Скъпите университети

И аз се учудих, че каза че ще пише на лични, въпреки че не е отклонение от темата. По скоро приказките за цигани и всякакви малцинства са нещо, което не трябва да фигурира точно в тази тема, но за тях се изписа много и не на лични 

Моля, придържайте се към заглавието на темата, в противен случай ще я заключа!

Сърдечно благодаря за намесата!!!

Burmichka
радвам се, че се включи 
Четях диагонално - видно защо 

Би ли споделила повече инфо за Warwick.
Ще ми е интересна "кухненска" информация 

А по отношение на решението ти - никога не съжалявай!!! 
Ще стане това, което е най-добре за теб! Сигурна съм

Мина
Аз съм мноооого доволна от Уорик.
Това е един от най-добрите английски университети, состоен заместник на Оксбридж. Намира се в централна Англия и е кампусен университет, т.е оформило се е едно студентско градче. Намира се в град Ковънтри, но за да стигнеш до Ковънтри ти трябват 30 мин с рейс ( където не връщат ресто ), но това не е проблем. Единствения проблем, който най-често намират е липсата на нощен живот, но на мен това никога не ми е пречело, винаги може да се отиде в Ковънтри, Лемингтън Спа или дори Бирмингам.

В университета изискват висок успех за прием и три матури, особено за бизнес специалностите, тъй като той е най-добрият за бизнес.
Почти всикчки, които са първа година живеят в кампуса. Цените на общежитията са от около 70 паунда до 130 паунда на седмица, като се има предвид, че в някои общежития може да оставаш само по уебно време, а в други и през ваканциите. Аз бях в Whitefields, много приятни, малки къщурки разположени на центъра на кампуса и всичко ми беше наблизо. Бяхме в отделни сати, с общи санитарни възли, кухня и всекидневна. Аз имах късмет със страхотни съквартиранти, с които никога не сме имали проблеми.

Материалната база е просто невероятна, но аз си оставам влюбена в библиотеката. Тя е на 5 етажа, на първите два има компютри за учениците, на всякъде има стаи за учене, места за тренировка на презентации и какво ли още не Много обичах да уча там, атмосферата беше като по-филмите

Най-обичах това, че всякаква имформация беше лесно достъпна, за каквотои да попитах ми се отговаряше, а као не можеха да ми отговорят ме насочваха там където могат.

Нещото, което е типично за всички английски университети са картите и ИТ услугите. Оше при записването ти съзадават университетски ИТ профил, с име и парола, както и университетски и-мейл, където се води цялата кореспонденция по университетски въпроси.
С тези име и парола имахем достъп да много ресурси- като се започне от лекции и учебници до доклади, които по принцип са платени, но ние получаваме достъп за това, че сме студенти.

Картите са магнитни карти, които служат за различни неща, да усостовериш че си студент, да отвориш вратичките на библиотеката, да си купише билет за някакво събитие, и когато отидеш само плъзват картата, на която си заредил билета и си влизаш

Лекциите се провеждат в големи зали, като протичат като презентация. На една огромна видео стена върви презентацията, лектора обяснява с микрофон, а ние трябва да си водим записки. Присъствието на лекции не е задължително, но на семинарите е. Семинарите представляват нещо като тукашните упражнения.

Аз лично имах не повече от 10 часа лекции и семинари на седмица, но пък имах много задачи - писане на есета, доклади, решаване на тестове и т.н,

системата за оце3няване е по-ралична. Не е шестобална, а процентна:
0-40 Fail
40 - 50 Third
50-60 Lower Second
60-70 Upper Second
70-100 First,като First e най-високата оценка.

През първата година оценката не се смята за дипломата, тя просто трябва да е над 40. Крайната оценак се формира от изпити и от курсови задания като есета, доклади и тестове. Обучението е 3 години, в някои случаи 4, ако има предвидена година в чужбина или година практика ( взависимост от програмата)


Като цяло, както вече казах, Уорик е много хубав университет и бих го препоръчала на всеки

Интересна статия  за филм Надбягване за никъде. Смятам да го погледна

Интересно. Но е по-скоро за американската ситуация. Мисля, че в Европа го даваме по спокойно  Моя приятелка в Щатите води сина си в 6 сутринта в училище. Защото започвали деня с двучасова тренировка. На мен ми се струва много откачено, но тя каза, че това е част от ежедневието на децата при тях, спортът бил много важен.
Това непрекъснато го чувам и до някъде съм съгласна, но като възпитаник на подобна система, който е с ограничено мислене вече, ми е трудно да си представя, как ще се оценяват постиженията на учениците или как ще може да функционира обучението без оценяване ли... 

