ФЕВРУАРИ 2007

И моят беше 11.02., но Яна се появи чак на 15  . И тя не бързаше.

Здравейте,
вчера вечерта се завърнахме от морето. Дребен заспа преди малко, Валето още се чуди какво да прави само не и да спи, както винаги. Реших малко да ви прочета и що да видя, толкова много бременни  . Много се радвам за всички ви - Цвети, Бзепик, зъбченце, Миш - много лека и безпроблемна бременност до края и по едно сладко бебченце догодина 
Аз пък си имам големи проблеми с Валентина. не иска да яде, всички като я видят казват колко е отслабнала, почнах да й давам витамини, но не помага  Дано сега като сме си вече в Сф започне да се храни малко по-нормално, че като сме на друго място изобщо не иска да се храни, хапва 2 залъка хляб и бяга. А един инат е станала, ужас направо, като не й се угоди нещо и почва да ме обижда и да крещи - тъпа мама, лоша мама . И аз си мисля, защото дядо й и татко й угаждат на всичките й прищевки, понеже рядко се занимават с нея, а аз като съм с нея нон стоп и не мога всичко да й купувам и да я водя навсякъде, където каже. На морето беше просто някакъв кошмар. Аз пожелах да си тръгнем по-рано, иначе още щяхме да останем. Не я знам какви ще ги върши в градината след 2 седмици. Дано не я изгонят. Отивам да правим кубчета и животни от едни книжки.
Лека вечер от мен 

Лека бременост на всички бремени мами и здрави бебета на финала!

Софи, дано да преодолеете този период час по-скоро! Мисля ,че детската градина ще помогне! Горе главата 

Софи, в къщи е едно, в градината е друго. Може да се окаже, че там е най-рабраното и послушно дете. Яна и тя като твойта щерка се държи - инати се, не слуша, прави ми на инат непрекъснато. Думи като "ти си лоша" ги слушам по 100 пъти на ден, вече не обръщам внимание даже. Като се ядоса,  започва да ме удря и рита, да крещи  . Наказвам, понякога я потупвам по дупето, защото не ми издържат нервите - ежедневна борба е. Нямам търпение да почне да работи детската.
Като сме навън е ужас някакъв - не смея да я изпусна от поглед, защото търчи по целия парк и изобщо не я интересува наблизо ли съм, вижда ли ме. По някое време се сеща да ме потърси, правила съм си експерименти да се крия за да видя как ще реагира - е, изобщо и грам притеснение няма. Ако не ме види продължава да си играе там където е, поне не тръгва да ме търси, че може да стане по-лошо. Случвало се е да търчи към Цариградско, а аз след нея да викам панически "Спри", докато я стигна на ръба на тротоара и я ошамаря от нерви. Сигурна съм, че знае за какво става въпрос и ще спре когато стигне платното, това за нея е вид игра, но мога ли да й имам доверие? Преди няколко дни си тръгна сама от едно заведение в Борисовата, за 5 минути докато и събера играчките и кажа довиждане на хората беше излязла и тръгнала по една алея, а беше почти тъмно. Това й държание е от 2-3 седмици, преди това беше по-рабрана. Чудя се дали не ни прави напук, един вид като протест, понеже летните месеци ту мен ме няма за 1 седмица, ту баща й, а понякога и двамата заминаваме и я гледат бабите.

Софи, градина му е майката, ще видиш как всичко ще си дойде на мястото, като стане  2 пъти в 7 и вечер тя ще моли да лягате, пък и за яденето започват да ядът всичко там. Нашия в къщи се мръщи, а в градината и броколи и карфиол яде, даже и за допълнително ходи. Не и се шашкай, виж за ината, нЕмаме избор. Сутринта тук беше 5 градуса, егати борбата водихме да си сложи шапка и дълги панталони  . Аз беснея и викам келеме, болен си, кашляш и не щеш да слушаш, а баща му нарежда "как можа на майка ти да се метнеш, толкова инат и твърдоглав като нея се изметна  ".
roverandom, мисля че вече съм го писала как ние решихме този проблем, с риск да се повторя ще ти напиша нашия челен опит, който даде твърди и невъзвратими резултати  . Бяхме до една много плитка рекичка, обиколена от храстчета, абе сигурна работа, нямаше как да се нарани и си тръгнахме, малкия тарикат си остана. Крихме се час и половина (не преувеличавам), чак като стана студено и тъмно се сети, че е останал сам,  почакахме го докато не ревна много на сериозно и се уплаши достатъчно. От тогава като тръгна, тръгва след мен, реве обаче ходи, щото ни повярва, че сме достатъчно хахави.
Мяуче, докладвай за Калина и градината, как върви, приеха ли я в новата градина, как се чувства там.
Ние от два дни сме при нова учителка, много мила и приятна, обаче групата вече е от 18 деца, което малко го стряска за начало. Изглежда, обаче добре и спокоен, всички знаци сочат към лека адаптация.
И на края да ви разсмея малко. Карахме тейко ни в града, а на таблото от колата си бях оставила ключовете. Мъжо, като мъж, слиза от колата и заграбва всичко от таблото. Стигам аз пред блока и с ужас установявам, че ми е гепил ключовете. Знам че виках, "тъп си бе, тъп мъж...", ама друго не Фомна да съм говорила. Връщаме се ние с малкия да си вземем ключовете и пътьом вече се успокоих. Малкия като усети, че съм по-спокойна и ме пита "мамо нали татко вече не е кретен"  . Много трябва да внимаваме какво ни излиза от устата.
Айде отивам да готвя.

