Скъпите университети

skybird, значи програмата по медицина в Израел е като българската и някои европейски, няма нищо общо с американската. Просто ми стана любопитно, защото казахте, че са еднакви -  разликите са доста сериозни, за цената да не говорим.  

П.П. Аз не говоря за матури. В американско медицинско училище можеш да кандидатстваш само, ако вече имаш бакалавърска степен. Медицинското образование тук се брои за пост-бакалавърска, докторска програма, матурите нямат никакво отношение.

cool witch, в по-горен пост някой имаше интерес, а не е задължително. Ако искаш. Това си е твое решение.

Когато казах програма имах предвид учебен план и хорариум на отделните дисциплини.

И как им е еднаква програмата като хорариум, като тук тя е тригодишна, а там шест или седем? Може би трябва по-отблизо да си погледнете пак информацията специално за САЩ, ако наистина насам сте се насочили, много значителни разминавания имате с действителността. С най-добри чувства го казвам.

Благодаря ти, но все още не сме се насочили, само проучваме. Защото ако минем на варианта България, това ща стане след казарма, а е свързано с това да бъде сам. Ние трябва да останем в Израел. Все пак всеки родител иска най-доброто да детето си. И ние нямаме много време, защото трябва да подаваме документи до 30 април 2012 година. А и за мен е много важно не колко години ще се обучава , а кава реализация ще получи след това, защото дори завършил в България после, зада практикува в Израел ще трябва отново да приравнява хорариуми, изпити и куп още неща. Казвам го ог опит, защото когато заминахме за Израел с баща му ни бяха нужни кяколко години докато защитим дипломите си и получим правото да практикуваме професията си.

Извинявай, че с такова закъснение отговарям.
Не, не съм с уникална професия, основно съм домакиня, която поработва почасово понякога  В същност бях с професия, но сглупих още в БГ, като тръгнах да гоня финансовата страна на въпроса, а не просто да натрупам опит срещу минимално заплащане  Познавам и имам възможност да работя с професионалисти, както и доста българи професионалисти познавам и виждам разликата. Емигрирах доста късно от България, просто с идеята да понауча английски и да видя как е там на запад. Съжалявам единствено, че не го направих, като бях на 18 
Но аз например не разсъждавам като теб по отношение на "първи на село или последен в града". Ако мислех така, сега щяхме да живеем охолно и предоволно в Африка. Там стандартът на белият е невероятен, малко са хората в Европа или Щатите, които могат да си го позволят 

Само да допълня, тези дни в работата се сблъсках с този проблем. Специализираната литература е много скъпа да се закупи, а много често от библиотеките не я дават за ползване в къщи, трябва на място да четеш и водиш записки. Копирането на страници е забранено, ако не заплатиш авторски права. До скоро е било позволено до около 20% да се копира, но с нов закон за авторското право са забранили изрично всякакво копиране, ако не си закупил авторските права. Така че разходът за учебници и специализирана литература не е за пренебрегване 

Мери, радвам се да те видя тук. Чудесно звучиш! Този път се включвам не с конкретна информация, а да споделя нещо. Аз съм страхотен фен на чуждите престижни университети, но вчера се замислих, че  може би не забелязваме и много хубави неща в България. Имах разговор-среща по женски с високообразована чужденка, на която толкова й харесва тук и само се чуди защо българите напускали. Тя е живяла в какви ли не прекрасни страни, но не - тук й харесва най-много и иска тук да се реализира. Вярвайте ми - не съм чувала отдавна патриот да говори така за страната ни както чух от тази жена. Изведнъж погледнах през нейните очи - ниски данъци, ниски цени на всякакви услуги при страхотни услуги - възхитена е от лекарите ни, достъп до допълнителни занимания - децата й могат да посещават какви ли не курсове на достъпни цени. Те просто са щастливи тук. Сетих се поста на майка, коят писа тук, че наистина е щастлива в БГ и си има всичко в сравнение с роднините в чужбина.
Днес пък чух по едно радио реклама на Американския университет и знаете ли - точно това бяха уловили - хем си в БГ, хем получаваш добро образование, хем после се реализираш тук на висока позиция в мултинационална компания. Доста добра формула ми се стори. Всъщност май най-добре е да се открие точната формула човек да бъде щастлив. Винаги съм си мислила, че с диплома от Харвард няма начин да не си щастлив, но пак скоро си говорих с приятелка и тя ми даде конкретни примери, че точно с тази диплома ставаш доста скъп за много работодатели и ако не те хареса веднага и не почнеш работа някъде, после става по-трудно. Такива мисли ми се въртят в главата тези два дни. Едва ли съм полезна с инфо, но исках да споделя. Иначе пак съм си фен на престижните университети и ви чета с голямо удоволствие.

 ianajar, пиши, когато имаш възможност. Много си ни ценна!

