Скъпите университети

  • 164 940
  • 737
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 14 901
По темата, ако може да си го позволи финансово и има нужната подготовка си заслужава.

# 466
  • Мнения: 4 877

Aз си я взех днес и започнах да я чета. На първите страници съм, но определено много ми харесва. Увлекателно е написана. Като я прочета, ще пиша повече.

Преди малко добавих коментар в блога си за книгата, но обещах и тук да споделя. Ето впечатленията ми:

Днес прочетох книгата, за която ви писах - "Пътят към Харвард". Определено е много мотивираща и много е полезна. Все още разлиствам списъка с поместените 100 американски университета и си ги сравнявам по зададените критерии. Първата част на книгата е разказ на автора как се е готвил и как е канидидатствал в Харвард. Втората част е списък на американските у-ти, които биха били атрактивни за българите. Третата част е за западно-европейските у-ти. Тази част е под формата на интервюта. Много ми се искаше да има и за Франция, и за Швейцария, но и така информацията е изключително ценна. В края на книгата ми стана леко тъжно. Може би вече гледам на тази тема като майка. Нонстоп ми се набиваха в съзнанието изповедите как трябва да работят нискоквалифициран труд докато учат в чужди у-ти (основно май в Западна Европа) или пък трябва да теглят кредити, за да се издържат. И все пак, когато човек попрелисти книгата отново, си връща онова надъхващо, мотивиращо чувство. Всъщност, да, продължавам да си задавам въпроса какво става с българските възпитаници на чуждите университети след като завършат Харвард и други престижни учебни заведения.

И още нещо, което ми беше много интересно и дори любопитно - имаше интервюта с представител от комисията по прием в Харвард, който отговаря за България. Дава висока оценка на образователната система у нас и особено на подготовката по английски. Другото интервю, което четох с голям интерес, беше с бивш възпитаник на Харвард, българин, който интервюира българските кандидати. Много ценни са и двете интервюта!

Въобще цялата книга си е като пътеводител.

# 467
  • Мнения: 4 877
Top 400 - The Times Higher Education World University Rankings 2011-2012 http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/ … 2012/top-400.html

# 468
  • UK
  • Мнения: 205
Здравейте, мами!
Изчетох цялата тема и определено научих много неща, които да ми помогнат при бъдещото ми следване в чужбина.  Simple Smile Аз съм единадесети клас, но отсега се подготвям. Плановете ми са да кандидатствам и във Великобритания, и в САЩ. Предимно ме влекат хуманитарните специалности, журналистика. Правото също. Simple Smile
Може ли някой от вас да ми обясни какви са изискванията за българи в американските университети? Говорим за Ivy League - Харвард и Йейл, примерно. Прерових им сайтовете и нищо не намерих. Simple Smile Благодаря ви предварително.

# 469
  • някъде из облаците
  • Мнения: 507
Може ли някой от вас да ми обясни какви са изискванията за българи в американските университети? Говорим за Ivy League - Харвард и Йейл, примерно. Прерових им сайтовете и нищо не намерих. Simple Smile Благодаря ви предварително.
Здравей, поздравление за решението   bouquet. За кандидатстване в САЩ бих ти препоръчала фондация Фулбрайт, г-жа Танева, много е любезна и ще ти отговори на всички въпроси, насоки ще ти даде и т.н., може и на ел. поща да и пишеш, но най-добре - лично, като хубаво е предварително да се обадиш, да не се окаже че като отидеш тя е командировка, консултациите са безплатни. Дават линк към тема за кандидатстване в САЩ  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=595944.0 , там може също да намериш интересни неща, има българка преподавателка в амер. университет, която е обяснила доста добре по-какъв начин се прави подбора на кандидатите, може и със съвети да ти помогне, наистина е доста полезна информацията.  Аз мога само да ти кажа, че трябва да държиш САТ 1, за отличен резултат се смята над 2300т., трябва да имаш и САТ2 може по 2 предмета, но почти всички престижни университети искат 3. Ти сама ще си решиш по какви предмети е най-добре да се явиш. Имай напредвид, че например по немски изпита е веднъж в годината, само юни месец, а с изпитите е хубаво да приключиш още септември, октомври най-късно в 12 клас, за да може резултатите да са ти излезнали преди пускането на документите.
Хубаво е да се занимаваш с извънкласни дейности, да имаш награди от някакви състезания и конкурси. Това всичко ще ти е от полза. И най-важното са съчиненията, които трябва да напишеш, те най-добре ще те представят като личност, а те най-вече си подбират кандидатите според личностните им качества  Laughing
Чакате доста работа, пожелавам ти успех.
Ако още нещо те интересува, питай, може и на лични, голямата ми дъщеря мина по този път преди 2 години, ще споделя някакъв опит, макар и малък. За съжаление тя в 11 клас реши, че иска да учи там ( преди това отказваше за учи в чужбина, макар да е била на гости в САЩ), приеха я, но стипендията която и отпуснаха не беше достатъчна, замина за Англия ( заема за таксата доста ни улеснява). Наистина много работа те чака, но си заслужава.  Hug

# 470
  • Мнения: 3 346
Може ли някой от вас да ми обясни какви са изискванията за българи в американските университети? Говорим за Ivy League - Харвард и Йейл, примерно.

