ФЕВРУАРИ 2007

Ей, много болни дечица! Дано да се оправят скоро!
roverandom, вчера минах през една сладкарница с място за празнуване. Намира се малко по диагонал зад "Джъмбо" на бул. "България". Оттам ще е тортата на Алекс. Оказа се, че там поръчват тортите от прословутото клубче "Цар Лъв". Уникално изработени са. Всички по индивидуален проект и на по-ниски цени от клуба, разбира се. Ето ги.
С ремонта не знам дали ще успеем. Както писах, исках празна стая с много място и украса. Ако не стане, ще мисля в последен момент какво и къде. Може по-малко деца в "Червената къща" да заведем. Там хем ще хапнат, хем ще се забавляват в детския кът. Не става за тичане, но пък каките много се занимават с децата.

Ех, че интересни идеи имате. Аз избрах последния момент да се информирам, но пък ще събера идеи за по-натам. Симантро, Червената къща какво е? Ресторант ли?
Скай, какъв е този лабиринт? За първи път чувам за такова нещо.

Червената къща е пицария-ресторант. На Парчевич имат детска стая с чудна детска кухня, маса за рисуване и апликиране и играчки от типа на пъзели, боулинг... Помещението е отделено със стъкло от салона за непушачи. Когато децата са извъ клубчето, не им се начислява такса - като ядат или са в тоалетната Има вкусни неща. Мисля, че ще може да се внесе торта.

Днес моя Калоян става на 4 години
 Снимка с тортата: http://zaprina.snimka.bg/baby/za-internet.252146.22356794

Скромна следобедна почерпка :

Честит да ти е рожденника, зъбченце! Усмивки и радостни игри му пожелавам!

Честито на Калоян. Приказно детство и много игри! 

Пламен пък мен тотално ме улесни тази година с рождения си ден!
"Никви деца не ща! С баби и дядовци ще празнувам!"  Рече и отсече и даже ги покани!
За мен това означава, на първо място без финансов шок. Второ още ми държи влага миналия му рожден ден, който организирахме, планирахме, канихме гости, резервирахме и уговаряхме и накрая всички се изпонатръшкаха със сополи, температури и кашлици, та на рождения ден имахме само една гостенка. Така не бях плакала в живота си!
 Та така... Една торта в градината и после у дома!

Момичета, имам друг проблем аз. Започнаха много системно и сериозно да ми се оплакват от Пламен в градината. Първо "обвиних" едната госпожа, която е новичка, че нещо не може да се справи с него и че той не я взима на сериозно. Но тази сутрин "сериозната" госпожа, доста сериозно си поговори с мен, че Пламен не слуша, разсейва децата, когато имат занимания, лигави се на масата, става докато другите деца спят и ги буди нарочно, отговаря на госпожите и им държи тон! Аз естествено изчервена от срам и бяс, клепах, кимах и обясних, че в къщи това са основните поводи за спор и наказания - "не се лигави на масата и не ставай след като съм те завила! Още сутринта на вратата поговорих с него, той чу всичко, обеща, и изглеждаше сякаш се е трогнал. (хем си знам, че не се трогва лесно)
Днес отивам да си го взема и на вратата ме посреща другата госпожа с една особена усмивка... Не слушал, не спал и събудил Васко, за да си говорят!
Прибрахме се в къщи и аз започнах дългата тирада, че трябва да се държи прилично, че трябва да слуша госпожите и да не пречи на другите деца, че не може винаги да си прави каквото иска и трябва да се съобразява с нещата, които му казват възрастните, че има забранени неща и позволени неща, че не трябва да държи тон... абе голяма говорилня. Докато се усетих, че си говоря сама, а Пламен е с физиономията "говори си не ми пречиш"! Тогава ми кипна и го заплаших... Първо обявих, че лигавите деца никой не ги харесва, бабите му ще спрат да го канят на гости, а в градината никой няма да играе с него. После заявих, че ако утре пак ми се оплачат или тази вечер мръдне от леглото, утре ще го хвана за ръката и ще го заведа в къщата където са всички лоши деца и там е тъмно и студено и стоят наказани, докато не се научат да бъдат добри...
Разрева се, а аз се усетих, че прекалих, но не можах по друг начин да го трогна...
Сега седя, чувствам се гузна и ми е тъпо...