Danybon, радвам се, ако помагам на някого с информация.

За връзката между университета, реализацията и задоволството от живота темата е голяма и сложна. 

Сега, когато познавам вече тукашната система, малко съжалявам, че не дойдох по-рано, а първо завърших де що можах в България. Изобилието от варианти за обучение и реализация никак не е за пренебрегване, а в България такова липсва. Съвсем.

Тук при избор на университет много се набляга на един труден за дефиниране критерий - пасване, тоест кандидат и университет да са си лика-прилика. В страната има над 5000 акредитирани университета, от които поне 100-150 на много високо академично ниво. Като изключим легендарния статус на някои университети (визирам светата троица Харвард - Принстън - Йейл), първите 30тина университета в класацията на практика предлагат сходни резултати като реално обучение. Много често чувам от родители на кандидат-студенти и от самите деца, че изборът им от американски университети се изчерпва с трите най-известни Айвита, евентуално плюс Пенсилвания (малко хора включват в сметките Brown, Cornell или Columbia, въпреки, че те са също толкова Айви). А университети дал Господ! От малки, пасторални колежи в живописни местенца, където професорите канят целия курс на чай всяка седмица и където се формират страхотни приятелства доживот с преподаватели, до огромни изследователски комплекси, където можеш още от трети курс да правиш истински експерименти с ядрено-магнитен резонанс, примерно (в нашия има лаборатория, абсолютна фантастика).

За много родители е кощунствена мисъл това, но всъщност далеч не за всеки е удоволствие да учи в Харвард. Не говоря за амбиция, способности, кисело грозде и прочие, а за неща като атмосфера, възможности да намериш приятели, да създадеш професионални контакти, да си намериш истински ментори сред преподавателите. Моят университет, например, има един леко аристократичен ореол и е предпочитан от децата на много богати родители. Ами аз лично не бих го препоръчала на моите деца, защото те няма да са отраснали с летни ваканции във Франция и дизайнерски дрехи от невръстна възраст и не съм сигурна, че действително ще си намерят подходяща среда там. Мъжът ми е завършил същия университет и като бедно емигрантско дете така и не си е намерил мястото. Има други, не по-лоши университети с доста по-разнообразна студенстка маса, които за мен биха били по-подходящи. Но идвайки тук, аз нямаше как да знам, че съм се записала в университет за богаташки чеда със силно материалистичен уклон, това не им го пише на сайта.

Това също са важни критерии, според мен, защото четири години са цяла вечност, когато не ти харесва мястото, в което учиш. И ако в България на практика нямаш избор, то тук има едно стотина университети с твоята специалност, които биха били далеч по-подходящи за теб. Затова е хубаво и важно, според мен, като се информират кандидатите за училищата тук, да гледат отвъд Айвита и класации и да търсят и други характеристики. Например климатът е много важно нещо за много хора. Щатите са голяма страна, тук има от тропически климат в Тексас до практически сибирски в Мейн. Не всеки може да постига отлични резултати при 50-градусови жеги или при няколкомесечна страховита зима. Не на всеки му е по сърце да живее в Ню Йорк, за да ходи на лекции в Колумбия или пък да се заточи в градчето Ню Хейвън, където се намира Принстън. Това са важни неща, в много случаи значително по-важни в края на краищата от това дали университетът ти е номер едно или номер петдесет и осем в класацията.

Извинявам се за дългия постинг, все не успявам да съм лаконична.

  
Опитах се преди малко да напиша нещо подобно.

Лекари (наскоро емигрирали тук) ми споделиха, че е нужно всичко да учат наново. Защо? Та те идват от най-добрите и високоплатени работни места в БГ...?!


Judy бе написала "Ако моите планове е детето да живее в БГ....".
Ей богу, от няколко дни се чудя над това: "моите планове".
Родител предлага варианти и подкрепа, избора е в ръцете на детето.
То ще си носи и последствията занапред.

ianajar, страшно ми е интересно и полезно да те чета! Толкова е увлекателно! Мога цял ден да стоя и да чета в тази тема. Благодаря! И пак пиши!

И на мен това ми мина през ум. 

Личният ми опит дотук е, че решението да се замине или не на обучение в чужбина никога не е достатъчно информирано, без значение колко информация си прочел и колко роднини имаш във въпросната чужбина. Винаги до голяма степен опира до личностни характеристики - дали детето има хъс да рискува, желание да пробва нещо непознато - и вероятно плашещо, пък и в края на краищата желание известно време да се отдели напълно от познатата си среда. Аз си въобразявах, че съм страшно информирана - и на фона на колегите и съучениците си, които заминаваха почти на сляпо, действително бях. Като пристигнах тук, се оказа, че всъщност съм абсолютно неподготвена. С всяка нова година - вече са девет - откривам и разбирам все повече и осъзнавам колко наистина съм била неинформирана. А вече имах двегодишен опит с живот и обучение в чужбина, пътувам от дете, не е като за първи път да заминавах някъде.

