Скъпите университети

Михаела, резултатите от Тойфел важат две години. Ето официалната информация на ETS: http://www.ets.org/toefl/ibt/faq/

Правото има много измерения и възможностите за реализация зависят от това какво точно се виждаш да работиш след това. Специалист по международно или ЕС право може да работи в много страни, но адвокат по английско наказателно право, очевидно, е с вързани ръце извън Кралството. Правото, обаче, където и да е завършено, отваря определени врати към други професии, области и специализации, свързани с икономика, политика, преводаческа работа на високо ниво и прочие. Но ако се виждаш именно като практикуващ адвокат - тогава да, внимателно трябва да си подбереш страната и то като гледаш и какви шансове все пак имат чуждестранни абсолвенти с юридическа диплома да започнат такава работа (например има страни, които искат гражданство, ако ще практикуваш там).

Много се извинявам. Не разбрах, че става дума за право.

Това как и къде би могло да се провери? Не специално за правото, а въобще - диплома на този университет ти дава право да работиш, тук и тук, нещо такова? А ако това важи само за определени специалности, кои са те?
Правото е ясно, има ли и други?

Михаела, да те приемат право в Софийския университет и да го завършиш успешно също би било много голямо постижение. Не е рано да започнеш да се готвиш още от сега, ако решиш. Специално правото най-добре да се учи тук. После, ако искаш може да вземеш и допълнителна магистратура в чужбина. Освен, ако не си решила непременно да емигрираш, тогава колкото по-рано отидеш да учиш навън толкова по-добре.

Мариела, правото по принцип се практикува  в държавата където си го завършил, тъй като освен професионалните знания се изискват и отлични знания на езика. Разбирам че основният ти чужд език е английският а това ограничава избора ти. Трябва да знаеш че има ГОЛЯМА разлика между европейското и английското право и не можеш да практикуваш без приравнителни изпити.

Виж например специалностите в английското право:
 
Law Specialties UK
1. Constitutional and Administrative Law
2. Criminal Law
3. Law of Tort
4. Law of Contract
5. Land Law
6. Law of Trusts (Equity)
7. The Law of the European Union

Изискванията на университетите в Англия за прием на студенти:
1. Висока диплома
2. IELTS
3. над 16т LNAT - изпит по право . Кембридж има свой тест.

Формата на изпита LNAT :
Multiple Choice Questions
Essays
Problem question

След като не желаеш да живееш там трябва да се запознаеш с условията за полагане на приравнителен изпит по българско право (чл.18/З за адвокатурата) след като се завърнеш в България. Освен това доколкото ми е известно за да работиш в България трябва да си придобила вече юридическа правоспособност в тази /първа/ страна.
За да станеш barrister в Англия (много трудно особено за чужденци!!!), e необходима една година – т.нар. pupillage, завършваща с полагане на Bar Exam и получаване на т.нар. right of audience

По вероятния твой път път ще е европейско право или международно право в Европа.
Хага е "меката" на международното и европейско право. Таксите са за бакалавърски програми – 1672 Евро / година, но трябва да провериш.
 
The Hague University
http://portal.hhs.nl/portal/page?_pageid=133,1&_dad=portal&_schema=PORTAL
Запознай се какви са изпитите в университета.

Не е много по евтино. Таксите в Ангкия са един вид заем  т.е. не ги плащаш кеш, който можеш и да не изплащаш, ако приема ти когато започнеш да работиш, не е много голям. В Германия таксите действително са много по малки, но си ги плащаш като поп.

Разходите за издръжка обаче са големи:
Англия:
360 и 420 паунда на месец за общежитие.
За храна и всякви други разходи можеш да се впишеш дори в 200 паунда на месец.

Германия:
Големината на таксите варира от 70 до 1000 и средно около 700 евро на семестър. За точната цена се информирай в съответната институция.
Квартира около 200 евро
За храна и всякви други разходи мин. 350 евро.

Цифрите са само ориентировъчни, но клонят към най ниските - зависят много от региона и големината на града.

Само ти "скицирам" положението - за повече информация ми пиши в лични.
.............................................................................................
Няколко думи за Евгения Пеева от Харвард.
Мечтата по героично-патриотичното дело не ми изглежда най добрата алтернатива за професионалното и развитие, затова и написах че действията и ми изглеждат ирационални.
Следвала е 4 г, "работила няколко години" в чужбина и ще работи минимум още 2г в България. Това означава че тя ще бъде около 30г, когато завърши проекта или това е малко над средната възраст, която по статистиката на ЕО, жените се омъжват. След това идват децата, майчинските, грижите т.е. това не е времето за изграждане на професионална кариера (магистратура, докторат, MBA, EMBA)
Отделен е въпросът как тези минимум 2 год. прекъсване ще се отразят върху  развитието на знанията, кариерата и личните финанси. Да не забравяме че постградуалното образование струва много пари. Обикновено тези неща (магистратура, докторат, MBA) се правят преди брака.

