, които се правят, просто защото не може иначе и това трябва да се разбере от рано.
Само за оправянето на стаята не мога да й втълпя, че трябва и там ползвам заплаха, а не подкуп. Ако не си оправи стаята няма да излезне на разходка, а не ако си оправиш стаята ще излезнеш на разходка.

# 55 29 юли 2010, 15:33 ч.

Мнения: 3 092

Признавам че не успях да изчета темата ,но
минах с дъщеря си през това .Изпадала е в истерия и по улицата и ми е ставало съвсем трудно .
Много хубаво дето я оставяш да се нареве .
Спри да влизаш в стаята и да я питаш каквото и да е .
След като се успокой сама ще дойде при теб.
Когато е в истерия никакви разговори не помагат - камо ли бой ...все едно е да наливаш масло в огъня .
Като се успокой говорете си -нека детето винаги да е убедено в твоята обич , но нека знае че има неща , който мама не позволява и постъпки , който не поощрява.
Просто им правила , които не измисля то или казано по грубо - не детето е шефа Wink

Наскоро казвах на дъщеря ми че я обичам и това няма да де промени и тогава когато и се карам я обичам и когато я наказвам също.Вярвам че ме разбра.
Кураж и здрави нерви.

# 56 30 юли 2010, 17:45 ч.

Пловдив
Мнения: 1 122

разбира се че най-добрия за детето начин е със спокойно говорене да се обяснява всичко,но това не действа винаги.

Пример е и мойто момче,когато се разсърди за нещо,заинати се ,той вече не чува ,реве,крещи,хвърля,и като му се размине дори сам разправя какво е правил и за какво го е направил,т.е. всичко осмисля и разбира,но просто иска да е на неговата,а не както каже възрастния.

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Агресивно , нервно и ревливо дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: