ФЕВРУАРИ 2007

Това със ставането при Ясен мина отдавна като период, дори не помня кога точно. Сега като го сложа си лежи, играе малко и сравнително бързо заспиват, до 20 мин. Режимът ни е в 9 по леглата до 9.30 да са заспали. Другата година Дани ще започва от 7.30 и смятам да водя и Ясен с него, та нищо чудно да лягат и по-рано.
Джоя, нормално е да са активни, но според мен не е нормално дете да си ляга след 9.

Joya не се става защото, като става няма как да заспи.. сутрин става в 7 и ако го оставя вечерта да си снове из коридорите, няма да е заспал и в 23.. никой не му оспорва правото да си носи душичката, но именно тази душичка сутрин и се спи и две не вижда, ако вечерта не си е легнал навреме.. и под навреме визирам 10-10.30 в леглото.. просто няма на къде повече да го оставям да си снове..
за шамара - всеки си има стандарти и си слуша вътрешния глас.. аз както казах не бия, нали съм с "корабни въжета" , но не ми е такава драма, ако се разлигави да го шляпна.. никога не го е заболявало особенно, но го изкарва от инерцията в която е влязъл.. и определено разбира че нещата са сериозни.. но свят голям - хора всякакви..

Не знам, Никол винаги си е лягала късно, и затова явно не ми е такъв проблем, навремето си лягаше в 12-1 с триста зора, сега като си легне в 10:30 ми иде купон да направя, сутрин става и после си доспива в колата, ако си легне вечерта в 9, пък не спи в детската. Така че явно си е до дете.

Айде, и аз да споделя. И на мен не ми се нрави туй, че моите си лягат и заспиват късно, особено по стандартите на Теди, но досега не съм намерила начин да преместя лягането напред.

При нас в 9 започват ритуалите: гърне, къпане... до 9:30 Калина е в леглото, но не мога да я кротна веднага, скача по леглата, лигави се, няколко шамара е изяла и тя в такива моменти.

(Аз също съм против шамарите, макар че при мен причината е точно обратната -- защото аз самата съм изяла много бой като дете, в повечето случаи без да съм заслужила.)

Та така, следва четене на 1 приказка от баща ѝ, понякога две, докато заспи Люс, за да мога аз да поема Калина по начина, по който си реша, но никога не я оставяме сама да заспива, колкото и да е затормозяващо това -- ще дойде време и ще заспива и сама.

За мен е важно да съм приспала Люсил, иначе приспиването и на двете наведнъж е мисия невъзможна, щот се припалват една друга и буквално ми ходят по главата, а баща им като усети, че вече какафонията става невъзможна, идва да се намеси, я с чаша вълшебна вода, я с някой театър на вратата...

При всичко това Калина заспива най-рано в 10 -- 10 и нещо, в някои дни дори след 11, слава Богу, редки са тия с дни. Но пък в градината спи на обяд, тъй че съм спокойна за нея. Сутрин напоследък се буди сама. В събота и неделя също става в 7 и нещо, за мой ужас!! Туй дете явно има нужда от много малко сън, или и аз не знам какво...

В градината предимно я хвалят, че е послушна -- вече имаме фийдбек . Ся пък разбирам, че трябва да се безпокоя, че нещо не е наред, че не се чувства като у дома си, като знам как вилнее тука.

За спането - ние си имаме строги правила. В 21.00 започва къпане, лягане и четене на приказки максимум 30 мин. всичко. След което си казваме лека нощ и я оставяме сама да си заспива. Сега като е на градина и доста се уморява - така че за 15 мин е заспала. Е, понякога ни вика да иска вода, играчка и т.н. , но не става от леглото. Не сме се карали специално за това, тя сама така се научи. Всъщност най-хубавото от цялата работа е, че от както стана на 1 год. я научихме да заспива сама. Така вечер имаме 2-3 часа спокойствие за нас си. Направо не знам ако още трябваше да приспивам всяка вечер по 2-3 часа, как щяха да ми издържат нервичките. Тя винаги е имала режим - още от бебе, и то не защото смятам, че така е най-добре за бебето. По-скоро така беше най-добре за мен - иначе се побърквах.

Значи точно както Мяу е написала, аз не мога даже да започна да приготвям Никол, преди Марина да е откъртила, иначе Никол пристига и се започва викове, крясъци и подскоци на народите. И става 9:30, започваме да се пазариме, гладна съм, пишка ми се, ака ми се, айде сега една приказка, айде още една, айде при теб 3 минути, айде не знам си кво, и накрая около 22:30 е заспала, а има дни (събота и неделя), не спи по цял ден и вечер кибичи до минимум 23.
И понеже толкова години се лишавам от любимият ми сън, покрай Никол, сега тормозя Марина да ляга в 9, ама и то започва да става неспящо. Снощи до 22 не мога да я озъптя.
И така и не успяхме да направим режим на тия деца.

Опитвам се да си спомня как беше, когато Ясен беше на 1г и ако щете вярвайте, ама пълна амнезия, идея си нямам. Май тогава и Дани си лягаше малко по-късно, защото и ставаше по-късно сутрин. Ние се къпем преди вечеря към 6. След вечеря има игри и в 8 почваме ритуалите за лягане - приказки, зъби, пижами, филмче до 9ч. Те много държат на филма и знаят, че ако се мотат и стане време за лягане просто пропускат. Така ги мотивирам да са по-бързи и да не прекаляват с приказките, по 1,2 мах. Когато Ясен беше малък, май Дани го поемаше мъжът ми, когато си беше в къщи, 2 души с 2 деца е много по-лесно, подготовката за лягане се движи успоредно. Не виждам причина мъжа да каже не мога все пак не са бебета, а и е въпрос на желание, а един татко да няма желание да се грижи за детето си, ами странно си е. По въпроса за нужния сън, Джоя, може би си права. Има хора, които имат нужда от 9 ч, а на други 6 ч са достатъчни. Вероятно и като малки тези хора спят по-малко от другите деца. За мен притеснителното в случая не е броя на проспаните часове, а факта, че при късно лягане децата пропускат най-полезния сън, което обикновено се отразява на концентрацията им, стават криви, хиперактивни и т.н. Джоя, за вас по-добрия режим може би е без спане следобед, ама в нашите градини такава опция няма.  

А за Никс съня е от особено значение.. и друг път съм споделяла... второто най-важно нещо след играта и много преди храната..т.е. във 90% от случаите проблеми с инати и некомуникативност се крият в недоспиване.. и понеже късничко заспива вечер (тук вината е моя защото все не мога да се наканя да го подхвана преди 22.00 за ритуалите и не мога да откажа приказка - и още една и още една.. ), сутрин става много трудно.. но пък друго съм забелязала - ако е слънчево навън става бодър, ако е мрачно, не ще да отлепи... за сметка на това в градината спи дълбоко и хубаво - за радост на леля Катя..

Да попитам, че сега се сетих - Яна хич не обича да си дава играчките на гостенчета. Вярно, че няма брат, сестра, но пък ходи на детска градина и би трябвало да е наясно със споделянето на играчки. Това става проблем, защото ако поканиме дете на гости става някаква какафония - мое е, не пипай, дай ми го, защо го хвърляш, ще ми изядеш всичките бонбони ...ит.н.  . Навън си играе добре с деца, но в къщи при нейните неща става непоносима. Сега съм в чуденка, защото мислех да поканя няколко дечица на гости покрай рождения й ден, но вече не знам дали е добра идея. Вместо да си играят и да се забавляват да не се окажат в положение на ревове и сръдни. Това определено няма да е хубаво прекарване. Как преборихте тази "стиснатост"?

Ауууу, само като ви чета Мяу и Джоя и получвам панически пристъпи ...
Шегувам се, разбира се, но за мен това беше като фикс идея още докато бях бременна с Борис, а именно приспиването на двете деца! Не съм от типа хора (за радост на децата ми, баща им е!), които вечер могат да обръщат много внимание, да четат приказки, да уговарят ... По продуктивна съм предиобед и ранния следобед. Тогава е моето време за отдаване на децата на 100% (почти). Вечер, особено вечеряла ли съм, нямам сили нито да разговарям, нито да уговарям. Сякаш се самоизключвам и започвам чисто машинално да прая нещата.
Та моите хайванчета си лягат едновременно. Лампата се гаси, казва се лека нощ, целувки, завивки, обещания за хубави сънища и излизам от стаята. Обикновено Борис заспива първи.

Точно, и при нас е така, та оттам дойде и моето решение преди 2г. да се стегна и да дръпна целия режим на семейството по-рано - къпане, вечеря и т.н. В началото ми беше трудно да преборя собствената си инерция, но сега ми е много по-лесно, а за децата е по-добре, то нали и за тях го направих де.

Може да е и въпрос на организация, аз не съм от най-организираните 
roverandom   аз не съм го преборила, и малкото се очертава скръндза
Никол до ден днешен се стиска, дори и към сестра си.
В началото събрах един чувал играчки, с които никой не си играе в къщи и с хиляда уговорки с Никол ги занесохме в детската, да имат децата повече разнообразие. Вечерта отивам да я взема и госпожата ми носи чувала. "По-добре си го вземете, защото Никол цял ден седи до него и не дава на никой, нищо да пипне" Аз се запънах ама Никол като писна, нямало да си тръгне без играчките. Взехме ги, умрях от срам, така си седят, една не е извадила, ама ако повдигна въпроса да ги носим пак, вдига олелия до небето.

Ей това е и моята процедура.
Вечеря, измиване, лягане, спане.
Прикази ако седна да чета няма да се заспи поне час след лягането, така че чета в друго време. А и вечер не ми се чете 
Лягат и двамата към 10, Калоян заспива с лягането буквално. Моника вече и тя се научи да не става, но се случва инцидентно. 

joya, аз също дарих част от играчките на Яна на една детска градина, но не нейната, защото щеше да стане същото  . Освен това събирах играчките, когато тя не беше в къщи да ги види и да писне. Бях ги прибрала известно време преди това и тя изобщо не забеляза, че ги няма. Големи маневри бяха, но тя доброволно нищо не дава.

Момичета, този уикенд има благотворително снимане за Вики - http://lamartinia.blogspot.com/2011/02/blog-post_09.html, също така е отворена галерия към нейния сайт за продажба на фотографии (и не само ), средствата от които също са за да може да се продължи започналото успешно лечение на Вики в Израел.

По темата с приспиването ... Алина не заспиваше без целенасочено приспиване доста години, може би чак като стана на 5-6 започна и сама да си заспива в нейната стая. Ангел ако му се спи заспива (дори и на стола  ), само дето вече много рядко спи следобед, а вечер ако е много изморен ни прави луди - включва явно резерните батерии и докато не се разредят, не се кротва. А афинитета към екстремни спортове расте, къде спонтанно, къде не толкова... мъжа ми преди малко ги изведе да карат колела по тъмно с челници