Напълно съм съгласен с Вас. Харесва ми че в позицията си изхождате от морално-етичната страна на въпроса. Все пак си мисля че конкретно в нейният случай тя би била по полезна за себе и за обществото с развитието на кариерата си или поне с работата си на висока позиция в дадено министерство.

Михаела, за специалността "Право", като завършила такава и търсила информация за реализация в чужбина, следва да потвърдя, че то се учи там, където ще се работи. Не се сещам за друга тъй специфична в това отношение специалност. Континенталната и Англо-саксонската правна система са коренно различни и аз поне не знам въздможност за завършил у нас юрист, който да е започнал работа в държава от другия тип правна система /обратното- също не може да се получи/. Иска се приравнителни изпити след това, които покриват почти цяло обучение.
Европейско право лично аз не препоръчвам да се учи у нас.

Действително е добре правото да се учи в страната, където ще се практикува. В противен случай се учи още една година, за да се получи правоспособност в другата държава. За завършили в Шотландия, например, това е задължително, ако искат да са адвокати в Англия, защото правните системи са различни.
 Доколкото знам /не съм проучвала специално/ у нас принципът е същият - учи се година и накрая се държат трите държавни изпита, с които завършват и нашите юристи.
От това, което разбрахме за Германия - обучение по право на англ.ез. има само в Кьолн. Там една или две години може да се учи по съвместна програма в университет в Лондон, така че се усвоява и английско, и немско право. Не знам обаче дали се взема правоспособност и по двете или само по немско. Аз поне не открих другаде право на англ.
Вариант е една година да се учи само немски език и после да се започе право /или каквато и да е друга специалност/ на немски.

Пламен, благодаря ти за информацията. Писах ти лично съобщение.
Judy, защо смяташ, че не е препоръчително у нас да се учи европейско право?

Мога да ти отговоря на лични, т.к. става въпрос за лично мнение. Ако желаеш.

Много ще се радвам да ми пишеш, ако имаш желание.

Ето статия за същата инициатива и в Дневник:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1217032_ot_harvard_do_ … _staia_v_karlovo/

Отдавна не бях виждала толкова трити коментари от модератори във форума на Дневник, дори и по време на предизборната кампания, когато се нападаха симпатизанти на различни партии. Има интересни позиции сред коментарите и може би истини, но съм удивена, че има чак толкова много хорска злоба срещу това момиче и срещу нещо положително. Тук поне се обсъжда загрижено дали е добре за нея или не като развитие на кариерата й, а в онези коментари се е изляла цялата българска злоба. Има близо 200 коментара тази статия.

Здравейте,

Ще изкажа моето мнение отговаряйки на първоначалния въпрос по който се започва темата. Изчетох около стотина мнения и признавам, че нямам време да прегледам цялата тема, та затова предварително се извинявам, ако изкажа някои вече застъпени аспекти относно „Скъпите университети”, но съм сигурен, че ще намерите и нещо оригинално в мнението ми.

Няма да се спирам на TOEFL, SAT1, SAT2, GMAT и критерии за прием в елитните европейски и американски университети, защото виждам, че вече се е говорило доста, а ще отговоря в по-общ план защо да инвестираме в топ училище, като и в добрите немски държавни университети едва ли преподават по-лошо, а и там дори могат да се намерят много преподаватели, правили докторантури именно в Харвард, Станфорд, Insead, London Business School, Кеймбридж, Оксфорд, ESADE, Bocconi и други и биха преподавали на децата ви именно както са преподавали на тях в тези топ училища? Какво в такъв случай имат в повече топ 50 бизнес училищата пред останалите хиляди университети в света, в които човек може да завърши икономика?

Да направя веднага вметката, че мнението ми е насочено към бизнес училищата, защото тях познавам и в такова съм учил. Не мога да кажа как изглежда света на висшето образование от гледната точка на някой химик, физик, инженер, философ и дори математик или юрист. Мнението ми ще е полезно за хора или за родители на хора, които са се насочили към бизнес администрацията, предприемачество, финанси. В тези сфери, определено мога да заявя, че има значение къде ще учиш! НО не забравяйте едно – един топ университет дава възможност някои важни неща да се случат, но зависи от детето ви, до колко ще се възползва от тази възможност.