Така е, съгласна съм. Но пък е и част от живота на детето на Пламен, което ми е адски симпатично, но ми е жал за него, като чувам как не си доспива, на какъв режим се самоподлага не без одобрението и пълната подкрепа на родителите си. През цялото време на спора, съм се чудела, как издържат така децата, но ето, че хората цял филм са написали по темата. Дори си мислех, че май аз съм недостатъчно твърда, че не настоявам достатъчно да учат, не ги насилвам, не ги натискам..... защото искам да могат да излизат с приятелки, да се смеят, дори да тъпеят, но да са ЩАСТЛИВИ и ОБИЧАНИ. Всеки трябва за себе си да намери разумния баланс - учене:свободно време. Дали ще успеем - те, като преки изпълнители, аз, като техен съветник, не зная. Не отричам  хубавите университети. И ще подкрепя детето си, до колкото мога, ако поискат да учат, но не бих се радвала, ако ми обясняват как не си доспиват месеци наред. И няма да съм щастлива, нито пък вярвам, че те ще са щастливи с ен на брой дипломи и квалификации, ако нямат човек до себе си, ако не им остане време от много учене за деца и любов - както да даряват, така и да получават.... Та за мен темата за скъпите университети е част от това какво точно и ние и те очакват от бъдещето си. Дали пък наистина не е Надбягване за нищо???

Същата треска се наблюдава и у нас за елитните гимназии - майки се оплакват, че децата им са преуморени, че учат до късно вечер и пр. А всъщност нещата са прости. Доброто училище дава повече шансове в живота. От там следва, че всички искат децата им да влязат в добро училище и един ден да бъдат богати и успели. Да, ама изискванията на добрите училища/университети са такива, че са по силите само на десетина процента от децата при нормално и разумно натоварване. Т.е. тези 10% деца успяват да наредят шестиците и да се класират на състезания и изпити без да учат като побъркани. Да, ама останалите не искат да бъдат просто наблюдатели и се опитват да компенсират по-малкото си дарби с повече труд. Това ги изнервя, изтощава и ги прави роби на амбицията. При това свръх амбициозни са най-често родителите, които са претърпели житейски провал. Те прехвърлят своите неосъществени амбиции върху децата си и се отъждествяват с техните успехи. На всяка цена.
И затова в статията апелират всеки да си направи трезва оценка и да помни, че целта е все пак децата да са щастливи, а не да са преуспели в кариерата. Точно по тази причина повечето мами не споделяме "цлелеустремеността" на Пламен - от всичките му постинги се вижда, че той е стратег и мотиватор на успехите на дъщеря си и тя може и да не е имала избор. Имаше момент, когато и аз залитах да натрапвам амбиции на дъщеря си. Но отмина. Сега почти не я бутаме да учи, а и тя не се преуморява с часове учене. Разбира се, имаме идеи за образование на Запад, но изобщо не мислим да я вкарваме в "месомелачката" на САЩ. САЩ си имат техни ценности и техен начин на живот, който е чужд на европейците. И ако случайно не стане изобщо, няма да правим трагедии. Ако детето има амбиции и талант за продавачка или проста канцеларска труженичка, по-добре да дадем парите за скъпото образование за един апартамент, та да си живее живота без кредити и да бъде щастлива.  

Споделям всяка една дума от последните два постинга.
Винаги ми е било болно за децата, чиито родители са с болни амбиции, колкото и клиширано да звучи. Не случайно в предишното си включване по темата попитах иронично Пламен дали и брачния живот е уредил на дъщеря си, защото именно това лъха от неговите постинги- начертано и планирано бъдеще, без възможност за избор или някаква промяна.
Стратегии, CV-та, скъпи и престижни университети, кариери, владеене на най-малко два, че и три западни езика  т.н. и т.н....

Нали темата е тази, която е поставена- "скъпите университети"? Човекът споделя как те са постигнали тази цел. Тя не е задължителна за всички, все пак.
Иначе аз благодаря за линковете на Пламен. Нашият път е по- скоро К., затова и питах за там, но това зависи от много фактори.

Krische, а филм има ли?

Честно казано и аз не си представям камара хлапета, поставени в еднакви условия, след като те изначално са различни /хлапетата/.

Джуди не зная, ще проверя. И аз от статията научих за това и останах с впечатление, че има, но може и да не съм схванала правилно.

Аз също благодаря за линковете и информацията, която е дал и то искрено. Само че, не приемам тази нахъсаност и борба за скъпия университет на всяка цена. Освен това приемам, че има деца, на които им е по-лесно ученето, запаметяването, анализирането и такива, на които това им е малко по-трудно и е с цената на много , много усилия и лишения. Затова и споменах за верния баланс, който за всеки е различен

Това просто е "техният избор", техният начин /на неговото семейство, имам предвид/. Чудесно е, че той го споделя, дори и заради родителите и децата, които не желаят да платят тази цена или преценяват, че не са гениални или дори толкова талантливи. Те ще се пренасочат може би в други посоки навреме, точно заради прочетеното тук и на подобни места. Или поне ако опитат, а не успеят, няма да са толкова кахърни, щом цената им се вижда височка. От всякаква гл.т. е добре, че се споделя.

Аз поне не помня, да съм казала, че е зле да споделя, напротив, аз също благодарих за споделената информация 

Зароди се напълно излишен спор дали неговата позиция е "добра". От този спор няма никакъв смисъл. Зависи от целта, която човек си поставя и от куп конкретни обстоятелства около него и тази цел.

Неговата позиция си е негова работа.
Неговата стратегия е добра - и друг път съм го казвала.
Негативното отношение на някои мами е заради пламеновото високомерно отношение към тези, чиите деца не са в топ чужди унита (без оглед на факта, че са още малки), към тези, които живеят в скапаната България, към тези, които не изповядват неговата амбиция. Ако не беше толкова надут, щеше да бъде супер чудесен източник на информация.