Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Не винаги персоналната гледна точка и емоционалната страна на нещата се покрива с медицински практики и протоколи.
Все пак в твоя случай нещата ще се случат максимално бързо, но за други ще се наложи да чакат, някои даже няма да разберат какво се случва чак до след раждането, та.. малко по-смирено и с благодарност към опциите според мен.

Много съжалявам за случващото се, всичко ще мине, а и щом имаш друго детенце, то ще ти е утеха, грижите за него ще те разсеят.
Исках само да кажа, че явно зависи от находката при прегледа с ехограф, защото при мен след ранната фетална се видя, че бебето има голяма малформация, извикаха втори лекар за да потвърди, беше ми обяснено какви са вариантите и след като реших, че по-добрия е аборт беше уговорена дата за хорионбиопсия от която въобще не чакаха резултат и още на следващия ден ме приеха в болницата.
След 10на дни ми се обадиха, че няма никакви отклонения при генетичното изследване, но това е така защото те изследват за определени синдроми, при мен имаха съмнение за синдром на Бекуит-Видеман, но казаха, че  в БГ не се прави това изследване.

На мен също ми разрешиха само по ехографски находки. Бяха несъвместими с живота и дори да беше оцеляло до раждане, после нямаше. В последствие разбрахме, че е било синдром на Патау.

Lunabelle, много съжалявам, че ти се налага да минеш през това. Няма „правилен“ начин да се чувстваш – позволи си всичко, което идва.
Искам само да ти кажа от личен опит: грижата за психиката е изключително важна. Ако усетиш, че ти е трудно, професионалната помощ е сила, не слабост.
Аз самата минах през период, в който вярвах, че следваща бременност ще заличи болката, но разбрах, че първо трябва да се погрижим за себе си – със спокойствие, време и подкрепа. Защото следващата бременност изкарах в страх.
Не си сама. И това, което преживяваш сега, не определя бъдещето ти.

Не мисли за усложненията. Наистина са рядкост. В Надежда са страхотни специалисти.

Споделям го само, за да ти дам кураж – след моя кюртаж изчаках 6 месеца и забременях от първият път.

Пожелавам ти от сърце всичко да мине леко.

Здравей Лунабел

На 15 декември, направих моя пренатест(в 10г.с+1 ден) на 17 бях на преглед при доктора … бебето беше със спряло сърчице и беше се свило като скаридка. Очите ми се напълниха със сълзи , бях с моето 7 г момиченце което очакваше види дали ще има сестричка ( тя мечтае за сестричка и всеки ден се моли за нея). Мъката не може да се опише с думи, сдържах се да не се разплача най-вече заради  малката. Понеже ембриона беше мъртъв аборта беше след 2 дни, точно на рождения ден на моята половинка 5 дни преди Коледа. И аз като теб си мислих за лятното ми бебе за разходки и за море и за толкова много красиви моменти. Света и пред мен се срина, бебето беше много чакано и искано, аз съм след 40 и стана трудно. На 23 Декември излезна теста и се оказа Синдром на Едуардс( 18?хромозома) Било е момиченце, мечтата на моята дъщеря. Искам по същия начин като теб да забременея пак веднага. Казват че след аборт жената много лесно забременява, и че рядко се повтарят аномалиите , пожелавам си късмет и успех за следващата бременност. Дано и при теб. Не съм се възстановила, но смятам че следващата ми бременност да е ин витро с ПИД.