Wish, напълно те разбирам, не веднъж съм избеснявала и съм ги наговаряла, после мигам гузно на парцали. Но това е начинът - да се говори и обяснява. Въпросът е доколко това ще помогне. Ако Пламен си е по-буйно дете по характер може да те очакват още доста години на срам и бяс.
Ние още се точим с този вирус, вече близо месец. Сега е на ред мъжа ми с гаден бронхит, а и аз почнах леко да покашлям. Нямаше край тая мъка. 
Нашият рожден ден мина много весело с още 6 момченца от градината, девойките се разболяха. Паднаха големи игри, анимацията както винаги беше на ниво. Изобщо голяма емоция за Ясен, беше много щастлив, а аз се запознах с приятелчетата му от градината.

Честит Рожден Ден на Калоян! Да е здраво, весело и щастливо дете

Wish, като прочетох какви ги прави Пламъка и се сетих за г-жата на Криси, от училище Първите дни от учебната година, хубаво време, децата играят на двора и докато чакам Криси да си свали чантата от стаята, станах неволен свидетел на подобен разговор. Един от учениците, ги твореше същите в клас + изпълнението да си събуе чорапите и да си вдигне голите краката на чина Колкото и да ми беше смешно, за първи клас подобно поведение е плашещо...но Пламъка ще се оправи бързо, ще видиш. Наблегни, че както мама се слуша в къщи, така учителките се слушат в детската. Говори му колко са добрички и колко много хубави неща ще го научат, които може да пропусне, ако не ги слуша...и после как ще знае всичките игри, за да играе с децата 
Това като идея...ако лекцията не даде резултат

Wish, ще отмине и това.
За заплахите те разбирам, аз понякога се чувствам безсилна. Заплашвам и после много ме боли, но тъй като съм твърдо против бой и наказания, просто не знам как по друг начин да накарам Никол да слуша. А тя от скоро се държи безобразно, точно от рождения ден.
Аз обаче не смея да заплашвам със страшни неща, защото детето и без това има кошмарен сън, и реве и пищи. И като се изпусна, много ядосана, разбира се заявявам, "ще те плесна" 
Но тя се усети и ми отговаря " не може да ме плеснеш, никой не бива да удря деца" 
Направо съм безсилна, ако някой е открил начина да накараш 4 годишно да слуша, без бой, наказания и заплахи, много моля да го сподели, защото понякога се плаша от себе си. Много ме е страх да не се изпусна и да я плесна.

Аз не мога да се включа със съвет, но joya защо се притесняваш толкова ако я плеснеш? Не подкрепям идеята да се бият децата, също знам че боя не оправя и в това съм сигурна.. но пък че си го плеснала веднъж-дваж.. едва ли е толкова зле.. в смисъл нещата не трябва да се абсолютизират..
Wish и при Пламъка не е толкова зле..  оплакали се веднъж от него - чудо голямо.. я горе главата..педагози са да си намерят начина.. например да го изведът от спалнята щом е буден.. те трябва да се погрижат да ги слуша, не ти.. в такива ситуации се реагира на момента, не с тиради след това.. и като не и там да реагираш ти, те трябва да го направят.. децата минават през всякакви етапи.. за колко неща ще ни се оплакват още.
Между другото тирадите нямат никакъв резултат точно както и шамарите.. освен да го сепнат за момент друг ефект няма.. макар че и от това има нужда по някога.. аз бих наблегнала на кратък разговор.. очи в очи.. определено не и непосредствено след като са ми се оплакали и не и пред други хора.. бъди кратка и ясна.. изисквай да те гледа докато говориш, но не говори дълго.. с прости думи и изречения... вечерта преди да заспи пак подхвани темата.. отново кратко и ясно.. в момент в който е спокоен..
И за да те успокоя малко поне че не сте единствените маймуни на клона, ще споделя че сме минавали през подобни ситуации и минават и заминават.. извеждай го да беснене на воля при всяка възможност.. в градините не им дават много много да лудуват.. за леглото правилото не ставаш е непоколебимо.. ако ще да рита да се отвива да играе и каквото ще да прави - например той бръмчи с уста, но всчико става на тъмно и в легнало положение.. след 15 мин му е доскучало и е заспал.. никакви реплики от моя страна по повод на тези неща..

