Скъпите университети

Ясно и пределно точно

аз не много често чета тази тема защото ни е много рано още, но... реших да погледна. четох само последните две страници и не разбрах къде останаха университетите - нито скъпите, нито евтините. мисля си че администраторите трябва да се намесят.

Защо не оставим всички свободно да се изказват  Вярно е, че някои мнения освен многото информация съдържат и  в голяма степен емоции (както положителни, така и отрицателни - все пак хора сме, няма как да избягаме от емоциите и преживяванията си). Не разбирам как постове без никаква информация по темата имат място във форума. Не мисля, че темата е за да плюем постовете на един и да хвалим постовете на друг. 
За пореден път призовавам - оставете хората, които ИМА КАКВО да кажат за университетите, да го кажат. Нормално е един да има една позиция, друг - друга. Вземете от информацията това, което е важно за вас, но спрете да заклеймявате този или онзи. Това е форум, всеки може да говори каквото реши и само определени личностни качества и морал биха го задължили да говори истини. Без да обиждам или визирам някого - от къде сте сигурни, че този когото хвалите казва истината  Нека има повече постове с информация, естествено е после всеки сам да си направи проучване, но всяка информация според мен е полезна.
А който желае нека отвори тема "Патриотаризмът - що е то и има ли почва в България"

И аз все това се питам. Не само в тази тема.

Всеки има позиция лична, защото изхожда от свой личен опит. И е нормално. За мен са интересни най- различни позиции. Пък всеки да си хареса каквото му е най- близко до личното светоусещане.

Jane,Judy, прави сте, но при едно голямо НО според мен. Да, хора сме , присъщи са ни емоциите, както положителни, така и отрицателни.Но между пост с информация и преплетени в нея емоции и такъв с откровени обиди за всичко българско, с грозни аналогии за повсеместен  цървулски манталитет, има огромна разлика.И тогава не става дума за криворазбран патриотизъм от другата страна, а за  призив към общуване  на едно по-високо ниво, без напълно излишните нападки към инакомислещите. А това е напълно възможно и  ianajar ни го демонстрира нееднократно. Пуска повече от информативни постове, като пряк наблюдател, при това, ако не се лъжа, работещ в един от топ 20 университети в САЩ, без да обижда...Нима на нея като човек емоциите са й чужди Но успява да ги овладее и да не напада онзи, който по някаква причина е на друго мнение. А и този форум си има правила и те поставят известни граници на така наречените емоции, по-скоро на словесния им израз..
 

И хората са различни, вкл. и по начина, по който изразяват емоциите си.
Ако смятате, че някой нарушава правилата на форума- обърнете се към модератор. Ако той счете, че нарушения няма- нека не се занимаваме с лични конфликти.

Аз съм десети клас и също вече започвам много, много сериозно да мисля за кандидастване. Ще ми се да отида в чужбина, знам какво искам да уча, но не знам къде точно. Образованието в Англия ми се струва прекалено скъпо и недостъпно за възможностите, които имам. Баща ми няма да може да си позволи да ме издържа в Англия и да плаща нечовешки такси всяка година и аз просто не си представям как ще станат нещата. Обмислям Германия като възможен вариант, макар че не зная немски, а ще започвам да уча лятото. Струва ми се много, много по-евтино сравнено с таксите на английските университети. Но дори и да ида да уча, аз не желая да живея там цял живот, колкото и уредено да е като страна, не си представям да съм щастлива там. А искам да уча право, това е моята мечта.
Единици са хората около мен, приятели и съученици, които се замислят какво ще правят след две години. Всеки пред когото зачекна темата за всише образование, та дори и семейството ми, ми се смее едва ли не и ме пита защо си пълня главата с глупости от толкова рано. Аз наистина имам навика да плача за нероден Петко, но мисля, че в случая далеч не е така и нещата трябва да се планират от рано, а ми се струва, че дори съм закъсняла.а А времето тече толкова бързо, струва ми се, че беше вчера, когато се притеснявах за кандадат-гимназистките изпити, а днес вече мисля за кандат-студентски.
Получи се доста голямо лирично отклонение само че главата ми е пълна с толкова хаотични мисли и не знам как да ги подредя.
Според вас струва ли си да отида да уча в Германия /или която и да е страна/, дори и в случай, че по време на следването ми реша, че след като завърша ще си търся късмета другаде?