И в един добър немски държавен университет и в топ бизнес училището ще ви научат еднакво добре как се изчислява лихвен процент и що е то еластичност на търсенето и еластичност на предлагането. И на двете места професорите ще ви обяснят какво е монопол, какво е олигопол и т.н. Тъй като и в двете заведения ще има качествени и мотивирани преподаватели и ще се учи по добра система - ще ви предизвикват да разсъждавате, да бъдете креативни и т.н. Да обаче, топ бизнес училището, на първо място с името си и на второ място с бюджетните си възможности е успяло да привлече като преподавател, бивш държавен министър-председател, или бивш шеф на Централната Европейска Банка, или настоящ изпълнителен директор на най-голямата банка в страната и този човек извън чисто техническата част на материята, която ви преподава, може да ви каже неща, които само още няколко човека в света могат да ви споделят. Може да ви разкаже примери и да ви обясни процеси, на които малцина са били свидетели, а това няма как да не ви даде един по-широк поглед върху „голямата картина”. Ще имате възможност да слушате гостуващи лектори от най-високо световно ниво, които със сигурност имат „малко” повече какво да ви кажат, от преподавателя дори в един ВУЗ на средно европейско ниво, а да не говорим в сравнение с това, което имат да ви кажат българските преподаватели… с някои изключения разбира се, като Емил Хърсев или Стоян Александров, колкото и полемика да предизвиква особено второто име.
Може да се говори още доста по тази първа основна разлика, но мисля, че като цяло това е идеята.

Втората основна разлика – NETWORKING! Или хората, с които ще се запознаете на едното място и хората, с които ще се запознаете на другото. Дори за мен честно казано, това е най-голямата разлика.
На едното място се оказва, че стоите един до друг с дъщерята на министър председателя на някоя от топ 10 икономики в света или със сина на един от най-големите индустриалци, или банкери в световен мащаб, а на другото място…не.
Не искам да звуча класистки, аз самият произхождам от обикновено семейство, което далеч по-добре се вписва в определението „интелектуално”, отколкото „заможно”, да не говорим за „богаташко” и приятелите ми са от всякакви слоеве на обществото, но има ли лошо в това детето ви да се запознае с наследниците на важни европейски или презокеански родове, където има демокрация и пазарна икономика от столетия или с връстници, които един ден ще диктуват правилата в Азия?

На едно място в темата видях едно притеснение, което гласеше нещо от рода на „Чудя се дали е удачно да пращам детето си там, при положение, че състудентите му ще си обикалят наоколо със скъпите си коли и той няма да се впише в картинката”. Искам да ви уверя, че няма такова нещо! Не бъркайте балканските новобогаташи, с богатите родове в развитите икономики. Спомен за някой със скъпа кола може би имам единствено от едно момче от Сърбия, а трябва да призная, че дори сред най-богатите ми колеги от България (повярвайте ми имаше наистина хора от семейства с възможности), хората изобщо с коли се брояха на пръстите на едната ми ръка и никога не са били с нещо повече от нисък-среден клас, а за западно-европейци и други да не говорим. Изобщо цялата атмосфера там не предполага някой да се изтъпанчи със скъп автомобил и ви гарантирам, че автопаркът е в пъти по-беден от този на Нов Български Университет.

Да не ставам голословен – приятел от университетските години съм с наследници на огромни мултинационални предприятия като www.duferco.com, групата promos - www.promosbrescia.it www.promanagement.it и други, като никога не съм видял нито един от тях с нещо по-скъпо от фолксваген голф и то в късните години на следването. Културата е съвсем друга и ги възпитават по съвсем друг начин в болшинството от случаите… ако наследник на голяма икономическа империя, реши, че трябва да кара скъпа лимузина по време на следването си, това според мен е сигурен крах за компанията в близко бъдеще.

Всъщност ми прави впечатление обратната тенденция при тях – вместо да се големеят с парите си, някои от тях правят точно обратното. В желанието им да се впишат в колектива и останалите да гледат на тях като на нормални момчета и момичета, тези хора често изпадат в другата крайност и се обличат като раздърпани хипита във всеки един момент, който го позволява. Много често явление именно сред студентите произхождащи от най-богатите семейства. Така, че не се притеснявайте от това – детето ви няма да получи комплекси за малоценност и ви гарантирам, че ще бъде ценено, защото то е важна част от една от основните идеи на топ университетите - да съберат имащите капитал с имащите ум, идеи и хъс. Първите са им необходими, за да има стипендии за вторите и двете групи с взаимна помощ в бъдеще да утвърждават името на университета. Никой няма да ви каже, че схемата е такава в прав текст, но гледайте дори филма „Социална мрежа” и забележете как еврейското генийче се събира със заможния си приятел от бразилски произход, който финансира началото на инициативата и резултатът е „фейсбук”. Кажете ми после, че не съм прав.