Няма специални изисквания за българи. Изискванията са еднакви за всички чуждестранни кандидати и се различават от тези за американци само по факта, че трябва да държиш ТOEFL. На сайтовете на университетите търси Information for international applicants.

Съветът за Фулбрайт като първа спирка е чудесен, подкрепям. Там ще ти дадат вероятно информация и за други университети - елитно образование не се получава само в Айвита. В интерес на истината, ако тепърва сега, в единайсти клас, се започва подготовка за кандидатстване, за Айви е малко късно, ако кандидатът няма някакви изключителни академични и други постижения. Други, не по-лоши университети, може да се окажат много по-достъпни. А и не е препоръчително да кандидатствате само в една класа университети, шансовете да не паснете едновременно на всички са огромни.

# 471
  • някъде из облаците
  • Мнения: 507
ianajar, напълно подкрепям мнението ти, като дадох линка исках да прочете точно твоите постове, много ценна информация за кандидатстващите в САЩ   bouquet

# 472
  • UK
  • Мнения: 205
Благодаря ви, дами, за полезната информация.   bouquet
Знам, че си заслужава, но и че е доста трудно. Мен като цяло не ме е страх от учене, тази година ще държа всичките им необходими SAT-ове, а другото лято - TOEFL. Simple Smile По олимпиади и състезания също се бутам доста.
Относно Фулбрайт: не знаех, че предлагат консултантски услуги, те ми бяха някакво много далечно известно име, което дава стипендии за САЩ.  Grinning Ще се консултирам с тях при първа възможност.
Другата ми опция е Великобритания. Специалността, към която съм се насочила е Медийни и филмови науки и комуникации. Главно следя класациите в Таймс и Гардиън, като университети съм си харесала Leicester, Aberystwyth, Portsmouth и Cardiff, все още съм в процес на оглеждане, разбира се. Проблемът, както сигурно се досещате, са парите: студентския заем е наистина голямо облекчение, но таксите за живот и за общежитие ми изглеждат доста непосилни за семейство с доход като нашия Това ме плаши доста. Бърсарита имат много малко университети, а с още един заем от британска банка не ми се иска да се обвързвам. Освен това не бих могла да замина някъде, знаейки, че оставям семейството си тук с някакви огромни суми за плащане. Търся всякакви начини да разреша този проблем, знам, че ми е раничко, но още от лятото съм го замислила. Simple Smile
Последно: на 15 октомври ще ходя на изложението на Интеграл (от Велико Търново съм). Знам, че това в София е този уикенд. Някой ходи ли/ще ходи ли и какви са ви впечатленията? Чувала съм много лоши неща за Интеграл защото и искам да знам дали могат да ме консултират адекватно. Simple Smile

# 473
  • Мнения: 330
Аз съм майка на единадесетокласник и се замислям напоследък по един друг въпрос.
Заслужава ли си образованието в Англия. Мога да инвестирам в сина си 100 хил.лв. (на толкова изчислявам за три години таксата от 9 хил.паунда годишно и разходи от около 800 паунда месечно. Много са, но и без друго спестявахме за него. Имам няколко познати върнали се оттам и не бих казала, че им личи, че са завършили в Англия. Особено бизнес образованието не виждам къде ще го работи тук. То си е и до индивидуален късмет де. Той иска да учи нещо от природонаучните профили - физика, химия, астрономия, т.е. това пък съвсем няма къде да работи в България. Просто се чудя дали завършвайки тук и с един основен капитал няма да е по-щастлив в бъдеще, ще има средата си, нашата подкрепа, семейството си. Сестра ми жвее от 10 години в САЩ, мой първи братовчед в Лондон, еми емигранти ще си останат до края на живота си. Да, имат къщи, коли, дрехи, но и ние тук ги имаме. Работила съм и съм учила много за да успея по някакъв начин, както и те там. Но съм си близо до родители, приятели, водя по-спокоен и по-весел живот. Питам се да го подрепям ли да замине от нас, в крайна сметка животът е кратък, какво значение имат коли, къщи, дрехи, и тук може да се успее, ама е много по-малка конкуренцията. Освен ако не го иска да стане учен откривател и да помогне на много хора по света, тогава си заслужават усилията. Извинявам се за поста, ако ви се вижда не за тази тема.

