Направо не мога да повярвам,че това съм аз и,че пиша тези редове.
Винаги съм била много лъчезарна жена,много позитивна,много заредена,вечно вярваща и успокояваща хората с аурата си дори. Изпаднала съм в такава дупка,че чак не мога да повярвам- като в омагьосан кръг съм.
Писна ми да слушам как съм невероятна,страхотна,красива,умна,едва ли не богиня,а в същото време да се чувствам толкова смачкана,обезверена,наранена......толкова да ми липсва Любов....
Много ранима съм . И последните двама кретени,с които си имах работа ме довършиха.
Сега по цял ден гледам в една точка,нищо не ме радва,пълна апатия, единственото,което правя е да пиша,пиша,пиша стихове.......
Как се справяте със самотата? Къде да намеря нови хора,запознанства ? какво да направя за да си помогна да изляза от тази страшна дупка.... ?
Мога да пиша и описвам много,но дори и това,че пиша по такъв повод ме отвръщава и ме кара да замислям какво за Бога се случва с мен .....
. Само по себе си е хубаво като идея 
. Но аз ти предлагам да видиш ситуацията от друга гледна точка. Защо е толкова страшно за лъчезарните и готини хора да изпадат в дупка? Те нямат ли право да са в лошо настроение, да недоволстват? Всъщност такова настроение и дупката не са никак лошо нещо - те са знак, че ти трябва промяна, че има нещо, което не ти харесва. А също и че не може да си вечно засмяна и вярваща, и зареждаща другите. Мисли не толкова как непременно да не си в лошо настроение, а какво води до него. Ново запознанство - мъж ли имаш предвид? Те, за съжаление, не се срещат по поръчка. Само това ли те кара да си самотна? 
В противен случай рискуваш цял живот да проектираш вътрешни конфликти в отношенията си с другия човек... Не се бой от самотата, наслаждавай й се! 
. Но после реших да съм по - добра със самата себе си и да се оставям да съм такава, каквато в момента съм - тъжна, лоша, неспрведлива, мълчалива.