Чувствам се адски самотна!

Ако въпроса е към мен, не. 

Човек може да се примири с почти всичко, дори от собственото си аз да се отрече, но дали трябва е друг въпрос. По ненормално нещо от това да търсиш щастието си по начин, по който някой друг ти  е казал, че е намерил своето няма. Всеки има право на собствен усет, ако ще и на собствен начин на страдание за неща, които друг не би.
Никога не бих категоризирала собственото си усещане в даден момент за глупост. След като нещо ми е провокирало дадени емоции - положителни или не, значи това е бил моя начин на приемане на нещото в този момент и той е единствения правилен за мен. Като ми се плаче, плача, като ми е смешно, смея се.

Никой не е казал, че нямаш право на собствен усет и преценка, както и на право на реакция, различна от моята или на някой друг. Аз съвсем добронамерено и приятелски написах моята рецепта за по-спокоен живот, без излишни нерви и отрицателни емоции. Преживях достатъчно тежки моменти( които нямат нищо общо с мъже,връзки и раздели), за да си направя равносметка и да проумея, че съм се ядосвала и разстройвала за незначителни неща. Затова и днес животът ми е друг, всяка раздяла, с някой, независимо дали става въпрос за любовна раздяла, или такава с хора, които съм считала за приятели, близки...завършва тук и сега, в момента. Няма утре,няма вдругиден, на следващия ден аз вече не мисля по въпроса, не нося в себе си нито горчивина, нито тревога, нито някакво негативно отношение, към човека с когото съм се разделила. За целта обаче винаги си изяснявам отношението до край, не остават висящи въпроси, нито недоумение, поставям всички карти на масата и си казвам това, което ме е огорчило, обидило и наранило в постъпките на другия, както и изисквам той да представи гледната си точка искрено. Ако видя честност и откровеност, оставам с уважение към него, ако не, проблемът си е изцяло негов, аз със страхливци и лицемери работа нямам. А подобни качества или липса на качества са проблеми на този, който ги има или няма. За мен раздялата с хора, е знак, че те не са били за мен, че се разделям с тях, за да срещна други по-качествени. В живота си се срещаме и разделяме с много хора, ако преживяваме дълбоко всяко разочарование, значи не уважаваме себе си, собственото си здраве, собствения си живот.

Блазе ти !

Да не страдам от загубата на нещо, толкова и ме е радвало като съм го имала.
Неангажиращите връзки се преживяват бързо след евентуална раздяла, но и това, което са донесли не може да се сравнява с връзка, в която си дал много или всичко от себе си. Да преживея лесно или да реша, че напразно съм страдала за нещо, в което съм вложила част от душата си, не е защото не се уважавам, а точно по обратната причина.Не се боря зорлем със страданието си, просто го преживявам, давам му толкова време, колкото е необходимо.Живея си и с хубавото и с лошото, не се стремя да си подтискам емоциите.Стремежът към някаква постоянна радост и липса на каквото и да било страдание е нереално за мен. Означава, че или се самозаблуждавам, че нещо не ми се отразява или съм обхваната от пълна безчувственост. Нито едното, нито другото ме устройва.Нито завиждам на такива хора като теб, нито бих искала да бъда такава.
Моя съвет към авторката е да се обича такава каквато е, без да се обвинява за това колко е чувствителна, какво я кара да се чувства щастлива или не и да се опитва да се променя драстично.Има място за всякакви хора под слънцето, някой ще има нужда от точно такъв човек като нея. 

Благодаря ти,Паси !

С всеки един изминал ден осъзнавам,че времето ме лекува и след поредното поражение.
И че това е наистина един кофти период.
Сериозно се бях замислила над всички коментари за това дали съм ,,болен ,, човек и дали това ми е перманентно състояние,но ето,че дни по-късно все по-често се усмихвам и всичко някак си бавно,но си идва на мястото. Явно просто имам такива моменти на самота...И вярвам,че всеки човек ги има ...

Ами...щом тълкуваш стремежът ми да живея спокойно, в хармония със себе си, без да тая лоши чувства и отрицателни емоции в себе си като " безчувственост", нямам какво повече да ти кажа. Когато човек е решил да чуе каквото му е удобно,и винаги  да е на контра, няма смисъл да се полагат усилия да се обясни каквото и да било. Единственото, което исках е най-добронамерено и приятелски да ви посъветвам да приемате по-спокойно несгодите в живота си, никой не ви кара да имате неангажиращи връзки,нито да бъдете като мен. Но в този форум явно понятието" добронамереност" е мръсна дума.

Ella , никой не ти оспорва добронамереността. Още повече, че аз и не търся съвет в случая.Авторката си е в пълното право да се вслушва в думите ти, ако намери за добре.Аз просто показвам друга гледна точка и също така реална.
Но не си ли съгласна, че дори и най добронамерения съвет от човек,който е твърде различен от теб, няма да ти помогне, отколкото от някой, който малко от малко може да те разбере, защото ти прилича. Поправи ме, ако греша, но не писа ли ти, че никога не си живяла и не желаеш да се обвързваш с някого по принцип? Четейки авторката не оставам с убеждението, че тя се стреми към това. Не знам до колко твоите съвети биха били полезни за човек с коренно различно стремление, колкото и да са добронамерени. Ти колко добронамерени съвета би приела как да се научиш да живееш с друг и това да те направи щастлива? 

