Скъпите университети

С това трябваше да започнете за да бъде информацията ми по "професионална". Ще се постарая днес или утре да ви отговоря .

Днес за първи път разгледах малко съдържанието форума и видях 2 интересни теми. Не искам да пиша там за да не създавам повод за  разногласия, затова по една от тях ще ви отговоря тук.

Моето мнение за ЧУ в бившите соц. страни е негативно.
Веднага ще добавя че не става въпрос за клонове на различни ?западни" у-ща тип Американският колеж от САЩ / Европа, които се изграждат с техни средства, с тяхна образователна програма и са под техен административен контрол.

Проблемът на ЧУ в бившите соц. страни е заложен структорно в тях, т.е. той е част от проблемите на самото общество, което от своя страна е наследило негативите на диктатурата на цървула.
Както вече казах в едно такова деформирано общество "естествения подбор" въобще не функционира, напротив съвсем съзнателно се шири "шуробаджанащина" и корупция. Като цяло парите и власта са постоянно у хората продукт на тази диктатура. Те са свикнали с обществените привилегии а сега и с "привилегиите" на парите. Тези хора си плащат и според обществените неписани "закони" (обществен морал) детенцето трябва да получи идеална диплома. Тях не ги интересува знае или не знае потомъка,- Човекът си ПЛАЩА за това.  
От друга страна тези доходи са почти единственият финансов източник за ЧУ. т.е. няма ги големите финансови дарения от частни лица и организации както е в нормалните държави, затова ЧУ е принудено да прави компромиси на принципа "плащаш-получаваш". С една дума “нищо лично, просто бизнес” (c)
Не виждам перспектива в ЧУ в пост соц пространство. Няма кой да създаде необходимата ОБЕКТИВНОСТ при оценяването на кандидатите, на унивеситеските приемни изпити и пр. Обективността плаши управляващите, затова всичко е ФАРС - от държавата до ЧУ вкл.

След като IQ се пренася генетично до 80% ясно е че в едно селектирано от столетия общество, каквото е западното, децата на интелигенцията ще имат приблизително еднакви умствени възможности и възпитание, от което следва че  дисциплината и натовареността в ЧУ няма да им създава като цяло проблеми. Между другото много от техните родители са завършили подобни ЧУ и пращат децата си там именно заради по строгите правила и изисквания на обучение.
Защо натовареноста е толкова висока?
Едно американско изследване за причините за успеха показва че ролята на  IQ е 15% т.е. тези % се проявяват когато има максимална натовареност, която  елиминира трудолюбието и желанието.  Точно тогава се проявяват умните.

Докато в Англия в ЧУ се обучават около 20% от училищната популация в САЩ  само 2%. Логично е да се предположи че колкото е по малък % толкова по високо е качеството както на преподавателите и  учениците, така и на материалната база (сумата от даренията е по висока).
Затова там учат учители завършили Харвард, Принстон, Йел и пр.

 plamenhk, хихии, не, само майка съм. Тогава нещо се шегувахме. Сега почвам да ти чета поста, но исках да изясним закачката в началото.
В блога ми се вижда каква съм.  

plamenhk, ще те помоля да ми разясниш още малко нещата за ААУ. Ако искаш и на ЛС. Напоследък щерката все мисли да ходи в ААУ, но само ако вземе стипендия. Иначе парите са.. 

Ясно. Мен ме заблуди и интересът към подобна информация. А когато прочетох изказването го свързах с интереса  ви към темата. Според мен по добре би било да сте И собственичка.  Взимайте им парите пък то всичко си върви като в песента на Калоянчев от "Криво разбрана цивилизация" : "От маймуна - маймунки, от кратуна - кратунки".  