Трябва да го вържа за леглото, за да не става. Забранявам му да става, завивам го прилежно, казвам лека нощ, целувам и излизам, като му е обяснено, че ако не му се спи, да си играе с нещо или просто да лежи, но да не става! Той казва "добре мамо" и след 3 минути го чувам да бяга по коридора. Процедурата се повтаря, а на въпроса, защо е станал, дава едни безумни отговори от рода на "да видя едно нещо, да си отворя вратата, да си взема мечо, защото се обърках, защото забравих... И така всяка вечер поне по 4-5 пъти. Стига се понякога до шамар по дупето и разревано дете преди сън, но при положение, че си е легнал в 9 часа, изкъпан и затоплен, а в 11:30 продължава да търчи из къщи бос в студения коридор, да се прави на ударен и да се мисли за много хитър, еми просто не ми издържат нервите. Аз не се боя от пляскане и го прилагам, когато вече видя, че няма на къде... Против съм боя, но пляскането за мен е по-скоро като да го сепна, да изкарам от самозабравата!
Та така - ще видим днес, като го взема от градина. Сутринта много тържествено обеща на мен, че ще се постарае госпожата да го похвали довечера, а на нея обеща да е много послушен. И двете ни дари с такива ангелски усмивки, че без малко да му повярваме!

На Нико хитрината е - гладен съм, не съм пишал, забравих количка.. и такива неща.. всички деца горавят.. поне вички които аз познавам.. не е че се мислят за ного хитри - просто им се играе до забрава.. точно това имах предвид за шамарите - понякога сепват разлигавено дете.. естествено пестя до колкото мога, но не абсолютизирам в никакъв случай.. това със ставането аз съм си решила, като стоя в стаята докато заспи.. иначе и той тръгва да търси я баща си, я майка си я мечета, зайци и каквото се сети.. един ден търи змия да я сгази с колата да не се уплаша... вярвам че ще намерите начин и ще се справите.. както винаги съм казвала - търпение и силна храна... а довечера сложи една червена буза да не си личи изчервяването  Никс раздава такива обещания като Пламъка, непрестанно.. хич не им вярвам.. забелязвам обаче че не плачете сурин вече.. браво!

А да!
То на мен ми дай да мрънкам и да се жалвам, ама като дойде време за хвалба и забравям... Седмица-две след като оревах форума, че не можем да се справим с истерията на Пламен и ужасът му от градината, нещата се оправиха. От самосебе си сякаш...
Моето обяснение на нещата е, че в началото не познаваше никой, а децата вече се бяха групирали така да се каже, защото той тръгна две седмици след тях. Като опозна децата на своята маса и си намери приятели се успокои.
Вчера си мислех точно това. Че явно вече толкова му харесва в градината и толкова комфортно се чувства там, че си позволява да прави щуротиите, които прави у дома! 
Определено там му харесва. Сутрин тръгва с желание и усмивка и се радва на децата, разказва за тях!

Определено няма за какво да се тревожиш.. идеално се развиват нещата при вас.. много обичам да съм права - както казах и тогава - ако се сприятели с децата ще му хареса

А защо не бива да става от леглото 
При Никол също са големи кандърдисвания, и винаги става, даже снощи 10 пъти поне идва, гладна била, пишало и се, причуло и се че МАрина реве, забравила си куклата, на 9 тия път и се скарах, легна си и след малк опристигна, изляза си водата в леглото. Какво да го правиш и то душа носи, и в градината става, ама госпожите не са се оплаквали, напротив вчера и писали отличен, защото заспала, след като всички вече станали 
Мисля че е нормално на тази възраст да са активни.
Скай притеснявам се за шамара, защото много мразя насилието, във всякакви форми, физическо и психическо, един път ударих Никол, защото много ме ядоса и още не мога да си го простя. Ако ударя предпочитам да е при сериозна физическа опасност, а не от безсилие. Знам че няма нищо лошо в един шамар, ама не го приемам някак си, мен никога никой не ме е удрял и не мога да си представя, майка или татко да ме удари, в смисъл като унижение.