Как взехте решение да емигрирате?

  • 60 217
  • 429
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 166
Аз след като виждах как сестра ми не може да си намери добра работа след завършванеот и реших, че няма да се трепам тоук, за да ми платят 400 лв и понеже майка ми ме беше помолила да не е извън Европата, та с половинката решихме спонтанно да е Германия.
Сега като си помисля колко сме били лекомислени тогава и кка сме тръгнали ей така ми става супер спешно. Но всичко минава и сега ни е хубаво да говорим за тези моменти.
Но тогава бяхме млади и без деца, в момента би ни било доста трудно това решепие. Но доста по-лесно от колкото, ако децата ходеха на училище.

Просто трябва по-добра подготовка, да имате жилище и поне единият договор за работа. От там нататък е по-лесно.

Германия е доста уредена и сигурна държава, с добра социална системар но трябва да се знае немски.
Успех с вземането на решение  Peace

# 16
  • В древна страна на край света!!!
  • Мнения: 176
Докато претеглях плюсовете и минусите за емиграция през океана, се омъжих за чужденец и потеглих на изток за ужас на част от родата.  Mr. Green

# 17
  • САЩ
  • Мнения: 170
Бъдещата ми, вече настояща свекърва донесе изреска от вестник с информация какво, кога и къде се праща за да се участва в лотарията за зелена карта и така ние с мъжа ми следвайки тия указания пратихме писма от централна поща Варна и тотално забравихме за тях. Е, тъй де, все пак е лотария, нас ли баш ще изберат? Няколко месеца по късно аз получих поздравително писмо и така се започна и ето ни тук вече 8 години. Никога не ми е било мечта да емигрирам, но така се получи, малко като на майтап.  Grinning

# 18
  • Мнения: 2 885
Naneto, няма какво да се двоумите. Гледам голямото ви дете му предстои тръгване скоро на училище. Heart Eyes

# 19
  • Мнения: 945

Срещнах се с Милото, завъртя ми се главата, и в състояние на любовна несвяст стегнах куфарите и дойдох.
Тъй да се каже се хвърлих от моста без дори да го обмислям.

Много романтично ми звучи това, да захвърлиш всичко и да последваш любовта навсякъде newsm51
Нашата причина да емигрираме е толкова прозаична - no money Money

# 20
  • Тука, под липите стари...
  • Мнения: 287
Оох, животът в България, все повече ме убеждава, че направихме голяма грешка като не се решихме на тази крачка на млади години. Сега вече вземането на подобно решение е много трудно.

# 21
  • Мнения: 2 386
Ох, абсолютно случайно и необмислено.

Мъжът ми пробва с лотария за зелена карта, ама мен дори ме домързя да погледна какво попълва там на компютъра и .. тотално забравих за това. Междувременно той бе повикан на интервю в Майкрософт. Датата на получаване на работната оферта и на получаване на писмото за спечелена зелена карта на мое име съвпаднаха.  Crazy И така. След 14 дни се омъжихме и след 3 месеца заминахме. Сватба без пиршества, заминаване с почти никакъв багаж, но с много големи планове; на края на света - луда работа. Бях на 24.

# 22
  • Мнения: 2 988
С много зор. Бях се запънала като магаре на мост, че няма да оставам тук и ще се връщам след като завърша. Докрай отказвах да подавам документи за зелена карта. В края на краищата, в един прекрасен момент ми изтече студентската виза и се наложи да се примиря с мисълта, че с мъж американец няма къде да ходя, тук ще се стои. Всеки ден ми натяква любимият как съм го изтормозила тогава...

# 23
  • Мнения: 257
Лесно.България винаги ми е била неприятно място,такова,което не ми отговаря,което чувствам чуждо..
На 11 години поисках да уча в езикова,за да мога след това да замина в Щатите.Казах на майка ми,че един ден ще живея там,тогава тя ми се изсмя.И ето ме,години по-късно любовта ме отведе там,че даже и останах..Преди това 7 години живот във Франция.

# 24
  • Мнения: 1 175
Аз реших да емигрирам, след като вече бях там... Така де, не излязох с цел да не се връщам, мислех си че просто отивам студентка, пък след това - като дойде, ще му мисля. После дойде любовта с местен, събрахме се, оженихме се, и чак тогава трябваше да взема решението. Не останах само заради него, въпреки че той беше важна причина. Открай време съм влюбена в Америка, подхожда ми като страна, като мислене, като нагласа към живота, като възможности. Има си кусурите, разбира се, но пък коя ли страна ги няма. В гимназията си мечтаех някой ден да живея там, и усещах че ще се омъжа за американец (въпреки че не съм си го поставяла за цел, а така се случи). Вече 7 години съм тук и съм много щастлива, никога не съм съжалявала. Тресе ме носталгия от време на време, но не бих се върнала да живея в България.

# 25
  • Мнения: 2 386
Лесно.България винаги ми е била неприятно място,такова,което не ми отговаря,което чувствам чуждо..

Е, чак пък толкова?

# 26
  • Германия
  • Мнения: 327
Аз нямах намерение да емигрирам,ама с моята тогавашна заплата на млада учителка можех да си купя само 1 нов чорапогащник на месец и да си платя билетчето до работата и така ентусиазмът ми да градя бъдеще в България бързо угасна.

# 27
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Преди да завьрШа гимназията пьтувахме много навьн,когато завьрШих ,ве4е 4увстваЩа се голяма реШих,4е не мога да "се затворя" в Бьлгария и трябва да излена на вьн.С моите 18 години Mr. Green,луда глава,с баЩата на детето ми(по онези времена гадже Mr. Green)и два сака трьгнахме на пьтеШествие Laughing.Сега посмьртно не бих го направила Confused,но тогава бях млада ,нямах дете и живота беШе пред мен Party Party Party.А сега не мога да се реШа да се преместя от един град в друг ooooh! Laughing

# 28
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045

Срещнах се с Милото, завъртя ми се главата, и в състояние на любовна несвяст стегнах куфарите и дойдох.
Тъй да се каже се хвърлих от моста без дори да го обмислям.


Абсолютно същото, само че не се срещнахме, а се срещнахме отново, тъй като се познавахме като малки, но семейството му беше излязло от България още през 84. След една година срещи, всеки месец пътуване или той, или аз  Tired зарязах и семейство, и сигурна работа, и държава, и започнах от 0 на ново място, с нов език.  Crazy

# 29
  • Ориндж каунти
  • Мнения: 95
Не съм хванал "гората" още, но съвсем скоро и това ще стане. Причини да иска човек за това, най-важната е обаче, малкия ми син. Нямам намерение да го възпитават тук като мутра, ченге или педераст(ще ме извините , но това е реалността), за да има шанс за нормален живот. Това, съчетано с финансови причини и някои други фактори, които ще спестя, просто ме принуждават да се махна и да търся късмета си в някоя бяла държава. Жена ми не е очарована, но реалностите са такива, или тук в блатото, или навън в борба за място под слънцето. Е, избрахме второто и съвсем скоро ще акостирам в Норвегия.

Общи условия

Активация на акаунт