Затова си мисля, че тези решения да не се заминава, защото според информацията, която детето има, на него хич няма да му хареса, са погрешни. Единственият начин да разбереш дали действително е за теб ученето и животът някъде другаде, е да го пробваш лично и то за няколко години. Една година не стига. Три-четири си трябват - всъщност според едни изследвания петата година е решаващата, така че по-малко от това е недостатъчно за вземане на решение. 

Постът ми бе след този:


Сиреч в този пост иде реч за разсъжденията на родител, не на детето.
А това е целият ми пост, във вр. с  горния:


Имах случай на родители, които готвеха детето им да замине да учи в чужбина, но те тук са със собствен бизнес и план то да се върне, след като завърши. Т.е. те планираха и ходенето и връщането му. Оставам с впечатление, че не са единствени. Да не се лъжем, но реалността често е такава- много родители имат планове за децата си- къде по- конкретни, къде по- общи. Лично аз пиша "ако", т.к. нямам съвсем конкретни такива, имам някакви бегли идеи.

Лично аз бих направила всичко възможно моите деца да заминат да учат навън. След това не бих планирала нищо повече за тях. Най- малкото- те ще са вече възрастни хора и сами могат да преценят какво искат и дали могат да се справят. Аз не бих могла- не бих била запозната нито с обстановката, нито с реалните техни възможности, не само не мога да взема решение, но дори не бих могла и съвет да им дам след това.
Веднъж имахме интервю за наемане на работа в наша фабрика, търсехме най- общо икономист. Едно момиче, завършило в Австрия /мисля там, беше преди пет години/ бе изключително далеч от нашата реалност, не е и ставало дума да го наемаме след интервюто. Иначе то вероятно бе  много добър студент, с отлична подготовка, но тук, за у нас, разсъжденията му по отношение процеса на работа и отношенията с персонала бяха далеч от нашата реалност.
Та спомняйки си този личен опит не намирам за добра идея планът детето да учи в чужбина с цел след това да се върне у нас, но това не означава, че е невъзможно да се реализира. Само че аз не познавам лично човек, който да го е направил. Познавам други- завършили и останали в чужбина доста. Затова и споделих, че за мен би било по- интересно споделяне на опит на учил навън и реализирал се у нас.
Освен това за бъдещата реализация на специалиста у нас /навън може да е подобно, с разни хора комуникирам, различни неща чувам/ са много важни наличните контакти. Когато имаш създадени такива още от университета, това до голяма степен би могло да ти даде старт. Пиша съвсем откровено затова, което виждам от 15 години насам. Не си падам по идеализации от типа "Зависи от качествата ти като професионалист"- не, не винаги зависи, поне не само от професионалните качества. Особено като се има предвид, че човек се изгражда като професионалист основно след като завърши ВУЗ.

Judy, спокойно, споделих мнение.
Защото плановете на родителите понякога са едни, обаче на детето може и да са други. Или бъркам?

Аз съм голям фен на един завърнал се 2005 г българин от Канада. Опитвам се да следя изявите му и въобще нещата, които прави и са свързани с "визия за ремонт на българската образователна система". Цитирам:

И аз тъй направих. Не се притеснявам, за нас има време. Много ясно, че целите на всеки може да са различни, дори не го обсъждам, понеже няма смисъл. Снощи говорих с една приятелка, чийто син записа и изкара една година, не му понесе, върна се тук и почна да работи на смени в една фабрика. Тя каза, че се чувствал чудесно точно в това си положение. Различни случаи имам наколо.
Но има случаи, като на моите хора с бизнеса- те си мечтаят децата им да го поемат /разбирам ги, колко труд са вложили, целия си живот/.
Много родители край мен пратиха или се готвят да си пратят децата по разни места. Нито едно нямам познато, което да си е дошло тук отново или да се кани, след като е завършило.
Затова и питах- ако има някой да сподели как се справя един млад човек, който се е върнал в България след като е получил образованието си навън.

Ба, ремонт на БГ образователната система? Това ми е вече като виц. Кой е този симпатяга?
Намерих това:
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=642&aid=14931

Учи в Сифия, национална гимназия по приложни изкуства "Св. Лука"
сега е 11 клас и двете сме много стресирани на тема топ университети за графичен дизай. за сега набляга на намскич и догодина ще държи TestDaf надявам се да го мине
да доволна е от училището си относно подготовката по спецоалните предмети, но всичко останало там не е на ниво
ако някои знае добри университети в немскоговорящите страни да каже
ще сме много благодарни