тъжни неща пишеш, Ани..никога не съм участвала в базара като продавач (хич ме няма в търговията), и сега осъзнавам колко светло и розово съм си представяла нещата. Как съм си мислела, че всички подхождат към базара като нас....
Аз не говоря за труда, тъй като моите неща са съвсем дребни, неудобно ми е въобще да говоря за труд там, но по-добре да бях дала паричките за материалите на теб или на някой друг, който прави по-скъпите и продаваеми неща. Мисля, че няма нищо обидно да се каже кое е по-продаваемо и кое почти не се поглежда.
А одеалцето продаде ли се?
Аз не говоря за труда, тъй като моите неща са съвсем дребни, неудобно ми е въобще да говоря за труд там, но по-добре да бях дала паричките за материалите на теб или на някой друг, който прави по-скъпите и продаваеми неща. Мисля, че няма нищо обидно да се каже кое е по-продаваемо и кое почти не се поглежда.
А одеалцето продаде ли се?
Нещата щяха да бъдат тъжни, ако въпреки труда ни ги нямаше и тези 3400 лв. Не мисли така! Това че тази година някой неща са се продавали на ниски цени, не е гаранция, че догодина пак ще е така. Всяка година е различна. Преди 2 години картичките ни останаха почти всички 
Миналата се изкупиваха на едро направо , а тази година умерено. Миналата година не се търсеше нищо плетено освен шалове, тази година шапки, шалове, детско.... всичко се купуваше. Ако мисля всеки път за това, дали ще се продава или не това което правя, значи не трябва да почвам 
Не забравяй, че базара е мястото на което идват 
След малко парите ще отлетят за София и ще ми стане едно леко на джобааааа 
