





Освен това, ваксината влезе в задължителния имунизационен календар, та модата ще засегне доста от следващите ви деца.
!
. Знам, че ще мине, а и колко по- тежки случаи има, повече се дразня на това, че предизвиква отрицателен спомен, но ще е до време.
. Аз по принцип се дразня на крайни мнения, и незачитане на мнението и избора на другият. Не ме тормози това, че има различни мнения, дори го смятам за полезно, понякога може да открия, че бъркам за нещо, а и да не бъркам информацията ми е полезна, може да ме убеди, че съм взела правилното решение. Хубаво е, че сме различни, така е по- интересно, а всеки си избира с кой му е приятно да общува и колко да се сближава с него. Това, което не мога да приема е коне с капаци и убеденост, че мнението му е единствено и неповторимо.
Имах в предвид, че се бият ваксини без да имат опит от други деца, или без да са имали проблеми с дадените болести в семейството. Съвсем друго е, ако вече си се сблъскала и си наясно къде са "слабите" точки на родата. Аз самата се бях литнала, преди да прочета майчетата с увредени от ваксини деца. Това за задължителния имунизационен календар не ми се коментира. Не ми е ясно как могат на новородено бебе под 2 кг да му бият ваксина, каквато и да било, без някой да дойде да ме уведоми дори, не казвам да ме пита. Иначе е на системи, в нещо като кувиоз, обгрижвана отвсякъде, и бааам - ваксината, след 1 ден още една, случайно да не хване и туберкулоза . Ние в ЕС влязохме вече, но още имаме задължителни ваксини, като в Третия свят. Какво им пречи да ги направят доброволни, не знам, а и пари на държавата ще се спестят. Понеже години наред сме ваксинирани без да ни питат, сега отказващите ги мислят за изчанчени и луди. Днес се заговорихме с майстора, дето ни прави балкона, той ми разказа как не са били никакви ваксини на дъщеря му, сега завърши 1 клас детето. Навсякъде били принудени да казват, че картоните нещо били изчезнали, но ваксини си имала, само така се оправяли, с лъжи. Хората са интелигентни и много информирани, явно има много такива семейства, но просто крият избора си.
.

Извива се назад и пищи като луд. За всяко нещо, което не му харесва
Много е рано за тоя период, ама вече е факт. Нервите ми не издържат понякога
Давайте съвети. Засега го игнорирам напълно, защото почна ли да говоря нещо и става още по-страшно...


), ще си разменим телефоните на лични.
Драга, поздрави на Джиджи и Стелла - радвам се, че са добре и ще се радвам да се видим и с тях в петък.
Иначе,макар че сме заедно само от 1 година (повечето сте от началото на бременността) на мен ми е много криво, когато някой напуска темата. И за Стеф и за Аманитка ми беше много криво, така че много се радвам, че отново е сред нас. И това е така, защото Ви чувствам много близки. 
Анди се събуди с усмивка и танцува 1 час заедно с един заек (добре, че на финала се сетих да взема фотоапарата и да я снимам). На мама в 8.30 и се сви стомаха (родих Анди в 8.48 ч.) и бях сигурна колко може да е часа. Аз имам прекрасни спомени от този ден. Как не можах да спя цяла нощ, защото нямах търпение да я видя, да я гушна ( изобщо не се страхувах,а съм голяма бъзла). Как се разплаках като я родих и ми дадоха да я гушна, как си послих колко много прилича на татко си....
Как плакахме с татко й, като ме изкараха да се видим за минутка в коридора, как си докоснахме ръцете през прозореца - това са моменти, които никога няма да забравя. И как на следващия ден, въпреки неописуемата болка отидох до детското отделение да я видя (сигурно ходих половин час, стори ми се много далеч) и как една акушерка ми се скара, че не мога да я видя сега, имало си часове. Представям си физиономията ми щом ме прегърна и ме пусна, както и до като тя я търсеше по номера, аз си я познах (беше в първата стая от дясно и я виждах през прозореца). Спомням си и как ме подиграха, че не е тя и че всички си приличат и колко изненадана беше жената, когато стигна до нея и видя, че номера съвпада (но тя толкова приличаше на тако си, че нямаше как да я объркам)
Спомням си и как треперех, докато я галех и колко тъжно ми стана, когато ми казаха, че трябва да се прибирам в реанимацията. Извинете ме за отклонението, но Кукич ме върна назад.
Куки - благодаря ти!
Аз както се радвах, че не се напишква, така от вчера насам ми прави напук и като я вдигна от гърнето, след 5 минути се е напишала.

Извива се назад и пищи като луд. За всяко нещо, което не му харесва
Много е рано за тоя период, ама вече е факт. Нервите ми не издържат понякога
Давайте съвети. Засега го игнорирам напълно, защото почна ли да говоря нещо и става още по-страшно...

Препоръчани теми