Няколко думи и за ЧУ.
Силно впечатление ми направи организацията - (почти) всеки учител отговаря за нещо. Така работата и отговорността е разпределена равномерно върху целият учителски сбор а не само върху някои. Затова и всичко се решава бързо и лесно, знаете към кого да се обърнете за всеки проблем който възникне.
Учениците си имат адвайсър/съветник , който ги съветва какви предмети да избират, тяхната трудност и пр. с оглед на бъдещата им реализация. Освен това много помага и при стратегията и тактиката на избор на ВУЗ, което си е много сериозен проблем.
У-щето си има информационна база за приетите техни ученици в различни ВУЗ, така че знаят приблизително какви резултати  изискват тези ВУЗове. Тя е с графики, със статистики и пр. което е неоценим информационен материал за кандидат студента. Има също информация за всички възможни стипендии и пр. Има и курс за подготовка за приемане  във ВУЗ. С една дума у-щето прави ВСИЧКО възможно за вашето приемане в ОТЛИЧЕН/ДОБЪР университет.
Отделно , родителите перманентно получават официална писменна информация (4х годишно) за своето дете от учителите коитто ги учат - оценки + характеристика.
Много интересно е стремежът на у-щето да го направи като част от семейството на детето - много често се правят събирания на родителите, има си дни в годината  когато идват старите випуски да си спомнят младоста. Няколко пъти в годината излиза списание на у-щето, което получават безплатно и вече завършилите, където се пише и за завършилите, кой се е оженил, раждане на деца и пр. На всеки завършващ срешу заплащане се дава книга на випуска с много снимки на випуска му в различни ситуации по време на 4 год учене.
Всичко е така невъобразимо организирано че на човек му става жал че не се е родил там.

Конкретно за ААУ нямам подробна информация ,защото не живея в България. Ще ви дам информация която косвено е свързана с ААУ.

Международна гимназия “Проф. д-р Васил Златарски“ е първото, най-утвърденото и най-голямото училище на International Baccalaureate в България. Гимназията е и училището с най-голям опит и най-високи резултати в България на Международния Бакалауреат. От 2003г. в Гимназията се преподава по Дипломната програма на Международния Бакалауреат (IB Diploma Programme) и досега повече от 170 ученици успешно са получили своите международни дипломи и сертификати в Гимназия Златарски. Това позволява на завършилите училището да се реализират успешно в някои от най-престижните световни университети.
http://www.zlatarskischool.org/bg/WhyZlatarski.htm

IB Гимназия Златарски: Училищни факти
http://www.zlatarskischool.org/bg/schoolprofile.htm

Международни програми за средно образование в България: International Baccalaureate (IB)
http://www.studyabroad.bg/plugins/content/content.php?content.449

International Baccalaureate Organization (IBO)
http://www.ibo.org/

The IB Diploma Programme
http://www.dekalb.k12.ga.us/support/ib/files/46D1EFE8393E4F728A9033BC97C5E246.pdf

За ААУ в темата за ЧУ преди време пишеше момче оттам - Сашо ААУ
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373299.40
Има доста полезни неща.
Ето му профилът
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=176818

plamenhk, благодаря за информацията. Темата за образованието винаги ме е вълнувала и ми е била интересна. 

Да и аз благодаря много за предоставената информация. Виждам едно покриване в думите ми относно натовареноста в ЧУ в САЩ и в ААУ :

"Но за там чувам и, че понеже ги претоварват страшно много, децата понякога изкарват по-ниски оценки.

Български НЕ се учи и училището НЕ следва програмата на МОН - съответно Българска диплома няма. За сметка на това обаче се получават Английска, Американска, Европейска и IB дипломи."
Събота, 04 Април 2009, 14:42
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=176818

Сравних информацията за ААУ  с тази от гимназия Златарски :
"Гимназия Златарски интегрира българската образователна система с международната програма на International Baccalaureate и Британската система за гимназиално образование - IGCSE и A Levels."
http://www.zlatarskischool.org/bg/curriculum_1.htm

Да, но от тази "интеграция"  не виждам много ползите ако ще кандидаствате в чужбина.  Утре ще довърша постинга

Ako приемем че Гимназия Златарски е единственото чисто българско у-ще работещо с международната програма на International Baccalaureate и Британската система за гимназиално образование - IGCSE и A Levels, тогава резултатите му не са много впечатляващи.
Това е училище в почти 2 млн столичен град, който дава предостатъчно човешки ресурс от който могат да се избират бъдещите гимназисти.  Освен това няма финансови ограничения за кандидатите

1.Прави ми впечатление че няма приети в САЩ а само в United Kingdom т.е. почти всички с изключение може би на 3 (Oxford ,UCL, ICL) са приети БЕЗ изпити

Малко са и приетите без изпити в много добрите английски университети т.н. втора група (Warwick King's,,Durham)

Oxford University - 1
University College London (UCL) - 1
Imperial College London - 1

University of Warwick - 2
King's College London - 1
Durham University - 2

Випуск 2011 вече приети
http://www.zlatarskischool.org/bg/university.htm

2.Трудно обяснимо е как човек завършил езиково у-ще с почти отличен успех и матури а освен това  с IB диплома може да изкара само 84 точки на TOEFL ?

