Скъпите университети

...А също и счетоводството, и икономиката изобщо, и още куп други науки. А за "признаването" ами.... "признава се" дипломата, но  назначават само в чужди компании, не и в български. Ясно е защо...
Става въпрос обаче за съвсем други терзания сега и предложих  още една възможност, върху която да размислят вкъщи.

gal94, ако е просто за финансовата страна на въпроса, не си заслужава. Разликата, която аз открих като емигрант, са възможностите и перспективите, които ти предлага живота в тези страни. Възможността да се докоснеш до неща, за които повечето хора само са чели или гледали по телевизията, дори и да си част от колектива, който ги разработва  

Сигурно имаш интересна и уникална професия, и можеш да се реализираш в отбрани технологични или бизнес центрове в света. Но моето социално положение в България е много по-високо отколкото на роднините ми в чужбина. А и не ми се налага да работя толкова много като тях, мога да си тръгвам по-рано от работа, да се събираме с приятелките, както и да си говоря през работно време по личния мобилен. Нещо като приказката първи на село или последен в града. Едно време мой колега (сега е един от представителите на Световната банка тук) замина да учи в САЩ за няколко месеца и на въпроса защо се връща ни се тросна, че там щял да е едни от всички, пък тук имало толкова малко хора като него, т.е. нямал конкуренция (имаше чувство за хумор), пък и толкова бизнеси били неразвити (беше 96 г.) Лошото тук е, че колкото и да постигнеш си заобиколен с бедни хора и не може да се чувстваш много щастлив. Общия стандарт трябва да се вдигне за да се чувстваш добре.

И мен винаги ми е било интересно , къде и какъв е шанса за реализация на бг студентите учещи в чужбина ?Даже ако някоя от вас ако иска да отвори една отделна тема .

Преди месец-два бях попаднала на интересен сайт, в който има разкази на българи, завършили в чужбина, но завърнали се в България. Това е сайтът Tuk-Tam - Образование в чужбина http://edu.tuk-tam.bg/, но в момента не успявам да го отворя. Имаше много ценна информация. Като добавих и няколкото изповеди на бг студенти в чужбина в книгата "Пътят към Харвард", осъзнах, че имам доста романтична представа за висшето образование в чуждите университети. Осъзнах също, че съм имала щастливи студентски години, защото работех само за опит и удоволствие и то по специалността си. От тези изповеди ми се набиха две неща - детето от Германия се оплакваше как нищо не усеща от студентството и трудно се адаптира, защото нонстоп трябва да работи нискоквалифицирана работа. А пък за Великобритания - макар и безлихвен кредит, все пак си е кредит. Може би вече разсъждавам като майка и ме стреска факта, че на 20+ години дължиш толкова пари. А ако се случи да имаш рано семейство, например, за момиче малко след дипломирането.  Сигурно всичко е премислено, но мен реално тези две неща ме стряскат. Иначе като четох за Харвард, наистина пък си заслужава човек да си пробва късмета и да усети този тип студентски дух.
Дано да се отвори скоро страницата. Имаше чудесни примери на възпитаници от университети от цял свят!

Здравейте и от мен! На нас също ни предстои кандидастване в униварситет през 2012 година, но ние живеем в чужбина и нямаме почти избор България или чужбина. Нямаме българска диплома за средно образование. Детенце категорично преди 3 години заяви, че ще следва медицина, а и двамата с баща му сме технократи, така че няма да продължи професиите ни. Алтернативата е Йейл, Харвард, Пристън или Йерусалим, като искренно се надяваме да бъде Йерусалим, защото живеем в Израел. Таксите са еднакви, с много незначителни изключения, а и програмата е еднаква. Вчера ни мина теста по психометрия, сега ни предстоят матурите. Проблеми с езиковите нива нямаме. Колкото до таксите за сега ме е обхванало някакво привидно спокойствие, защото има изгодни заеми, но като му дойде времето май ще ме подхване тревогата. Още повече, че ни предстои и казарма, но това пък си има и своите добри страни, защото сме се спрели на варианта едновременно да учи и служи. Но все пак бих искала да проуча и въпроса как български гражданин може да кандидатства и учи в български университет без да има диплома за средно образование от България, освен като чужденец. Моля, дайте малко повече информация, ако разполагате с такава.