Здравейте, момичета! Минавам да споделя своето преживяване и да дам кураж на дамите, на които им предстои нещо подобно макар че не го пожелавам на никого.
На 09.01 ми направиха хорион биопсия, като доплатих за експресен резултат през Геника. На 13.01 излезе резултата, който потвърди диагнозата- Тризомия 21. Обадих се на д-р Георгиев, който ми каза, че още на следващия ден могат да ме приемат.
Приеха ме в болницата на 14.01 (самото приемане беше суууупер бавно и чаках поне 3 часа пред приемния кабинет). Към обяд ме настаниха в стаята и към 14:30 ми дадоха да изпия през устата таблетка за омекотяване на шийката. Не съм имала никакви реакции или оплаквания след нея. На следващия ден не се случи абсолютно нищо. И така до днес когато беше същинската част.
Днес (16.01) ме извикаха в 6:30 и ми поставиха 1 капсула вагинално (заради скорошно секцио, иначе поставят 2). След тази таблетка не се случи нищо при мен, но трябва да се има предвид, че аз имам дооооооста дълга шийка. Както лекарите казват- правена съм да съм бременна и се справям страхотно с това, но когато става въпрос за раждане не стоят така нещата и обикновено е проблем. В 10:30 ми дадоха да смуча таблетка под езика и ми поставиха “Ламинария” в шийката, което представлява някакво водорасло, което помага за механично разкритие. Самото поставяне е неприятно доста, не бих казала, че е болезнено. От таблетката, която ми дадоха да смуча получих втрисане и също гадене, та повърнах веднъж малко стомашни сокове. Към 11:15 някъде започнаха да действат и започнаха контракции, които в началото съвсем спокойно можех да игнорирам. Към 12:00 вече се позасилиха и започна да си ме боли, но не исках обезболяващи, защото предпочетох да си ги запазя за по-страшната част. Контракциите бяха чести, но търпими (може би около 4-5 като болка). При мен неприятното беше, че продължиха доста дълго, но нямах кървене. Отидох да ме прегледат към 13:00 и доста се обезкуражих, защото нямаше никакво разкритие, а шийката си беше все така дълга. Доста се разстроих, че не знам още колко ще продължи. Докторът нареди да ме обезболят и към 13:20 ми сложиха система и инжекция, въпреки че според мен нямаха особено действие и можех да се справя и без тях. Контракциите продължиха на честичко и си бяха може би към 5-5.5 като болка според моя праг. Към 14:15 изведнъж усетих как все едно нещо се пука и памперсът се намокри целия- бяха водите примесени с кръв. И след това край- контракциите спряха, болката също, даже позадремах малко доколкото е възможно под такова напрежение. Извиках сестрата и й споделих, че има кръв малко, но никакви контракции. Към 14:30 ми донесе следващото хапче. Тъкмо го изсмуках и тя влезе за нещо и я помолих да ми донесе нов памперс. Донесе ми памперс и отидох в банята да се преобуя. Свалих стария памперс, тъкмо вдигнах новия и в момента, в който го направих усетих как нещо излиза- да, беше бебето. Без повече контракции, без напъни, без усещане за свличане, без болка, просто си излезе в памперса заедно с цялата плацента. Доста се разтреперих и уплаших, извиках сестрите с бутона. Разбира се бяха безкрайно изненадани имайки предвид, че преди 3 минути минали и им бях казала, че някак никакви болки или контракции. Очакваха, че това е “затишие пред буря”, я буря изобщо нямаше.
Свалиха ме в родилна зала, приспаха ме, изчистиха ме и ме качиха обратно в стаята и най-сетне можех да пия вода, което за мен беше един от най-големите проблеми през целия ден. И така всичко приключи преди точно 1 час.
Искам да кажа, че си го представях по-страшно отколкото всъщност беше и съм благодарна, че преминаха така нещата. Надявам се утре да ме изпишат и да се прибера при детенцето си и след 1-2 месеца ако събера кураж да опитаме пак.
Моля се за всички майки, които преминават през това- вие сте герои и сте способни на много повече отколкото си представяте. Кураж!

Здравейте, силни мами на звездички! За съжаление и аз ще раздвижа тази тема. Виждам, че последното мнение е от 16.01. Точно тогава беше първият ми скрининг с първите лоши новини.

Сега съм в 13+6 г.с. и днес ми е последният ден с бебето. Утре влизам в Надежда за прекъсване по медицински причини.

При първия скрининг (тъкмо бях се преместила да се следя от Надежда в Св.Лазар, където раждах първото си дете, което днес е на 4 г.) се откриха редица проблеми - голяма нухална транслуценция (6 мм), пулс над 190, регургитация на дясната клапа, отрицателна а-вълна, малко коремче на бебето. БХС даваше риск 1:4 за синдром на Патау.