Йоана Чепишева Випуск: 2010
International Baccalaureate: 36 IB points, 7, 6, 6 at HL
Матури: Български език и литература: 5.79
Матури: Анлийски език: 5.68
TOEFL: 84 points
http://www.zlatarskischool.org/universities/graduates11.html

В действително реномирано у-ще такова нещо не може да се случи.

ПС. Прави ми впечатление как лавинообразно нараства броят на желаещите да учат в чужбина.  
Докато в предните випуски има приети и в България в 2010 няма нито един.  

Доколкото знам гимназия" Златарски" е частно училище, така ли е? При това положение не виждам какво ви учудва толкова, там влизат неуспелите в държавни ЕГ, чиито родители освен това разполагат с определени доходи. Искам да припомня на Пламен, че в Бг така наречената горна средна класа, тоест хората достигнали определено ниво благодарение на добро образование, осигурило им добре платена работа в чужбина,  у нас е в долния регистър на заплащане. Или с други думи Парите не са в ръцете на умните и способните, иначе нямаше да сме на това дередже Следователно децата на умните са в държавните езикови училища, които родителите могат да си позволят. Възпитаниците на "Златарски" резонно са изкарали тези оценки, според възможностите си. И естествено са запълнили бройките на разни уни в UK, където приемат само по диплома. Всичко си е дошло на мястото

П.П А пък за лавинообразно покачващото се ниво на желаещите да учат в чужбина няма да го коментирам......и оттам дипломи имат мнозина....

Благодаря,, не знаех че е частно у-ще, не съм преглеждал подробно сайта им .При нас подобно у-ще е държавно и може би това ме подведе. .  Ако е така всичко е ясно - добър бизнес с IB дипломите .  


Знам за скандалът в Германия с дипломите за висше образование.   На какво друго ако не на "мискинлък" ще научим западно европейците.  

Една статия на руски за разликите в образованието в Англия и Русия. Сами преценете кое би било по добре за вашето дете

есть и так называемые, сквозные школы, где можно встретить учеников в возрасте от 3 до 18 лет. Конечно, 3-5-летние малыши не находятся на полном пансионе – они посещают школу только в дневное время.
Возникает вполне резонный вопрос: а что делают в школе 5-летние студенты? А тем более, трехлетние? Ведь для нас этот возраст кажется более приемлемым для детского сада. Все дело в разной системе образования в России   и в Англии. Если в российских школах процесс обучения напоминает  перевернутую пирамиду – первоклассников сначала обучают чтению и письму, потом добавляются все новые предметы и к старшим классам их количество вырастает в разы, то в Великобритании все наоборот. Возьмем к примеру “сквозную” школу Челтенхэм (Cheltenham College), где ученики младших классов (официально образование в Англии начинается с 5 лет) изучают на уроках математику, английский, французский, историю, географию и естествознание (химия, биология, физика)
С самого юного возраста детям начинают преподносить материал так называемым проектным методом – их ставят в такие условия, что малыши начинают добывать знания сами. Например, как проходит урок анатомии у пятилеток, где дети изучают строение человека на себе, пытаясь определить количество косточек в кисти руки, после чего пытаются по своим визуальным и тактильным ощущениям нарисовать результаты эксперимента на чертеже. А десятилетние студенты на уроке “науки” (так называется блок дисциплин естественных наук) производят химические опыты в лабораторных условиях при бурном обсуждении и дебатах, ведь как известно – в споре рождается истина.