Най-лесно ще е да учи като чужд гражданин, плащайки таксата за такъв. За чужденци мисля, че е съвсем приемлива - 3000 евро/ годишно. Бакалавърските програми са по 4 години тук. За магистратурите не знам по колко се плаща ...

Аз отворих линка на Danybon, копвам едно интервю:


Интервюто със Симеон Тютюнджиев е предоставено от ДНЕВНИК

Къде учиш? Харесва ли ти? 

Уча в университета в Тюбинген (Uni Tübingen). Специалността ми е BWL (Betriebswirtschaftslehre) - икономика и бизнес администрация.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Uni Tübingen е в малък университетски град (около 100 000), намиращ се на около 40 км южно от Щутгарт. Градът е хубав, много зелен и пълен със студенти, като 40% са чужденци. Има около 500 българи.

Води се един от най-скъпите градове за живеене, наемите са с около 50 евро по-скъпи от тези в големите градове, например в Щутгарт. Няма тежка индустрия, а повечето работещи хора просто "нощуват" в Тюбинген.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

Най-трудни за мен бяха интеграцията и начинът на учене, тъй като в училище се преподава и се оценява по различна система, докато в университета никой не те кара да учиш или да присъстваш. Накрая обаче ти поставят изпит, който обхваща целия материал, и не е достатъчно да си разгледал няколко теми, за да го вземеш.

Лично за мен през първата година понятието студентски живот беше предимно учене. От сутрин до вечер учех и накрая успях да взема 1 изпит от 3. Впоследствие свикнах с начина на преподаване на професорите и това как трябва да се подготвя за определен изпит. Вече нямам проблем, но който си мисли, че в Германия се учи две седмици преди изпит, има грешна представа.

Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

Транспортът в нашия град е предимно с автобуси, като за семестър плащаме билет на цената на 50 евро, с който можем да използваме автобусите и влаковете в околността, но за по-дълги растояния не е много удобно. Друга вариант е придвижването с колело. Голяма част от студентите предпочитат този превоз, тъй като градът в по-голямата си част е равен и има алеи за велосипеди.

Пътуването с влак в Германия е скъпо, но има и други алтернативи, например да се използва сайтът Mitfahrgelegenheit. В него шофьори търсят хора, с които да пътуват, за да намалят разходите си. Цената в повечето случаи е около 5-6 евро на 100 км, което излиза доста по-евтино от билетите за влак или автобус.

Пътувал съм много пъти и досега не съм имал проблеми. Повечето шофьори са коректни и отговорни. Единственият недостатък е, че могат да ти откажат в последния момент или да закъснеят за срещата.

Използвам европейската здравна осигуровка и съм доволен. Заплащането е като при личен лекар в България, като таксата е 10 евро за тримесечие. Единственото нещо, което човек трябва да знае, ако използва европейската здравна осигуровка, е, че повечето частни клиники и заведения не са достатъчно запознати с нея. Нужно е на място да се обясни какво представлява, след което се попълва един формуляр и те вкарват в системата без никакви проблеми.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

Университетът на мен лично не ми помага много, всичко разбирам от студенти в по-горните курсове. Има клубове и най-различни центрове, но там работещите те затрупват с ненужна информация и в един момент се объркваш, докато студентите знаят всички "тънкости" и "преки пътища".

Частните клубове ми допадат повече, а и има най-различни - за дебати, политика, спорт, танци и прочее. Там студентите са сплотени, имат общи интереси, докато в тези към университета членуват повече зубъри, за да имат "социална дейност" в CV-то.

Хората как сe отнасят към чужденци?

Досега не съм имам проблем с немците. Мили са на пръв поглед, но за мен са студена нация. Предпочитам контактите с чужденци, без значение откъде са.

Има ли много българи? Помагате ли си?

Българите в Германия сме много. Веднъж на месец организираме българско парти, като се събират около 200 души. Партитата се провеждат в Щутгарт, тъй като градът е по-голям и има повече места, където може да се организира подобно събитие.