Веднага ме насочиха към по-тесен фетален специалист за нов преглед и евентуално хорионбиопсия - имаше вариант да се върна към Надежда, където бях забременяла след инсеминация през ноември. За там имах и час за скрининг при д-р Патрикова, но чак за след седмица, което тогава ми се струваше прекалено далеч.

Екипът успя веднага да ме свърже и вмести в графика на д-р Панайотова в болница Вита. Тя потвърди всички находки, дори измери още по-голяма н.т. и откри още проблеми - дупка в небцето, извиване на ръчичките, типично за тризомиите. Пулсът вече беше над 200. Насрочихме влизане в болница за хорионбиопсията. Звънях и в Надежда да проверя там дали има шанс за по-ранна дата за биопсията, но регистраторката се държа странно и не ми влезе много в положение - може би ѝ се стори глупаво, че не съм си останала в Надежда и съм отменила часа при д-р Патрикова, знам ли. Разстроих се и си казах, че така или иначе д-р Панайотова е супер, а и супер бързо се случваха нещата с нея.

Тя всъщност е много повече от лекар, човек с главно Ч - направи толкова повече, отколкото беше длъжна.

В деня на биопсията дойде на работа само заради мен, иначе имаше часове другаде. Дойде два пъти даже, веднъж за биопсията и следобед, да ме види как съм. В последствие разбрах и че не всеки неин колега щеше да се съгласи да направи изследването, тъй като съм с обърната матка, с по една миома от всяка страна, пикочният мехур заставаше точно на пътя на иглата, след хранене пък червата ми се раздуваха и също пречеха, та правихме втори опит на следващ ден, на гладно, макар по принцип да няма изисквания изследването да е на гладно (просто моите особености бяха повече). Въпреки всички трудности, тя намери начин и се справи с лека ръка. Задвижи толкова бързо и нещата с лабораторията, че имах резултатите на третия ден. Няма да ми стигнат думите да разказвам за прекрасното ѝ отношение.

Свърза ме дори с психолог, за да се консултирам как да съобщим на детето, че няма да има бебе (понеже вече знае и се вълнува с нас). Беше супер полезна консултация, помогна много за разговора с детето, на мен самата също ми беше полезно, че се видяхме.

Резултатите потвърдиха подозренията за синдром на Патау. И след обмисляне на опциите и изчетеното тук, се обадих в Надежда, където ми записаха час за д-р Михова, която прие документите ми дотук, прегледа ме и ме насочи за прием утре.

Вашите споделени истории, макар да ми е ставало ужасно мъчно, че изобщо са ви се случвали, ми бяха опора и помощ едновременно. Изчела съм всички 231 страници. Голяма сила сте! Без да ви познавам и без дори да съм говорила с вас, ми помогнахте емоционално, но и чисто организационно, да се ориентирам в една абсолютно нова за мен материя. Благодаря ви!

С предишната бременност имах щастието да е лека и безпроблемна до финала. С тази притесненията ми отначало бяха свързани с евентуален риск от проблеми заради възрастта (и аз, и мъжът ми сме на 41 г.) Но в последствие фокусът ми се измести към притеснения заради резултати от генетичните тестове за тромбофилия.

Генетикът в Надежда ме успокои, че са леки и не се налага терапия, но чувах мнения как заради възрастта е добре да се презастраховам с профилактична доза Клексан. Избрах все пак да се доверя на тесния специалист и покрай тези колебания бях изключила да се тревожа за друго.

Последните две подробни истории за прекъсване в Надежда ми бяха особено полезни за предстоящото приемане утре. Дори не се сещам да ви питам нещо повече за там. Единствено малко ме притеснява как ще съм с абоката и венозния антибиотик, защото във Вита се наложи също да съм на такъв, но някои сестри го слагаха твърде бързо и ме болеше цялата ръка, накрая дори се наложи да махнат абоката, защото вената била "заминала". Спукаха ми там и друга вена, когато взимаха кръв за изследване, и сега не виждам с просто око да са ми останали подходящи за ново боцкане.