Ама престани да извърташ думите ми! Сто пъти повторих, че единственият съвет, който бих й дала, е да приема неприятните неща, които й се случват в живота, по-леко и по -спокойно, без да се отчайва, да мисли позитивно... Къде видя съвет да не се обвързва, да не се жени, да има неангажиращи връзки?Да съм казала-недей да се жениш, недей да създаваш сериозна връзка?! Освен това аз говоря за  приемането на лошите неща в живота като цяло, не само за отношенията й с мъжете. Това че съм споделила как процедирам, няма нищо общо с горния съвет. Това е моят начин. Важното е, независимо дали връзката е ангажираща или не, човек да не се хваща за партньора като удавник за сламка, и да го превръща в център на вселената...И да, всеки, който реши,може да ми даде съвет, как да живея, ще го изслушам с удоволствие,приемам гледни точки всякакви. И не, не мога да се променя, от 31 нататък е много трудно да промениш манталитета и начина си на живот..но това да гледам как едно младо момиче си съсипва нервите и здравето, заради някакъв си...айде да не казвам какъв, все едно е останала на самотен остров и той е а-то и я-то в света...ми не мисля,че си заслужава...

Ами нормално е да  си къса нервите, минали са десетина дни от раздялата. И няколко месеца да и е супер криво, пак не е прекалено. Мислиш ли,че като и кажеш спри да мислиш за тоя задник , ти си в грешка напразно си хвърляла чувства за човек,който не те заслужава и ще и мине? Значи ти спокойно можеш да изказваш мнение дали някой се уважава, ако преживява нещо си,  а аз не мога да изкажа мнението си по твоите постове така ли?     
А за приемането на лошите неща също е нормално на всеки човек да му влияят по различен начин. След като не му пречат на ежедневните задължение и контакти с хората, може да си страда колкото си иска. Авторката сподели, че си има приятели, че е контактен усмихнат човек, това че има нужда от любов, такава, каквато тя я усеща и се чувства самотна, когато липсва не е нищо ненормално.
Темата се напълни с изказвания от хора, които никога не се чувстват самотни, те са доволни само и единствено от себе си и никой друг не им трябва и едва ли не като агитка, че ако тя не стане такава е нещо болна. Чак я съжаляваха защо така обичала, това било ненормално и т.н. Колкото е нормално изобщо да нямаш нужда от любов, толкова е нормално и любовта да осмисля живота ти. Хората са различни и е по добре да се опознаят и се приемат такива, каквито са и да търсят себеподобни, отколкото да се влияят от околните и да променят същността си.

И двете сте прави за себе си.
Не спорете, излишно е, имате твърде различни светоусещания, няма да постигнете консенсус.
Пасинет, разбира се, че любовта би могла да осмисли живота на хората, но когато животът им се изчерпва с наличието на тази любов, се получават изкривявания. Любовта е прекрасна, вълшебна, дава ти крила, но много често бива оприличавана или бъркана с обсебването. Което само по себе си е нездравословна крайност. Именно това е посланието на Ела.
Ела, в очите на съвременното общество, твоят начин на живот е трудно смилаем, понеже с нарастването на обществената несигурност, хората все повече търсят опора у другия. Без да ми се обиждаш, но твоето си е също малка крайност, въпреки че за теб работи добре. Въпрос на индивидуалност.  
Равновесието е най-важно в крайна сметка, в душата, в живота, в отношенията с другите, със себе си.

Пасинет пак се доближи най-много до усещането ми в миговете когато споделих тази тема, за което и благодаря.
Другите гледни точки също ги разбирам /умствено/ но някак си не ми се вместват. Де да можех да бъда темерут и с лека ръка да хвърлям всичко зад гърба си - де да можех ама все си мисля,че бих изгубила и обезличила себе си по този начин. И все пак повече клоня към това,че човек не е редно да си е самодостатъчен /в някои смисли на тази дума/. Кой както иска така да си живее, но за мен важи поговорката,че каквото и да имаш в живота си и когото и да имаш, ако нямаш Любов си нищо ... Чак недоумявам какъв живот бих водила ако не можех да давам и да ми дават любов - за мен това е немислим и без особен смисъл живот. Това,че за някои не е - ок , приема се.
И все пак - каквито и да са ти възприятията и разбиранията за любовта и живота - смятам,че хората,които изпитват самота в дадени моменти,често или не толкова са далеч повече отколкото писаха в темата ... за жалост,разбира се...

Благодаря ви!

Безчувствана..темерут... ами май най-вече съм пълен идиот, за да опитвам да успокоя и подкрепя хора, които ми отвръщат с това. Норел, извинявай, че ти казах да бъдеш позитивна и оптимистично настроена, извинявай,че те призовах да гледаш напред, извинявай и за това, че ти казах,как един ден ще срешнеш човек по-достоен за любовта ти от този...Pasinet, и на теб извинявай,че ти забраних да коментираш моя пост, беше изключително подло от моя страна да те мъча с трески под ноктите и да ти опирам пистолет до главата , за да не тълкуваш думите ми, така както дяволът чете Евангелието....Zila, разбира се , че не ти се обиждам, подобни мнения слушам поне от десетина години, ако се обиждах на всяко досега да съм се гръмнала, но можеш ли да ми обясниш какво общо има тук моят начин на живот и на кого съм го наложила? Какво ли не съм видяла и чула, но повярвайте ми, за пръв път ми се случва, някой да ме обвинява за това, че му вдъхвам кураж и вяра, в това, че един ден ще излезе от кризата и ще се почувства по-добре...Кво става, бе хора ?