Трета разлика:

Едно важно звено в топ бизнес университетите и част от това, за което плащате са така наречените Career Service Offices. Това е офисът в университета отговорен за пласирането на работния пазар на студентите. Топ университетите инвестират здраво в тази си структура, което означава да даваш заплати на топ специалисти по човешки ресурси, които са минали през много компании и имат много връзки, за да могат те да пласират студентите по най-добрия начин в най-добрите компании.

Този офис също така не позволява дори на най-големите тикви завършили университета да се изложат пред бъдещите си работодатели и по този начин да изложат университета. Аз по време на студентските ми години успях да се уредя да работя в този офис и бяхме във връзка със същите офиси на много други американски и европейски топ бизнес училища и мога да ви гарантирам, че и в най-елитния университет на света има „тикви”. Даже понякога тези хора са гении в някаква област, но не могат да се продадат, нямат усещане за това как трябва да се представят пред работодателя, куцат им социалните умения или нещо друго. За да се дипломираш при нас беше задължително условие да си попълниш CV, да пратиш снимка и други формуляри към career service-a, които да публикуват данните ти в университетските бюлетини, който бива разглеждан от фирмите, банките и други институции, които искат да наемат на работа студенти завършили университета. На практика офиса ти изгражда един работен портрет, който трябва да е максимално привлекателен за работодателя.
Обучиха ме да преглеждам CV-тата и трябваше да нанеса поправки и да сигнализирам ако нещо не е наред с някое CV. Често имаше неща, които да бъдат подобрени, но имаше и някои макар и редки случаи, които бяха фрапиращи, като например някоя девойка, която е решила, че няма проблем в работния си профил да публикува снимка където е по потниче над пъпа, прегърнала баба си! Или студент снимал се сам с мобилния си телефон, на фона на някаква планина от не измити чини в някаква разхвърляна студентска квартира или написал 8 страници CV на две от които разказва за бойскаутските си умения и как те са калили духа му и са му помогнали да постигне баланс със заобикалящата го среда и често се оказва, че същите тези хора са в действителност гении по финансова математика или по статистика. Естествено резюметата им се поправят и те получават обаждане да се явят в офиса и да им се направи лек инструктаж, как трябва да се презентират пред работодател.

Бих могъл да добавя още нещо, което някак си не всеки университет ти дава като усещане, а именно принадлеженето към една общност, която е много силно свързана и която се подкрепя. В топ университетите се работи много здраво да ти го втълпят, докато в България изобщо не ми прави впечатление този момент. Аз например съм учил една година финанси в УНСС преди да се преместя в чужбина и имам много добри приятели от специалността, с които до ден днешен сме много близки, но някой непознат за мен бивш възпитаник на УНСС аз не го усещам по никакъв начин по-близък, от който и да е друг непознат за мен човек. Докато в топ университета, дори ако отидеш след 10 години в най-забитата централно-африканска държава, там вероятно ще намериш някой завършил твоя университет (защото те винаги целят да имат хора от цял свят), знаеш, че вдигаш телефона обаждаш му се и дори без да се познавате, този човек ще те приеме като близък и ще ти помогне с каквото му е възможно. Така постъпвам и аз, когато ми се обади дори непознат колега, защото просто го има това усещане за принадлежност към едно и също общество.

Има и други неща, но мисля, че постът стана достатъчно дълъг, а и казаното дотук обяснява достатъчно защо си заслужават топ университетите.

Благодаря jekolev за споделеното.Аз съм от хората ,които не подлагат на съмнение факта ,че обучението в топ университетите е много по-добро,по-конвертируемо,по-полезно за развитие на кариера и способности.Остава ми да се надявам ,че след четири години ,когато на сина ми му предстои избор,все още да има желание ,а пък ние възможности.
Миналата година нашия говореше за медицина,сега за компютърни науки.Не го знам ,какво ще му дойде на ума след известно време ,само се надявам ,това да бъде истинско негово желание и призвание.
Сега си е наумил ,че като за него е MIT.Трудна работа,почти невъзможна...Но се опитвам да събера възможно най-много информация.Скоро даже ще имам среща със студент от това училище и се надявам картината да ми се изясни съвсем-има ли шанс,няма ли.Но даже и там да не стане там ,мисля има достатъчно добри и други места ,в които да учи тази специалност.Здраве,желание и възможности да имаме само...
Да попитам къде са коментирани изпитите САТ 1 и 2?
Ако някое дете се е явявало на тези изпити моля да сподели.
Тъй като нашия ,може да кандидатства и с резултатите от IB дипломата ,ако има някой ,който я е взимал също моля да сподели.

jekolev , изключително полезно инфо си предоставил .

jekolev82, аз също Ви благодаря за полезната информация! Очаква и продължението на разказа Ви.