Ох тоя Иво бе, голям е бисер 
Софи, и аз мисля че градината ще докара акъла на Валето, стискай зъби още малко остана 
Забелязала съм, че Ивка като е с мен и с баща си върти номера, но като остане само с единия - слуша. Пък в яслата беше дете за пример.
Аз от днес съм с двамата в къщи, ще се гледаме до 27.09 тогава започва нашата детска градина. Как ще се оправям незнам  Който си гледа двете деца няма да ме разбере, ама аз досега не съм оставала дълго време с двамата и малко се шашкам. Докато свикнем всички ще е чудо. Само да са здрави
Отивам да готвя докато наследството спи блажено   

bzepic, направо ме разбихте - час и половина?! А аз си мислех, че 10-15 мин. ще свършат работа  . Не ми се иска, но май ще трябва да го приложа и аз това. Последния път се крих 15-тина минути, а нашта си играеше с едно момченце. В един момент обаче момченцето и майка му си затръгваха и жената започна да се оглежда притеснено за майката на нашта заблудена госпожица. Та трябваше да се появя на сцената.

При нас пък обратно, откакто Никол преодоля първият месец от съществуването на МАрина, е много добро дете. Тоест от лятото горе долу. Държи се много зряло и разумно и вече с разговор и кратки преговори, постигам всичко. Преди беше една борба непрекъсната. Сега толкова се стреми да докаже че е голяма, че е кака и помощница, че понякога чак ми събира очите. Е има си моментите на капризи, глезене, киселене, все пак е на 3 и половина. Но вече съм доволна от нея, сега борбата е с Марина )))
Навън вече си дава играчките, играе с другите, не се дразни, не посяга. Колкото и да дивее, като я викна пристига, тръгваме си, договаряме се че няма да влизаме в магазини, съгласява се. Златно ми е детенцето, дано да не е период разбира се  Да видим как ще е в детската. Само със спането и храненето остана проблема, но се надявам в детската да ни "оправят".

Ник от днес е в градината.. по списък 37 деца.. сутринта е било весело в съблекалнята.. ще го видим довечера да разказва как е минало.. не е плакал и е се е притеснявал, представил се е на госпожата самоинициативно..

Да споделя и аз челен опит с ината на Дани. И аз в желанието си да го накарам да се стресне и да ме търси съм се крила, ефект никакъв. За сметка на това, когато  порасна започна той да се крие, явно имитирайки ме или играейки. Ужасно е. Бяга напред, крие се и докато не го наближа, изобщо не го виждам и се побърквам от притеснения, че и Ясен научи. Та в един период си сипех пепел на главата, обяснявах, но и сега се случва да го прави, та това с криенето може да се върне като бумеранг. 
Сиер, ще оцелееш, може да добавиш някой и друг бял косъм, ама ша. 
Моите синковци са в очакване на градина и училище, но сега много си играят и гледането не е голям проблем. Често се и ступват, но  повече се забавляват, та вече "бера плодовете" от малката разлика.

И моите са в очакване на училище и детска, да видим как ще им понесе. А и на мен... Карат се, но и си играят. Общо взето страстна любов  Обаче или шумно си играят, или шумно се карат, а ако замлъкнат правят беля в повечето случаи... е, понякога войнстваща влизам да видя каква беля пак да измислили, а те са седнали да си четат книжки Много обичат да готвят, а откакто им намалихме драстично джънфуда проядоха плодове и салати!
Някой да знае читав детски зъболекар?

Софи добре си се завърнала  Това с ината явно си е типично по февруарски, защото и аз съм страшен инат и Крис не пада по-далеч от дървото  В общи линии гледам да правим компромиси, срещаме се някъде по средата, защото ако си правим вечно на инат, никой никога няма да спечели.
Сега в духа на бисерите да кажа и аз онзи ден Кристиан какво изръсил на баща си  Гледал го задълбочено как си играе с Елма и накрая казал Тати трябва да купим друго бебе  На въпроса на татко си Защо, отговорил - Ами защото това е моето бебе, трябва да купим друго за теб  Та така реши моето дете, че едно бебе не ни стига, защото не можем да си го поделим, но майка му нещЕ и да чуе  Иначе като ми е нервиран ми каза Мамо остави ме на мира, скръства ръце, цупи устни и отива в другата стая, което на мен ми осигурява няколко минути спокойствие 

Няма де да ида  Днес е много ветровито и ще се гледаме в къщи До оня ден мрънках, че е жега, но сега при мисълта че зима иде се депресирам.

Биби, Ивка най-редовно ми вика "мамо, най-хубавото бебе си избрала от болницата, защо не взе още едно  "

Значи не е само мое мнението, че февруарчетата са голям, ама голям  инат. Аз си мислех, че моят е изключение, но не би. В подкрепа на това - вчера рева близо 1 час /като се напъваше дори да повръща/ и се тръшкаше на пода, защото реших да го преоблека - беше много изпотен след като се събуди. Една приятелка беше на гости и дори се уплаши от неговата реакция. Е такъв инат.... Само неговото да е, лошото е, че нито с добро, нито с лошо можеш да се справиш. Установих, че спасенето е да го разсея по някакъв начин!

Всъщност не мисля че има общо със зодията.. повечето деца си имат периоди на инат и на спокойствие.. разликата е в продължителността на периодите