# 474
  • Мнения: 24 467
Ако планът ми е децата да живеят в България не бих се напъвала да ги обучавам навън, честно. Смисъл да се учи в чужбина има ако човек планира и да се устрои там, където е учил, създал контакти и образованието му е съобразено с тамошните обществени нужди. 
А детето какво иска- къде иска да учи и после къде планира да се устрои?

# 475
  • Мнения: 2 885
gal94, питай детето си.

Като приемат и с 3-ки от матура в СУ какъв стимул ще има да учи тук...не знам. Rolling Eyes

# 476
  • Мнения: 330
gal94, питай детето си.

Като приемат и с 3-ки от матура в СУ какъв стимул ще има да учи тук...не знам. Rolling Eyes
Питам го, говорим за това даже прекалено напоследък. Не знам казва, не мога да преценя. Харесва му разбира се да отиде в чужбина, но заради външната страна. Ние сме ходили с него в Лондон, в Рим, а и той сам е ходил в Швейцария, Германия, Австрия и други страни. Ами чисто, красиво, по-евтини маркови дрехи и маратонки (това го интересува). Иначе е отличник, гледа постоянно документални филми за научни открития, нови технологии, ако си реши нещо да постигне ще се справи. Но си мисля, че не искам да живее в чужбина, не е необходимо да се бъхти толкова. Ще видим, той ще си реши. Ама с тия неговите физики и химии пък тука няма никакъв шанс за реализация наистина. В едно особено положение съм, много внимавам да не го побутна в едната или в другата посока.

# 477
  • Мнения: 9 923
Разумни размисли, които са минавали през ума и на други майки Simple Smile Да, няма смисъл да се учи в чужбина, ако ще се работи тук, но......кой казва, че ако детето реши да отиде там и после непременно ще иска да остане? Много деца тръгват страшно нахъсани, а после нямат търпение да завършат и да се върнат. Особено тези в Германия... Thinking И наистина доста от тях се връщат. Никой не може да каже как ще се развият нещата за детето в чужбина, как ще му понесе живота навън, защото екскурзиите нямат нищо общо с постоянното пребиваване някъде. Още по-малко цените на марковите дрехи Simple Smile gal 94, може би във вашия случай ще бъде удачно бакалавъра да е тук, а магистратурата в чужбина. Момчето ще замине после като един пораснал вече и уравновесен човек, който знае какво иска за себе си от живота и решението ще е лично негово. Другият плюс е, че ако животът навън изобщо не му хареса, ще си има и българско образование, с което ще работи тук, избягвайки неудобството на някои завърнали се, които не могат изобщо да си намерят работа с чуждата диплома, така както и на българите  им признават българските дипломи само на хартия.
Ние избрахме този вариант. Simple Smile

# 478
  • Мнения: 660
Ако "стимулите" за живот и обучение в чужбина са сведени до чистотата на тротоара и марковите дрънкулки , то по-добре да остане в БГ , докато узрее за  по-висши цели . При това ниво на осъзнаване не си харчете парите .

Темата "завръщане" при нас не се коментира преди още да сме тръгнали  Peace, но за мен е кристално ясно , че не искам да се връща , поне не, докато състоянието на нещата тук е в настоящия вид . Моето виждане по въпроса е , че човек отива да се обучава навън с цел да развие креативността си , способността да създава , да твори , да мисли . И не смятам , че тези усилия трябва да са насочени към крайната цел да станеш високо платен модерен роб . Целта , поне при нас , е да се научиш да работиш за себе си , а ако си достатъчно добър в това , ще бъдеш полезен и на много други .

Последна редакция: вт, 11 окт 2011, 18:59 от nice

# 479
  • Мнения: 1 210
Другият плюс е, че ако животът навън изобщо не му хареса, ще си има и българско образование, с което ще работи тук, избягвайки неудобството на някои завърнали се, които не могат изобщо да си намерят работа с чуждата диплома...

Дипломиран магистър от престижен световен университет ще бъде надеждна инвестиция за всяка уважаваща себе си компания. Било българска, било чужда. Дипломата за висше образование не се "признава". Единственото изключение е Правото, тъй като англо- саксонската и континенталната правни системи имат кардинални различия. И то не защото не биха признали дипломата, а защото правото на Великобритания (и Америка) е неприложимо у нас (и в останалата част на Европа), както и обратното.

Общи условия

Активация на акаунт