Разбира се, големите ми страхове са като на всички вас - да оцелея, да няма усложнения, сраствания и т.н. Страх ме е да не се срина психически, да не направя блокаж, паник атаки... аз и сега имам моменти, в които не ми достига въздух. Но опитвам да приема, че няма как да имам контрол отсега върху каквото предстои.

Иска ми се на финала да видя бебето, моето момче звездичка, да видя с кого се сбогувам. Би трябвало да е възможно, доколкото четох назад? А знаете ли какво се случва после с телцето, дали наистина вече не ги изхвърлят като биологичен отпадък, а ги погребват някъде? Общи гробчета ли са? Не че ще ходя, не знам защо ме вълнува. Някакво спокойствие може би ще ми даде да знам, че пътят му извън мен няма да е като на боклук.

Знам, че семейството и детето ми са и ще ми бъдат и после моята опора. В игрите и гушкането със сина ми дори се случва да забравя за момент през какво минаваме. Чудя се - дали ще ми трябва помощ в грижите за него след изписването? Какво да очаквам като нужда от почивка/ограничения в обичайното движение и ежедневие?

За следваща бременност засега не стигам да мисля. Надявам се някъде дълбоко в себе си, но и се страхувам, че на моята възраст е доста късно. Само че на този етап не мога да понеса мисълта, как завинаги затварям страницата на мечтата за второ дете и затова оставам многоточие...

Здравей, съжалявам за това през което минаваш ! Съвсем скоро и аз преживях същото и на мен форума много ми помогна и чувствам всички много близки, заради общата ни съдба. Бъди силна ! Прегръщам те !

Относно въпросите, аз също бях доста боцкана за изследвания, а вените ми са хубави само на едната ръка, но все пак намериха къде да ми сложат абоката. На 2-я ден смениха мястото, защото ме болеше, но попринцип е редно доколкото знам да се сменя на два дни.

Да, можеш да видиш бебето. Още с приема ти дават да попълниш документ, в който имаш опции дали искаш генетично изследване, хистологично изследване и дали искаш да видиш бебето. Не знам какво се случва после, но можеш да ги попиташ.

Относно паник атаки и тревожност, не се притеснявай докато си там. Екипът е много отзивчив, на мен ми предлагаха всяка вечер хапче за сън и предполагам при нужда ще ти дадат нещо успокоително, освен това имат опция за разговор с психолог и до някаква степен може да ти помогне.

Желая ти кураж и успех ! Няма да е лесно и после, аз се възползвах максимално от болничния си (30 дни) и все още не съм готова да се върна в реалността, но пътят е само напред. Дай си време, отпусни емоциите си и се остави само на положителните неща в ежедневието си. Сега ще откриеш колко сила има в теб, за която не си подозирала ! Прегръдки !

Благодаря ти от сърце за полезния и окуражаващ коментар! 🙏🏻❤️

Не знаех за смяната на абокатите, ще имам предвид и ме успокои (и аз съм с "хубави" вени само на едната ръка, която сега е зле).

Не се бях сещала, че ще имам опцията за изследвания на плода. Дали има смисъл, при положение, че резултатът от хорионбиопсията е категоричен? Може би по-скоро ние ще се изследваме нататък. Но за всеки случай ще попитам утре в болницата за мнение, ако има кого при попълването на документите.

Ти беше споделила преди, че си имала възможност и за свиждания. Спомняш ли си в кои часове са разрешени? По съвет на психолога рисуваме вкъщи със сина ми календар с дните, в които няма да ме има, и би било полезно, ако в него отбележим кога бихме могли да се видим, ако има как да дойдат с мъжа ми в болницата (хем не искам да го водим по болници и него, хем може да му помогне да се справи по-лесно с липсата, понеже сега за хорионбиопсията му беше мъчно дори за една нощ само, като отсъствах - не се бяхме разделяли дотогава и за ден).

Благодаря и за информацията за болничния! Полезно е да имам ориентир колко горе-долу ще отсъствам от офиса, макар че и аз като теб не си представям отсега завръщането в реалността (и ми беше много трудно да обясня на колегите как ще отсъствам дълго, без да казвам защо, понеже ми е трудно много да говоря на глас за всичко).