Съгласна съм, че всеки си има право на собствено мнение и светоусещане, но не мога да се съглася, че всеки има право да ги изразява както си иска в обществен форум. Има елементарни правила на общуване и това, че не всяко нарушение на такива правила е непременно нарушение и на правилата на форума, не означава, че то трябва задължително да се толерира. Има си форми за себеизразяване, където човек може да си пише каквото си ще - например лични блогове. 

По темата:

http://www.collegeconfidential.com/

Един хубав сайт за кандидатстващите в САЩ. Полезна информация за университети, финанси и така нататък. Най-интересната част за мен са форумите, където кандидат-студенти обменят информация (и клюки) за изпити, програми и университети, както и частта с видео и фото-информация за различни кампуси. На мен навремето много ми помогнаха такива форуми, с уговорката, че както навсякъде по интернет, всяка информация оттам трябва да се ползва внимантелно и да се проверява допълнително, защото всеки може да си лъже, както си иска. Според мен дава доста добра представа за нагласите, манталитета и интересите на американски студенти от различни университети, за да се запознаят българските кандидати с конкуренцията.

Други много полезни неща: периодични чатове с представители на различни университети, статии по въпроси за финансова помощ и т.н.

Михаела, точно навреме си се ориентирала. Следването в коя да е страна (включително България) не означава по никакъв начин, че непременно там ще останеш цял живот. Имаш много време, почети за различни университети и системи, потърси други заминали студенти, информирай се хубаво и си избери къде да учиш. Къде ще си търсиш късмета след това е много сложен въпрос, на който е по-добре да не търсиш отговор предварително, за да не си ограничаваш излишно възможностите. Само един съвет - колкото по-малък финансов товар е твоето следване за семейството ти, толкова по-лесно ще ти е след това да вземаш собствени решения къде и как да живееш. Все пак, ако семейството ти плаща английски такси, те имат абсолютно право след това да очакват определена реализация от теб, дори и на теб да не ти харесва. Вариантът да започнеш да учиш в България и след това да продължиш навън също не е лош и може да спести пари и лутане. Успех!

Michaela_, ако видиш, че ти е много трудно с немския (а то ще ти е трудно със сигурност), помисли за кандидатстване в България, а после магистратура в чужбина или някакакъв обмен между университети.
Едно познато момиченце така учеше в УНСС, по време на следването ходи в Германия за един или два семестъра (не помня точно, да не те излъжа), завърши си тук. Веднага след бакалавър си намери работа в международна фирма (освен немски говори и английски). Много е доволна, съвсем самостоятелно се издържа в София и най-важното много й харесва работата.
Така, че има варианти, ако не успееш веднага да отидеш в чужбина. Желая ти успех!