Тюбинген е малък град и се познавам с повечето българи тук. Лично аз нямам проблем и мога да общувам с повечето, но има такива, които избягват контакт или се срамуват да ме поздравят на български по улицата.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

Ученето заема около 80% от свободното ми време. Ставам, отивам на лекции, после в библиотеката, а в останалото време се заминавам със спорт. Обичам да готвя и да купонясвам. Въпреки че в нашия град няма много заведения, пак успяваме да спретнем някой купон. Дори най-хубавите ми спомени са от кухня в общежитие, в което един крещи на български наздраве, друг на испански - salute.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

Мисля да се върна в България. Не ми харесва начинът на живот в чужбина. Ходил съм и на други места освен Германия, но в сърцето ми винаги е България, хубавите българки, шкембе чорбата, Черно море, Рила и Пирин. Освен това мисля, че човек, стига да иска, може да се реализира и в България и да живее по европейските стандарти.

Доста студенти отиват в чужбина с нагласата да останат там, след като завършат, но за мен нещата стоят по друг начин. Отидох в чужбина, за да видя какво няма в България, какво бих могъл да взема от Западна Европа и да го пренеса на българска почва, да го направя още по-добре, но в полза на българите.

Болднатото ми направи впечатление, защото същото чувам и от доста други студенти в Германия 





 

Извинете за любопитството, но ми стана интересно. Американското медицинско образование не започва след гимназия, а след бакалавърска степен. В Израел също ли е така - трябва вече да имаш висше образование, със съответния профил - физика, химия и биологи, за да кандидатстваш медицина?

Между другото, Харвард наистина е първокласно медицинско училище, но освен него и Йейл в първата десетка има още цели осем училища. Принстън пък изобщо няма обучение по медицина.  Ето тук последни класации на медицинските училища в САЩ по общ рейтинг и отделни специалности:
http://grad-schools.usnews.rankingsandreviews.com/best-graduate- … p-medical-schools

А на мен би ми било интересно да чуя човек, който вече се е върнал тук, как се реализира. Планове, иначе, разни.

По повод  студентите в Германия и желанието им да се връщат ,  братовчедка ми завърши стоматология в Мюнхен и за ужас на родителите си поика да се върне . Сподели , че така и не е могла да намери приятели и хора , с които да контактува и да се чувства добре . Момичето е нормално , красиво и определено няма проблеми с комуникацията . Тук в БГ има тълпи от приятели , но там ...

И защо така в тая Германия  ?Защо не ги приемат бг ?Студени ли са германците , манталитета ли ни е много различен ?

Ти кажи. 
В Германия само на гости. 

http://www.iime.org/database/mideast/israel.htm Това е линк с медицинските университети в Израел. Но като правило най-престижен е тови в Йерусалим. Условията за кандидатстване не се различават от тези в България - след завършено средно образование. Различното е че се държи т.н. изпит психометрия, който е в 8 раздела от различни области и това е за всички студенти независимо от кой държава изват. Традиционно медицината е една от май желаните специалности и респективо и точките за прием са минимум за медицина 738, за фармакология 689, а най-ниски са за стоматология - 650, като имате предвид, максималния бал от психомертията е 800 точки. Стоматологията има по-малко точки защото и специалистите са под път и над път. През пъвите 2 години е т.н. подготве и след това е ситната цедка. Ако са приети в началото 200 след това остават около не повече от 100. Обучението е между 6 и 7 години. За повече инфо можете да посетите сайта на Университета в Йерусалим.http://www.huji.ac.il/huji/eng/Таксата е около 30 000 долара.
ianajar, колкто до химия, физика и биология в Израел средното образование завършва с т.н. багрут нещо като ношите матури, но много по-различно, защото е на нива. Най-високото е 5 и то не е задължително за всички деца. Който колкото иска и колкото може, но за да имаш правото да кандидатстваш прябва да имаш поне 4 и то не по всички предмети, поне по 1, а за останалите се иска максимума. Матурите са по математика, иврит, английски, обществени науки, физика, химия, история, религия и още и още.

Е, то хубаво, ама колко кандидат-студенти в България, в частност този форум, се интересуват от медицина точно в Израел?
Или за обща култура да посетим сайта?