Пожелавам и на теб, и на всички тук лек път напред! Прегръдки и сила 🌠

Има свиждания всеки ден, мисля че бяха от 16:00 - 17:00 ч, ако не се лъжа, но най добре ги попитай. Свижданията се слуват само в залата за хранене, но при мен беше спокойно и почти винаги бяхме сами там, защото другите в отделението бяха родилки и имат различен правилник за свиждания и близките им отиваха директно в стаите им.

Относно дететнцето ти, почти не си личи, че е болница, трапезарията си прилича на кухня.
Аз имах свиждане дори в деня на процедурата. Щом ме свалиха от родилна зала веднага се видях с мъжа ми. Даже ми разрешиха да остане два часа вместо един. Единственото по-стресиращо в трапезарията е, както съм разказвала, че се сблъскваш с бременни и разговори за бебета, за които на този етап не си готов.

Щом имате диагноза и резултата, може би наистина е излишно да пускате генетично, но за ваша сигурност може да се консултирате. А хистологичното изследване на мен ми казаха да го отбележа в документа, защото е задължително и така или иначе се прави (не се доплаща) преди няколко дни си получих епикризата с резултата от хистологията, но няма някаква кой знае каква информация.

Още при изписването им казах, че искам максимален болничен. Наистина и максимума не ми беше достатъчен. Аз имам само две колежки, но много редовни клиенти, които знаеха, защо вече не съм на работа и връщането обратно ме стресираше много, най-вече въпросите и погледите, с които евентуално ще се сблъскам. Затова реших да говоря с шефката си и заедно решихме докато съм в болничен да подготви хората, че се връщам и да ги помоли да не ме питат нищо свързано с това. Надявам се да помогне, след няколко дни ще разбера.

Няма смисъл от генетично изследване на плода, щом вече имате. После може да направит кариотип, но по-скоро било случайна генетична грешка. И при мен беше Патау, дори със сходни находки. Искрено съжалявам, че трябва да минете през това. Надявам се по-бързо и безболезнено да се случат нещата. Главата горе!

Пожелавам ви кураж, не е лесно, но ще мине!! Относно абоката - на мен ми го бяха поставили долу на китката, някак отстрани, не се тревожи, начини много.
Важното е, че сте установили и действате възможно най-рано, правите всичко, както трябва.. пожелавам бързо да минава!

Здравейте, включвам се само да ви споделя, че на 16.01 , точно месец преди термин в 35г.с, се роди бебчето, за което преди няколко месеца писах, че съм с изтичане на води и за малко не се стигна до прекъсване на бременността. Пиша, за да ви дам кураж, че не винаги нещата завършват лошо и понякога стават и такива чудеса. Аз действително имах изтичане на води, но за щастие мехурът се закрепи сам. Пожелавам успех на всички и по едно пухкаво бебе през новата година!

Прекрасни новини! Живо и здраво да е бебчето!
А целия остатък от бременността ли изкарахте в болница и в коя? Спря ли изтичането на води до самото раждане?

Здравейте отново !

Скоро писах за моя случай с прекъсната бременност поради много тежка форма на Фало. Днес ми се обадиха за генетичните изследвания, които чакаме от месец и ми съобщиха, че нищо не са открили и ме съветват да пусна най-широкия панел, който струва 3800 лв, но отново има шанс да не открият нищо.

Моля ви да ми споделите някой пускал ли е този панел. Също така искам да се консултирам с генетик. Тук в групата съм срещала все името на проф. Кременски, как мога да стигна до него ? Ще бъда благодарна на всякаква информация и съвет по темата.

Изтичането спря и ме изписаха, вкъщи лежах до около 28г.с., после започнах по-активно да се движа, понеже имам и един тригодишен батко. Иначе накрая родих преждевременно заради отлепена плацента, но за щастие и благодарение на докторите в МБАЛ Надежда , всичко беше наред и с мен, и с бебето. Не съм имала повече изтичане, предполага се, че накрая се е случило така заради тромбофилията, която имам, въпреки че бях на антикоагуланти през цялото време