ianajar, DarkViolet, благодаря ви.
Искам само да отбележа, че аз нямам нищо против семейството ми да очаква нещо от мен, да иска реализация от мен, да се надява, да вярва и да изисква да успея. Само че не е така. От дете се сблъсквам с безкрайно ниски амбиции от страна на баща ми /майка ми не е между живите от пет години, а тя беше тази, която искаше и вярваше в мен/ и сякаш някакво недоверие, че мога да се справя, въобще никога не е засягал въпроса за образование, тук или навън. Борила съм се сама, малкото постигнато съм го направила почти сама, уча, защото на мен ми се учи, защото аз искам да успея, защото аз искам да направя нещо, защото аз искам високи оценки и знания. За него винаги са били без значение, не би имало значение дали нося тройки или шестици, всички са посрещнати с еднакво равнодушно "Добре." или "Хубаво.". Направо завиждам на приятели, които са тикани от родителите си да учат, постоянно ги стимулират и амбицират по някакъв начин. А за мен нищо. Та, цялото това описание беше, за да не изглежда неаргументирано твърдението ми, че дали ще завърша Софийския университет тук или Оксофорд, или който и да било друг престижен университет имам чувството, че очакванията ще са все едни и същи към мене. Честно казано това ме обижда, обикновено се чувствам ужасно подценена, но така или иначе това не е обекта на темата.
Ще разгледам университети. Миналиня месец ходих на Световното образование в Търново и честно казано доста обезсърчена си тръгнах заради цените започващи от 7000-9000 британски лири на година. Не ме е страх от учене, не ме е страх, че няма да успея да отида никъде, защото съм слабо подготвена, притеснявам се, че липсата на средства ще е пречка за това, което искам. Искам да знам за себе си, че ако не успея да изляза от България, за да уча в чужбина, ще е заради собствения ми провал, собственото ми незнание, а не заради факта, че нямам пари.

ianajar,благодаря за полезния линк.Ще го прехвърля към сина ми да чете ,че по-добре се оправя с английския.
Михаела,никак не е рано да се насочиш към някоя специалност ,а за езика даже смятам ,че малко си позъкъсняла .Смятам ,че ако наистина искаш Германия не губи време и почвай курс ,за да може до към средата на 12 да имаш сертификат за владеене.
Имам братовчедка ,която учи в Германия.Родителите й са доста бедни ,но момичето е умно и мотивирано да учи.Предполагам таксата не е кой знае колко висока  и те успяват някак си.Но тя е от немска езикова гимназия и с езика е добре.Не се отчайвай и почни навреме с езика и имаш всички шансове .Успех

Michaela, можеш да завършиш инженерство където и да е и после да работиш където и да е. С правото обаче нещата далеч не са така. Не съм правистка и не мога да гарантирам, но най-общо ако завършиш в Германия право после май там или в Австрия трябва да практикуваш. Ако искаш да работиш в България СУ е добра опция, а и евтина. Провери внимателно в нета с немска диплома къде можеш да практикуваш после.

Мило момиче, не гледай на евентуалното си оставане в България като на чак  толкова страшна перспектива.Казали са ти вече по-горе, има редица опции за магистратури навън В Германия, където определено е по-евтино, голяма част от тях са и на английски.Похвални са амбициите и стремежът ти за добиване на трайни  знания въпреки липсата на заинтересованост, стимул и подкрепа от страна на баща ти. С тези свои качества ще вървиш напред, дори и да останеш да следваш тук.Успех ти пожелавам!Колкото до немския - трябва много внимателно и бързичко  да прецениш нещата. За да покриеш нужното ниво, трябва да започнеш с курсове, при това интензивни, още от сега. Ниво от минимум В2, ако не и С1 по европейската езикова рамка, не е толкова лесно достижимо за краткия период от  година и половина.От друга страна, за амбициран и мотивиран млад човек, с визия за това с какво иска да се занимава един ден, факторът време не е такъв препъни- камък.

Точно така! Не знам защо никой друг не го обясни това на детето. Завършилите право просто нямат избор. Те трябва да останат да работят в държавата, където са завършили, защото в друга държава важат други закони.
Михаелка, или право в СУ или друга специалност в Германия. Третият вариант е право в Германия и работа пак там.

Аз мисля, ако отида в Германия да запиша право на английски тъй като съм в Езикова гимназия и се справям сравнително добре с езика.
Аз все пак не спирам да мисля за образование в някоя англоговоряща страна, та във връзка с това да попитам колко време е годността, ако мога да я нарека, на изпита TOEFL? Четох различни неща на няколко места и не знам на кое да вярвам.  
О, да, аз зная, че където отида да уча право трябва да остана там, за да мога да практикувам. Именно от там идват част от притесненията ми - ще ми излезе евтино в Германия /предполагам/, но нямам никакво желание да си прекарам живота там.