Это кардинальным образом отличается от российских школ и университетов, где учитель или профессор дает материал или читает лекцию, а учащиеся делают конспекты и пытаются переварить полученную вербальным способом информацию в своей голове. В Британии же студентов буквально провоцируют на составление собственного мнения и учат добывать знания самостоятельно. Английская система образования предполагает включение всего спектра школьных дисциплин уже на начальном этапе обучения, но при этом главный акцент делается на лабораторную практику без изучения формул, но зато с упором на практическое знание предмета.
http://izvagantov.ru/elitnaya-shkola-mechta-ili-realnost.html

Високото ниво на Британските и американски училища, за които Пламен пише, е неоспорим факт. Но се отнася само за частните. Единици са добрите държавни училища в Англия. Намират се предимно в университетските градове и по някое в големите градове. За това и родителите дават много пари, за да учат децата им в частни и после да отидат да учат в университети. Иначе нямат никакъв шанс.
За съжаление единици са българите, които могат да следват този път. Както и сам Пламен споменава , е благодарен на американците, че са отпуснали стипендия на дъщеря му, за да учи в частно училище. Независимо, че са в чужбина,  не са платили сами обучението й.
И в тази връзка ме интересува възможностите за стипендии. От страна на университети, фондации и т.н., както от България така и от чужбина. Знам, че за САЩ има доста - отпускат се за жени, за афроамериканци, за определени разработки, за млади учени  и т. н. Но не знам как стои въпроса с Европа. Преди имаше стипендии и за хора от Източна Европа. А сега как е? Интересно ми е ако някой има информация да сподели. При тези нови такси във Великобритания , няма да са много хората, които ще могат да изпратят децата си там.

zuri, моето мнение е, че напливът поне на български студенти към британските уни няма да намалее значително след въвеждане на новите такси. Предполагам, че ще остане условието да се отпускат безлихвени заеми, които покриват таксите, и те да се връщат след започване на работа и достигане на определена заплата. Тогава отново определящото за родителите ще бъде това, което е и сега - дали имат възможност да пращат по 1500-2000 лв/месец на студента, за да покрие разходите си за живот там. И сега таксата от 3225 паунда/година е свръх възможностите на доста хора, но децата им са заминали, благодарение на тези заеми, които се привеждат директно в университета за такса. Покачването ще откаже малко хора...така мисля... А стипендии предполагам пак ще се отпускат най-вече за техните си студенти. Не мисля, че нещо в това отношение ще се промени драстично за чужденците там
П.П. Специално за британските уни знам, че един съученик на сина ми получи някаква стипендия от университета Уорик за право. Имаше определени изисквания обаче към него: диплома 6, вкл. и на матурите, искаха му и допълнителна матура по математика заради насочеността на специалността -корпоративно право. Изискването за владеене на английски не беше много строго, мина с Тойфел, стандартните точки.
Много ме учудваше и това: някои деца споделиха, че родителите им могат да им осигурят издръжда само за първата година, но те въпреки това заминаха. Ще видим какво ще стане с тях като минат нататък, ние не посмяхме да рискуваме по този начин

Американски колежи, простотии.. на мнение съм, че няма значение какво се завършва, важното е с какъв багаж се излиза. И в най - затънтеното училище да си, имаш ли си заложбите, успехът ти е в кърпа вързан.
Вярно е, че в абсолютно всички български университети лесно се влиза, но за сметка на това постигането на добър краен резултат никак не е лесно(пример - ВВМУ, най вече Корабоводене, дупе да ти е яко на 20 годинки в океана 6 месеца, към което се стремя и аз самата).
Единствената страна, в която смятам да се пробвам, що се отнася до следване, е Австралия, където обучението е на доста високо ниво, с някоя подобна специалност или ПР/ Политология(макар и зад бюро.. още ми е мерак, но морето си ми остава първата и вечна любов), въпреки че едва ли бих заминала.. нищо, че имам при кой да остана и работя.
Емигранството смятам да го оставя за върха на сладоледа, особено, ако ме приемат там, накъдето съм се насочила.

Някои от стипендиите включват и таксите за живеене и т.н. За това и се интересувам от всякаква информация от този вид.
А моя приятелка имаше средства за първата година за учене в Оксфорд и след това й отпуснаха стипендия за останалия период. Така, че и това е вариант. А и там на място предлагат за студентите подходящи работи - в библиотеката, или почасова в магазин. И след изкарване на първата година и адаптиране, е по-лесно нататък.